Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (59)

Клеопатра и синовете на Цезар

Последният известен египетски документ, в който се среща определението „през царуването на Клеопатра и Птолемей. Богове Почитащи Бащата“, е издаден в местността Оксиринхос на 24 юли 44 година. Следователно, тогава братчето-съпруг на царицата — Птолемей XIV — е бил още жив или не била известна още смъртта му. Всеки случай, той преминава от света на живите в Страната на залеза през 44 година, навярно през лятото. Тогава той е бил най-много на 14 години.

В древността твърдели, че Клеопатра заповядала да го отровят. Въпреки невъзможността да се провери този факт, това е напълно вероятно. При тогавашното положение, младият Птолемей представлявал заплаха. Всеки момент някоя групировка в Рим — или в самата Александрия — можела да поиска царицата да освободи трона и да предаде властта на своя съпруг. Но, въздържайки се от обвинения срещу Клеопатра за смъртта на момчето, можем напълно сигурно да кажем: Птолемей XIV умира именно тогава, когато е удобно на неговата сестра и съпруга.

Веднага след траурните тържества, Клеопатра приема нов партньор в управлението, тъй като съгласно традициите на династията, жена не може да заема сама държавния престол. Всъщност, дори да не съществуваше подобен принцип, в дадения случай, издигането на втори цар допадаше на Клеопатра: такъв стана синът й от Цезар. Като монарх той получи титлите: Птолемей-Цезар, бог Почитащ Бащата, Бог Почитащ Майката. Второто нарицателно се разбира от само себе си. Първото обаче се равнява на официално обявяване пред цял свят: това е Птолемей, а не Октавиан, той е син на Цезар.

Птолемей XV беше последният мъжки представител на старата династия. По женска линия тя се представляваше само от Клеопатра и Арсиное. Царицата внимателно следеше действията на сестра си, която — очевидно — беше, все още, извън границите на Египет, в Италия или Мала Азия; защото Арсиное можеше да стане оръдие в ръцете на враговете, както вече се беше случило един път, по време на Александрийската война.

Навярно скоро, след коронацията, е бил изпълнен големият барелеф на южната вътрешна страна в светилището на богиня Хатор, в Дендер. Запазен и до днес. На барелефа е изобразена царицата със своя син пред боговете; в центъра се вижда фигурата на богинята-покровителка на храма. За съжаление, изображенията на царската двойка не са портретни, а отраженията на староегипетската традиция само от йероглифните надписи може да се разбере, че това са Клеопатра и нейният син. Този род барелефи и рисунки несъмнено са украсявали тогава и други храмове в Египет. По този начин царицата продължава мъдрата политика, започната от първия ден на нейното управление. Тя манифестира привързаност към местните божества, за да се приближи до своите верноподаници; защото в случай на катастрофа, са единствената сила, върху която може да се опре.

Междувременно, положението в Римската империя ставаше все по-сложно с всеки изминат ден. Гражданската война беше вече факт. През есента на 44 година и пролетта на следващата от общия хаос се откроиха две големи партии.

В източните провинции се укрепваха убийците на Цезар, под ръководството на Гай Касий и Марк Брут. Те провъзгласяваха вярност към Сената, а събирайки сили за разправа с противниците тежко експлоатираха населението на района. През есента на 44 година се стигна до открит разрив в Италия между Сената и Марк Антоний; този, който победен през пролетта на 43 година от войските на Сената предвождани от младия Октавиан, избяга зад Алпите в Галия. Октавиан пък, досега покорен на Сената, отхвърли маската си веднага след победата. Започна да провежда своя политика. През лятото на 43 година настоя да бъде избран за консул, макар да беше само двадесетгодишен. Сенатът трябваше да отстъпи, понеже зад Октавиан стоеше войската. Стана очевидно, че осиновеният син на Цезар желае да заграби цялото му наследство: не само името и имуществото, но и мястото в държавата.

Големите амбиции и бързата кариера на младежа не можеха да радват Клеопатра, защото баща му имаше още един син — нейния. Но за момента това беше далечен въпрос. През 43 година още никой не можеше да предвиди, че Октавиан ще се задържи на повърхността, тъй като имаше много врагове, явни и тайни: Антоний, Сенатът, убийците на Цезар.