Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (2)

Прозвищата на цар Птолемей

Младият върховен жрец положил двойната корона на фараоните на главата на човек значително по-стар от него. Това се случило около 76 година пр.н.е. По това време Птолемей бил най-малко на тридесет години. Той бил дванадесети пореден владетел от династията създадена от Птолемей, другар и военачалник на Александър Велики. Официално по онова време в Египет царете не били назовавани с пореден номер, а се отличавали с култови прозвища. Птолемеите, с изключение на първите двама, са прибягвали до това веднага след поемане на властта или по време на управлението. По примера на своите предшественици Птолемей XII прибавил към своето име прекрасно звучащо, тройно наименование. Ако неговите прадеди се задоволявали обикновено с едно или две, той прибавил три. Върховният жрец Пшерени-Птах ги обявил с необходимото уважение. Същото е било правено във всеки документ, служебен или частен, който е издаван в Египет. Управниците са изисквали това. Титлите не само са улеснявали различаването на владетелите, те датирали събитията и освен това придавали на царя ореол на божественост. Трябва да се признае, че Птолемей XII е избрал внимателно своите прозвища. За съвременниците, а особено за жителите на столицата, тяхното изричане е било ясно.

А защо царят се нарекъл Филопатор, или — Бог Почитащ Бащата? Това изключително подчертаване на синовната обич се обяснява просто и неочаквано. Птолемей XII бил извънбрачно дете, неговата майка била наложница на Птолемей XI. Синът от незаконното ложе получава трона на Египет, благодарение на драматични събития, които слагат край на главната линия на великия род. Нищо чудно, че новият владетел е искал да подчертае произхода си от династията и че в жилите му тече царска кръв.

Споменатите драматични събития се развили по следния начин:

През 80 година, управлението в Египет поел двадесетгодишният Птолемей XI. Той трябвало да управлява съвместно с царица Береника, жена значително по-възрастна от него; тя му била едновременно братовчетка и мащеха. Въпреки това, младият владетел трябвало да се ожени за нея. Така пожелал, тогавашният диктатор на Рим, Сула. А пред заповедите от столицата на Републиката всички прекланяли глава, дори и независимите монарси. Но Сула пожелал това повече от симпатия към младия Птолемей, който от години бил извън границите на страната. Диктаторът искал чрез брака да го върне отново в Александрия, на трона на неговите предци. Отстраняването на Береника било възможно само със сила. Смятали, че семейната връзка ще бъде компромис, положителен и за двамата.

Можело, все пак, да се предвиди, че животът и съвместното управление на една толкова нехармонична двойка няма да се развие добре. И двамата били прекалено амбициозни и жадували цялата власт. Още на деветнадесетия ден след брака, Птолемей XI убил жена си, по всяка вероятност, собственоръчно. В семейството на Птолемеите често ставали убийства. Поданиците ги приемали с безразличие, но в този случай реакцията била много силна. Жертвата на престъплението — царица Береника, се радвала на популярност сред жителите на столицата. Убиецът бил ненавиждан още от самото начало, още от момента, когато неговият кораб пристигнал в пристанището на Александрия. В него виждали и то с право, владетел наложен от Рим. Тогава в града избухнали безредици. Побеснялата тълпа нахлула в двореца, хванала царя и го линчувала в сградата на гимназиона.

Когато обезумелите хора се гаврели с окървавения труп, много малко били тези, които разбрали, че по един толкова безславен начин, загива последният законен представител на една династия. Отрезвяването дошло изведнъж. Тронът бил празен. И което е по-лошо, не знаели кого да поставят на него. Всички добре разбирали, че ако бързо не се намери наследник, страната може да бъде завладяна от римляните. В такъв случай Египет би станал провинция на Републиката, а съдбата на такива поданици не е за завиждане. Разбира се, че Птолемеите ограбвали населението. Икономическото състояние на страната през последните десетилетия се влошило, но все пак било ясно, че богатствата прибрани от царската бюрократична машина, в по-голямата си част, остават в страната. Но в случай, че преминат под римско господство, данъчната система би станала по-страшна и всички приходи биха отивали в хазната на една чужда държава или в кесиите на римските наместници, банкери и предприемачи. Александрийците или по-точно управляващите, които имали власт и богатства, започнали бързо да търсят кому да предложат короната. Освен потомството по женска линия, останали още двама синове на Птолемей IX от неговата наложница. И двамата по това време били в Сирия. Обърнали се към тях с молба да поемат осиротелия трон. По-големият станал цар на Египет, като Птолемей XII; а младият получил остров Кипър, който отдавна влизал в състава на Птолемеевата монархия.

