Александер Кравчук
Дните на Клеопатра (52)

Пътешествие нагоре по Нил

Спирайки в Мемфис, Цезар и Клеопатра сигурно са посетили всички по-големи светилища в града и околностите; значи, са били и в храма на Имхотеп, Птах, бика Апис. Поднасяйки почести на свещеното животно, всъщност Цезар подражава на Александър Велики; скоро щяло да се види, че вече обмислял да следва примера на завоевателя на света. И Серапион навярно е оказал гостоприемство на знатната двойка; царете от династията на Птолемеите често са го посещавали.

Следващ важен етап от пътешествието на юг е оазисът Фаюм. Някога, почти двадесет века преди Клеопатра, фараоните от дванадесетата династия строили там своите дворци, храмове, пирамиди; както помним, оазисът също бил средище на култа към бог Сухос-Крокодила. По времето на Клеопатра древните архитектурни паметници може да са изглеждали все още внушителни, но днес от тях са останали само жалки руини. Защото, противоположно на останалите райони на Египет, където са строили предимно от камък, във Фаюм архитектите най-често си служели с глина и то непечена.

Тясната и продълговата долина на Нил между скалистите краища на пустинята, наречена Горен Египет, била осеяна от двете страни с прекрасни архитектурни и скулптурни паметници. Защото навсякъде имало храмове на различни божества, а владетелите и вярващите, поколение след поколение ги разширявали и разкрасявали. Ако вярващите спират във всеки кът, достоен за разглеждане, ще са необходими месеци и години. Но някои местности не могат да бъдат отминати. Към тях спада преди всичко Абидос. Съгласно египетските вярвания, там била погребана една от най-свещените реликви — главата на бог Озирис, който бил убит и разкъсан на парчета от Сет, а възкръснал благодарение на Изида — негова сестра и съпруга едновременно. Затова именно Абидос станал център на големи религиозни церемонии и цел на многобройни групи богомолци. В древността както фараоните, така и простосмъртните, се стараели да имат тук свой параклис или втори гроб, макар и празен; вярвали, че по специална божия милост това ще улесни възкръсването им в далечната страна на Залеза, където царува Озирис. Обаче при последните царе от династията на Птолемеите светостта на Абидос вече принадлежала на миналото. Не се строели нови сгради и дори не се ремонтирали старите. Но дори и така, натрупаното от вековете будело възхищение.

Дендер пък, лежащ на юг от Абидос, процъфтял именно при Птолемеите и благодарение на тази династия. Хатор — господарка на любовта, танца и музиката — имала там голямо светилище; реставрирането и разширението му били завършени преди десет години, когато царувал Аулет, но дребните, особено декоративните работи, продължавали и по времето на Римската империя. Разбира се, гърците отъждествявали богиня Хатор със своята Афродита, макар на някои места да я изобразявали с кравешка глава или направо като крава и в нейно лице да виждали покровителката на гробищата. Имало и град, където почитали кравата Хесис, въплъщение на Хатор и Изида. Когато Хесис умирала, била погребвана тържествено, както Апис и Бухис. Запазено е едно писмо, в което жреците молят министъра на финансите да отпусне сто таланта за балсамиране останките на свещената крава; молят го да уреди въпроса спешно, понеже — както твърдят — няма да могат да докарат друга Хесис, докато не бъде погребана тази.

Обаче всички храмове, на които Цезар и Клеопатра се възхищавали в началото на пътешествието, отстъпвали на огромните размери и чудесен вид на храмовете на Амон в Тива. За тях вече стана дума. Също и за това, че Клеопатра пребивавала в Тива през първата година от своето царуване, когато изпратила свещения бик Бухис до Хермонт. Сега тя дошла тук за втори път.

На западния бряг на реката Нил в Тива бил разположен градът на мъртвите. В основата на самия край на пустинята се издигали храмовете в чест на фараоните, чиито мумии почивали в гробници, дълбани надълбоко в скалата. Едно от най-красивите светилища било посветено на богиня Хатор — кравата, а било изградено при първите Птолемеи. По-специално, вниманието на посетителите тук привличали двете огромни статуи, с височина почти двадесет метра. И двете били на фараона Аменофис III, седнал на трона, и пазели входа към неговото светилище. Гърците пък твърдели, че това е паметник на легендарния етиопски княз Мемнон, загинал край Троя от ръката на Ахил, затова ги наричали още колосите на Мемнон.

Трудно е да се каже със сигурност, дали още по времето на Клеопатра е съществувало чудото, което по-късно — през първите векове на Републиката — привличало към колосите хиляди туристи. Защото първото свидетелство за това чудо дължим на Страбон, който — както вече казахме — посетил Египет малко по-късно, т.е. след 25 години. Страбон пише следното:

„Има два колоса. Единият се е запазил цял, докато горната част на другия паднала при земетресение. Казват, че тази част на статуята, която останала на трона, всеки ден, само веднъж, издава звук като от лек удар. Аз лично, когато пребивавах по тези места заедно с Елий Гал и мнозина негови приятели и войници, чух гласа; беше приблизително един часът на обяд. Не бих могъл да определя, дали звукът излезе от основата на статуята или от самата нея, или пък беше предизвикан умишлено от някой стоящ наблизо. И щом причината не е изяснена, по-добре да се вярва във всичко друго, отколкото в това, че е издаден от камъка.“

Скептицизмът на Страбон не бил обоснован. До наше време са запазени десетки надписи, издълбани върху камъните на колоса. Те всички единодушно казват, на гръцки и латински: чух Мемнон! Причината на чудото изглежда доста проста: от земетресението са се напукали камъните вътре и сутрин, когато температурата се променя рязко, излизащият въздух издава звук, подобен на човешки глас.

Плувайки по-нататък към Юга, Цезар и Клеопатра са могли да посетят в Хермонт бика Бухис. Клеопатра погледнала с милостиви очи религиозния център, тъй като по-късно заповядала да издигнат тук параклис за съпругата на бог Монт. Скулптурите в параклиса изобразяват реалистична сцена. Тя показва как богинята ражда син. Това придобива специална окраска, ако припомним, че Клеопатра посетила Хермонт през последните месеци на бременността си. Може би параклисът е изпълнение на обет с молба за щастливо освобождаване.

Във всяка местност, където пристигал корабът, знатната двойка била посрещана от тълпи народ, при спазването на съответния ред в йерархията на чиновете; тази йерархия познаваме от различни документи. Наред с властите, начело на гражданите заставали винаги жреците; след това — гърците, служещи в армията или задължени да служат, обикновено в пълно бойно снаряжение; следвали семействата на гърците; още по-далеч се редели различни по произход граждани, но временни жители; чак след тях вървял простия народ, т.е. египетските селяни и робите.

Царицата била обаче не само глава на държавата, но и жива богиня, въплъщение на Изида. Затова навсякъде я почитали като богиня, наравно с най-скъпите светини. На нея поднасяли жертви, към нея се издигал димът от кандилата, молитвите и песните на жреците. В мрака на храмовете царицата светела, издигната високо над тълпата от простосмъртни. А в сърцето на римлянина, който за първи път в живота си видял такива почести към човека-бог, се зародила мисълта: дали не би било добре и на своята власт да придаде подобен ореол?