Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Last Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Varnam (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Мерил Сойер. Ледената кралица

ИК „Бард“ ООД, София, 2002

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954–585–359-X

История

  1. — Добавяне

30

Когато пристигна в кабинета си, Дейна най-сетне спря да трепери. Болката й бе избухнала в гняв и тя се чувстваше толкова бясна, че едва можеше да мисли. Как можа Роб да прекара нощта с нея и след това най-безгрижно да й заяви, че се връща при бившата си съпруга? Как бе възможно да е толкова глупава, че да му повярва? Всяка фибра от съществото й я предупреждаваше да внимава, ала тя не се бе вслушала. „Е, изглежда, че този път получи ценен урок. Ръководи се от главата, а не от сърцето.“

Последните му думи продължаваха да отекват болезнено в душата й.

„Какво за миналата нощ?“ — бе казал той, повтаряйки собствените й думи и наблягайки на какво.

Трепереща от гняв и болка, тя го избута през вратата, затръшвайки я толкова силно, че Моли изфуча и се скри под дивана. Не й оставаше друго, освен да спаси поне малко от останалата й гордост.

— Какъв негодник! — процеди през зъби младата жена и погледна към охранителната камера над входа на съда. Ала думите не й донесоха желаното успокоение. Усмихна се разсеяно на служителя при металния детектор, но усмивката й се стопи доста преди да стигне до кабинета си.

Предателството я бе съсипало докрай, сълзите напираха в очите й. Болката в гърдите й бе толкова силна, че тя едва сподави риданието си. Трябваше да мобилизира цялата си воля, за да не избухне в сълзи, докато вървеше по коридора. Чувствата й приличаха на кълбо прежда, което се разплиташе, и нишките се объркваха все повече и повече.

Тя го обичаше. Не. Мразеше го.

Трябваше да го мрази. Това бе единственият начин, за да оцелее. По-добре да потърси убежище в гнева, реши младата жена. Емоционалното й напрежение малко намаля, когато си спомни за работата. Усилената работа щеше да й помогне да се съвземе и да продължи напред.

Влезе в кабинета си и погледна мрачно към огромната купчина документи върху бюрото. Слава Богу, че днес следобед нямаше дела в съда за малолетни, помисли си Дейна и впери очи в картината на Уайланд. Не знаеше колко дълго бе останала така, загледана в пейзажа, когато на вратата силно се почука.

Ванеса влезе и се отпусна в едно от креслата срещу бюрото на Дейна.

— Снощи се опитах да се свържа с теб, но телефонът ти не работеше или може би е имало някаква друга повреда.

Дейна заобиколи бюрото и седна до сестра си. Не искаше да й казва, че Роб бе издърпал кабела на телефона от контакта, за да не ги безпокоят. Но ако искаше да възстанови предишната си близост с Ванеса, трябваше да сподели случилото се с нея. Дали отчуждението помежду им не се дължеше на неспособността на Дейна да говори открито за чувствата си?

— Роб дойде… — започна Дейна и млъкна. Не знаеше как да предаде чувствата, които я вълнуваха.

— Така си и помислих — усмихна се Ванеса. — Той е луд по теб.

— Точно така, луд е, достатъчно луд, за да ми каже, че сме обвързани, а след това да ми заяви, че се връща при бившата си съпруга — болката, която се бе опитвала да потисне, избухна със смайваща сила. — Той е истински негодник!

— Защо ще се връща при нея… след толкова години?

— Синът му има проблеми. Роб смята, че ако семейството се сплоти, това ще му помогне.

— Но те са разведени от години.

— Няма никакъв смисъл, нали? Но какво можеш да очакваш? Той е мъж.

Ванеса я изгледа изпитателно за миг. Блестящите й сини очи бяха сериозни.

— Мислех, че изяснихме този въпрос, когато разговаряхме последния път. Не мери всички мъже с един аршин.

— Права си — въздъхна Дейна. — Гарт е истинско съкровище, както и Пински, и Колин Хуанг — те наистина са чудесни. Предполагам, че просто нямам късмет с мъжете.

