Книги

Произведения

Арсен Люпен (Arsène Lupin)

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Роман

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Морис Льоблан от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Морис Льоблан
Marie Émile Maurice Leblanc
Роден11 декември 1864 г.
Починал6 ноември 1941 г. (76 г.)
Перпинян, Франция
Професияписател
Националност Франция
Жанрполицейски роман
Известни творби27 романа с героя Арсен Люпен (между 1907 и 1937 г.)
НаградиКавалер на Ордена на Почетния легион
Повлиян от
Подпис
Уебсайт
Морис Льоблан в Общомедия

Морис-Мари-Емил Льоблан (на френски: Maurice-Marie-Émile Leblanc) е френски писател, световноизвестен с криминалните си романи с главен герой Арсен Люпен, благороден крадец и детектив.

Биография

Роден е на 11 декември 1864 г. в Руан.[1] Бащата на Льоблан е търговец и корабособственик. Когато започва френско-пруската война, родителите на Морис го изпращат в Шотландия, откъдето той се завръща през 1871 г. Като юноша често посещава Флобер и Ги дьо Мопасан.[2] Работи във фабрика, след това заминава за Париж. Тук Льоблан учи право, но напуска и се заема с журналистика; сътрудничи на редица парижки вестници, включително „Le Figaro“. Поддържа приятелски отношения с Маларме, Мопасан и Метерлинк.

В ранните романи и разкази на Льоблан се усеща влиянието на психологическата проза на Пол Бурже: „Une femme“ (1893), „Ceux qui souffrent“ (1894), „L’Enthousiasme“ (1901). Тези произведения печелят одобрението на критиката и предизвикат интереса на такива видни писатели като Алфонс Доде и Жул Ренар, но не водят до търговски успех. През 1905 г. издателят Пиер Лафит го кани да напише изпълнен с екшън разказ за списанието „Je sais tout“. Новелата, озаглавена „Арестът на Арсен Люпен“, се превръща в пролог към огромния успех на Льоблан. Между 1907 и 1937 г. публикува над двадесет детективски разказа, романи и пиеси за Арсен Люпен, в които създава образа на „крадеца-джентълмен“. Сред тях по-специално са следните произведения:

  • „Arsène Lupin contre Herlock Sholmès“ („Арсен Люпен против Херлок Шолмс“) (1908),
  • „L’Aiguille creuse“ („Кухата игла“) (1909),
  • „Le Bouchon de cristal“ („Кристалната запушалка“, издадена на български като „Тайнственото око“) (1912),
  • „Признания Арсена Люпена“ (1913),
  • „Островът с тридесетте ковчега“ (1919).

Пародийното представяне на Шерлок Холмс в няколко от разказите и романите на Льоблан предизвиква гнева на Артър Конан Дойл.

Освен на поредицата за Арсен Люпен, Льоблан е автор и на няколко светски романа, детската книга „La Forêt des aventures“ (1932) и два научнофантастични романа: „Les Trois Yeux“ (1919) и „Le Formidable Événement“ (1920 г.).

Умира от пневмония на 6 ноември 1941 г. в Перпинян.[3] Погребан е в гробището Сен Мартен; през 1947 г. е препогребан на гробище Монпарнас. Неговият дом-музей се намира в Етрета, Сен Маритим.

Рекламен плакат за романа на Морис Льоблан „813“

Библиография

Имението на Льоблан в Етрета, Нормандия. Днес музей на Арсен Люпен.
  • Une femme (1893)
  • Armelle et Claude (1897)
  • Voici des ailes (1898)
  • Les Lèvres jointes (1899)
  • L’Enthousiasme (1901)
  • Un vilain couple (1901)
  • Gueule rouge (1904)
  • 80 chevaux (1904)
  • La Pitié, Play (1906)
  • Arsène Lupin, gentleman-cambrioleur (1907)
    Арсен Люпен – крадецът-джентълмен, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1982), прев. Христо Гайдаджиев
  • Arsène Lupin contre Herlock Sholmès (1908)
    Арсен Люпен против Шерлок Холмс, изд. „Книга“ (1938), прев. П. Георгиев
  • L’Aiguille creuse (1909)
  • 813 (1910)
  • Le Bouchon de cristal (1912)
    Тайнственото око, изд. „Т&Т“ (1991), прев. Любен Велчев
  • La Frontière (1911)
  • Les Trois Yeux (1919)
  • L'île aux trente cercueils (1919) (заснет като телевизионен сериал през 1979 г. : Островът на тридесет ковчега)
    Островът с 30-те ковчега: Най-великото приключение на Арсен Люпен, изд. „БК“ (1926), прев.
  • La Robe d’écaille rose (1920)
  • Le Formidable Événement (1920)
  • Les Dents du tigre (1921)
    Зъбите на тигъра в Аферата „Наследството Морнингтън“, в. „Борба“ Велико Търново (1990), прев.
  • Le Secret de Florence (1921)
    Тайната на Флоранс в Аферата „Наследството Морнингтън“, в. „Борба“ Велико Търново (1990), прев.
  • Le Cercle rouge (1922)
  • Dorothée, danseuse de corde (1923)
  • Les hutis coups de l'horloge (1923)
    Следи в снега, изд.: ИК „Труд“, София (2013), прев. Танка Дашева
    Осемте удара на часовника, изд. „Millenium“ (2014), прев. Ернест Момчилов
  • La Vie extravagante de Balthazar (1925)
  • La Demoiselle aux yeux verts (1927)
    Госпожицата със зелените очи, изд. „Амарант“ (1991), изд.: ИК „Труд“, София (2013), прев. Танка Дашева
  • La Comtesse de Cagliostro (1924)
    Графиня Дьо Калиостро, изд. „Т&Т“ (1992), прев. Николай Хаджиниколов
  • L'agence Barnett et cie (1928)
    Агенция „Барнет и сие“, изд. „Litus“ (2017), прев. Венелин Пройков
  • Le Prince de Jéricho (1930)
  • Les Clefs mystérieuses (1932)
  • La Forêt des aventures (1933)
  • Le Chapelet rouge (1934)
  • L’Image de la femme nue (1934)
  • Le Scandale du gazon bleu (1935)
  • De minuit à sept heures (1937)

Източници

  1. ↑ Cote 3E 00999 - 1864/10/01 - 1864/12/31 - Rouen, image 106 // recherche.archivesdepartementales76.net. Архивиран от оригинала на 2019-09-07. Посетен на 2023-11-12..
  2. ↑ Joseph-Marc Bailbé, Le Paysage normand dans la littérature et dans l'art, Publications Universitaires Rouen Le Havre, 1980, p. 293.
  3. ↑ Staff writer. Maurice LeBlanc Dies at 77; Creator of 'Arsene Lupin' // St. Louis, Missouri, St. Louis Post-Dispatch, 7 November 1941. с. 3.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни