Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (86)

85.
Режи за мезе

По време на един запой попадат в трактира на файтонджиите, място важно, недалече от Нева и Зимния дворец. След полунощ, когато кръчмарят трябва да затвори и да поспи, те не си тръгват. Не са богаташи, но видът им вдъхва доверие, а и плащат добре, той им оставя мезета и пиене, на което те до сутринта виждат сметката. След третия ден вече водката почва да се съпротивлява, минават на коняк. Около тях се завъртат три момичета от бранша, все пак те са млади и хубави мъже — единият на трийсет и пет, другият по-млад. Накрая, както обикновено става, купуват бонбони, плодове, шампанско и ликьор (зелен и с мирис на изгоряла кожа — според израза на реалиста Горки), тръгват към квартирата на едно от момичетата — Елфрида, стройна сивоока естонка.

Естонката е гледала пиеси на Леонид Андреев, боготвори го и не откъсва очи от него. Почва да пее с плътен глас, по някое време хвърля китарата, скача на масата и танцувайки, се разсъблича… Когато се уморява от тази си дейност, полягва, гладейки острите си гърди. Тая работа хич не е по вкуса на Горки, той почва да припира да си ходят, но приятелят му набързо е обърнал няколко чашки и вече ни се води, ни се кара. Ти си отивай, аз оставам! Познати реплики от стара пиеса. Естонката все така с неподвижни очи гледа към Андреев, но успява да прошепне на Горки: „Страх ме е от него, такива стрелят с пистолет…“

Скарват се, развалят компанията. Колко й е да се развали една пияна компания, двамата си тръгват.

Леонид, вече доста на градус, му казва: „Ти въобще не си добър човек — пиеш много, а не се напиваш, затова пък твоите деца ще бъдат алкохолици.“

Къде да отидат сега в полунощ? Тук, там, та пак в трактира на файтонджиите. Най-хубавото на кръчмата е туй, че винаги можеш да се върнеш в нея. Отново водка! Да стегне душата. Водката действа на душата като обръчите на кацата — да не й се разпаднат дъгите. Мезе, момче, мезе носи! Водката обича да й подложиш, въобще — маслото не порти кашата!

На масата чиниите се застъпват: сельодка с лук и зехтин, маслини, шунка от варен свински бут, пушен сух колбас, хайвер и краве масло, мариновани гъби рижанки, пелмени със сметана, кисели корнишончета с копър и яйца на очи в чугунени тигани. Настъпили са минутите на алкохолния глад. Като се опустоши всичко, следва чай. От самовар, напален с борови шишарки. Чаят всъщност е кондензирано слънце и освестява човека. Леонид го пие в неограничени количества.

Разгеле, покрай масата минава проститутка и за да завърже разговор и да не е без хич, поисква папироса. Горки й дава и я отпъжда. Но Леонид й помахва с пръстче. Тя се приближава до него, покланя му се, изважда едрата си цица, грабва празната чиния от масата, слага я под нея и извиква: „Режи за мезе!“

Когато тя си отива, той казва на Горки: „В цинизма усещам печал, почти отчаянието на човека, който съзнава, че не може да не бъде животно, иска да не бъде, но не може!“