Мерил Сойър
Ледената кралица (10)

10

По време на вечерята на Дейна й отредиха почетното място между Големия татко и Травис Колтрейн. Какво щастие, нали? Високите до тавана врати бяха широко разтворени и на терасата бе подредена още една маса. Роб седеше там, заедно с Ванеса, и съдейки по смеха им, двамата явно отлично се забавляваха.

Дейна не можеше да си представи, че братята Колтрейн биха могли да се забавляват по същия начин. Те твърде много се страхуваха от баща си, за да се отпуснат в негово присъствие. Тя хвърли бърз поглед към Травис. Също като брат си Ерик, който се бе оженил толкова прибързано за Ванеса, Травис Колтрейн беше истинско копие на баща си. Имаше гъста тъмна и непокорна коса, черни очи като на акула и отличителната за мъжете Колтрейн трапчинка на брадичката.

В интерес на истината Травис притежаваше повече индивидуалност от брат си или баща си. Не бе вечно мрачен като Ерик, нито пък досаден самохвалко като Големия татко. Травис винаги бе мил с нея и Дейна смяташе, че той би бил много по-забавен, ако е по-далеч от баща си.

— Изненадан съм, че си тук с Роб Тагет. Ho’omano — отбеляза Травис.

Много подходящо описание, помисли си с въздишка Дейна. Ho’omano означаваше, че Роб се държи с жените като акула. На континента биха го нарекли вълк.

— Двамата сме просто приятели — отвърна тя, макар ясно да разбираше, че по-скоро би го накарала да скочи от висок мост, отколкото да го убеди, че няма любовна връзка с Роб.

— Не си подбрала подходящия момент — намеси се Големия татко, който очевидно внимателно слушаше разговора им. — Предстои ти назначение във върховния съд. Защо си се захванала с мъж, чиято репутация е…

— Това си е моя работа! — рязко го прекъсна Дейна, без да се изненадва, че той знае за кандидатурата й. Семейство Колтрейн имаха много влиятелни политически връзки. Не пропусна да забележи одобрителната усмивка на Травис. Никой не се осмеляваше да сложи Големия татко на мястото му, а най-малко синовете му. Той се извърна с подчертано внимание към Минерва Малори и се впусна в оживено обсъждане на предстоящото празненство с червенокосата вдовица.

— Как са твоите момичета? — попита Дейна, беше любопитна как се развиват нещата след развода на Травис.

Той сви рамене.

— Не съм ги виждал повече от година.

Значи Травис не поддържаше връзка с децата си. Дали Ерик ще иска да вижда сина си? Дейна погледна към дъното на масата, където седеше зет й. Никога не бе забелязвала той да се интересува особено от сина си.

За разлика от него Големия татко обожаваше момчето. Със сигурност щеше да настоява да вижда внука си и щеше да накара Ерик да иска изцяло родителските права над детето. Макар че не й харесваше, Ванеса нямаше шанс напълно да се отърве от семейство Колтрейн. Всеки съдия би присъдил да си поделят родителските права над детето.

Травис се наклони към нея и прошепна:

— Струва ми се, че сестра ти се кани да ти отмъкне приятеля.

Дейна вдигна поглед и видя, че главите на Роб и Ванеса почти се допират. Двамата бяха потънали в оживен разговор, който изключваше останалите събеседници.

— Ванеса просто се държи приятелски — отвърна тя. Нямаше намерение да позволи на Травис да ги изправи една срещу друга.

— Ванеса е кокетка, която обича да флиртува и не знае кога да спре — Травис погледна многозначително към баща си, който също наблюдаваше двойката. Ванеса гледаше прехласнато Роб в очите, който все едно току-що й бе съобщил къде се намира Светия Граал.

„Подобен мъж носи само неприятности“ — прокънтяха в ушите й пророческите думи на сестра й.

Дейна се насили да се усмихне, защото знаеше, че Травис я наблюдава внимателно, но не можа да потисне напълно надигналия се в гърдите й гняв. Искаше й се да отиде при Ванеса и да й заяви, че вече не е дете. Че не се нуждае от помощта й.

И сама отлично знаеше, че Роб Тагет не е мъж за нея.