— Подозирам, че нещо безпокои Роб — рече Ванеса. — Затова дойдох да те видя. Миналата вечер чух случайно Гарт да говори по телефона за някакво доказателство. Когато го попитах, ми каза, че било поверително. Може и да греша, но ми се стори, че говори за доказателство срещу Роб.

— И пет пари не давам за Роб Тагет!

Ванеса сложи ръка върху рамото на сестра си и се вгледа в очите й.

— Има още нещо, което разбрах благодарение на Гарт, и то е много важно. Щом се изправиш с лице към истината, разбираш, че не е толкова страшна. След като веднъж успях да приема стореното от Големия татко, вече не ми бе толкова трудно да се справя с него. Ти трябва да приемеш вероятността, че Роб може да е предпочел бившата си съпруга пред теб. Не го отричай, не заявявай, че не те е грижа, когато е тъкмо обратното.

— Права си — каза Дейна след минута мълчание. — Наистина ме е грижа за него и тъкмо затова съм толкова ядосана. Затова ме боли толкова много.

— Обичаш ли го?

— Да — призна Дейна и в същия миг изпита огромно облекчение. Да сподели с Ванеса, нямаше да премахне болката, но поне я облекчи малко. — Как можах така да сгреша за него.

— Довери се на сърцето си — тихо я посъветва сестра й. — Ако смяташ, че той е единственият мъж за теб, значи наистина е така. Всичко ще се оправи, ще видиш.

Единственият. Прониза я до болка познатото чувство на печал. И на копнеж. На самота, която толкова дълго бе оказвала да признае. На тъга по това, което би могло да бъде, но никога вече нямаше да изпита.

Ванеса се изправи.

— Защо не дойдеш на вечеря?

Дейна желаеше най-доброто за сестра си и наистина вярваше, че тя ще открие щастието си с Гарт, ала тази вечер не би могла да понесе гледката на двама влюбени.

— Ще има вечерна служба в памет на Лилиан Хърли. Ще присъствам, а след това ще си легна.

Ванеса понечи да възрази, но се спря.

— Обади ми се, ако имаш нужда от мен. И бих искала да ме уведомиш, ако Роб има неприятности. Въпреки случилото се помежду ви той много ни помогна.

Ванеса си тръгна, а Дейна повика Гюс Махала. Беше сигурна, че приставът ще знае последните клюки в съда. Гюс бе открит и общителен човек, който предразполагаше околните да споделят с него. Освен това имаше безброй роднини в съдебната система, които му предоставяха всякаква информация, дори и поверителна.

Гюс влезе и широко й се усмихна.

— Викала си ме?

Дейна му кимна да затвори вратата, не желаеше някой да чуе разговора им.

— Обикновено не давам ухо на слуховете, но чух един доста обезпокоителен. Чудя се дали ще можеш да го потвърдиш? — пое дълбоко дъх, за да се успокои, а приставът кимна сериозно. — Да не би Роб Тагет да е в беда?

— Братовчед ми Тео ми го довери след няколко бири — призна Гюс. — Но не споменавай никъде името му, ще си загуби службата в полицията.

— Няма да кажа нито дума.

— Не знам много. Обвиняват Тагет, че е Джак Изнасилвача.

Напълно изумена, Дейна скочи на крака. Хиляди възможности бяха минали през ума й, но не и тази. Никога, нито за миг не би си го помислила.

— Това е невъзможно. Те нямат никакво доказателство.

— Не знам. Може би разполагат с нещо. От полицията са изпратили делото на областния прокурор.

Дейна потръпна ужасено. От полицията изпращаха на прокурора само онези дела, по които разполагаха с достатъчно доказателства, за да се повдигне обвинение. Какво биха могли да имат срещу Роб?

 

 

Подпрян на лакът, Роб наблюдаваше сина си, който се бореше със сърфа си на северния плаж, недалеч от къщата му. Роб си бе тръгнал рано тази сутрин от дома на Дейна, напълно отвратен от себе си и изпълнен с безнадеждност. Господи, беше се държал като истински негодник!