Приемайки към своята титла, прозвището „Бог Почитащ Бащата“, новият владетел по изразителен начин подчертал, че се счита за законен продължител на династията. В неговото положение това било разбираемо и необходимо. Сигурно малко от жителите на Египет знаели, че преди век и половина друг от Птолемеите, четвъртият подред, е носил същото прозвище. Но тогава положението било друго, може да се каже по-прозаично: Птолемей IV се нарекъл „Почитащ Бащата“ още докато баща му е бил жив. Това било чудесно свидетелство за чувства и прозорливост от страна на сина.

Птолемей XII изисквал да бъде почитан, като „бог Почитащ Сестрата“ и това прозвище имало политически характер. Убитата царица Береника, която била любимка на жителите на столицата, била негова доведена сестра. И така Птолемей XII искал да се представи като неин наследник и най-близък роднина. По този начин той спечелил симпатиите, на които Береника се радвала сред голяма част от населението. Можем, все пак, да допуснем, че извън Александрия по друг начин са приемали прозвището: просто като израз на чувства на владетеля към неговата жена. Скоро след поемане на властта, Птолемей се оженил за своята родна сестра, която се наричала Клеопатра Трифена.

Сватбите между роднини, в Египет били разпространени още по време на фараоните и то както сред управляващите, така и сред обикновените хора. В повечето случаи, повод за такива бракове са били материалните интереси. Извинения и примери са търсили дори в религията, защото това което е ставало при боговете се срещало и при хората. Изида е била жена и сестра на Озирис, богът на земята, Геб се оженил за сестра си, богинята на небето Нут. Причините са били главно политически. Страхували се, че принцесата с царска кръв, дадена за съпруга на някой от аристократите, ще разшири кръга на евентуалните претенденти за трона. Това ставало когато владетелят вземал за жена момиче от обикновен дом, разгаряли се скрити амбиции. От гледна точна на династията бихме могли да кажем, че този начин е правилен, но от гледна точка на биологията, семейства създавани вътре в семейството, в продължение на поколения, крият в себе си опасност.

Все пак, Птолемей XII — поставил своята трета титла най-високо: Нов Дионис (или както го разбират някои, Млад Дионис; на гръцки има двойно значение). Прозвището означавало, че в царят се е въплътил гръцкия бог, който символизира едновременно възторжена радост от живота, както и победата над смъртта. Дионис бил покровител на виното и театъра. Чрез тайнство той въвеждал вярващите във вечния живот. И затова отдавна било прието, че в пантеона на египетските богове, ответник на Дионис е Озирис. Чудотворно възкръсналият съпруг на Изида, господар на света, на тези които са отишли в страната на Залеза. Споменатият Птолемей IV, Филопатор, бил горещ привърженик на Дионис, толкова разпален, че сам пишел трагедии, в които го издигал в култ, използувал дори средствата на администрацията; противниците, които били предимно евреи, преследвал сурово. Причината за това отношение към бог Дионис, което било мярка за гражданска лоялност, е една стара легенда според която родът на Птолемеите произхожда именно от този бог. В действителност, под прикритието на религиозни тържества, в царския дворец ставали обикновени оргии. Не толкова религиозни, колкото артистични били интересите на Птолемей XII. Неговият предшественик гонел по мраморните плочи на двореца леко облечени момичета, които се криели зад колоните, като горски; вакханки. В същите пищни зали се организирали театрални представления и хорови изяви. И в това нямало нищо лошо и унизително, ако не бил фактът, че на песните акомпанирал лично монарха. Бог Почитащ Бащата, Бог Почитащ Сестрата, Новият Дионис, покровителствувай от Птах и Изида.

Злите езици в Александрия намерили точното прозвище на владетеля. С подигравка го нарекли Аулет, което значи Флейтиста.