Йежи Едигей
Азбучният убиец (13)

XIII.
Отпечатък с двойна примка

Беше много отдавна. Само най-старите жители на Вроцлав, първите обитатели на този почти обезлюден и опожарен по онова време град, помнят една ужасяваща история. Убийство, което и досега не е напълно изяснено и чийто главен извършител навремето избягнал възмездието.

В разкошната вилна зона на Вроцлав, в Зачише, обитавана преди войната от богати търговци, имало красива малка къща, собственост на лекаря Хайнрих Ротвалд и жена му Еме. Ротвалд бил световноизвестен специалист по сърдечносъдови заболявания. Често го канили да участвува в консилиуми за короновани глави и президенти от цяла Европа, както и за мултимилионери отвъд Атлантика. Говори се, че и Хитлер прибягвал до съветите му.

Някои твърдяха, че докторът имал еврейски произход. Но никога, както преди, така и по време на самата война, никой не създавал на лекаря каквито и да било затруднения. Напротив, лимузините на хитлеристките големци спирали пред тази малка къща. Едновременно се носел и друг слух — за несметните богатства на кардиолога.

Войната пощадила вилата на Ротвалд. Дори не всички прозорци на този дом били изпотрошени. След освобождаването на Вроцлав лекарят не заминал заедно с другите немци. Жена му била родом от Шльонск и знаела малко полски. Разрешили им да останат и да направят постъпки за полско гражданство. Ротвалд възобновил практиката си. Назначили го завеждащ отделение в градската болница, приемал и вкъщи.

И той, и жена му били вече в напреднала възраст. Той наближавал седемдесетте, тя била с пет години по-млада. Нямали домашна прислуга. Тогава във Вроцлав било по-трудно от днес да се намери такава. Единствено младият студент от Висшата спортна школа Збигнев Кварцер, който живеел в малка мансардна стая в съседната вила, ежедневно поддържал парното, изхвърлял сметта и понякога, по молба на госпожа Еме, правел по-големите покупки в центъра на града. И двете страни били доволни. Собствениците на къщата имали услужлив и съвестен помощник, а младият студент, благодарение на полученото възнаграждение, можел спокойно да следва и от време на време да си купува бутилка хубаво вино, на което бил голям поклонник и добър познавач.

Едно февруарско утро Збигнев Кварцер, както обикновено около седем, се появил пред къщата на Ротвалд. Видяло му се странно, че светели лампите и пред главния вход на къщата, и пред страничния, който водел към сутерена, където били котелът за отоплението и складът за кокс. Но вратите и на двата входа били заключени. Напразно студентът многократно натискал звънеца. Нито звук не се чул в отговор. Кварцер надникнал през прозореца и забелязал, че и вътре светят лампите. Спомнил си, че през нощта бил чул някакви викове. Тогава не им обърнал внимание. Сега обаче, с предчувствие за най-лошото, изтичал до Комисарството.

Тогава, през 1946 година, още нямало Районни управления на милицията, а комисарства.

Младият дежурен поручик внимателно изслушал разказа на студента.

— Ще проверя показанията ви, Кварцер — казал той, — ако ме лъжете, горчиво ще съжалявате.

За всеки случай наредил да затворят в ареста на милицията безкрайно учудения от този обрат на нещата Збигнев Кварцер и изпратил двама души в дома на Ротвалд. И опитите на милиционерите да проникнат в къщата се оказали напълно безрезултатни. Единият се върнал в Комисарството, другият останал на пост пред къщата.

Поведението на младия офицер съвсем не било странно. Само преди година участвувал в атаката срещу Поморското укрепление, а след това и в превземането на Берлин. Получил два Кръста за храброст и тежка рана в крака. Постъпил на работа в милицията направо от войската. Тогава животът в опожарения Вроцлав не бил розов, ето защо съображението на поручика: „По-добре за всеки случай да прибереш невинен, отколкото да дадеш възможност на престъпника да избяга“, имало своето основание.

Сега дежурният офицер се обезпокоил не на шега. Семейство Ротвалд били добре познати на всички, а мълвата за голямото им богатство все още витаела из града. Поручикът сметнал за разумно да уведоми за случилото се Градското управление на милицията.

