Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Last Night, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2011)
Разпознаване и корекция
Varnam (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Мерил Сойер. Ледената кралица

ИК „Бард“ ООД, София, 2002

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954–585–359-X

История

  1. — Добавяне

6

Изплашена от детския писък, Дейна се втурна по пътеката, водеща към главната къща. Сигурно беше Джейсън — нямаше друго дете в цялото ранчо. Докато прекосяваше терасата, задъханата жена хвърли бегъл поглед към високите прозорци. Юстас бе коленичила до Джейсън, а Големия татко се суетеше зад нея.

До него се бяха изправили Ерик и Травис Колтрейн, но нито един от двамата братя не изглеждаше особено загрижен за хлипащото петгодишно момче… Дейна видя опръсканите им с кръв дрехи и разбра, че са убили прасето. Представи си съвсем ясно как ловците пробождат обграденото животно с дългите си остри ножове, сега прибрани в ножниците на коланите им.

А Джейсън е бил принуден да гледа целия този ужас.

— Накарай го да млъкне, преди майка му да го е чула — нареди Големия татко на Юстас.

Дейна се разтрепери от гняв. Господи, ако в този миг имаше пушка, щеше да разстреля и тримата. Връхлетя в стаята.

— Какво сте му направили?

Големия татко прокара длан през снежнобялата си коса, която се спускаше на гъсти вълни около лицето му и подчертаваше смолисточерните му очи и черните му повдигнати вежди, които му придаваха вид на азиатски диктатор.

— Момчето просто е много изплашено. Започна да крещи още в мига, когато кучетата заобиколиха прасето.

— У-Уилбър… — заекна през сълзи Джейсън и протегна слабичките си ръце към Дейна.

Тя го взе от икономката и го притисна към гърдите си. Макар и малък, Джейсън усещаше, че можеше да й се довери, въпреки че не я виждаше толкова често, колкото останалите в стаята. Дейна целуна русата главица на детето и мислено отправи молба към Бога дано квадратната челюст и трапчинката на брадичката да е всичко, което племенникът й е наследил от Колтрейн. Не искаше да прилича по нищо на тези мъже.

— Скъпи, кой е Уилбър?

Момчето повдигна глава.

— З-знаеш, Уилбър е приятелят на Шарлот.

Нужни й бяха няколко секунди, за да осъзнае, че той е взел дивото прасе за един от героите на детската книга „Паяжината на Шарлот“. Дейна му бе подарила книжката за Коледа и първо му бе прочела тази приказка. За Джейсън ловът на дивото прасе бе все едно да гледа как убиват любимото му домашно животно.

— Кучетата се нахвърлиха върху Уилбър и започнаха да го хапят — сините му очи, същите като на майка му, плуваха в сълзи. Той подсмръкна и избърса с ръка зачервеното си носле. — Р-Рамбо откъсна ухото на Уилбър.

Дейна си представи как освирепелите кучета се нахвърлят върху уловеното в капан животно. Взря се в детските очи и видя там болката от завинаги изгубената детска невинност. Вълшебният свят на „Паяжината на Шарлот“, в който прасенцата говореха с паяците, беше жестоко разрушен от кървавата сцена в гората.

Младата жена много добре знаеше как само един травматизиращ инцидент може да осакати емоционално човешката душа за цял живот. Стараеше се да не мисли за миналото, но бе достатъчно умна, за да си даде сметка, че емоционалните й проблеми са последица от онази ужасна нощ. Не искаше Джейсън да страда с години само защото е бил насилен да стане свидетел на такава кървава сцена.

— После те намушкаха Уилбър — Джейсън посочи обвинително с пръст към баща си и дядо си. — Той плачеше и плачеше, но те не спряха да го мушкат.

Искаше й се да се разкрещи на онези изверги Колтрейн, но не го направи. По-късно щеше да има време за това. Джейсън не биваше да вижда как възрастните се карат.

