Мерил Сойър
Ледената кралица (29)

29

Слънцето бавно чезнеше зад хоризонта и потъваше в океана, когато Дейна подкара към дома на Роб на северния бряг. Бе отворила предния прозорец, за да се наслади на хладния бриз. И тук въздухът бе топъл, както в Хонолулу, но по-силният вятър носеше соления вкус на океана, младата жена го усещаше върху устните си.

Отне й малко повече време, отколкото очакваше, за да приеме вълната от обаждания на колегите, които я поздравяваха за резултата от изслушването. После трябваше да прегледа няколко молби за условно освобождаване и да подготви графика с делата, за да може новата й секретарка да го въведе в компютъра.

Дали не трябваше да се обади на Роб, че идва, запита се, докато влизаше в алеята за коли пред дома му. Гарт й бе казал, че Роб се е прибрал вкъщи, а Дейна знаеше, че Зак не е с него. Майка му го бе завела в Мауи на гости на нейни приятели. Това може би беше единствената им възможност да останат насаме поне за малко.

Защо си бе тръгнал преди края на изслушването? Гарт й каза, че му е позвънил на телефона в колата веднага щом е узнал резултата — дори преди тя да се върне в кабинета си — ала я притесняваше причината, поради която Роб не я бе изчакал. Дали Зак бе казал истината? Възнамеряваше ли Роб да се върне при Елън?

— Ето, че пак започваш — промърмори младата жена. — Съмнението пак надига грозната си глава — изключи двигателя и стисна волана.

„Роб ти вярва. Отиде чак в Гомпер Бенд, за да го докаже. Сега той се нуждае от подкрепата ти. Изплашен е, че синът му може да стане наркоман.“

Окуражавайки се по този начин, Дейна закрачи по пътеката към къщата, която гледаше към брега. Роб бе на терасата, излегнат в един шезлонг с бутилка бира в ръка. Сигурно бе чул стъпките й, но не се извърна към нея. Вместо това продължи да се взира в сърфистите, които се носеха по високите вълни. Дейна забеляза прясната синина на лицето му.

— Роб, наранил си се.

— Дреболия. Ударих се в нещо — обърна се и остави бутилката.

Тя бе сигурна, че е открил единия или и двамата mokes, които ги бяха нападнали, и си е разчистил сметките с тях, но не каза нищо.

— Гарт ми каза за комисията… и за петицията. Поздравления.

Тя усети нотка на отчуждение в тона му, сякаш мислеше за нещо съвсем друго. Сърцето й се сви, докато се оглеждаше наоколо:

— Исках лично да ти благодаря за разследването във връзка с Ханк Ролинс. Не знам защо не ми е хрумнало да го направя още преди години. Сега вече не се налага да прекарам остатъка от живота си, озъртайки се тревожно назад.

Той вяло потупа стола до себе си в покана да седне до него.

— Не преувеличавай. Аз извърших едно съвсем рутинно разследване. Това е всичко.

Дейна се отпусна на стола до него. Внезапно се почувства уморена. Не знаеше какво да каже. Това бе един друг Роб, когото не бе виждала досега. Осъзна, че всъщност не го познава толкова добре, колкото си мислеше.

— Зак дойде да ме види — нерешително рече младата жена.

— Наистина ли? — сега вече цялото му внимание се насочи към нея. — Кога?

— Миналата вечер.

— За да те огледа! — засмя се Роб. — Цял бащичко.

— И ти ли имаш розов кичур? — опита се да се пошегува тя.

Роб се втренчи в нея. Сините му очи отразяваха последните лъчи на слънцето и изглеждаха необичайно напрегнати.

— Не, но си падам по хубавите жени.

Дейна можеше да му каже, че Зак я бе намразил от пръв поглед, но не го направи. Изглежда Роб и без това си имаше достатъчно неприятности.

— Миналата вечер той ми каза, че майка му ще го заведе в Мауи на гости на нейни приятели.

— Страхотно! Както обикновено тя въобще не си е направила труда да ми остави съобщение.

В тона му не се долавяше нищо друго, освен презрение, и сега бе моментът Дейна да го попита какви са намеренията му спрямо бившата му съпруга. Но не го направи. Нарастващото предчувствие, че нещо не е наред, я накара да премълчи.

