Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (12)

Изида в Рим

И двамата консули, които поемат управлението след Цезар и Бубул, били тясно свързани с триумвирата и трябвало да внимават — всичко в държавата да става според волята на тримата. Алий Габиний отдавна се числял към близките приятели на Помпей, а Пизон е баща на Калпурния, за която Цезар се оженил преди няколко месеца.

На 1 януари 58 година, според обичая, новите консули правели жертвоприношения на боговете в чест на републиката и за успеха на своето управление. Неочаквано се стига до големи размирици. Пред олтаря на Капитолия, където консулите и жреците убивали животни, за да могат по техните вътрешности да прочетат волята на боговете, изведнъж дотичала тълпа от простолюдието, крещейки заплахи, че тук в Капитолия трябва да се възстановят олтарите на египетските божества, които неотдавна били съборени по заповед на Сената. По всичко личало, че тържеството трябва да се прекъсне, но независимо от това консулите не отстъпили, а Габиний бил изключително решителен.

Тази случка доказва, както никога досега, че сред обществото има все повече привърженици на египетските божества. Умните наблюдатели забелязват този процес от няколко десетилетия. Ето например, на монетите, които се секат в Рим, много често започнали да се появяват успоредно с главните и официални изображения и някои малки, дискретни символи, като, цвят на лотос, скорпион, крокодил, пирамиди. Много такива символи се появили по времето на диктатурата на Сула. По монетите може да се видят: систрум — свещен музикален инструмент на Изида, вид дрънкалка; цвят на лотос; крокодил или хипопотам — тук изреждаме само тези знаци, които са свързани с Египет.

Всичко това доказва, че в големият държавен монетен двор, в който работят хиляди роби и свободни, има хора, боготворящи египетската богиня. Те разпространяват култа към своето божество. А колко ли такива хора има и на други места? Сред слугите в частните домове, сред продавачите в магазините, сред писарите и занаятчиите?

Изида пристига в Италия от страната на Нил, благодарение на оживените търговски и политически контакти между двете страни. Без съмнение нейният път преминава през Гърция и южна Италия. Преклонението пред Изида се шири сред нисшите слоеве на населението по две причини — преди всичко въздействието на екзотиката на обряда върху женското въображение, на второ място — участието в церемониите и тяхната мистериозност поддържат вярата, за вечно безсмъртие в страната на Залеза, където е управлявал бог Озирис, с подлост убит от Сета, оплакан и намерен от Изида, той възкръсва, за да властва над умрелите.

Какво е била Изида за вярващите, какви заслуги и сили са й приписвали? Всичко това е представено изразително в гръцките химни, запазени в различни страни, общо взето те са перифраза на египетски песни. Ето текста на един такъв химн от предверието на храм в оазиса Фаюм, водеща своето начало от времето на Птолемей Флейтиста или на Клеопатра:

„Ти, даваща всички богатства, царица на боговете, всевластна, Съдба на Щастието, Изида, велико име, създателка на всичко, което съществува! Нищо не си пропуснала, за да създадеш на хората живот и порядък! Създала си законите, за да има ред; създала си занаяти, открила си умението, животът да има добра форма. Създала си прекрасният цвят на всички плодове. Благодарение на Теб, съществуват небето и земята, вятърът и сладките слънчеви лъчи. Твоята сила прави така, че през пролетта вълните на Нил излизат от бреговете и ревящата вода се разлива из цялата страна, за да има плодове. Колко много народи живеят на необятната земя — елини, траки, всички те боготворят Твоето прекрасно, божествено име, но на своя роден език, всеки Те нарича различно:

Сирийците — Те наричат Астарте, Артемида, Анаен, Лето;

Траките — Те наричат Майка на Боговете;

Елините — Хера и Афродита, Добрата Хестия, Рея и Деметра;

Египтяните — Единна, защото всичките тези богини, толкова различни се сливат с Теб, Единна.

Господарко, няма да престанем да благоговеем пред Твоята сила, безсмъртна Спасителка, носеща много имена, възвишена Изидо, Ти, която спасяваш от войни градове и народи. Тези, които очакват в затворите смъртта; които в безсъние изживяват страшни мъки: които плават по моретата по време на страшни бури, където загиват хора и потъват кораби — всички те намират избавление, молейки Те да им се явиш на помощ. Изслушай моите молитви. Господарко с всесилно име, дай ми ласка, освободи ме от всички грижи!“

Вторият химн, създаден по-късно, е запазен като надпис на остров Иос; това е вид монотонна питания:

„Аз съм Изида, Господарка на цялата земя. Аз съм определила на хората законите и правата, които никой не може да промени. Аз съм най-голямата дъщеря на Кронос. Аз съм жена и сестра на бога Озирис. Аз съм тази, която влиза в гнездото на божественото Куче. За мен бе построен град Бубастис. Аз съм тази, която отдели земята от океана. Аз съм показала пътя на звездите, слънцето и луната. Аз съм открила корабоплаването. Аз съм дала правосъдието и силата му. Аз съм свързала мъжете и жените. Аз съм направила така, че жените да носят плода 10 лунарни месеца. Благодарение на мен децата обичат родителите си. Аз наказвам тези, които не уважават бащите и майките си. Заедно с моят брат Озирис премахнахме канибалството. Аз показах на хората тайнствата. Аз ги научих да рисуват и изработват фигури, близки до тези на боговете. Аз съм създала божите храмове. Аз съм свалила тираните. От мен идва любовта на мъжете към жените. Благодарение на мен справедливостта е по-силна от златото и среброто, а истината има своя красота. Аз съм открила съпружеския договор.“

Положително такива химни и литании не са били разрешени по време на службите в Рим.

Според традициите, които са поддържали вярващите в Изида, край бреговете на Тибър, първата тяхна църковна община била създадена в столицата на Републиката по времето на Сула. Възможно е Птолемей XI да е изиграл някаква роля за създаването на тази обител. Както беше вече казано, този млад цар е бил известно време в Рим и през 80 година по волята на Сула е заминал за Александрия, където се оженил за Береника, на 19 ден я убива, и сам загива.

Властите в Рим с голямо нежелание наблюдавали разпространението на култа, който намирал богомолци главно сред простолюдието. Затова се опитали да се справят с Изида, като разрушавали олтарите й. Напразно. Най-добро доказателство за това са фактите от следващите години:

През 53 година Сенатът отново разпорежда да бъдат разрушени храмовете на Изида в Рим, дори и частните параклиси. Три години по-късно, през 50 година, нареждат да бъдат разрушени всички храмове на Изида и в Серапис. Нито един майстор не искал да вземе участие в това богохулство. Тогавашният консул, Емилий Павел, взел брадва и я забил във вратата на храма. И с това нищо не постигнал. На местата на разрушените светилища се появяват нови. Изида се оказва по-силна от консулите. Както ще видим по-късно тя е в състояние и да им отмъщава.

През 58 година, в Рим избухват опасни размирици, подклаждани от вярващите в египетската богиня. И в самият Египет се случват твърде необикновени неща.