Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Last Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Varnam (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Мерил Сойер. Ледената кралица

ИК „Бард“ ООД, София, 2002

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954–585–359-X

История

  1. — Добавяне

28

След като Роб премина през металния детектор и влезе в съда, научи, че Дейна все още е в кабинета на съдия Бинкли за изслушването. Затова реши първо да провери съобщенията си, надявайки се Зак да се е обадил. Последния път, когато ги прослуша, Елън лаконично го уведомяваше, че е довела Зак в Хонолулу.

— Какво, по дяволите, прави тя тук? — промърмори той на стените в телефонната будка. Зак трябваше да пристигне чак следващата седмица. Дали бившата му съпруга бе решила да го доведе за кратко посещение, но да не го остави за цялата ваканция? С Елън човек никога не можеше да бъде сигурен. Ако си е променила решението, нямаше да е лесно да я разубеди.

Имаше само едно спешно съобщение за него и то бе от Гарт, който настояваше Роб веднага да му се обади. След като никой не му отговори от хотела на сина му, Роб се свърза с кабинета на Гарт и оттам го осведомиха, че е в кабинета на съдия Хамилтън. Има логика, помисли си Роб, докато се качваше с асансьора до третия етаж. Гарт и Ванеса навярно бяха дошли морално да подкрепят Дейна. Запита се дали Дейна е говорила със сестра си във връзка с хипнотизирането.

Това бе изстрел в тъмното, но не разполагаше с по-добра хипотеза. Някой бе чул нещо, но не си бе дал труд да го провери. Или може би просто не знаеше къде да търси. Изнудвачът бе заложил на информация, която се бе оказала невярна. Влезе в кабинета на Дейна, замислен над тази загадка.

— Търся Гарт Брадфорд — секретарката кимна към затворената врата на кабинета. Роб почука и Гарт му извика да влезе. — Какво, по дя… — млъкна, смаян да види: Джейсън, настанен зад бюрото на Дейна с Пуни на рамото.

— Осъди копелетата! Осъди копелетата! Осъди тези задници! — изкрещя папагалът и Роб не можа да се сдържи и се засмя.

Ванеса скочи от стола си до инвалидната количка на Гарт, и го прегърна сърдечно.

— Дейна ми разказа за новините. Как мога да ти се отблагодаря?

Изглеждаше толкова щастлива, че той се почувства виновен. Не заслужаваше чак такива овации. Но му хареса.

— Двамата с Гарт можете да ме поканите на вечеря — заяви Роб и погледна към Гарт. Забеляза напрегнатото изражение на лицето му.

Преди Ванеса да успее да отговори, Гарт се обърна към нея:

— Защо не изведеш Джейсън и Пуни навън, за да намерите някакво занимание за Пуни?

Ванеса протегна ръка към сина си, но момчето поклати глава.

— Пуни не иска да излиза. Когато идвахме насам, едва не се сби с едни гълъби.

— Хайде, скъпи — подкани го Ванеса, а долната устна на момчето затрепери издайнически.

— Какво се разбрахме? — извърна се Гарт към Джейсън с внимателен, но твърд тон.

— Че няма да се сърдя, ако тук няма деца, с които да си играя, защото работата тук е много сериозна.

Гарт му отправи усмивката, с която бе спечелил благоразположението на доста съдии. Без да протестира повече, Джейсън скочи от стола зад бюрото и излезе навън след майка си.

— Затвори вратата — тихо нареди Гарт и Роб усети как космите на врата му настръхват. Господи! Сега пък какво има?

Той затвори вратата и седна до Гарт.

— Какво не е наред?

— Обади се един от моите източници — Гарт се поколеба и изпитателно погледна приятеля си. — Ще те арестуват и ще те обвинят, че ти си Джак Изнасилвача от „Панама“.

В гърдите му се надигна толкова всепоглъщащ страх, че Роб се изуми от силата му.