 

 

Гарт Брадфорд погледна към часовника и остави телефонна слушалка. 10,30. Дали не бе твърде късно да се обади на Дейна в Мауи и да й съобщи новините? Вероятно не.

— Осъди копелетата! — изкрещя Пуни и се залюля на пръчката. — Осъди тези задници!

Гарт вдигна слушалката, питайки се за стотен път, дали Дейна наистина би могла да е замесена в убийство. Съмняваше се, но Роб бе доста предпазлив, когато Гарт предварително му описа ситуацията. Единственият коментар на Роб бе, че ще провери.

Никой не отговори на номера, който Роб му бе дал, и Гарт набра номера в голямата къща в ранчото.

— Мога ли да говоря с Дейна Хамилтън? — попита той и получи отговор да изчака.

Докато чакаше, Гарт си помисли, че наистина бе осенен от вдъхновение свише, когато реши да свърже Дейна и Роб. Не я бе подвел. Роб Тагет наистина бе най-добрият детектив на островите, но в същото време бе един самотен и потънал в проблеми мъж. От друга страна Дейна Хамилтън, независимо от успешната й кариера, бе една самотна и потисната жена.

Нарочно не бе казал на Роб кой е клиентът му. Не знаеше какво е отношението на Роб към Дейна, но си помисли, че ако Роб я види лично, ще му бъде по-трудно да откаже да й помогне. И се оказа прав.

— Ало? — гласът бе чувствен като тропическа нощ. — Обажда се Ванеса, сестрата на Дейна — Гарт си представи млада жена, приличаща на Дейна, но с дълга тъмна коса и силен грим. — Дейна си тръгна преди малко, но сигурно са се забавили някъде. Искате ли да й предам нещо?

Леко задъханият глас на Ванеса го накара да си представи колко предизвикателна би изглеждала Дейна, ако поиска. Дали да каже на сестра й защо се обажда? Може би беше по-добре Ванеса да съобщи новините на Дейна.

— Моля ви, предайте на Дейна, че се е обаждал Гарт Брадфорд. На вакантното място във върховния съд е назначен Крейг Олсен.

— О, не! — чувственият глас вече не звучеше толкова съблазнително. В тона й се усещаше искрено разочарование. — Това не е честно.

— Права сте. Не е честно. Дейна заслужаваше да получи този пост.

— Знам, че ще бъде много разочарована — гласът отново бе станал нисък и предизвикателен. — За нея кариерата означава толкова много.

Гарт не каза нищо, но мислено бе съгласен. Подозираше, че Дейна също като него изцяло се бе посветила на кариерата си. Именно затова назначението означаваше толкова много за нея.

— Познавате ли добре Роб Тагет? — неочаквано попита Ванеса.

— Толкова добре, колкото всеки друг.

— Тревожа се за Дейна. Тя няма много опит с мъжете. Роб Тагет изобщо не й подхожда — Ванеса въздъхна, сякаш топъл дъх премина през слушалката, погали гърба на Гарт и спря до кръста, където свършваха усещанията на тялото му. — Искам да кажа, че Роб изглежда искрено заинтригуван от Дейна, но историите, които съм чула…

— Забравете ги. Роб е добър човек. Той е идеалният мъж за Дейна — Гарт заключи, че ситуацията трябва наистина да е доста сериозна. Явно не бяха казали на Ванеса, че Роб всъщност работи за Дейна. Интересно.

— Той ще навреди на кариерата й.

— Може би — съгласи се Гарт. Навярно Роб Тагет наистина не бе подходящ. Един съпруг с безупречна репутация и преуспяваща професионална кариера би бил идеалният партньор за Дейна Хамилтън. И все пак…

— Чух, че са възникнали и други неприятности — гласът на Ванеса прекъсна мислите му. — Гуен се обади тук, за да попита дали Дейна е взела със себе си флакончето с лютив спрей. Съобщи ми, че Джак Изнасилвача от „Панама“ миналата нощ е нападнал още една жена.

— Точно така — Гарт поклати отвратено глава. Някакъв луд в Хонолулу проследяваше жените на излизане от баровете и по пътя към домовете им ги изнасилваше. Пресата му бе лепнала прозвището Джак Изнасилвача от „Панама“, защото две от жертвите бяха нападнати на излизане от прочутия нощен клуб.

