Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (75)

74.
Форма и съдържание

Пием кафе със Станислав Сивриев в сладкарница „София“, питам го да ми обясни с две думи единството на формата и съдържанието, как го вижда той. Оглежда ме през хелиоматичните стъкла на очилата, казва:

— Ти отиваш при известен началник. Той трябва да ти реши важен проблем. На всяка цена и в твоя полза. Носиш си молбата, на която той трябва да напише в горния ляв ъгъл едно „Да“ и да тури параф… Преди да я напишеш, ти все пак знаеш нещо за този началник, за инстанцията, която представлява, и в началото пишеш „Уважаеми…“, а накрая — „С уважение“, и подпис. Значи ти трябва да го погъделичкаш с учтивия тон на молбата. Ти молиш. Но забележи, без да се унизяваш. Така трябва да изложиш искането си — хем да го поласкаеш за поста, който заема, да почетеш самочувствието му, хем да стане на твойта. Така е и с читателя. Трябва да го кажеш не само кратко и ясно, но и да го впечатлиш, да му стане интересно, да го дочете до края. Това е за единството на формата и съдържанието.