Артър Кларк
Спусъкът (5)

3.
Предсказание

Уиндзор, Северна Каролина. Полицията съобщава, че е открила улики за вчерашното ужасяващо тройно убийство в супермаркета „Би-Ло“. Записът на охранителната видеокамера показва двама маскирани убийци, които завързват очите на шестте си жертви с изолирбанд, карат ги да легнат един върху друг и после най-спокойно стрелят по тях.

Пълен репортаж

Лабораториите „Терабайт“ в Кълъмбъс официално останаха затворени деветнадесет дни. Но когато накрая ги отвориха, завърналият се персонал веднага разбра, че през това време са настъпили някои промени.

— Елфите са свършили доста работа — загледан през десния прозорец на квадратния „Скайстар“ на Лий Тейър, каза Гордън Грийн.

— Какви елфи?

— Ония, дето направили обувките вместо обущаря, докато той спял.

Грийн имаше предвид новата барака и портала до новия черен асфалтов паркинг, появил се на мястото на един тревист участък, доскоро обрасъл с дървета.

Близо до бараката имаше нова товарна рампа, която препречваше старото изходно платно на отбивката. От двете й страни се издигаха бетонни прегради. В момента разтоварваха кафяв бус на Ю Пи Ес. До стената откъм страната на лабораторията беше спрял светлосин камион на „Терабайт“ и двама мъже в униформи на охраната товареха в каросерията му някакви пакети.

Освен това лабораториите бяха отделени от Шанахън Роуд с нова ограда.

— Вече май няма да пускат външни коли — отбеляза Лий.

— Според мен малко пресилват нещата. Ти как мислиш?

След няколко секунди предположението на Лий се потвърди от двамата пазачи на портала, които ги упътиха към паркинга.

— Доктор Лий Тейър, номер осем — каза първият и залепи лепенка от вътрешната страна на предния прозорец. — Доктор Грийн, мястото на новата ви кола ще е номер девет. Можете да изчакате придружител в павилиона.

И посочи една плексигласова кабина на няколко метра зад пропуска, който напомняше портал на летище. До кабината имаше три шестместни покрити колички, които нямаше да изглеждат не на място на игрище за голф — или, помисли си Грийн, в епизод на „Затворникът“.

— Мисля, че има нещо, което още не знаем — рече Лий. — Да вървим да видим дали имат намерение да ни го кажат.

Преди да ги пуснат през портала Лий и Горди трябваше да предадат старите си служебни карти от „Терабайт“ и получиха нови, по-големи, които се носеха на шията.

— Ако исках да нося нашийник, можех да постъпя на работа в Ай Би Ем — измърмори Грийн, докато крачеха към павилиона.

Там ги очакваше поредното унижение. Не им позволиха да шофират сами до лабораторията. Имаха нужда от специален ключ, който се поверяваше единствено на „придружителя“ — в този случай тридесетинагодишна жена с рамене на спортистка и добродушни, но зорки очи.

Нито Лий, нито Горди се опитаха да надвикат воя на електромотора и вятъра, шибащ платнения покрив на колата. Ала по средата на пътя Горди мълчаливо посочи странния кобур на шофьорката — правоъгълното черно устройство вътре по нищо не приличаше на пистолет.

Минаха през бившия главен портал, до който имаше нова шестстенна бронирана кабина.

— Ал Капоне — каза Горди, когато колата влезе през стоманена врата, достатъчно здрава, за да спре всичко друго освен военна машина.

— Моля?

— Има предвид новата кабина — извика през рамо шофьорката. — Прилича на бункерите, които през трийсетте години строели в малките градове, за да се справят с банковите обири. Веднъж видях такъв в Гоушън, Индиана — точно на ъгъла на градския площад. Картечници на главната улица — представяте ли си?

— Трябва ли? — попита Лий.

Когато влязоха, тя мълчаливо посочи на Горди, че по време на отсъствието им по оградата са пуснали ток.

Той кимна.

— Нова действителност. Вече не сме в Кълъмбъс, Дороти.

Придружителката им ги закара до главния вход на центъра „Планк“, където служебните им карти бяха подложени на нова проверка. Служителят прокара скенера по щрих-кода и ивицата в долния край, чиято информация се сравняваше с тази в компютъра на охраната и каза:

— Директорът и доктор Хортън ви чакат в заседателната зала.

— Няма ли да ни придружите дотам? — иронично попита Лий.

— Не, докторе — поклати глава пазачът. — Аз нямам право да влизам в тази лаборатория.

Когато двамата му заместници влязоха в заседателната зала, лицето на Джеф Хортън грейна.

— Лий, Горди! Радвам се да ви видя.

— И ние се радваме да те видим, шефе — отвърна Грийн. — Малко се страхувах, че ще заваря тук Патрик Макгуън^[1]…

Хортън и Карл Броуиър се засмяха, а Грийн чак сега забеляза другия човек в стаята — слаб мъж със строго лице и почти осезаемо спокойно излъчване. Директорът стана от стола си и даде знак на непознатия да се приближи.