— Миличко, не е бил Уилбър. Онова прасе е било лошо.

— По дяволите! Точно това се опитах да му обясня — прекъсна я Големия татко, — но той не искаше да ме чуе. Започна да хленчи като някой страхливец.

— Ти си варварин! — Дейна бе сигурна, че детето не знае значението на думата.

Ванеса се втурна в стаята, а мократа й коса се спускаше в безпорядък по раменете. Навярно току-що е излизала от банята, когато е чула детския плач. Красивото й лице бе разкривено от ярост. Единственият път, когато Дейна бе виждала сестра си толкова разстроена, бе през онази кошмарна нощ.

— Копеле! — изкрещя Ванеса на Големия татко. — Няма да се успокоиш, докато не съсипеш сина ми!

— Ти го глезиш прекалено много — рече свекърът й с помирителен тон. Протегна ръка, за да я сложи на рамото й, но тя рязко се отдръпна.

Ванеса се извъртя към съпруга си. Ерик стоеше зад баща си, пъхнал ръце в джобовете на изпръсканите си с кръв джинси.

— Искам развод — заяви тя със застрашително спокоен глас.

Ерик изгледа свирепо жена си с черните си очи, съвсем същите като на баща му; сви рамене, ясно показвайки безразличието към съпругата си. Дейна едва успя да сподави желанието си да го зашлеви.

— Хей, Ванеса, миличка, струва ми се, че пресилваш нещата — обади се Травис. — Хлапето е просто превъзбудено. Ще се оправи — посочи към Дейна, която се полюляваше леко, опитвайки се да успокои Джейсън. — Виждаш ли? Той вече е по-добре.

Ванеса не обърна внимание на думите му.

— Наистина го мисля — хвърли унищожителен поглед към Ерик. — Искам развод.

— Нямам нищо против — отвърна съпругът й, после погледна към баща си.

— Ще промениш мнението си — рече Големия татко с характерната си увереност.

Дейна стисна зъби, за да не даде воля на гнева си. Протегна свободната си ръка и стисна китката на Ванеса.

— Хайде да отидем да сложим Джейсън да си легне — спря се на прага и подхвърли през рамо: — Не бих разчитала, че Ванеса ще си промени решението, Голям татко.

Рамо до рамо двете сестри излязоха от къщата и прекосиха ливадата, която можеше да съперничи на най-добрите игрища за голф. В далечния край на басейна, който приличаше на планинско езеро, зад редицата от тропически храсти се намираше къщата на Ванеса и Ерик. Джейсън вече се унасяше в сън, изтощен от продължителния плач.

Ванеса отвори вратата на дома си, който бе умалено копие на главната къща, с прозорци от пода до тавана, които разкриваха панорамния изглед, и сводести тавани. Влязоха в стаята на Джейсън и го сложиха на леглото.

— Мамо — сънено промълви момчето, — не ме оставяй.

Ванеса целуна сина си по челото и нежно прошепна:

— Няма. Леля Дейна и аз ще бъдем отвън — посочи към френските прозорци, от които се излизаше на широка тераса, облицована с дървесина от секвоя.

Ванеса и Дейна излязоха на терасата и се настаниха на плетените шезлонги. Наоколо бяха разхвърлени детски играчки. Дейна все още усещаше малките ръчички на племенника си, прегърнали врата й. Никога досега не се бе замисляла дали иска да има деца. О, харесваше децата, но нито веднъж не й бе хрумвало да има свое. За пръв път нещо й подсказа какво е пропуснала. Усети желанието да има дом и семейство. Животът й нямаше да бъде пълен без дете.

— Размислих — каза Ванеса с толкова тих глас, че сестра й се наведе напред, за да я чуе. — Ще се държа така, сякаш Големия татко е прав и съм се съгласила да остана тук. Не искам той да заподозре, че наистина ще си тръгна. Хората му могат да ни попречат да вземем Джейсън. Ще отпътуваме в нощта на празненството за рождения му ден. Ще минат часове преди някой да забележи, че ни няма.

