Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (17)

Тайни убийства

Когато Птолемей напуснал Александрия, принцеса Береника — най-голямото му дете — била двадесетгодишна, а Клеопатра — едва единадесетгодишна, защото била родена през 60 година. Третата дъщеря Арсиное била още по-малка. Птолемей имал само двама сина. Естествено и двамата носят неговото име; по-големият идва на бял свят през 61 година, а по-малкият — чак през 58 година.

Изненадващото бягство на царя смущава столицата. Известно време никой не знае какви са съдбата и намеренията на монарха. Това косвено предизвиква дори смутове в някои райони на страната. Близо до град Хераклеополис селяните, измъчени от самоволието на чиновниците и от грабежите на банда разбойници, заплашват, че ще захвърлят работата и ще изоставят селищата.

Когато накрая разбират, че царят е в Италия, неговия план става очевиден: Флейтиста желае да се възползва от римската помощ, за да може да управлява занапред, без да се съобразява с поданиците си. По-влиятелните александрийци решават да попречат на това негово намерение, лишават монарха изобщо от права върху трона. За царица е призната Береника.

Трябва да се въздейства и на римските политици, трябва да разберат истинското положение в Египет: царят е ненавиждан, защото експлоатира и потиска своите поданици; същите ще спазват пълна лоялност по отношение на Рим ако той не се меси във вътрешните им работи.

Катон предупреждава Птолемей, че постъпва лекомислено, разчитайки на римска помощ; защото никакви съкровища няма да стигнат, за да задоволят алчността на римляните. А какво би казал пък за наивността на александрийците?! Те изпращат делегация, съставена от повече от сто човека, представители на всички слоеве и групировки. Делегацията се води от философа Дион. Александрийците навярно смятали, че техните пратеници ще успеят да убедят римския Сенат и народ с красноречие, поведение и конкретна аргументация. Подобни надежди говорят за пълно непознаване на отношенията в столицата на Републиката. Затова урокът, който получила делегацията бил брутален.

Корабът от Александрия свил към пристанището Путеоли в Неаполитанския залив. Това била главната врата, през която Рим контактувал с източните страни. Едва стъпили на брега, пратениците попаднали в ръцете на платени от царя и неговите кредитори, бандити. Последните сътрудничели с Птолемей най-усърдно. Защото ако царят загубел трона си те трябвало да се простят с парите си. Още в пристанището убили много александрийци, а мнозина други — по пътя за Рим. Някои намерили смъртта си дори в самия Рим. Част от пратениците се върнали от страх в родината, а други били подкупени от царя. Най-трудно било да се справят с Дион. Защото философът се отличавал със смелост и хитрост и избягвал всякакви клопки. Настанил се да живее у двама братя, които някога били негови ученици в Александрия.

Въпросът с убийствата се разчува, макар че александрийците от страх дори не се осмелили да уведомят властите, за да започнат следствие. Обаче един народен трибун решил да използва случая с убийствата, за да разголи корупцията и некадърността на Сената. Дион бил повикан да даде сведения, но философът не успял да стигне до сградата, а след време станал жертва на поредното тайно убийство.

През 56 година се състояли два съдебни процеса против мнимите убийци на Дион. Цицерон бил защитник и в двата процеса — и двата завършили с освобождаване на обвиняемите. Особено любопитен бил вторият процес; той имал богат нравствено-политически подтекст. Обвиняемият Целий, някога бил в групата любовници на Клодия — рождена сестра на познатия ни трибун; същият, който през 58 година става причина за изгонването на Цицерон, а след това преследва Помпей. Клодия била прочута със своята хубост и разпуснатост. Страстно влюбен в нея бил поетът Катул; най-хубавите любовни стихове, които някога са писани на латински, са вдъхновени от чувството към жена, за която всички знаели, че е проститутка. Подставени от нея лица подписали оплакването, че Целий заемал пари от Клодия и че подкупил домашния роб на Дион; по този начин Дион бил убит; Целий възнамерявал по-късно да отрови и самата Клодия.

Целий лесно доказал, че обвинението е измислено и не се базира върху никакви доказателства. Впрочем, говорителят високо заявил пред съдебния трибунал:

— Човекът, наистина причинил смъртта на Дион, не само не се страхува от последиците от своето престъпление, но дори си признава това — защото е цар!

Но и самият цар трябвало да внимава за общественото мнение. Затова по време на процесите, Птолемей вече не бил в Рим. В края на 57 година заминал за Мала Азия. Тази област от незапомнени времена имала правото на автономия. Владетелят, който така щедро давал подслон в собствената си страна, сега покорно трябвало да търси такъв в чужбина.