„Обичам те.“

Думите на Дейна отекваха в съзнанието, докосвайки най-съкровените кътчета на душата му. Начинът, по който бе промълвила думите — почти като молба — едва не извика сълзи в очите му. Искаше му се да промени случилото се, но да искаш и да можеш са две различни неща. Ако го арестуват — а това изглеждаше дяволски сигурно — поне нямаше да я повлече със себе си в пропастта.

— Добре, трябва ли да го превръщаш в такава трагедия? — промърмори той на себе си.

Да се откаже от Дейна бе най-трудното нещо, което някога бе правил в живота си. Наистина нямаше никаква представа какво да й каже, докато тя не попита дали двамата с Елън отново смятат да се съберат. Това му предостави желаната причина. Беше се държал като истински негодник, но нямаше друг избор.

Погледна към сърфистите, опитвайки се да забрави какво гадно копеле беше, когато Зак излезе, препъвайки се, на брега. Влачеше унило сърфа си. Свлече се до баща си и промърмори:

— Никакъв вятър, човече. Никога не съм виждал нещо подобно.

Роб едва не се засмя. Какво очакваше синът му? Плажът бе Мека за сърфистите. Само защото Зак можеше да сърфира в Калифорния, не означаваше, че ще успее да се справи с тукашните вълни без дълги и упорити тренировки.

— Няма ли да опиташ пак? — попита Роб, когато Зак бръкна в раницата си.

— Не. Смятам да почета.

— Така ли? И какво четеш?

Зак му протегна „Мъртва зона“ на Стивън Кинг.

— Дейна ми я даде. Спаси ме от скучните разговори с мамините приятели в Мауи.

Дейна? Роб се облегна назад и се загледа в белите облаци, които се трупаха от север, а синът му зарови нос в книгата. Младият мъж затвори очи и в ушите му отново прозвуча тъжният звук на затръшващата се зад гърба му врата, когато Дейна го изхвърли от къщата си. Отекваше отново и отново, напомняйки му какво бе изгубил.

— Какво мислиш за Дейна? — попита внезапно Роб.

Зак не вдигна глава.

— Ами бива си я, предполагам.

Бива си я не означаваше кой знае какво, но Роб нямаше намерение да кара сина си да сравнява две напълно различни жени — Елън и Дейна Хамилтън. Макар че в сърцето си отлично знаеше разликата.

— Зак, каза ли на Дейна, че двамата с майка ти отново ще се съберем?

Синът му остана втренчен за миг в книгата, преди да вдигне глава. Роб бутна слънчевите очила високо над главата му и се взря право в очите му.

— Да. Исках да я подплаша и да се махне.

— Защо? Аз почти не съм я споменавал пред теб.

— И сам мога да разбера, че си луд по нея. Исках да я разкарам — Зак отново зарови нос в книгата.

Роб се протегна и я издърпа от ръцете му.

— Обясни ми защо си излъгал Дейна — не спомена, че лъжата на сина му се бе оказала много удобна за него, когато отчаяно се нуждаеше от нещо, за да накара Дейна да излезе от живота му.

Зак изправи рамене и обгърна колене с ръцете си.

— Знаех какво ще се случи. Вече съм минавал по този път, приятелче.

Приятелче? Роб кипна от възмущение, но се сдържа. Представи си какво щеше да се случи, ако се обърнеше към баща си с приятелче.

— Обясни ми.

Зак вдигна рамене, сякаш не можеше да намери подходящите думи. Разбира се, той не осъзнаваше, че това може би е последният личен разговор, който водят за — кой знае — седмици или месеци, а, не дай си Боже, и години.

— Окей! — избухна Зак. — Мразя онзи превзет и скучен приятел на мама, както и двете му досадни дъщери. Нищо, което правя, не е правилно. Нищо.

Роб знаеше, че Елън излиза с един мъж, който имаше две малки дъщери. Можеше да си представи колко чужди изглеждат те за едно петнадесетгодишно момче.

— Разбирам какво имаш предвид. Момичетата на тази възраст са много отегчителни. Но какво общо има това с Дейна?

Зак заби юмрук в пясъка, сетне изгледа сърдито баща си.

— Мама смята да се омъжи за онзи досадник. След това ти ще се ожениш за Дейна и ще си родите някое глупаво бебе.

„И аз ще остана сам.“ Роб улови неизречената мисъл. Протегна се и разроши косата на сина си.

— Няма да се оженя за Дейна и няма да имам други деца.

Болеше като го каза, но бе истина. Някъде дълбоко в сърцето си мечтаеше за друго дете — дете от Дейна. Много го заболя.

— Защо няма да се ожениш за Дейна? Тя е готина.

Роб едва не се засмя от противоречивата и абсурдна младежка логика — истинско доказателство, че всички тийнейджъри витаят из облаците. Зак харесваше Дейна, но се боеше, че тя ще има дете, което ще открадне любовта на баща му. Това бе безкрайно тъжно. Колко добре си спомняше собствената си младост. Имаше щастието да се роди и израсне в сплотено семейство, в което всички се обичаха. Дори и сега, в най-тежките моменти, спомените за близките му му даваха сила.

Роб реши да бъде откровен със сина си — макар и с риск да го загуби.

— Дейна е дяволски добър съдия. Не искам кариерата й да се провали заради връзката й с мен.

Зак го изгледа внимателно.

— Не те разбирам.

— Спомняш ли си защо майка ти ме напусна? — Роб не бе напълно сигурен какво бе казала Елън на Зак, след като се преместиха в Лос Анджелис. Беше виждал сина си много пъти, но никога не бяха обсъждали този въпрос. Това му напомни за Дейна и за това, че тя също не бе обсъждала Ханк Ролинс със сестра си. Когато болката е заседнала толкова надълбоко, е почти невъзможно да говориш за нея.

— От полицията казаха, че си изнасилил някаква жена, но ти не си го направил.

Роб мислено благодари на Елън. Въпреки усилията й да го държи по-далеч от сина му, поне му бе казала истината.

— Така е. Е, изглежда, че отново ще ме обвинят в изнасилване.

— Но това е невъзможно! Ти никога не би направил такова нещо!

Гърлото на Роб се стегна от непоколебимата увереност на Зак. Господи, колко много обичаше това момче!

— Зак, нека ти разкажа какво се случва — синът му слушаше внимателно, докато Роб му обясняваше за последните обвинения, които смятаха да му отправят.

— Също като в романа на Стивън Кинг — заяви Зак. — Това е зоната между доброто и злото. Точно това се случва и на теб.

— Прав си. Аз ще трябва да се изправя пред границата между доброто и злото, но за теб ще бъде трудно да останеш тук. Ще се наложи да те изпратя обратно в Лос Анджелис.

Зак скочи на крака.

— Хич не си го и помисляй! Ще остана тук, с теб и ще ти помогна!

— Знам, че ти… — клетъчният телефон в сака на Роб иззвъня и той го сграбчи, надявайки се да е Гарт. И наистина беше той.

— Добри новини — рече приятелят му. — Утре няма да те арестуват. Ще изчакат уикенда. Вероятно ще го сторят в понеделник.

Роб бавно натисна бутона за прекъсване на връзката. Не знаеше какво да мисли за тази новина. В областната прокуратура се заемаха само с дела, подготвени от полицията, които със сигурност щяха да спечелят. По останалите или се споразумяваха, или ги прекратяваха; беше прекалено скъпо да се занимават с адвокати и обжалвания.

Но случаят с Джак Изнасилвача от „Панама“ беше нещо съвсем друго. Той тероризираше цялото общество, а което бе още по-важно — заплашваше туризма. Това дело можеше да влезе в съда и без много доказателства. И все пак областният прокурор ще настоява да му се предоставят достатъчно основания, за да пледира за присъда „виновен“. Едва ли щеше да рискува скъпоценната си кариера.

С какво доказателство биха могли да разполагат?