— Надявам се полицията скоро да го хване.

— Сигурен съм, че ще го заловят — отвърна Гарт, макар да се съмняваше. Мръсникът явно бе умен. Освен това описанието му отговаряше на половината от мъжете в Хаваите. Висок, с широки рамене и тъмна коса.

— Благодаря, че се обадихте — рече Ванеса. — Ще предам новините на Дейна.

На Гарт му се искаше да продължи разговора, но какво би могъл да каже на жена, която не познаваше, жена, която бе само един чувствен глас. Жена, която принадлежеше на друг мъж.

Затвори телефона и насочи количката към терасата. Отвън бе паднал непрогледен мрак. Зад скарата за барбекю проблясваха водите на басейна, който сам бе проектирал. Той се простираше на дължина, създавайки илюзията, че е част от океана — една безкрайна трепкаща шир. Обичаше нощем да седи отвън на терасата, заслушан в песента на океана и шумоленето на вятъра в листата на палмите. Обикновено Пуни му правеше компания, кацнал на рамото му. Един папагал с нецензурен речник може би не бе идеалният компаньон, но бе по-добър от всепоглъщащата тишина, нарушавана единствено от самотния зов на океана.

 

 

След вечерята Дейна последва Роб по каменистата пътека към Макаи Хаус. Двамата заобиколиха към терасата с изглед към морето. Младата жена се чувстваше малко неловко и не знаеше какво да каже. Ако отново я целуне, щеше да го удари. Този мъж несъмнено си въобразяваше, че никоя жена не може да му устои. Е, дяволски грешеше!

— Откри ли нещо? — Дейна се опита да прикрие сарказма в тона си, но не й се удаде.

Роб се отпусна на едно от плетените кресла и подпря крака на парапета. Единствената светлина идваше от луната, а мекото й сияние напомняше на романтичните отблясъци на пламъка на свещ. Лунните лъчи си играеха в тъмните му коси, отразявайки се в загадъчната синева на очите му. Той придърпа едно кресло към своето и й кимна да седне.

Дейна върна стола на мястото му и неохотно се отпусна сред меките му възглавници.

— Големия татко изглежда е хвърлил око на богатата вдовица Минерва.

— Нищо чудно — съгласи се младата жена, припомняйки си благосклонната размяна на погледи между двамата по време на безкрайно дългата вечеря. — Но какво общо има това с всичко останало? — осъзнаваше, че се държи грубо, но не можеше да се сдържи; понякога й бе трудно да се овладее.

— Колтрейн не допуска никого в апартамента си, освен Юстас, когато почиства. Това означава, че ще трябва да отиде в бунгалото на Минерва, нали?

— Предполагам — Дейна схвана, че Ванеса го е осведомила за всичко това. Изглежда разговорът им е бил повече делови, отколкото изглеждаше.

— Утре вечер, когато Големия татко е с Минерва, ще огледам апартамента му. Бих искал да знам какво точно става тук.

— Ами ако те хване? Не искам да мисля какво ще последва.

— Няма да успее. Ти ще се скриеш в храстите пред вилата на Минерва и ще ме предупредиш.

— Добре — прошепна Дейна, макар че й бе доста трудно да си представи как дебне, скрита в храсталака. Никога досега не бе нарушавала закона. В едно тайно кътче на съзнанието си винаги бе знаела, че бе постъпила зле, като не бе съобщила в полицията за смъртта на Ханк. Понякога, когато сядаше на съдийската скамейка, се питаше: „Какво право имам аз да бъда тук?“

При нормални обстоятелства никога не би шпионирала друг човек и никога не би нарушила закона. Но сегашното положение не беше нормално. Тя наистина вярваше, че Големия татко е авторът на заплашителните бележки. Той имаше вид на открит и прям човек, но микрофоните доказваха, че е потайна змия, точно от този тип хора, които биха изпратили заплашителни бележки, за да изнудват.