— Това е невъзможно! Защо полицията ще мисли, че аз съм го направил?

Сянката, която се мярна за миг в очите на Гарт, накара стомаха на Роб да се свие на топка.

— Една от жертвите те е посочила сред шест фотографии.

Роб изпусна дъх толкова силно, че кичурът на челото му се разроши. По дяволите! Шест фотографии! Обикновено пет от тях бяха на полицаи, а шестият бе заподозреният. Скочи на крака.

— И защо точно аз съм заподозрян?

— Те са отчаяни, Роб. Търсят сред рецидивистите.

— Срещу мен не бяха повдигнати никакви обвинения. Нямат право да показват снимката ми.

— Миналия понеделник вечерта беше ли в „Панама“?

Роб тъкмо щеше да каже не, но си спомни.

— Да. Чък Махоле от университета ми направи няколко теста във връзка със заплашителната бележка, която Дейна бе получила. Той никога няма да вземе пари от мен. Поиска да се почерпим в „Панама“ — прокара пръсти през косата си. — По дяволите, бях там само половин час.

Гарт потупа мястото до себе си и Роб се отпусна на стола.

— Знам, че не си го направил, Роб. Подозирам, че всичко това е заговор на Големия татко.

— Онзи негодник! Синът ми е тук. Ще живее с мен. Ако съпругата ми разбере нещо, никога няма да му позволи да остане.

Гарт отмести поглед и Роб разбра, че никак не иска да чуе това, което се канеше да му каже.

— Разбрах, че разполагат с още някакво доказателство. Не знам какво е, но ще се опитам да открия. Смятат да те арестуват в края на седмицата.

Гърдите на Роб изсвириха, сякаш някой бе забил юмрук в корема му, изкарвайки целия му въздух. Минаха няколко секунди преди напълно да осъзнае казаното от Гарт.

— Последния път научих урока си — едва успя да изрече, вцепенен от шок и гняв. — Този път ще се боря с обвиненията честно и открито.

— Аз ще бъда с теб — увери го Гарт, — но историята може да стане много отвратителна.

Роб се изправи й отиде до картината на Уайланд. В момента се чувстваше като дребна рибка, подгонена от могъща акула.

— Точно сега синът ми се намира на кръстопът в живота си. Не се нуждае от тази бъркотия.

— Ами Дейна? — тихо попита приятелят му.

— Дейна — повтори Роб. — Кариерата й може сериозно да пострада, ако името й да бъде свързано с моето. Не й казвай нищо за това. Аз сам ще се справя със ситуацията.

 

 

Дейна се втренчи в тримата мъже, седнали в другия край на масата срещу нея. Колин Хуанг, шеф на щатската юридическа комисия, се оказа по-възрастен, отколкото тя очакваше, но имаше славата на почтен човек. Адам Пински, по-младият адвокат, който го придружаваше, не сваляше очи от нея и непрекъснато се въртеше на стола си. Съдия Бинкли щеше да представи обвинението. Щяха да й предоставят възможност да обясни действията си, а след това щяха да решат съдбата й.

— Да започваме — поде Колин Хуанг и погледна часовника си. Беше почти три и половина. Съдия Бинкли ги бе накарал да чакат половин час.

— Извинете, че ви принудих да чакате, но очаквах повече… ъъ… информация относно този… ъъ… проблем — започна Бинкли и Дейна едва потисна усмивката си. Не биваше да изглежда прекалено самоуверена, но тя много добре знаеше, че „доказателството“, което Бинкли се надяваше да се сдобие за убийството на Ханк Ролинс, не се бе появило.

— За какъв проблем говорим? — проехтя нетърпеливият глас на Хуанг.

Дейвис Бинкли се изкашля.

— Да започнем с първото обвинение. Ако доказателството пристигне, секретарката ми ще го донесе — отново се изкашля, очевидно смутен от липсващото доказателство. — Фран Мартин твърди, че госпожица Хамилтън е използвала влиянието си, за да убеди майка й да промени завещанието си.

