Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Alfabetyczny morderca, 1981 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Олга Веселинова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ckitnik (2011 г.)
Издание:
Йежи Едигей. Смъртта дебне под прозореца
Три криминални романа
Смъртта дебне под прозореца
Внезапната смърт на кибика
Азбучният убиец
Превод: Лина Василева, Олга Веселинова
Редактор: Методи Методиев
Художник: Пенчо Пенчев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Радослава Маринович, Грета Петрова
ДИ „Народна култура“, София, 1990 г.
ДП „Димитър Благоев“, София, 1990 г.
История
- — Добавяне
IV.
Третата буква от азбуката
Двете убийства, и то за толкова кратко време, раздвижиха обществеността в градчето. Но все още никой не ги свързваше с факта, че жертвата на първото убийство имаше фамилия с начална буква „А“, а на второто — „Б“.
Първоначално и в милицията не правеха връзка между двата случая. Наглед бяха твърде различни. Първо жертва на престъпление бе станал млад човек, двадесет и три годишен, известен в града хулиган и пияница; след това — възрастна жена, над седемдесетте, вдовица, майка на две деца, човек сериозен в очите на съседите и целия град. В отношенията й с милицията и правосъдието градът беше на страната на клетата вдовица. Кому е пречело, че старицата от добро сърце е правела услуги на хората и им е преотстъпвала две-три бутилки тъкмо когато гостите за рожден ден са пресушили домашните запаси до последна капка или когато кръчмите са затворени, а човек не е успял да утоли жаждата си. Какво лошо има в това, че при подобни обстоятелства една бедна вдовица ще припечели някой и друг грош? А който иска водка, ще е готов да плати и по-скъпо, след като държавните магазини рано затварят гостоприемните си порти.
И така, в Градското управление на Гражданската милиция в Забегово с всяко от тези дела се бяха занимавали различни офицери. Едното бе водил капитан Зигмунт Полешчук, второто — заместник-началникът, капитан Януш Волски. Неотдавна обаче Волски, прибирайки се с мотоциклет вкъщи, се подхлъзнал и се приземил в болницата. Произшествието станало причина Полешчук да поеме двата случая.
Така че капитан Полешчук трябвало да разпита както приятелите на Винценти Адамяк, така и пияниците, посещавали вдовишката къщичка на улица Шверчевски, за да се снабдят с „успокоително“ от „леля“ Боженцка. Но не минали и три седмици, когато вестта за ново убийство се разнесла из града. В петък, втори август, бил убит най-богатият човек в Забегово Владислав Червономейски.
Шестдесет и две годишен, той се появил тук сравнително неотдавна, през 1968 година, след като дълги години бил живял във Франция. В разговори с познати неведнъж споменавал Африка и Швеция, пък и Англия не му била непозната. За богатството му се разказваха легенди. Без съмнение в тях имаше доста истина, защото Червономейски бе пристигнал в Забегово с красива френска кола. По-късно от Франция се изсипали три вагона какви ли не блага.
Завърналият се от емиграция купил от кметството останките на една опожарена от немците къща в покрайнините на града и три хектара земя. Само след няколко месеца тази съборетина се превърнала в красива вила, около къщата заизниквали големи парници, изграждани от части, доставяни от Франция. Само стъклото за покриване било от стъкларския завод в Пьотрков. А след парниците се появила голяма овощна градина. Местните жители с подозрение гледали неголемите, не по-високи от два метра дръвчета, с привързани за телове клончета, тъй че образували истински жив плет. Не един се подсмивал иронично при гледката на подобно овощарство. Но престанали да се шегуват, когато само след три години малките дръвчета започнали да раждат превъзходни ябълки. И то в такова изобилие, че не можело и сравнение да става с която и да било обикновена градина.
Червономейски живеел с жена си и най-малкия си син, който бил завършил агрономство във Висшето селскостопанско училище и след смъртта на баща си трябвало да поеме цялото това процъфтяващо стопанство. По-големият син и единствената му дъщеря останали във Франция. Там завършили училище, там се задомили. Само през лятото навестявали родителите си. Зимно време госпожа Червономейска винаги прекарвала по няколко месеца при децата си в чужбина. Старият овощар много рядко си позволявал да почива. Знае се, че за да бъде силен конят, стопанинът му трябва ежедневно да полага грижи за него.
На този ден, било петък, се приготвяла голяма пратка, главно череши за пазара в Катовице. Колата трябвало да тръгне преди осем, за да могат в ранно утро плодовете, още свежи, да стигнат направо в магазините. Тук били както редовните работници, така и наетите допълнително за бране хора, започнали от зори да се трудят в градината.
