Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (58)

57.
Петрашевците

На 15 април 1849 година Достоевски прочел писмото на Висарион Белински до Гогол на сбирката на петрашевците. На другия ден всички присъстващи на нея са арестувани и отведени в Петропавловската крепост. Из занданите на тази стара тюрма им е водено следствието.

Изкарват ги на бял свят едва на 22 декември и в закрита кола ги отвеждат на Семьоновския площад, където пред три хиляди души ги покачват на боядисания в черно ешафод, прочитат присъдите им — разстрел.

Нареждат ги в две редици. Под барабанен дреб отвеждат първата тройка към стълбовете, завързват ги, надяват им саваните. Достоевски е в следващата тройка. С него са Плешчеев и Дуров. Тримата се прегръщат поотделно, разпрощават се. Барабаненият дреб секва — тръбата засвирва отбой. Вестоносец на кон пресича площада, носи височайш приказ — Николай I, изработил целия зловещ сценарий, ги помилва — заменя разстрела с различни присъди. Паят на Достоевски — „… запасният поручик Достоевски, за участие в престъпни замисли, разпространение на писма на литератора Белински, изпълнени с дръзки изрази против православната църква и върховната власт… да се лиши от цялото му имотно състояние и да се изпрати на каторжна работа в крепостите на…“

Каква е вината на тези младежи? Увлечени от модните за времето си теории на френските социалисти, те си създават кръжец и всеки петък се събират в дома на Петрашевски, обсъждат книгите на мадам Жорж Санд и Шарл Фурие. Там именно Достоевски прочел писмото. Това е престъплението. Едни изприказвани приказки. Е, съзрявало като намерение да си направят печатница, а покрай нея — да издават списание…

Предава ги студентът Антонели — подставено лице, член на кръжеца. И Михаил, братът на Достоевски, също пишещ литератор, посещавал сбирките. И той е арестуван, но го освобождават набързо. Това освобождаване е много съмнително. Мотивите са, че той няма никакви престъпления срещу правителството (като че ли другите имат!), дори на изпроводяк от Петропавловската крепост му наброили двеста сребърни рубли…

На другия ден осъдените петрашевци поемат дългото и горестно вървище на горди страдалци към Сибир… По етапния път, в Тоболския затвор, петрашевците посетили жените на декабристите, които лежали там, и те подарили на автора на „Бедни хора“ Евангелието. Това е единствената книга, която била разрешена за четене в каторгата. С това Евангелие той не се разделя никога.

Достоевски е каторжник четири години в Омската тюрма. След това е на редовна военна служба в Семипалатинск още четири години. Две след това — без право на Москва и Питер. Прибират го на двайсет и осем, освобождават го на трийсет и осем. Една шеста от живота му.