Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (49)

48.
Публична присъда

През втората половина на 1861 година в Трето отделение на полицията се натрупват сто и трийсет донесения за Чернишевски — къде ходи, кой го посещава. Като капак на всичко подкупват слугинята му и тя — баш срещу Коледа — им отнася ръкописи, които той й предал да изгори. Тази тежка обица на ухото ще му тежи през дългите години на каторга, през целия му живот. Става подозрителен и недоверчив и отблъсква от себе си много добронамерени хора.

Арестува го полковник Ракеев — същият, който съпровожда тленните останки на Пушкин до Михайловское.

Отвеждат го в единайсета килия на Петропавловската крепост и започва мъчително следствие. Отказват свиждане с жена му. Но пера, мастило и хартия разрешават. И свещи — срещу заплащане.

След осем месеца той обявява гладна стачка и жандармите отстъпват, разрешават свиждане. Заклева жена си: „Нашият живот с тебе принадлежи на историята. Ще минат стотици години, а нашите имена все ще бъдат мили на хората…“

Престоява в крепостта една година, десет месеца и дванайсет дни.

Преди да го изпратят на каторга, извършват ритуала гражданска публична присъда. Този ритуал се изпълнява в Русия до 1890 година.

Събитието става на 19 май 1864 година. Извършват го на Конния площад, на четириъгълен ешафод от дъски, боядисани в черно. Около ешафода — войници с оръжие, в каре. На петнайсет метра от тях — внушителни конни жандарми.

Мрачно утро, ситен дъжд. Над четиристотин оклюмали интелигенти. Размърдват се, когато виждат, че пристигат двамата палачи. И млъкват изтръпнали, когато докарват трийсет и пет годишния Николай Чернишевски.

Четат присъдата.

Палачите го хващат за раменете и го завеждат до стълба, пъхат ръцете му в халката на веригата. Така престоява петнайсет минути.

От тълпата се отделя и затичва към ешафода писателят Павел Якушкин, но го отблъскват. Той моли да се прости с Чернишевски. Отказват му. Вземат шапката на подсъдимия и я хвърлят пред него в краката му. Натискат го да коленичи. Пречупват шпага над главата му. Блесват счупените парчета стомана. Сабя се чупи само над главата на престъпник от дворянско потекло. Качват го набързо в каретата. От този миг нататък му предстои дълъг път през Вятка, Перм, Екатерининбург, Тюмен, Тоболск, та до Нерчинските заводи. Оттук нататък той ще страда гордо, сам, без да сподели мъките.

Според обявлението, отпечатано в Ботевия вестник „Знаме“ — година първа, брой 11 от 16 март 1875 година, Стефан Стамболов, превел романа „Какво да се прави?“ от Чернишевски.