— Ами какво ще правим с ножа, който получих по пощата? Това може да е извратеният начин на твоя свекър да ме предупреди да не ти помагам. Ако той знае какво се е случило, всеки съдия в тази страна ще даде родителските права на Ерик.

— Цялата история не се връзва с характера на Големия татко. Той по-скоро би вдигнал слушалката, за да те заплаши лично. Освен това днес за пръв път споменах, че искам развод. Досега той не е имал никаква причина да те заплашва.

— Може би — съгласи се Дейна, но тонът й не прозвуча много убедително.

— Каквото и да правиш, не го обсъждай, когато някой може да те чуе — предупреди я Ванеса. — Кълна се, че тук дори и стените имат уши. Юстас и нейните помощници сигурно донасят всичко на Големия татко.

 

 

Часове по-късно, когато Дейна тъкмо си слагаше червило, опитвайки се да се пребори с нежеланието да отиде на вечеря в голямата къща, на вратата се почука. Отвори и видя на прага Големия татко с две чаши в ръка.

— Шампанско — рече той и й подаде едната чаша. — Помислих си, че можем да пийнем по едно преди вечеря.

Дейна неохотно пое чашата и той мина покрай нея през малката вила, запътен към вратите, извеждащи на терасата. Искаше й се да го удуши, да му изкрещи какво безсърдечно копеле е, но двете с Ванеса имаха план. Освен с двамата си яки синове Големия татко разполагаше с цяла армия слуги и къща, пълна с paniolos. Сестра й бе права — всички те можеха да им попречат да отведат Джейсън.

Колкото и да не й се искаше да угажда на този надут мръсник, младата жена нямаше друг избор и затова го последва на терасата. Отпи от скъпото шампанско и погледна към залеза. Слънчевият полукръг бе едва доловим, а последните лъчи хвърляха златисти отблясъци върху очертанията на вулкана Молокини. Потопеният в океана вулкан бе изригнал преди цяла вечност и сега се бе превърнал в предпочитано място за гмуркане. Още преди години Дейна си бе обещала, че ще се гмурне там, за да разбере какво усещане изпитва човек, когато плува сред акули. Докато чакаше Големия татко да заговори, младата жена осъзна, че това може би е последното й пътуване до Мауи.

Нима човек можеше да предсказва бъдещето си?

— Реших да осигуря на Ванеса собствен бизнес. Какво мислиш за идеята да й купя бутик в Макавао?

Големия татко рядко искаше чуждо мнение за каквото и да било. Самият въпрос бе знак колко разтревожен бе той от мисълта, че Ванеса наистина може да се разведе със сина му.

— Никога не ми е споменавала, че иска да има бутик.

— Е, тя пазарува доста. Един бутик ще бъде точно по нейната част — той пресуши чашата си. — Ванеса е прекалено отдадена на Джейсън. А момчето расте. Тя трябва да осъзнае, че един ден той ще се отдели от нея.

Дейна стисна силно чашата си, едва сдържайки се да не плисне шампанското в арогантната му физиономия.

— Ванеса те слуша. След като повече не може да има деца, тя се нуждае от друго поле на изява.

Дейна отпи голяма глътка от пенливата течност. Защо Ванеса да не може повече да има деца? Сестра й никога не бе споменавала, че й е невъзможно да забременее отново. Какво ставаше тук? Очевидно Ванеса не й казваше всичко.

— Нямам никакво намерение да позволя на снаха ми да отведе Джейсън — в тона имаше нещо много повече от заплаха и Дейна затаи дъх, очаквайки го да спомене ножа и бележката.

— Какво смята Ерик? В крайна сметка той е бащата на Джейсън — попита тя, когато той замълча.