Хуанг прегледа набързо документите, които Бинкли му подаде, а после се загледа в трофеите от турнирите по голф, които бяха окачени по стените, докато чакаше Пински да изчете подробно целия текст. На Дейна й струваше много усилия, за да остане спокойна. Знаеше, че това обвинение, макар и с по-малка тежест от другото, все пак можеше да унищожи кариерата й. Бе възможно да докаже, че Ханк е жив, но нямаше как да обори обвиненията, че е повлияла на Лилиан Хърли.

— Сами виждате колко е сериозно — изтъкна Бинкли.

Хуанг се намръщи леко и Дейна остана с впечатлението, че е виждал много по-сериозни обвинения.

— Какво имате да кажете вие, съдия Хамилтън?

— Никога не съм обсъждала с Лилиан Хърли нейното завещание. Никога. Тя беше моя съседка и ние се сприятелихме. Нямах представа, че ми е оставила нещо. Аз…

— Дъщеря й твърди… — намеси се Бинкли.

— Четох жалбата й — прекъсна го Хуанг. — Сега е ред на съдия Хамилтън.

Дейна въздъхна с облекчение. Явно Хуанг се отнасяше доста хладно към Бинкли. Нямаше представа какво си мисли Пински, но той продължаваше да се взира в нея.

— Лекарят на Лилиан Хърли чака отвън — каза Дейна, надявайки се д-р Уинстън да е пристигнал. — Той може да ви каже повече за намеренията на Лилиан. Грижил се е за нея повече от тридесет години.

— Това е крайно необичайно — заяви Бинкли. — Комисията използва само писмени показания. Ако не разполагаш с писмени…

— Имам показанията на д-р Уинстън — тя посегна към куфарчето си и мислено благослови Роб, задето й бе дал идеята да се свърже с лекаря. — Просто помислих, че сериозността на обвинението изисква личното присъствие на свидетеля.

— Поканете го да влезе — разпореди Хуанг и Бинкли неохотно натисна бутона на интеркома.

Доктор Уинстън наистина бе доста впечатляващ свидетел, помисли си Дейна, когато възрастният джентълмен влезе в стаята. Висок, с изправени рамене и типична военна стойка, той излъчваше увереност и почтеност.

— Д-р Уинстън, има известни неясноти относно завещанието на Лилиан Хърли. Тя някога обсъждала ли го е с вас? — попита съдия Бинкли.

— Не. Никога не го е споменавала — призна лекарят и Бинкли хвърли към Хуанг поглед, който съвсем ясно казваше: „Казвах ли ви!“ Но свидетелят още не бе свършил: — Затова пък ми е говорила за дъщеря си. При това доста често. Фран бе най-горчивото разочарование в живота й. Тя никога не й се обаждаше, никога не я посещаваше.

Той замълча и Дейна си помисли, че притежава усет за драматичност.

— И като казвам никога, имам предвид нито за Коледа, нито за Деня на майката, нито за рождения ден на Лилиан. Не знам защо Фран бе толкова жестока с тази мила дама. Лилиан Хърли страдаше много от лошото отношение на дъщеря си, но животът й се промени, когато Дейна Хамилтън се нанесе в съседната къща.

Доктор Уинстън продължи с обяснения за високото кръвно налягане на Лилиан и за всичко, което Дейна бе сторила, за да може възрастната жена да остане в дома си. Младата жена се опита да отгатне ефекта от думите на лекаря, защото интуитивно разбра, че Хуанг, а не Пински ще реши съдбата й. Но бе невъзможно да се прочете нещо по лицето му.

— Дейна беше като истинска дъщеря за Лилиан — заключи д-р Уинстън. — Тя обичаше Дейна, наистина я обичаше. Щях да бъда доста смаян, ако бе оставила нещо на собствената си дъщеря. Фран се появи изневиделица миналата седмица с единственото намерение да измъкне пари от майка си.