Там вече си казали думата специалистите. Сигналът не бил пренебрегнат и не след дълго в Зачише била изпратена следствена група. Направили оглед на двора и вилата, а също и на ключалките на входните врати. Станало ясно, че не може и да се мечтае те да бъдат отворени с шперц или със сила. Партерните прозорци били с решетки, но тези на първия етаж не били така добре обезпечени. Взели стълба от съседите на Кварцер и след като извадили стъклото, един от милиционерите успял да проникне вътре. Едва тогава били отворени вратите на партера. Следствената група проникнала в сградата.

Цялото жилище било преобърнато наопаки. Всички дрехи били изхвърлени от шкафовете, книгите от голямата библиотека на лекаря — пръснати по пода на кабинета му. Хайнрих и Еме Ротвалд били намерени в спалнята на леглото, и двамата убити с нож, който стърчал, забит в гърдите на жената. Били изтезавани, преди да умрат, бити и жигосвани с нажежена маша, която вероятно била нагрявана до червено в огъня на камината.

В хола били намерени две метални кутии с разбити ключалки. И огнеупорната каса, вградена в кабинета на лекаря, зеела. Ключът си стоял все още в ключалката.

Тъй като дрехите и красивите кожени палта на докторшата се въргаляли по пода, а картини на известни майстори си висели по стените, било напълно ясно, че бандитите са търсели единствено пари и злато. Кутиите за скъпоценности били открили или сами, или насила били принудили жертвите си да посочат местонахождението им.

Техниката, която притежавала в онези години криминалистиката, била на доста ниско ниво. Милицията не разполагала нито с прецизна апаратура като днешната, нито с достатъчно добре обучени специалисти.

Въпреки това следствената група работила ловко. Направили много снимки, снели отпечатъци от пръсти. Били все на доктора и жена му, но имало и на още трима души, вероятно извършителите на престъплението. От машата, с която били изтезавани жертвите, и от камата били снети характерни отпечатъци с двойна примка. Съдебният лекар установил, че смъртта на двамата съпрузи е настъпила някъде между полунощ и два часа през нощта.

Съседите и случайни минувачи, които били открити с много усилия, си спомнили, че към десет вечерта са забелязали някаква кола, паркирана пред дома на Ротвалд. Но кой е бил в нея и кога е изчезнала, се оказало невъзможно да се установи. Престъпниците, като напускали дома на Ротвалд, заключили къщата с ключовете на лекаря и ги взели със себе си, за да затруднят милицията и по този начин да спечелят време.

Збигнев Кварцер бил подложен на обстоен разпит. Студентът дал показания, че както обикновено позвънил на семейство Ротвалд към седем вечерта. Отворила му госпожа Еме, докторът също си бил вкъщи. Кварцер изчистил котела от сгурията, изхвърлил пепелта и пренесъл от склада голямо количество кокс, за да не се грижи за това през следващите няколко дни. Изчакал коксът в котела да се разгори и го заредил така, че да стигне до сутринта. Излязъл през вратата на сутерена и чул, че докторшата превъртяла ключа отвътре.

За остатъка от вечерта и цялата нощ Збигнев Кварцер имал непоклатимо алиби. Прекарал това време в компанията на красива млада колежка от Висшата спортна школа. Както твърдели и двамата, през цялото време учили заедно за предстоящия изпит. И за да им върви по-леко учението, изпили две бутилки вино. Бутилките милицията намерила в стаята на студента. Собственикът на къщата потвърдил, че младата жена е дошла вечерта, когато Кварцер още не си бил вкъщи и го чакала. Тръгнала си към седем сутринта заедно с колегата си.

Студентката също чула през нощта някакви викове, но вглъбена в ученето, не им обърнала внимание. Помислила, че някой пияница вдига скандал.

След като тези показания били проверени, се извинили на Збигнев Кварцер и го освободили от ареста. Милицията била изправена пред много трудна задача. Наистина разполагали с отпечатъци от пръстите, но къде да се търсят престъпниците? Стотици хиляди били тези, които кръстосвали възвърнатите земи. Едни си избирали място за постоянно местожителство и работа, други — репатрианти от изток, се опитвали тук да намерят изоставени от немците стопанства. Най-сетне не липсвали и авантюристи, привлечени от легендата за лесно забогатяване и присвояване на изоставено имущество. Хората от последната категория никога не се регистрирали и никога не се задържали за дълго на едно и също място. Те създавали най-много грижи на милицията. И в тази кипяща и движеща се маса да откриеш трима бандити!