— Доктор Грийн, това е новият член на вашия екип. Пит Макган, това са доктор Гордън Грийн и доктор Лий Тейър. Дадохме на Пит длъжността координатор на специалните материали.

— Какви специални материали? — Грийн въпросително погледна Хортън.

— Евфемизъм за данъчната му декларация — поясни Броуиър. — Господин Макган, преди полковник Макган от морската пехота, ще отговаря за осигуряването, съхраняването, боравенето и подготовката на проби за новата ви експериментална програма. Това ми напомня нещо. Доктор Грийн, получихте ли чека си? Някакви проблеми с колата?

— Трябва да изчакам една седмица, за да ми доставят нужния цвят — но не бих го нарекъл проблем — отвърна Грийн. — Искам още веднъж да ви благодаря…

— Излишно е — прекъсна го директорът. — Ние сме виновни за случилото се.

Докато Грийн намръщено мислеше, Тейър пристъпи напред и попита:

— Някой от вас ще бъде ли така любезен да започне от началото? Защо е цялата тази охрана? И при цялото ми уважение към господин Макган, защо ни е нужен нов човек само за да се занимава с пробите ни?

— Защото има четиринайсетгодишен опит в работа с боеприпаси и експлозиви, а ние — не — отвърна Хортън. — Горди, ние сме взривили твоята кола — ти, аз, Лий и Бебето.

— Как? — попита Тейър.

Хортън и Броуиър се усмихнаха.

— Още не знаем, Лий. Тъкмо затова е време да се върнем на работа.

Първо трябваше да подпишат нови и още по-строги договори за пазене на тайна. После Броуиър и Хортън им пуснаха записа от среднощния експеримент и ги заведоха в лаборатория „Дейвисън“, за да им покажат промените.

Първата и най-очевидна промяна беше отсъствието на целия обект, включително гранитния пиедестал.

— Построихме друга експериментална камера — каза Хортън и посочи новата метална врата и плексигласовото прозорче, вградено в отсрещната стена.

— Херметично затворени трийсетсантиметрови бронирани стени, петстотин литра водна изолация — прибави Макган. — Вчера ги изпитахме — почти никакъв звук и дим.

— Не искаме да смущаваме съседите — поясни Броуиър. — Колкото по-малко въпроси, толкова по-добре.

— В такъв случай, изглежда, че трябва да завъртим Бебето наопаки — каза Грийн. — Вече знаем, че трябва да внимаваме накъде го насочваме.

— Всъщност не го знаем. Това е първата ти задача — да установиш точния ефект. Пит ще ти осигури материали, които няма да изложат теб и лабораторията на опасност — каза Хортън. — Лий, твоята задача е да откриеш необходимите данни и да ги въведеш в Здрава ръка.

— Какви проби ще тестваме?

— Отначало повече боеприпаси — от всякакъв калибър. После най-различни експлозиви, от аматол до торпекс — отвърна Макган. — Всичко, което е включено в лицензите ми и което имам възможност да осигуря.

— А после целия „Наръчник по химия“ — рече Броуиър. — Трябва да видим точно кои съединения се поддават на ефекта — съвсем практическа необходимост при липсата на каквато и да било теоретична основа.

— И това е моята първа задача — каза Хортън. — Трябва да разберем какво става тук — защо онова, което е излязло от тази лаборатория, е предизвикало нещо, което естествената радиация не предизвиква.

— Нищо ли няма в справочната литература? — попита Тейър.

Хортън поклати глава.

— Търся цяла седмица и изглежда, че този ефект не е бил наблюдаван никога — или поне никой не съобщава за него. Така че започваме от нулата.

— Тогава ще ни трябват данни, за да имаш основа, на която да работиш. — Тейър въпросително погледна Броуиър. — Някой друг освен нас петимата знае ли на какво сме се натъкнали?

— Още не — отвърна директорът. — И това е моят проблем. Защото когато изберем шестия и споделим с него, светът ще започне да се променя. Не мога да намеря достатъчно силни думи, за да го подчертая — дискретността ще ни спечели необходимото време. Недискретността ще ни отнеме възможността да подготвим хода на събитията.

Това отрезви всички. Погледът му измери бремето, което бе стоварил на плещите им, и го намери за недостатъчно.

— Не се заблуждавайте — продължи той. — Когато откритието напусне тази стая, никой няма да е способен да контролира бъдещето. Ще се озовем в областта на политиката и психологията или на неразгадаемите особености на човешкия вид. Това откритие ще промени законите, управлявали света, откакто огнестрелното оръжие е заменило меча и копието. И ние няма да сме онези, които ще напишат тези закони. Ние ще сме само причината за тяхната необходимост. Няма връщане назад. Не ние сме избрали да поемем тази отговорност, но не можем да я отхвърлим. Онова, което можем да открием ние, неизбежно ще открият и други. С носталгия ще си спомняте този ден като един от последните, в които светът е бил подреден и познат. Вашите деца ще живеят в друга действителност. — Броуиър погледна апарата, после пак тях и мила усмивка смекчи тържественото му изражение. — Дано е по-добра.