— Благодаря ви, че ни отделихте от времето си — Бинкли едва не се задави с думите си, а лекарят излезе, отправяйки насърчителна усмивка към Дейна.

— Няма основания за обвинението — заключи Хуанг, а Пински го подкрепи с енергично кимане.

— Дъщерята твърди, че… — разгорещено започна Бинкли.

— Прочетох твърденията й — Хуанг за пръв път повиши тон. — Дъщерята е отправила доста обвинения. Какво ще кажете вие, колега? — обърна се той към Пински.

— Лилиан Хърли никога не е смятала да завещае къщата и малките си спестявания на дъщеря си — заговори Пински. — Преди да промени завещанието си миналата година, всичките й пари щяха да се наследят от Хавайското дружество за опазване на местната флора.

— Да, истина е, но…

— Но нищо — отсече Хуанг. — Какво е следващото обвинение?

Дейна бе сигурна, че въздишката й на облекчение ще се чуе чак в Дайъмънд Хед, но изглежда никой в стаята не я забеляза. Облекчението й много бързо премина в гняв, докато наблюдаваше как Бинкли се туткаше с втората папка. Нямаше съмнение, че Големия татко бе зад всичко това и явно си бе намерил послушна марионетка.

— Аз… ъъ… не получих… ъъ… доказателството, което очаквах — измънка Бинкли. — Може би ще трябва да отложим разглеждането на второто обвинение, докато…

— Защо не ни кажете какви са обвиненията? — намеси се Дейна. Не искаше тази история да й виси нито миг повече над главата. — Може би аз мога да помогна.

— Добра идея — кимна Хуанг. — Да видим дали можем да разрешим този случай веднага.

— Имам информация, че госпожица Хамилтън е замесена в убийство.

— Мога ли да видя писменото заявление? — попита Хуанг и Бинкли неохотно му подаде един-единствен лист хартия, който Хуанг прочете за секунди. — Анонимно сведение? И настоявате за разследване въз основа само на едно анонимно сведение? Това е недопустимо! Винаги има недоволни от съдиите. Те биха казали всичко, само и само за да им навредят.

— Аз лично говорих с човека, който отправя обвинението. Информацията звучеше достоверно — гъста червенина плъзна по врата на Бинкли. — Трябваше да получа допълнително доказателство, но още не е пристигнало.

— И никога няма да пристигне, защото никога не съм била замесена в убийство! — осведоми ги Дейна. — Анонимното сведение се отнася за нещо, което се случи с мен, когато бях на четиринадесет години. Очевидно информаторът ви не е запознат с всички факти.

Дейна спря за миг, почувствала се неудобно да обсъжда личния си живот с тези мъже. Беше й доста трудно да разкаже историята дори на Роб. Но нямаше избор; бъдещето й бе заложено на карта.

— Когато бях на четиринадесет години, един мъж ме примами в една барака и ме изнасили. Сестра ми се опита да ме спаси, но той се нахвърли и върху нея. Аз го намушках с нож, за да избягаме, но не съм го убила.

Наведе се напред и впи поглед в лицето на Хуанг.

— Ханк Ролинс е жесток престъпник, който в момента е в затвора в Мисури за изнасилване на десетгодишно дете. Бих дала всичко, за да спестя болката и страданието на това момиче. Това е престъпление, с което жертвата трябва да живее през остатъка от живота си.

— Мили Боже! — промърмори Пински и тъжно поклати глава. — Знам какво означава. Моята съпруга е била изнасилена преди години. Все още посещаваме психиатър.

Хуанг изгледа отвратено Бинкли и захлопна капака на куфарчето си.

— Не разбирам защо изобщо поискахте това изслушване.

Дейна не можа да се стърпи.