Развръзката обаче дошла много лесно. Още на следния ден в управлението на Гражданската милиция се получило анонимно писмо. Неизвестен информатор с подробности описвал нападението на къщата на Ротвалд. Не само издал имената и фамилиите на двама от престъпниците, но и посочил къде живеят и работят. Що се отнася до колата, с която си послужили бандитите, тя била собственост на някакво строително предприятие. Единият от нападателите бил именно шофьорът на тази кола, а другият работел във фирмата като строителен техник. Анонимното писмо давало сведения също и какви накити трябва да се търсят у всеки от престъпниците и каква сума са задигнали от къщата на Ротвалд.

Въз основа на тази информация още същия ден милицията арестувала Влоджимеж Ковалевски и Юзеф Бунерло. Първият бил шофьорът, вторият — строителният техник. У нищо неподозиращите престъпници била открита голяма сума пари и ценна бижутерия. Всичко било така, както го посочил анонимният информатор.

На двамата не оставало нищо друго, освен да се признаят за виновни. Както станало ясно, няколко седмици преди това те се запознали и сприятелили с някой си Станислав Тополевски, търгуващ на „черния площад“. Така по онова време наричали площад Нанкер, където бил устроен голям пазар. Тополевски им разказвал за голямото богатство на семейство Ротвалд и колко лесно може да се отнеме от двамата старци. И как с тези пари можеш да си уредиш живота някъде на Запад или в Съединените щати. Толкова дълго ги изкушавал, че се съгласили. Но твърдели, че за насилие и убийство не ставало и дума. Лекарят и жена му трябвало само да бъдат сплашени.

Всичко изцяло се ръководело от Тополевски. Той се обадил вечерта по телефона на доктора с молба да окаже помощ на жена му, която била получила пристъп на сърдечна недостатъчност. Обещал да вземе лекаря с личната си кола. Когато Ротвалд, без да подозира нищо, отворил вратата, тримата бандити нахълтали в къщата.

Съпрузите били привързани за леглата в собствената им спалня, а бандитите се заели да търсят съкровището. В огнеупорната каса, която отворили с ключовете, взети от джоба на Ротвалд, намерили научни трудове и неголяма сума пари. Никой от бандитите не останал доволен.

Били и измъчвали съпрузите Ротвалд, докато накрая изтръгнали тайната. На тавана в комина имало хитро измислен тайник, където открили едната от кутиите за скъпоценности. Съдържала бижута, кюлчета злато и внушителна сума в чужда валута и златни монети. Другата кутия намерили между книгите. В нея имало, както ги преброили, над два милиона полски злоти.

Предварително тримата се уговорили да се срещнат седмица след обира в Йеленя гура, за да се прехвърлят оттам нелегално в Чехословакия, а след това през Виена на Запад — във Франция. Там трябвало да оценят и да си поделят плячката по равно. Тъй като внезапното изчезване на двама работници от строителното предприятие би могло да направи впечатление на милицията, те трябвало да останат на работа през следващите шест дни и да поискат неколкодневен отпуск, уж за да навестят роднините си на другия край на страната.

Преди да си тръгнат от претършуваното и ограбено жилище, Тополевски дал на всеки от съучастниците по милион злоти и малко бижута, за да могат, както се изразил, „да осигурят семействата си, преди да ги прехвърлят на Запад“. Именно тези пари и скъпоценности милицията намерила у задържаните.

Вече на тръгване от къщата на Ротвалд главатарят на бандата решил:

— Все пак не върви да оставяме живи тия дъртаци. Може да познаят някого от вас. Кой ще ги довърши?

Никой от двамата не се решил. Тогава Тополевски се разсмял, свалил от стената в кабинета на доктора висящата там кама сувенир и с два удара убил доктора и жена му.

След като изслушал Ковалевски и Бунерло, прокурорът им показал получения в милицията анонимен донос. Двамата престъпници потвърдили, че само един човек би могъл да го напише: Станислав Тополевски. Само той знаел подробностите, посочени в писмото. За прокурора и следствените органи на милицията това също било съвсем ясно. Главатарят на бандата издал своите съучастници, за да може сам да избяга с ценната плячка, която сега вече не било необходимо да дели с никого.

Съдейки по разказа на Ковалевски, само малка част от плячката попаднала в ръцете на двамата престъпници. Останалото взел да „пази“ у себе си техният шеф. Само брилянтите, красиви и големи колкото грахови зърна, стрували десетократно повече от онези два милиона злоти и шепата не особено ценни пръстени и гривни, които Тополевски великодушно оставил на двамата си съдружници.

Разбира се, в Йеленя гура никой не бил чувал, нито виждал Станислав Тополевски. Дали изобщо така се е наричал той? Под това име го знаеха на „черния площад“, с него се беше представил и пред двамата си съучастници. Но никой от тях не знаел къде живее този човек. Оказало се, че никога не се е регистрирал.

Тъй като издирванията не дали резултат, случаят бил приключен. Останалите двама престъпници били изправени пред Воеводския съд във Вроцлав. След тридневен процес, който предизвикал огромен интерес в целия град, съдът осъдил Влоджимеж Ковалевски и Юзеф Бунерло на смърт.

Престъпниците били защитавани от четирима адвокати. Разбира се, служебно ангажирани от съда, защото никой не искал да се наеме доброволно с толкова мръсна работа. Присъдата била обжалвана от защитата пред Върховния съд във Варшава.

Върховният съд приел аргументите на адвокатите, че убийството е извършил третият от престъпниците. Все още незаловеният Станислав Тополевски. Та нали от камата са били снети отпечатъци с двойна примка. Папиларните линии нито на Ковалевски, нито на Бунерло не били такива. А и върху машата, с която били изтезавани жертвите, се бил запазил този характерен отпечатък. Тъй като в правото съмнението се тълкува в полза на подсъдимия, съдът снел отправеното към тях обвинение за пряко участие в убийството. Но за съдействие в убийството на Хайнрих и Еме Ротвалд и за въоръжен грабеж смъртната присъда на двамата младежи била заменена с доживотен затвор.

Станислав Тополевски не бил открит. Наистина отпечатъкът с двойна примка фигурирал в архива на Главното управление на ГМ във Варшава, но никога след това никой не се бил натъквал на него. След пет години следствието срещу забягналия престъпник било прекратено, а свързаните с него документи — отнесени „към дело“.

Останали непокътнати чак до деня, когато от Забегово пристигна поручик Барбара Шливинска и поиска да ги прегледа.

Барбара взе снимките на папиларните линии на Владислав Червономейски. Специалистът дактилоскопист само ги погледна и веднага потвърди:

— Няма съмнение — същата ръка е държала ножа, с който са били убити Хайнрих Ротвалд и жена му. Не е необходима точна експертиза. Двойна примка съм виждал само по време на следването си, в практиката никога не съм срещал подобни линии. Много рядко се случват. Но ако не успеете да отправите към този човек обвинение в някакво друго престъпление, той ще ви се изсмее в лицето. Нищо не можете да му направите. Още през 1966 година е изтекъл срокът на двадесетгодишната давност. Дори можете да не го търсите.

— Търсим не него, а другия, убиеца.

— Разбирам — досети се дактилоскопистът, — „азбучния убиец“? Негово дело ли е? Не можах веднага да го свържа с това, че сте от Забегово.

— Имам още една молба към вас.

— За толкова мила колежка…

— В досиетата има отпечатъци от пръстите на Ковалевски и Бунерло. Дали ще бъде възможно, другарю капитан, да наредите да направят във вашата лаборатория копия от тях? Биха могли да ми свършат работа. Уведомявам ви, че за това нямам никакъв документ от Управлението в Забегово.

Вроцлавянинът махна с ръка.

— Ще стане. Да оставим формалностите. Много добре зная, че снимките не са ви необходими за лично удоволствие.

— Точно така! Спешно е. Бих искала час по-скоро да се върна в Забегово. Вече пети ден се мотая из Вроцлав.

— При нас всичко е „за вчера“. След два часа снимките ще са готови.