Дейна се загледа в лунната светлина, която танцуваше по вълните в далечината, и си помисли, че Роб е в стихията си. Очевидно той не страдаше от никакви угризения да нахлуе в чужд дом, нито пък да използва всякакви средства срещу един изнудвач. И въпреки че се възхищаваше на твърдостта и непоколебимостта му — качества, които самата тя не притежаваше — в същото време той я плашеше.

— Няма ли да ме попиташ какво друго съм узнал?

— И още ли има? Ти си бил по-зает, отколкото изглеждаше.

Бе предположила, че тази вечер не е правил нищо друго, освен да сваля сестра й.

— Ерик Колтрейн прекарва всяка нощ в града при любовницата си. Връща се, за да си вземе душ и да отиде да работи в ранчото.

— Ванеса ли ти каза това? — Дейна не можа да прикрие гнева в гласа си. Сестра й никога не й бе доверявала, че съпругът й си има любовница.

— Не. Научих го от една от прислужниците.

Самонадеяната усмивка на Роб би трябвало да я предупреди, но въпреки това тя попита:

— Има ли още нещо?

— Да. Травис си пада по теб.

— Какво те кара да мислиш така?

— Начинът, по който се държеше по време на вечерята. Всеки път, когато се навеждаше, той надничаше в сутиена ти.

Дейна усети как страните й пламват. Носеше ниско изрязан сутиен и ако някой надникнеше в деколтето, щеше да види зърната на гърдите й. Роб сигурно бе поглеждал, в противен случай не би могъл да знае какво може да се види. Той бе един напълно непоправим развратник. Навярно можеше с точност да каже какво бельо носеше Ванеса, ако въобще си бе дала труд да облече нещо под роклята си.

— За Травис е по-добре да внимава — заяви Роб. — Ако не си държи ръцете далеч от теб, ще му дам такъв урок, че ще го запомни завинаги.

Съдейки по тона му, Дейна нито за миг не се усъмни, че той ще изпълни заканата си. Част от нея се чувстваше защитена по начин, по който не се бе чувствала никога досега, но поведението му не можеше да не я възмути. Какво право имаше той да се държи толкова собственически спрямо нея?

Поколеба се — мислите й отново се върнаха към Ванеса. Едва не попита Роб какво мисли за сестра й, но след това реши, че всъщност не иска да научи.

— Да влезем вътре — Роб стана от креслото и й подаде ръка. Силните му пръсти се сключиха около дланта й и той я дръпна, за да я изправи. — Запомни, че сме били в пещерата да се любим.

Кой друг, освен Роб би си помислил за пещерата? Приличащият на планинско езеро басейн бе заобиколен с артистично оформени скали. В него се вливаше водата от няколко водопада, които образуваха улеи по скалите също като ручеите в планините.

Между двата скални улея имаше пещера, чийто вход бе скрит от гъстите папрати. Джейсън и приятелите му си играеха сред скалите, скачаха в басейна или се спускаха надолу по улеите като по водна пързалка. Освен това често се криеха в пещерата.

— В пещерата беше много тъмно — бе всичко, което Дейна можа да каже, когато отново се върнаха във вилата.

Роб се засмя, с плътен и дълбок мъжки смях, безсрамен като грях.

— Не ми беше нужна светлина. Чувствата ми стигаха. Признай си, че ти хареса.

— Е — Дейна се опита да говори безгрижно, — беше много по-забавно, отколкото в леглото, но онези папрати ме гъделичкаха. Освен това мисля, че си загубих сутиена.

— Не си. Прибрах го в джоба си — той спря толкова внезапно, че тя едва не се блъсна в него.

Роб се извърна с лице към нея, взря се в очите й и се усмихна. О, Господи, какво бе намислил сега? Преди да успее да го спре, пръстите му се плъзнаха под презрамките на роклята й и ги дръпнаха надолу, разкривайки предизвикателния й сутиен. Той подсвирна тихо и й намигна.

Тя блъсна ръката му, но топлата му длан докосна неволно едната й гърда. Зърното мигом щръкна, а подигравателният блясък в очите му доказваше, че е успял да го забележи. Той бавно облиза долната си устна с език.

Побесняла от гняв, тя се извърна. Роб отново бе в стихията на сексуалните си игри. Но тя не беше играч. Никога не е била. Той бе един нехранимайко, който можеше да ухажва сестра й по време на вечеря, а след това да се задява с нея. Дейна сграбчи нощницата и пеньоара си от гардероба и се запъти към банята.

— Няма да се бавя.

Затвори вратата, изрита обувките си, чудейки се какво ще измисли Роб, когато излезе. Не я интересуваха никакви микрофони, тя щеше да спи на дивана. Навярно сутринта цялата щеше да бъде схваната, но нямаше намерение да спи в едно легло с онзи нахалник. Свали ципа на роклята си и замря, когато чу да се чука на вратата на вилата. Запита се кой ли може да е и приближи към вратата.

— Здравей, Роб — беше гласът на Ванеса.

— Дейна е в банята — рече той. — Искаш ли да влезеш и да я почакаш?

— Не. Искам да поговоря с теб.

Дейна долепи ухо до вратата на банята. Чу тихия звук от затварянето на входната врата. Извърна се и се втренчи в отражението си в огледалото. Какво правеше нейната скъпа сестра? Досега Ванеса никога не се бе държала толкова предизвикателно.

Но и никога не бе срещала Роб Тагет. Той бе от този тип мъже, които са истинско предизвикателство за жена като нея. Ала дори и да бе така, нима сестра й изобщо не се интересуваше от нейните чувства? Ами ако наистина бе влюбена в Роб?

Дейна завъртя крановете над ваната и си каза, че това няма значение. Ванеса можеше да има онзи развратник. Дейна бе наела Тагет, за да открие кой я изнудва, и трябваше да признае, че досега той бе постигнал изненадващ напредък.

Поръси във ваната лавандулови соли и се плъзна в топлата вода. Слава Богу, не се налагаше да бърза. Той със сигурност нямаше да се върне поне още няколко часа. Когато най-после излезе от банята с плътно пристегнат пеньоар, видя, че Роб си бе дошъл. Бе свалил покривката от леглото и бе наредил по средата възглавниците от дивана, образувайки доста солидна преграда. Трябва да си мъртъв, за да се претърколиш през възглавниците, без да се събудиш.

Беше изгасил лампата, но лунната светлина се процеждаше през отворената врата, носейки със себе си хладния повей на океанския бриз и уханието на див джинджифил. Щурците свиреха в папратите, а в далечината се чуваше крякането на жабите, обитаващи малкото езеро. Вентилаторът на тавана бе включен и широките му перки раздвижваха въздуха с успокояващо шумолене, което обикновено я унасяше в сън.

Роб се бе изтегнал по корем върху своята половина на леглото, облечен само с боксерки „Джо“. Дейна бе прочела рекламата за боксерките „Джо“ в „Хонолулу Сън“. Върху тях бяха щамповани различни нецензурни надписи. Тя се промъкна в леглото, припомняйки си последния път, когато смяташе, че той спи. Надвеси се толкова близо над него, че видя пулсиращата вена на шията му. Той наистина бе заспал, дишаше равномерно, а загорялото му лице и тъмните мигли представляваха удивителен контраст с бялата възглавница.

Ръката й се поколеба за миг над голите му рамене. Топлината, излъчвана от кожата му, сякаш опари дланта й и тя побърза да я отдръпне. Знаеше, че трябва да стои по-далеч от него, но не можеше да се спре. Наистина не можеше.

Докосна рамото му с треперещи пръсти. Пое дълбоко дъх, очаквайки той да се събуди в следващия миг и да се нахвърли върху нея както бе постъпил предишния път. Изчака за миг, докато пръстите й погалиха леко кожата му. Той не помръдна, макар че перките на вентилатора тихо шумоляха, а течението рошеше тъмната му коса.

Кожата му бе гладка, но под пръстите си усещаше пулсиращата мъжка сила, която струеше от него. Убедена, че той наистина е дълбоко заспал, Дейна не можа да устои и ръката й се плъзна по гърба му. Мускулите под изненадващо меката кожа бяха твърди и силни като ударите на сърцето му.

Ръката й се спря до ластика на боксерките. Веднага разбра, че бяха съвсем нови. Платът все още бе твърд и се виждаха дълбоките гънки от сгъването. Дейна присви очи, за да прочете надписа на оскъдната лунна светлина: „Само кажи ДА!“.