 

 

Роб гледаше как последните слънчеви отблясъци гаснат в океана. Слънцето напускаше земния рай. След като Гарт го предупреди, че ще го арестуват, Роб реши да не се среща с Дейна. Възнамеряваше да се хвърли с всички сили в тази битка и не искаше Дейна да се окаже под кръстосан огън.

Повече от всичко на света тя искаше да се изкачи по стълбата на успеха в юридическата кариера. Изслушването й пред комисията бе дало неочакван резултат. Вместо да я дискредитира, то бе сплотило цялата юридическа гилдия да застане на нейна страна. Когато губернаторът на щата види петицията, той със сигурност ще предложи Дейна Хамилтън за вакантния пост във върховния съд.

Обаче щяха да минат дни, а дори и седмици, преди губернаторът да предприеме нещо. Ако името на Дейна се свърже с най-нашумелия престъпник на островите, шансовете й за напредък в кариерата щяха да бъдат съсипани. Той никога нямаше да позволи това да се случи.

Реши, че ако си тръгне преди края на изслушването, постъпката му ще озадачи Дейна и ще я накара да се усъмни в чувствата му към нея. Но това не беше предишната Дейна Хамилтън. Жената, която сега седеше до него, бе съвсем друга.

Една страстна и непокорна жена, за пръв път открила, че може да се довери на някой мъж.

Мисълта го изплаши. Не искаше да я забърква в тази каша. Ако Големия татко стоеше зад изфабрикуваните обвинения срещу него, смяташе да му отвърне с неговите методи. Само един глупак можеше да отказва да признае влиянието, което имаше Големия татко на островите. Дейна този път му се бе изплъзнала, но втори път късметът можеше да й изневери.

Роб разбираше, че не може да я държи настрани само като я избягва. Щеше да му бъде нужно нещо много повече. Трябваше да се отърве от нея. А това означаваше, че се налага да я нарани.

Извърна се, за да я погледне, и видя, че вятърът е разрошил косите й. Нуждаеха се от подстригване, а при по-внимателно вглеждане съвсем ясно се виждаха русите корени. Изглеждаше по-млада от обикновено. И много нервна.

Нищо чудно; той се държеше като безчувствен негодник. Но какъв избор имаше? Подобно на акули, подушили кръв, така и медиите щяха да го изядат жив. И да унищожат кариерата на Дейна, ако не внимава.

— Записах час за консултация за теб и Зак при д-р Хо — каза тя. — В понеделник, в два часа.

— Чудесно — идния понеделник със сигурност щеше да бъде в затвора. Трябваше да поговори със Зак, надяваше се той да го послуша, а после да го изпрати у дома с Елън. И да се моли синът му да не се забърка в неприятности.

— Зак ще бъде добре, ще видиш — нежно рече Дейна.

Тя изглеждаше толкова изпълнена със съчувствие, толкова загрижена за него, че трябваше да вкопчи ръце в облегалките на шезлонга, за да не скочи и да я прегърне. И да я помоли да остане до него в това ново изпитание.

— По-добре да вървя — изправи се Дейна. — Имам котка, която ме чака да я нахраня.

Гласът й звучеше притеснено и това бе изцяло по негова вина.

— Ти спечели голяма победа — чу се да казва той. — Гордея се с теб. Защо не се прибереш да нахраниш котката, а аз ще мина към осем и половина и ще те изведа навън да празнуваме?

Щастливата усмивка, която му отправи, го нарани повече, отколкото юмруците на бандитите, изпратени от Големия татко.

— Ще те чакам.

 

 

Роб приближи до тротоара пред къщата на Дейна. „Какво, по дяволите, правиш?“ — за стотен път се запита той.

Изключи двигателя и безмълвно си призна истината. Трябваше да остави Дейна да си отиде, но още не бе готов. Искаше да я заведе в някой ресторант, където ще могат да поговорят. Да останат само двамата, щеше да бъде прекалено изкусително. Ако я докосне и целуне, никога няма да й позволи да си отиде от живота му. Тази вечер ще се насладят на вечерята, а след това ще й каже. Обаче нямаше никаква представа какво точно да изрече. Все щеше да измисли нещо. Поне в това го биваше.

— Ти си страхливец. Само отлагаш неизбежното — заяви на отражението си в огледалото за обратно виждане. Но беше безпомощен. Просто му бе невъзможно да стои далеч от нея.

Дейна отвори веднага и той побърза да прикрие изненадата си зад усмивка. Тя не бе облечена за излизане. Вместо това носеше бели шорти и синя блуза, завързана на кръста. Косата й по краищата още бе мокра от душа.

