Йежи Едигей
Азбучният убиец (19)

XIX.
Сбогуване със Забегово

Куфарът, стегнат още от сутринта, чакаше в стаята на секретарката. Предишната вечер колегите бяха организирали малко тържество. Направиха го в жилището на поручик Анджей Стефански. Барбара Шливинска беше наистина трогната от сърдечната атмосфера на тази среща и от подаръка, който получи от хора, които допреди два месеца изобщо не познаваше. Сега се разделяха с искрено съжаление и все я уговаряха да остане за постоянно в Забегово.

Началникът на ГМ Станислав Зайончковски, поканен на прощалното тържество, категорично бе отказал да участвува.

— Не обичам подобни циркове — отговори той и сякаш в знак на протест замина веднага следобед за съседния град.

Сега Барбара се разхождаше из зданието на управлението и се сбогуваше с всички. От самото начало бяха извънредно сърдечни и отзивчиви към нея.

Вярно казват французите, че да заминеш, е сякаш донякъде да умреш. Момичето наистина се разделяше с тъга. Не знаеше дали заради Забегово, всъщност едно малко и тихо градче в сравнение с кипящия от живот Ченстохова, или заради колегите. Усещаше, че ще й липсват спокойният и уравновесен капитан Зигмунт Полешчук, злъчната ирония на Анджей Стефански, а и невинаги най-умните въпроси и разсъждения на подпоручик Едмунд Жешотко. Или усърдният капрал Воншиковски, или искрената усмивка на сержант Битон, готов да направи всякаква услуга…

А може би… и майорът?

Още преди да дойде в Забегово, Шливинска беше чувала много за Зайончковски, особено за това, че е сух и суров човек. В разказите за него не се подминаваха чудачествата му и Барбара не бе очаквала началникът да я посрещне твърде радушно. Но беше учудена от враждебността, която Стария не се и опитваше да прикрива. По-късно обаче служебните отношения някак поулегнаха. Началникът все пак имаше чувство за справедливост и скоро взе да гледа на изпратената от Ченстохова поручик Шливинска с интерес и уважение.

Тя забеляза, че понякога този човек можеше да бъде и мил. Един или два пъти той се опита да се отпусне и да направи наистина красив комплимент. Но веднага след това отново заемаше привичната си поза като охлюв, криещ се в черупката си. Накрая на случая с „азбучния убиец“ прояви истинска загриженост за сигурността на своята подчинена.

Шливинска беше прекарала доста трудни дни. След час нямаше да бъде в Забегово. Беше се сбогувала с всички освен с майора. Дойде време и за това. Със смесени чувства влезе в кабинета му.

— Слушам ви. — Майорът седеше зад бюрото и не се изправи, за да посрещне гостенката си. Изобщо държеше се така, сякаш не се досещаше защо се е появила в стаята му.

— Дойдох за разрешение да си замина. — Шливинска стоеше мирно.

— Чудесно.

Настъпи неловко мълчание. Прекъсна го Зайончковски:

— Командировъчното ви, подписано от мене, е при секретарката.

— Благодаря, вече го взех.

— Ще пратя писмо до управлението в Ченстохова, с което ще благодаря на полковника, че се е съгласил да ви командирова в Забегово. Бяхте ни полезна.

— Благодаря за тези думи на признание.

— Ще изпратим и рапорт до управлението в Катовице. Смятам, че писмото ни ще бъде взето под внимание, когато се предлагат служители за награда или повишение в чин.

— Благодаря ви, другарю майор.

— Като че ли това е всичко. — Гласът на Зайончковски днес звучеше особено сухо и неприятно.

— Ясно, другарю майор. — Момичето стана от стола.

— Е, желая ви лек път и по-нататъшни успехи в службата. — Майорът също се надигна от стола си, сякаш за да подчертае, че „аудиенцията“ е завършила.

— Довиждане, другарю майор.

— Довиждане — отвърна Зайончковски, без да мръдне от мястото си.

„Дори ръка не ми подаде“ — помисли си с яд момичето. Застана мирно, чукна леко с токчета и като изпълни както се следва „кръгом“, се упъти към вратата. Когато вече сложи ръка върху дръжката, я застигна едно:

— Баша…

Обърна се. Майорът все още стоеше зад бюрото си. Лицето му беше напрегнато. За да изрече няколко думи, трябваше да положи огромно усилие.

— Баша… — повтори — остани…

Без да си дава ясна сметка какво говори и какво става с нея, Шливинска се усмихна и отвърна:

— Не мога. Трябва да се върна. Но ако поискаш знаеш къде да ме потърсиш.