— Нищо. Синовете ми са безполезни като виме на бик. Да не би сериозно да мислиш, че те ще могат да управляват „Колтрейн Консолидейтед“ през двадесет и първи век? Аз се нуждая от Джейсън.

Младата жена кимна, изненадана, че той разбираше колко малко струват синовете му. В интерес на истината и Ерик, и Травис изглеждаха добре с гъстите си коси, които навярно щяха да се превърнат в сребристобели като на баща им гриви, квадратните брадички с очарователни трапчинки скриваха тяхната слабохарактерност, ала и двамата не бяха достатъчно умни, нито пък се интересуваха от управлението на една огромна компания с разностранна дейност.

Първите поколения от фамилията Колтрейн бяха спечелили богатството си от плантациите с орехи. Дамите от местното общество обичали да топят орехите в горещ шоколад. Много скоро семейство Колтрейн започнали да изнасят не само орехи, но и бонбони от орехи, покрити с шоколад. Прадядото на Големия татко закупил тучни пасища в подножието на Халеакала и започнал да отглежда говеда.

Така било създадено богатството на семейство Колтрейн и те се превърнали в една от най-заможните и влиятелни фамилии на островите. Но днес нещата се бяха променили. Изискваха се много разходи за отглеждането на ореховите дървета, а еколозите непрекъснато ги притискаха заради използването на пестицидите. За ранчото трябваше да се плащат непоносимо високи данъци. Без съмнение „Колтрейн Консолидейтед“, която включваше безброй сгради в Хонолулу и няколко луксозни хотела в Мауи и Кауаи, се нуждаеше от компетентно управление. Но трябваше да изминат поне двадесет години преди Джейсън да може да поеме компанията в свои ръце.

— Аз не съм толкова стар, колкото изглеждам — изрече Големия татко сякаш в отговор на нейния неизречен въпрос. — Сега съм на петдесет и две години. Ще бъда малко над седемдесет, когато Джейсън ще може да ме замени. Смятам, че дотогава ще издържа.

Не за пръв път Дейна се питаше кой в действителност управлява „Колтрейн Консолидейтед“. Големия татко изглеждаше доволен да се мотае из ранчото и да препуска всеки ден заедно със своите paniolos, за да проверяват стадата. Съмняваше се, че е по-амбициозен от синовете си. Защо тогава имаше такива големи очаквания за Джейсън?

— Ожених се млад, прекалено млад — изрече Големия татко с необичайна тъга в гласа. — Докато моите момчета растяха, аз самият още не се бях налудувал. И не посветих нужното време на тяхното възпитание. Няма да допусна същата грешка с Джейсън.

 

 

Роб мигом зърна Дейна сред тълпата от туристи на летището в Мауи. Беше облечена в бели шорти и тениска на розови и сини точици. Изглеждаше невероятно млада и невероятно секси.

Устните му се разтеглиха в ленива усмивка, която би накарала повечето жени начаса да скочат в леглото му. Очевидно това не се отнасяше за Дейна. Тя изви устни, разкривайки ред ослепително бели зъби, което явно бе представата й за приятелска усмивка.

Тя не го харесваше, никак не й се искаше да работи с него и за миг той се запита защо се старае толкова да спечели разположението й. Защото се чувстваше предизвикан, наистина предизвикан, ала не само от случая, който се очертаваше доста заплетен, а и от самата жена.

— Какво откри? — попита го тя веднага щом приближи до него.

Роб сложи ръка на рамото й.

— Хей, това ли е начинът да посрещнеш приятеля си, в когото си лудо влюбена? — целуна я леко по бузата, знаейки, че това ще я вбеси. — Можеше поне да забележиш, че съм си подстригал косата. Освен това съм облякъл нови дрехи.

Дейна огледа тъмносинята му риза и шортите в цвят каки.

— Изглеждаш чудесно.

— Е, това звучи много по-добре — заяви той с още една окуражителна усмивка, която нямаше по-голям ефект от първата.

