Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (77)

Политически и граждански спорове

Съобщенията за даровете на Клеопатра и нейните деца стигнаха в Рим през пролетта на 33 година, предизвиквайки огромни вълнения сред обществото. Кой знае, дали самият Октавиан не ги прие с радост; защото постъпките на Антоний му даваха в ръцете прекрасно оръжие против… Антоний! Те засягаха актуалната ситуация в Италия, която изглеждаше така:

Цялата вина за осъщественото неотдавна изселване се стоварваше само върху Октавиан; повсеместно се смяташе, очевидно неправилно, че Антоний не би постъпил така безогледно. Той имаше стари верни приятели; хората пък, които изобщо не го познаваха, съдеха от клюките и разказите, че той е по-достъпен от владетеля на Запада: скъперник на думите, скрит, затворен в себе си. В крайна сметка, Октавиан можеше да не обръща внимание на тези настроения на населението, щом разчиташе на верността на въоръжените сили. Въпросът се усложняваше от обстоятелството, че в края на 33 година изтичаше втората петилетка на триумвирата. Това означаваше, че Октавиан губи всякакво правно основание да управлява. По отношение поведението на Антоний, и дума не можеше да става за отказ от властта през следващия период; не само това, владетелят на Изтока явно даваше да се разбере, че е назрял моментът да бъдат възстановени старите свободи на Републиката. Можеше да си позволи подобни изказвания, защото, имайки Клеопатра и Египет, Антоний гледаше спокойно към бъдещето: никога не му липсваха пари и средства, за да може да има решаващо влияние върху държавната политика. Колкото се отнася до консулските задължения, съгласно предварителна уговорка, през 32 година двама негови приятели — Гай Созий и Гней Домиций — щяха да ги изпълняват.

Още от първите дни на политическата си дейност Октавиан водеше спор с Антоний. Антипатията между тях непрекъснато растеше. Първият конфликт беше решен чрез създаването на триумвират през 43 година. След това трябваше да се разправят с убийците на Цезар, а после единият се бореше срещу Секст Помпей, а другият — срещу партите и арменците. Известно време споровете заглаждаше Октавия. Сега, когато страничните войни бяха приключили, а. Октавия беше принудена да отстъпи мястото си на Клеопатра, двамата врагове се изправяха един срещу друг: готвеха се за борба, за господство над целия свят.

Затова Октавиан използва благоприятния случай, предложен му несъзнателно от самия Антоний, като дар от небето. Ето, чудесна възможност да покаже, че противникът е прост слуга на египетската царица, на която раздава римски земи! Ето как се намери оправдание за по-нататъшно управление на държавата, над която надвисваше смъртна заплаха от Изток!

Междувременно, Антоний не стоеше със скръстени ръце. И той се стараеше да представи противника си като човек, който действа арогантно и произволно, потъпква всякакви договори. В частни писма и публични речи изтъкваше следните аргументи:

— Преди три години Октавиан незаконно отстрани Лепил от управлението; освен това, зае неговата област — Африка, а легионите му включи в своята армия. След победата над Секст Помпей, завладя Сицилия. Всъщност, всички тези земи трябва да бъдат третирани като наше общо владение. Октавиан е длъжен да ми отстъпи половината от своите придобивки. Трябва също да върне корабите, които му изпратих за борба с пиратите на Помпей. А преди всичко, следва да създаде възможности за набиране войска от Италия, а на отнетите земи да настанява не само свои легионери, но и мои.

Октавиан от своя страна обвинява:

— Антоний фактически стана господар на Египет, макар тази страна да не му беше определена при разпределението на сферите на влияние. Излъга, плени и окова във вериги арменския цар, с което предизвика повсеместно презрение към римския народ. Ако желае половината от моите придобивки, тогава сам трябва да даде онова, което отне от арменците и партите. Уж, бил ги покорил — поне така твърди официално!

Октавиан упрекваше Антоний най-много заради обвързването му с Клеопатра и за раздадените подаръци на чужда династия. Беше неизмеримо засегнат от факта, че Цезарион бил признат за син на Цезар публично; защото тогава поставяше въпросителна към него — правото му да онаследява името и политическото наследство на диктатора. Той написа за това в частно, искрено писмо до Антоний; по въпроса за Клеопатра получи отговор, типичен с войнишката си прямота:

„Защо така си се променил? Затова ли, че спя с царицата? Тя ми е жена. Впрочем, сега ли се случи това или още преди девет години? А ти само Друзила ли имаш? Да бъдеш толкова здрав, ако веднага щом прочетеш това писмо, не преспиш с Тертула или Терентула, Руфила или Силвия — а може пък с всичките заедно. И каква разлика има, къде и с коя се любиш?“

Антоний напомня на Октавиан доста обичайни грехове:

„Сегашната си жена — Ливия — ти измъкна от съпруга й, когато беше вече в доста напреднала бременност. В дома на известен сенатор завлече жена му в съседната стая, а когато излезнахте, ушичките й бяха много зачервени, а косите — в безредие. Разведе се с първата си жена — Скрибония — понеже ти открито се оплакваше, че конкубината ти има по-голямо значение за теб от нея самата. Твоите приятели разголват омъжени жени и подрастващи девойки; разглеждат ги, като че ли са робини за Продан!“

През цялата 33 година кампанията от този род аргументи и обвинения се разрастваше. Но в същото време бяха пуснати в ход и други достъпни тогава средства за обработка на общественото мнение. Именно тогава на Изток се появи гръцката поема, уж пророчество на Сибила, възпяваща настъпването на златния век, когато над света ще царува Господарката; ще изчезне всяко зло, хората ще се отнасят помежду си с доверие и приятелство, нищо няма да смущава дните на вечно хубаво време и урожай. Несъмнено беше, че в Рим това пророчество разпространяваха астролозите и гадателите, свързани с Египет; затова през 33 година те бяха прогонени извън очертанията на града.

Враждебността на Октавиан ставаше все по-очевидна, а от друга страна, завладяването на Италия беше въпрос от решаващо значение за Антоний, тъй като само там можеше да събира новобранци. Триумвирът остана и през 33 година в Армения, провеждайки там военни операции; чак през есента на същата година издаде заповед на своя легат Кандий да съсредоточи седемнадесет легиона в Ефес, на малоазиатското крайбрежие. Заповяда на всички васални владетели да пратят там кораби, хора и храна.

Значи, Антоний започваше явни, дори демонстративни приготовления. Правеше това, може би, с надеждата да сплаши Октавиан и в последния момент да стигнат до споразумение, както се случи два пъти преди това. Въоръжаване започна и в Италия. Но и двете страни спазваха, все още привидно, добри отношения. Разгласиха, че подготвят поход срещу чужди народи, а между главните квартири на Антоний и Октавиан сновяха непрекъснато пратеници.