Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (37)

36.
Любови

Елизавета Михайловна, по мъж Хитрово, е дъщеря на фелдмаршал Кутузов. Първият й брак е с флигеладютанта на Александър I, щабскапитан граф Фердинанд — Фьодор Иванович Фигелмон-Тризенгаузен. Загива в бой едва ли не пред очите на тъста си Кутузов.

Елизавета остава вдовица с две момиченца — Екатерина и Даря. След шест години повторва — омъжва се за Николай Хитрово — умен, галантен, образован дипломат. Той прекарва много години в Италия като посланик и умира на петдесет и осем в Ливорно.

Овдовяла за втори път, Елизавета Михайловна остава без копейка. Същата година във Флоренция е назначен за посланик на Австрия граф Шарл-Луи Фикелмон. Преди това, като офицер, командвал полк, с който се присъединява към Кутузов и стига до Лион.

Още с пристигането в Италия той се запознава с Даря — Доли, както са й викали по европейски, и я взема за жена. Това спасява положението — Елизавета Михайловна остава в Италия още шест години, живее главно на сметката на зетя. Така ставало тогава, сега често се случва обратното — да издържат и зетя. Но пушкинистите доста са спорили дали този брак е щастлив — той на четирийсет и две, тя на шестнайсет.

Веднъж майката и двете дъщери оставят граф Фикелмон да оправя дипломацията в Неапол и предприемат пътешествие. Тук-там, та в Петербург, в Царское село.

Александър I, император и самодържец всеросийски, цар полски, велик княз на Финландия и прочие, и прочие, както се изписвало в указите, провежда наблизо маневри. Случайно се запознава с Доли и се влюбва. Тази болест и по царете ходи. Почва да й пише любовни писма — на френски, с изящен царски почерк. Той е връстник на мъжа й. Удължава маневрите, зачестяват баловете.

През 1829 година граф Фикелмон става посланик в руската столица. Вече имат и дъщеричка на четири години — Елизавета-Александра. И нали е католичка, добавят още Мария-Тереза. Майката и Екатерина вече ще живеят отделно, наемат апартаменти в големия дом-особняк на князете Салтикови на Дворцовата крайбрежна. Тук четирийсет и четири годишната дъщеря на великия Кутузов среща двайсет и осем годишния Пушкин и беззаветно се влюбва в него. Тя е изстрадала, знатна, мъдра, обичаща. Всеотдайността, която я няма у младата жена, по-точно — в младото тяло, при нея е опожаряваща страст.

Сто години по-късно, в бившия дворец на граф Юсупов, там, дето е убит любовникът Распутин, намират двайсет и шест писма на Пушкин. Тези писма са последното доказателство за една тайна любов.

Когато Доли се запознава с Пушкин, още същата нощ записва в дневника си: „Пушкин, писател, води беседите очарователно — без претенции, с увлечение и огън. Но е невъзможно да си по-некрасив — това е смес от външността на маймуната и тигъра, нали произхожда от африкански предци, в цвета на лицето му се забелязва още и някаква чернота и има нещо диво в неговия поглед.“

Незавидно описание. Но и тя впоследствие не е била безразлична към него, има някакво кратко и зашеметяващо меле между тях, разменени писма. Доли била жена с особен чар, самочувствие и осанка.

А Пьотър Вяземски наистина бил влюбен в Доли. Тя не го харесвала и той пренесъл несподелената си любов до края на живота си. Неговата сестра пък, Екатерина Андреевна Карамзина, била влюбена в Пушкин. И тя е доста по-възрастна от него, жена на благодетеля му. И тази любов е забулена в тайна. Известно е, че преди да почине, той праща да я повикат и се изповядва на нея. След изповедта тя напуснала къщата на Мойка обляна в сълзи.

На 6 април 1830 година Пушкин за втори път отива в Москва да иска ръката на Натали. Този път я дават. Същата вечер той написва писмо на родителите си, иска благословията им. Написва писмо и на граф Бенкендорф, съобщава му за годежа, както е положено.