Двамата се запътиха към залата за получаване на багажа. По пътя Дейна попита:

— Даде ли ножа за изследване? Какви са резултатите?

— Ножът е нов. Някой го е очукал и го е покрил с прах, за да изглежда стар. Около дръжката има драскотини, които показват, че нарочно е била разхлабена.

Младата жена се закова на място и го улови за ръката. Зелените й очи се разшириха от изненада.

— Някой знае — изумено прошепна тя. — Как е възможно?

Роб бе готов да се обзаложи, че Ванеса Колтрейн е проговорила, но не изрази съмненията си на глас. Що се отнасяше до сестра й, Дейна бе невероятно докачлива. Роб нямаше търпение да се запознае с Ванеса и да потвърди съмненията си.

— Някой е проговорил — Роб продължи да крачи напред, а Дейна го последва. Изглежда много внимаваше да не бъде прекалено близо до него, реши младият мъж, когато спряха пред конвейера с багажа. — Виж, Дейна, нито за миг няма да заблудим семейство Колтрейн, че сме близки, ако продължаваш да се държиш с мен сякаш съм кучешко лайно.

— Какво искаш да кажеш?

— Като за начало не е зле да се опиташ да ми се усмихнеш. Престори се, че се радваш да ме видиш — устните й се изкривиха в бледо подобие на усмивка. — И когато си до мен, стой в моето пространство.

— В твоето какво?

— Приблизително един метър в радиус е това, което се нарича човешко пространство. Ние се чувстваме неудобно, ако непознати стоят прекалено близо до нас. Любовниците винаги искат да стоят колкото се може по-близо един до друг. Те жадуват за интимност и по този стремеж към близост останалите винаги усещат кога двама са влюбени.

Тя се приближи към него, но без тялото й да се докосва до неговото, и се опита да се усмихне. В този миг му се стори още по-прелестна.

— Така е по-добре — кимна Роб. — Освен това, ако стоиш по-близо, ще ти бъде по-лесно да ми шепнеш това, което не искаш да стигне до ушите на Колтрейн.

— Добра идея — рече толкова ентусиазирано тя, че той едва се сдържа да не я целуне. — Ванеса ми каза, че слугите на Големия татко слухтят наоколо и му докладват за всичко.

— Искаш ли да чуеш за кръвта върху ножа? — попита с нисък глас той и се наведе към нея. — Била е змийска кръв.

— На островите няма змии.

Докато говореше, очите й се разшириха и Роб си помисли колко добре се чувства толкова близо до нея. Усети аромата на парфюма й — дъх на някакво цвете, примесен с екзотична подправка. Забеляза, че миглите й са дълги и необичайно гъсти за блондинка.

— Дяволски трудно беше да се идентифицира кръвта. Един мой приятел от университетската лаборатория направи тестовете. Не ми струваше нищо, само няколко питиета в бара на Джак — не можа да устои на изкушението да се похвали. Не искаше тя да го мисли само за долнопробен репортер. Щеше му се да разбере, че у него се крие нещо повече. Много повече. — Това говори доста за онзи маниак. Можеш да си купиш змийска кръв в Чайнатаун, ако знаеш към кого да се обърнеш.

Очите й го гледаха с истинско възхищение и той изпита вълнение, каквото не помнеше от години.

— Наистина ли?

— В Чайнатаун продават толкова много змийска кръв — не знам дали знаеш, но я използват като афродизиак, че не можах да открия от кого е била купена — бръкна в задния си джоб и извади един плик. — Това дойде за теб с вчерашната поща.

Дейна го взе и бързо го отвори. Двамата се бяха разбрали той да отваря пощата й, ако му се стори, че писмото е подозрително. Този обикновен бял плик, без обратен адрес и с пощенска марка от Хонолулу, дяволски приличаше тъкмо на такова писмо за изнудване.

Бележката гласеше: „Махай се от Хаваите или ще отида в полицията и ще им разкажа какво си направила.“