Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (71)

Слънцето и Луната

След четиригодишна раздяла Антоний се срещна с Клеопатра не в Египет, а в Сирия. По този начин той спази благоприличие пред Рим и своята съпруга. Защото можеше да се защити така:

— По политически причини, а по-специално заради похода към партите, се наложи да проведа разговори с владетелката на най-мощната страна на изтока. Но това стана в границите на Империята, а царицата играеше роля само на съюзничка, повикана да се яви лично пред римския военачалник.

Свободно може да се допусне, че изпращайки своя пратеник в Александрия, Антоний действително е възнамерявал да подреди нещата само на политическата плоскост. Може би, именно такива инструкции е получил близкият приятел на Антоний — Фонтений Капитон — човек по-сериозен от Квинт Делий. Неговата задача не била лесна, тъй като царицата би могла напълно основателно да заяви, че извън границите на своята държава няма да излезе. Следователно, или Капитон е действувал много умело или пък самата Клеопатра намислила да реши въпроса различно от предположенията на Антоний за това. Искала да изпита, дали ще съумее да повтори в Сирия онова, което преди четири години така красиво беше постигнала в Тарс: да плени римлянина.

Сега обаче царицата не играела ролята на Афродита, нямало маскарад, излишества, игри. Клеопатра просто взела със себе си близначетата, децата на Антоний, вече тригодишни.

Съществуват древни предания за срещата в Тарс, но няма нито едно описание за тази в Сирия. Какви били приветствията, думите, разговорите, обясненията от двете страни? Знае се, обаче, най-същественото:

Антоний повдигнал децата високо, т.е. съгласно римските представи и обичаи ги признал официално за свои. По всяка вероятност, близначетата едва тогава са получили нови имена и прозвища. Оттогава момчето се наричало Александър-Хелиос, т.е. Слънце, а момичето Клеопатра-Селене, т.е. Луна. Разбира се, тези имена имат не само символичен смисъл, а дори политически подтекст. Следва да помним, че триумвирът подготвял поход на Изток против персите — както преди три века Александър Велики. Следователно, името на момчето било дадено съзнателно в памет на прекрасното минало, а същевременно и тайно предсказание, че всичко ще се повтори отново: Персия ще бъде разгромена. Но имало и друго основание за прозвищата: царят на партите имал богат списък от титли и имена. Там се срещат и гордите названия „брат на Слънцето и Луната“. Щом сега семейството на Атоний ги приемало, значи то предявявало претенции и към завладяването на партите. Ако погледнем и от трета страна, трябва да оценим важната роля, която играели Слънцето и Луната във вярванията и митовете на египтяни и гърци. Клеопатра-Изида и нейният съпруг Антоний-Дионис са могли да бъдат родители само на богове!

Щом Антоний признава децата за свои, той би трябвало да направи и майка им своя съпруга. Наистина, той постъпва така, макар да не е съвсем сигурно, дали това става още същата есен на 37 година в Сирия или през следващите години. Но бракът му с Клеопатра не означава, че трябва да се разведе с Октавия. Защото от римска гледна точка, единствената съпруга е Октавия. Това следва от римското законодателство, съгласно което римски гражданин може да встъпва в легални брачни връзки само с чужденка, чиято държава е обвързана с Рим с т.н. „Юс конубий“, т.е. трактат, позволяващ на гражданите на двете страни да встъпват в брак. Подобен договор нямаше между Рим и Египет. Следователно, Октавиан и неговата сестра можеха просто да игнорират брачния обряд на Антоний и Клеопатра. За тях тези церемонии изобщо не съществуваха, нямаха никакво значение. Не искаха да знаят за тях и ги третираха като поредна щуротия на човек, който се преоблича като Херакъл, Дионис, а любовницата си разхожда в колесница с впрегнати ревящи лъвове.

Колкото до поданиците на Клеопатра и народите от Изтока, правните въпроси изобщо не влизаха в сметката. Боговете и царете са над всички закони. Щом са извършили обредите и щом така им харесва, значи представляват брачна двойка. От което не следва, че женейки се за Клеопатра Антоний става същевременно цар и господар на Египет. В тази страна той е — ако използваме съвременната терминология — принцът-консорт.