— Купих пържоли — задъхано рече Дейна. — Помислих си, че ще бъде много по-забавно да си направим тук барбекю… и да поговорим.

По дяволите. Точно това искаше да избегне — да остане насаме с нея. Изкушението бе твърде силно. Тя го хвана за ръката и го дръпна навътре.

— Отвори виното, докато аз приготвям салатата.

Той я последва в кухнята. Рижавата котка го изгледа подозрително за миг над купичката си, след което реши, че новодошлият не представлява интерес. Роб грабна бутилката, благодарен, че има какво да върши.

— Разкажи ми за изслушването. Искам да чуя всички подробности.

Дейна се впусна в подробно описание на случилото се — явно и тя бе благодарна за тази безопасна тема за разговор. Той я слушаше внимателно, представяйки си на какво напрежение е била подложена, долавяйки облекчението й във всяка следваща фраза.

— Колин Хуанг ще отнесе петицията на губернатора. Каза ми, че имам много голям шанс да получа назначението във върховния съд — завърши Дейна.

— Обзалагам, че ще го получиш — кимна Роб, а тя го възнагради с такава сияеща усмивка, която не оставяше съмнение, че това бе най-голямата мечта в живота й. Това още повече го убеди, че не му остава нищо друго, освен да се откаже от нея.

— Всъщност не вярвам, че ще ме назначат — каза тя. — За мен е достатъчно, че се измъкнах от ноктите на онзи изнудвач. Сега вече мога да подредя живота си.

Роб наля шардоне в двете чаши.

— Доколкото разбирам, Бинкли е признал, че Големия татко се е свързал с него за завещанието. Но е отрекъл, че той му е казал за така нареченото убийство на Ханк, така ли?

— Да. Бинкли твърди, че обаждането е било анонимно — Дейна размаха ножчето, с което белеше морковите.

— Сигурна съм, че Големия татко е накарал някой от хората си да се обади.

— Ние все още не знаем кой е изнудвачът.

— Има ли значение? Благодарение на теб вече нямам какво да крия — Дейна остави салатата и се приближи към него. — Ванеса е свободна и Джейсън е в безопасност. Какво повече бихме могли да желаем?

Той се опита да се усмихне. Искаше му се от все сърце да може да сподели щастието й. Но обвиненията в изнасилване висяха като дамоклев меч над главата му, заплашвайки да му отнемат любимата и сина. Беше се обадил на неколцина приятели в полицията, опитвайки се да разбере с какви доказателства разполагат срещу него. Никой не знаеше или не искаше да му каже.

— Съжалявам — Дейна повдигна лице към него, а прекрасните й зелени очи се изпълниха със загриженост.

— Преди малко сгреших. Какво повече можем да искаме ли? Искаме Зак да справи с проблемите си. Искаме той да живее с теб и да бъде щастлив.

— Да — бе всичко, което можа да каже той. Подобно на плувец, понесен от опасното мъртво вълнение, той вече бе толкова далеч от брега, че нищо не можеше да го спаси.

— Искаш ли да поговорим за това? — очите й се впиха в неговите, сякаш искаха да проникнат до дъното на душата му.

За миг се изкуши да й разкаже всичко, но навреме се спря. Все още чуваше радостните нотки в гласа й, когато му съобщаваше, че може да получи вакантното място във върховния съд. Ако имаше късмет, щяха да я назначат, преди да го арестуват. В едно бе дяволски сигурен — не искаше тя да се опита да го защитава и по този начин да провали кариерата си.

Дейна обви ръце около врата му и нежно притисна тялото си до неговото. Меките извивки на гърдите й се отъркаха в неговите. Погледна го право в очите.

— Обичам те, Роб.

Не можа да се пребори със себе си, наистина не можа, макар че се опита. За миг вкопчи пръсти в ръба на плота. Нежният очаквателен поглед в очите й го докосни по начин, какъвто никога не си бе представял. Обви ръце около нея и я притисна към гърдите си.

Дъхът й секна, когато той я прегърна. Усетила, че сълзите напират в очите й, тя бързо стисна клепачи. Слава Богу, каза си младата жена. Роб се държеше толкова странно, че вече не знаеше какво да мисли.

