Никола Радев
Когато Господ ходеше по земята (7)

6.
Правата на човека

Хелзинки, 10 декември 1968-а. Двайсет години от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека от ООН, тържествена сесия. Има думата представителят на Чукотския национален окръг на Съюза на съветските социалистически републики.

Той е осигурен да присъства на сесията от най-високо място, от самия Централен комитет на КПСС. Пропътувал е хиляди версти от тундрата до тук — на ски, пеш, със сал по река, на всъдеход, с влак и накрая — със самолет. И ето го в Хелзинки — инструктиран, с отрепетирано изказване.

Делегатът се приближава до трибуната, прибягва момиче, придърпва надолу микрофоните, пригажда ги да са пред устата му и не само залата, целият свят стихва. Той старателно търси листовете със словото из джобовете си — много джобове, а листове няма. Махва с ръка, следва изказването:

— Преди, до Великата октомврийска социалистическа революция, чукчите имаха две чувства: чувство за глад и чувство за студ. След революцията съветската власт ни прибави още едно чувство — любов към родината!