— Аз знам. Моята сестра се развежда със сина на Торнтън Колтрейн и той е побеснял. Би направил всичко, за да съсипе кариерата ми.

Хуанг изгледа кръвнишки Бинкли.

— Колтрейн ли се свърза с вас?

— Не — отвърна той прекалено бързо.

— Знаете, че имам начини да проверя. Ако лъжете, ще наредя да ви разследват и ще ви призова като свидетел — дългите пръсти на Хуанг потропваха нетърпеливо по капака на куфарчето, докато чакаше за отговор.

— Той наистина ми се обади, когато чул за завещанието — призна Бинкли — и ме окуражи да свикам комисията за разследване точно сега, когато Дейна е предложена за върховния съд. Разбира се, никога не бих го послушал, ако не сметнах, че обвиненията срещу госпожица Хамилтън…

— Съдия Хамилтън — поправи го Хуанг и се изправи. — Ще докладвам, че обвиненията срещу съдия Хамилтън са били несериозни и напълно неоснователни.

Пински се изправи и се обърна към Бинкли.

— Аз от своя страна ще докладвам на губернатора, че трябва да получите мъмрене. Не само че отправихте необосновани обвинения срещу съдия Хамилтън, но пропуснахте да споменете и петицията.

— Каква петиция? — попита Хуанг и по този начин изрази на глас въпроса, който отекна и в съзнанието на Дейна.

Бинкли се зарови в купчината папки.

— Ето, тъкмо щях да ви я покажа — подаде една папка на Хуанг. — Изпратих писма до колегите със запитване относно професионалната дейност на гос… съдия Хамилтън. Това пристигна днес в кабинета ми.

Пински се усмихна на Дейна.

— Всички, които имат авторитет сред юридическото съсловие, са подписали петиция, че вие сте чудесен съдия. Всъщност най-добрият.

— Наистина ли? — ахна Дейна. Беше се държала като параноичка, въобразявайки си, че всички я гледат с презрение, докато всъщност колегите й я уважаваха и я подкрепяха.

— Да, наистина — усмихна се окуражително Пински. — Областният прокурор пръв подписа петицията. Заяви, че вие сте най-способният прокурор, който някога е имал, а като съдия сте дори още по-добра.

Хуанг пъхна петицията в куфарчето си.

— Вие сте в списъка на кандидатите за вакантното място във върховния съд. Ще направя всичко възможно губернаторът на щата да се запознае с тази петиция.

— Благодаря ви — едва успя да промълви Дейна. Беше изумена от обрата в развоя на събитията. Обикновено колелата на справедливостта се въртяха доста бавно, но не и този път.

А най-изненадващото бе поддръжката на колегите й. Явно се бе тревожила напразно, бе си въобразявала неверни неща. Истината бе, че я харесваха и уважаваха. Заля я огромна вълна на облекчение и тя внезапно се почувства слаба и изтощена. И невероятно щастлива. Нямаше търпение да каже на Роб.

— Да вървим — Пински я поведе към вратата и Дейна за сетен път си помисли, че Роб е бил прав. На този свят имаше много добри мъже. Съпругата на Адам Пински бе истинска късметлийка, задето се бе омъжила за толкова чувствителен мъж.

Трябваше да признае, че е била доста ограничена. Хората са си хора; някои са добри, а други — лоши. Тя просто не бе търсила добри мъже като Гарт Брадфорд, Адам Пински, Колин Хуанг. И Роб Тагет.

Когато влезе в кабинета си, Джейсън и Пуни бяха заспали в креслото й, но Ванеса и Гарт радостно я поздравиха.

— Очаквах и Роб да е тук — каза Дейна и прегърна сестра си.

— Наложи му се да си тръгне — поясни Гарт.

— Преди да ме е видял? — учуди се Дейна, а Гарт кимна сериозно. — Да не би нещо да не е наред?

Гарт се поколеба, преди да отвърне с тих глас:

— Мисля, че се безпокои за сина си.