Най-после се озова на позната територия; вече не плуваше в неизвестни води. Треперещите й устни отвърнаха на целувката му. По гърба й пробягаха тръпки на копнеж, а гърдите й изтръпнаха. Точно това искаше, от това се нуждаеше. От някой специален човек, който да е искрено загрижен за нея, някой, който да я обича с цялото си сърце. Тя въздъхна и отпусна доволно глава върху мускулестите му гърди.

Ръцете му се плъзнаха по тялото й, спирайки се да я погалят по интимните места, докато езикът му танцуваше с нейния. Неуморните му пръсти се провряха под блузата й и откриха закопчалката на сутиена. С едно ловко движение той го разкопча и обхвана гърдите й с длани.

— Красива си, толкова красива — прошепна мъжът.

— Да — прошепна в отговор тя, за пръв път повярвала, че тялото й наистина е красиво. За пръв път не се страхуваше да бъде жена. Притисна бедра към неговите, когато палците му започнаха да разтриват зърната й. Гърдите й пламнаха в сладка болка. Искаше да почувства устните му върху тях, както през онази нощ.

Кръвта туптеше в слепоочията й, зави й се свят и тя разбра, че губи контрол. Образите проблясваха в съзнанието й толкова бързо, че нямаше време да реагира. Озова се притисната към хладилника, а блузата й се свлече до кръста; в следващия миг бавно се смъкваше на пода; внезапно се озова гола, макар да нямаше спомен кога е била съблечена.

Може би не тя бе загубила представата си за реалността. Може би Роб бе прекрачил през някакъв невидим праг. Той беше навсякъде. Докосваше я нежно, а в същото време настойчиво, сякаш не можеше да й се насити.

— Не бързай — прошепна Дейна. Искаше й се това да продължи завинаги.

Той не я разбра и помисли, че може би още не е достатъчно възбудена. Устните му се откъснаха от нейните и се спуснаха по чувствителната извивка на шията й. Тя зарови лице във врата му и вдъхна чувствения му мъжки аромат, вкопчи пръсти в копринената мекота на косата му, докато в същото време острите косъмчета на гърдите му се търкаха възбуждащо в нейните набъбнали зърна.

„Роб! — помисли си тя. — Роб… о, Роб!“

Беше чакала толкова дълго — през целия си живот — да бъде пометена от такъв вихър. Някога подобна силна и необуздана страст би я изплашила. Но вече не.

Твърдата му мъжественост пулсираше до голото й бедро и тя се опита да си спомни кога той бе смъкнал дрехите си, но след това реши, че няма значение. Това, което имаше значение, бе влудяващото движение на езика му, докато се плъзгаше около пъпа й, вкусвайки и дразнейки тръпнещата плът.

— О, Господи… още. Искам още! — извика тя.

— Ще го получиш, бебче — ръцете му се плъзнаха отдолу, обхванаха заоблените й полукълба и той нежно разтвори краката й. Обля я гореща вълна, чийто пулсиращ център се съсредоточи в женственото й лоно.

— О, да! — изкрещя тя.

Викът й му подейства като камшик. Нагласи се между бедрата й и духна нежните руси косъмчета. Дъхът му за миг охлади пламналата й влажна кожа. Усещането бе невероятно еротично. Роб сведе глава и езикът му нахлу в най-интимното й кътче със силни и уверени движения.

Дейна се вкопчи в могъщите му рамене, замаяна от наближаващото освобождение. С всяко възбуждащо движение на езика му през тялото й преминаваха вълни на невероятна наслада. Тя се изви, за да го посрещне, краката й се обвиха около него, а тялото се подчини на неговия ритъм.

Дробовете й изгаряха от липса на въздух, а очите й се замъглиха от напиращите сълзи — не бе сигурна защо — когато осъзна, че я делят само секунди от екстаза. Прекалено скоро, опита се да извика тя, но силният натиск на бедрата му и проникващата му твърдост я накараха да замълчи.

Той спря, проникнал в нея докрай, и впи поглед в очите й.

— Аз съм мъжът. Единственият мъж за теб — никога не го забравяй.

— Знам — прошепна младата жена. — Ти си единственият мъж за мен.

Искаше й се това невероятно усещане да продължи завинаги, но не бе възможно. Избухналият екстаз, граничещ с болка, я извиси до върха на насладата. Миг по-късно Роб я последва и се отпусна върху нея, останал без сили. Тя го притисна към гърдите си. Не искаше този миг да отлети.

Дейна наистина не си спомняше някога да се е чувствала толкова щастлива, толкова задоволена. Лежеше гола на пода в кухнята си, забила лакът в консервата на Моли и като че ли се намираше на седмото небе. Значи това бе любовта.