Старият овощар както обикновено започнал деня с работа в парниците. Наистина по това време на годината краставиците и доматите били вече прибрани, но Червономейски подготвял място за карамфилите и хризантемите, за да може през есента, и по-точно за Деня на всички светии, да достави съответната стока.
Колата била вече натоварена и шофьорът, Ерик Рослин, отишъл при шефа за последни нареждания. Намерил овощаря мъртъв, проснат върху цветния разсад. Шофьорът разбрал, че Червономейски е застрелян с пистолет. Уведомена незабавно, милицията потвърдила това — единственото, което можело да бъде установено за момента. Работниците на овощаря били вън от всякакво подозрение. Намирали са се в градината и всеки е виждал останалите. Пренасяли щайги с плодове до колата, където синът на собственика, Анджей Червономейски, и шофьорът проверявали и мерели стоката.
Никой не чул изстрела. По-късно, когато вече станало известно, че овощарят е бил застрелян със „седморка“, най-вероятно стар валтер, служителите на милицията направили проба. Шумът от изстрела отекнал слабо вън. По всяка вероятност растителността служела като естествен заглушител. Хората, увлечени в работа, не обърнали внимание на лекия пукот. Та нали недалеч минава оживено шосе и дори някой да е чул нещо, би могъл да си помисли, че е „стрелял“ ауспух по пътя. А освен това всеки се стараел колкото може по-бързо да се справи с работата, за да вземе по-високо възнаграждение.
Разбира се, в Забегово не липсвали хора, които да завиждат на богаташа. Не искали да знаят, че успехът му се дължал на упорит труд и солидни познания. Чуждият успех често боде в очите. Но от завистта до престъплението има доста голяма разлика. Всъщност кой би имал основание да убие този човек?
Установено било, че е стреляно от два метра и половина. Ако се съди по ръста на овощаря, човек висок, и по движението на куршума през тялото му, стрелящият е бил по-нисък от Червономейски с около двадесет сантиметра. Бил е не повече от метър и седемдесет. Никой от работниците на завърналия се емигрант, както и собствениците на съседните имоти, не е забелязал непознат да обикаля наоколо. А убийството е констатирано минути след седем. В такъв ранен час движението, особено в покрайнините на Забегово, е съвсем слабо и всеки непознат със сигурност би бил забелязан.
В случая дори не е било необходимо да се проверява дали убийството е извършено с цел грабеж. Престъпникът е стрелял по Червономейски в парника. Не е имал и най-малката възможност да присвои нещо, дори цвете, защото там още не е имало цветя. Стопанинът е бил в работен комбинезон и освен кърпа за нос и градинарски нож не е носел нищо друго.
Върху лицето на убития бил застинал израз на почуда и уплаха. От това може да се предполага, че жертвата добре е познавала преследвача си и се е досетила за какво е дошъл.
След като не открила в Забегово врагове на овощаря, милицията започнала да ги търси в миналото му. Съпругата на Червономейски, Янина, дала показания, че през 1935 година, още като младо семейство, Червономейски емигрирали от Чешин във Франция и там си намерили работа в Елзас, в околностите на Страсбург, при един богат градинар.
След избухването на Втората световна война и капитулацията на Франция Хитлер присъединил тези територии към райха, а Червономейски като силезиец бил признат за немец и взет във вермахта. Воювал на Източния фронт, стигнал чак до Сталинград и там попаднал в плен на русите, откъдето се върнал в Елзас чак през 1948 година. Скоро след това съпрузите напуснали градинаря и наели земя, а след време купили голямо стопанство край Лион. Практиката при градинаря му свършила добра работа. Като се възползувал от близостта на големия промишлен град, Червономейски се заловил да отглежда зеленчуци и за двадесет години направил състояние. Когато двете му по-големи деца, както се казва, „стъпили на краката си“, съпрузите продали имотите си във Франция и заедно с най-малкия си син и значителна сума спестявания решили да се завърнат в родината.
Червономейски няколко седмици кръстосвал цял Шльонск, тъй като искали да се заселят там. И тъкмо в Забегово имали късмет да намерят къща, която да възстановят, и земя, подходяща за градинарство.
Госпожа Янина категорично твърдяла, че нито във Франция, а още по-малко в Полша са имали някакви врагове. Разбира се, случвало се е понякога да влизат в пререкания както с управителите на магазините, за които градинарят изпращал стока, така и с хората, работещи в градината и парниците. Но това били дребни, несъществени, маловажни случаи.
Следствието по делото за убийството на Владислав Червономейски било поверено на поручик Павел Ратайчук. Младият офицер само след три дни признал, че в случая се чувствува напълно безпомощен. Не открил никаква следа.
Впрочем той се занимавал със случая само петнадесетина дни, понеже бил извикан на курс за квалификация в Института по криминалистика и с огромно облекчение предал документацията по делото на майор Станислав Зайончковски.