Минаха няколко минути, преди да дойде на себе си. Роб се претърколи по гръб и се втренчи в тавана на кухнята. Изглеждаше загрижен.

— Може би трябва да сложа пържолите на скарата — предложи Дейна, спомнила си, че трябва да разговарят.

Роб се подпря на лакът и прокара ръка по гъвкавата извивка на бедрото й. Умелите му пръсти се плъзнаха между краката й.

— Забрави за пържолите.

Миг по-късно те вече бяха в спалнята й върху голямото легло. Този път той я притегли по-бавно към себе си, а настойчивата страст бе заменена с такава нежност, че сърцето й се сви от сладка болка.

 

 

Утрото настъпи прекалено рано. Зората обагри билото на Коко Хед с неясна бледорозова светлина. Дейна бавно отвори очи. Явно бе заспала. Кога бяха спрели да се любят?

Обърна се, за да докосне бузата му и да се увери, че той наистина е тук, а станалото не е само еротичен сън, но него го нямаше. Единствено вдлъбнатината на възглавницата издаваше, че е бил там. Внезапно я заля чувство за загуба и празнота. Това бе същото безпомощно усещане, което бе изпитала на погребението на родителите си, когато стоеше вцепенена, втренчила поглед в двата ковчега, осъзнала, че никога повече няма да ги види.

Примамващият аромат на прясно сварено кафе я изтръгна от мрачните мисли. Роб беше в кухнята. Ще спре ли някога да се чувства толкова несигурна?

Дейна скочи от леглото и се спусна към банята, за да вземе халата си.

— О, Господи — изохка тя, като се видя в огледалото. Под очите й имаше тъмни кръгове, а косата й бе разрошена, но тя изглеждаше щастлива като Моли пред купичка, пълна с любимата й риба. Наплиска лицето си със студена вода и изми зъбите си. Роб се появи с чаша димящо кафе тъкмо когато тя се опитваше да прокара гребена през косата си.

— Ще ти трябва цяла седмица, за да се вчешеш — ухили й се самодоволно той. — След снощи.

Тя се засмя и взе чашата.

— Негодник!

Усмивката му помръкна.

— Ела. Трябва да поговорим.

Тя го последва в кухнята с нарастващо чувство за надвисваща беда, макар да се опитваше да се убеди, че само си въобразява. Не много отдавна се бе държала като параноичка, смятайки, че всички са против нея, а се бе оказало, че е грешила.

„Аз съм единственият мъж за теб.“

Да. Колкото и да бе див и необуздан, Роб Тагет бе единственият мъж за нея. Единственият. Дори и да бе имала някакви съмнения, миналата нощ ги бе заличила напълно.

На лицето му се бе изписало онова твърдо и безкомпромисно изражение, което тя толкова добре си спомняше от първата им среща в съда.

— Не знам как да започна, но искам да бъда напълно откровен.

В съзнанието й отекна зловещо предупреждение. Внезапно се почувства куха, както прозвуча и гласът му.

— Повече няма да се виждаме.

Думите бяха изречени толкова студено, толкова безразлично, че сърцето й едва не спря. Тя стоеше, приковала неразбиращ поглед в него. Това ли бе Роб, който само преди няколко часа я бе любил толкова нежно? Трябваше да има някакво обяснение. После изведнъж проумя.

— Двамата можем да се разберем за Зак. Разбирам, че той ще поглъща по-голямата част от времето ти. Няма да мога да оставам при теб за през нощта, нито ти да идваш при мен, защото ще трябва да бъдеш с него, но…

Роб вдигна ръка, за да я прекъсне.

— Не става дума само за Зак. Отнася се за…

Изглежда търсеше подходящи думи, но не ги намираше. Чу го как пое дълбоко дъх. Сякаш за миг всичко се промени. Внезапно всичко, което бе помежду им, отлетя безвъзвратно.

— Става дума за Елън, нали? — попита тя. Горчивината струеше от всяка нейна дума въпреки усилията й да остане спокойна. — Зак ми каза, че отново ще се съберете. Истина ли е?

Той отмести поглед към Моли, която най-безсрамно се търкаше в краката му.

— Да. Двамата с Елън ще опитаме отново. В този момент Зак се нуждае и от двамата си родители.

— Ами ние? — прошепна Дейна, едва сдържайки се да не се разкрещи. — Ами миналата нощ?