Дори не служител от милицията установил, че фамилните имена на трите жертви на неотдавнашните жестоки престъпления съответствуват на първите поредни букви от азбуката. Първо бил убит човек с фамилно име на „А“, после дошъл ред на буквата „В“, след което на „С“[1]. Първият, който забелязал това, стигнал и до извода, че новата жертва на тайнствения убиец ще бъде някой, чието фамилно име ще започва с буквата „D“. А такива в Забегово не липсвали.
Откритието подействувало на жителите на малкото градче като експлозия на атомна бомба. В управлението на милицията се явил доктор Домбицки, началник на градската болница, и съвсем не на шега настоял да му бъде осигурена охрана от милицията. Зайончковски отначало се опитал да успокои една от най-забележителните фигури в града, но когато след лекаря към началника на милицията започнали със същата молба да се обръщат и други, дори местният енорийски свещеник, както и неколцина обществени и политически дейци, майорът решил лично да се заеме със случая и да събере трите свитъка с досиета в едно.
Тъй като не разполагал с необходимия брой хора, особено с офицери следователи, Зайончковски започнал да изпраща отчаяни писма до Воеводското управление, молейки случаят да бъде поет от по-горна инстанция или да му бъдат изпратени най-малко трима специалисти. За нещастие самото Воеводско управление имало подобни проблеми. Едва след като били преодолени големи затруднения в Ченстохова, се оказало възможно оттам „да бъде отпусната“ в помощ на майора поручик Барбара Шливинска.
Майор Зайончковски бе прекалено опитен служител, за да омаловажава паниката в града, затова не отхвърлил становището, че азбучната поредност на жертвите на престъпленията може да не е случайна. По негово разпореждане отделът за регистрация на населението изготвил списък на жителите на Забегово, чиито фамилни имена започвали с буквата „D“. Те били двадесет и трима. Местоживеенето им било обозначено върху големия план на града. Милиционерски патрул денонощно обикалял улиците, като специално наблюдавал точките, отбелязани на картата със сини флагчета.
Водени били поверителни разговори с всички застрашени, като били помолени да бъдат особено бдителни и да уведомяват милицията в случай, че забележат нещо подозрително.
Известено за тези мерки, Воеводското управление ги одобрило. Там също не изключвали възможността трите убийства — макар и толкова различни — да са извършени от един и същи човек. Някой побъркан, който е решил да бележи със смърт цялата азбука.
Разбира се, всички жители с фамилни имена, започващи с буквата „D“, били помолени за пълна дискретност. Резултатът бил такъв, че още на следния ден цяло Забегово „гъмжало“ от клюки. Всеки смятал, че има какво да каже по този въпрос, всеки искал да помогне на милицията. Последвала вълна от стотици най-различни сведения.
За съжаление те не съдържали нищо конкретно. Така например един гражданин писал, че убиецът на тримата е сигурно Адам Ковалски, защото когато Дорошевски вървял по улицата, Ковалски много зорко го следял с поглед и дори тръгнал в същата посока. Следователно без съмнение следваща жертва на вампира щял да бъде Дорошевски (не ще и дума, самото име го подсказвало), а негов убиец — Адам Ковалски.
За голяма досада на служителите от милицията постъпили множество донесения от този род. И всяко трябвало да бъде най-старателно проучено и проверено, тъй като в такова анонимно послание (най-често това бяха анонимни писма), можело да се съдържа капка истина, която да тласне в нужната посока следствието.
Малочисленият състав на Градското управление буквално се разкъсвал, за да се справи с всички тези задължения, без да изоставя нормалната си ежедневна работа. Транспортната милиция изпълнявала задачите си, кварталните отговорници бдели за реда, следственият отдел почти ежедневно се вдигал в тревога, викан по разни поводи из района. Животът в града и съседните селища течал с обичайните си произшествия, спречквания, сбивания и раздори.
При тази обстановка майор Станислав Зайончковски почти не напускал сградата на управлението. Не можело да се очаква да бъде в добро настроение. Постоянно бомбардирал воеводството с искания за възможно най-скорошна помощ. Успокоявали го, че помнят затрудненията му. Най-сетне началникът на управлението дочакал резултата от настояванията си. Уведомили го, че в Забегово се изпраща офицер следовател от Ченстохова… Барбара Шливинска.
Не на такава помощ се бе надявал майор Зайончковски.
Преди обаче Воеводското управление да преодолее формалностите по възражението на воеводския началник в Ченстохова, който не особено охотно в края на краищата бе отстъпил и се съгласил да командирова за неопределено време една от служителките си, в Забегово се разигра следващата трагедия.