Ерих Мария Ремарк (автор)

Ерих Мария Ремарк Erich Maria Remarque
германски писател
Роден	Ерих Паул Ремарк 22 юни 1898 г. Оснабрюк, Германска империя
Починал	25 септември 1970 г. (72 г.) Локарно, Швейцария
Погребан	Швейцария
Религия	католицизъм
Националност	Германия  САЩ (от 1947 г.)
Работил	писател, библиотекар, журналист
Литература
Период	1920 – 1970
Жанрове	роман
Известни творби	„На Западния фронт нищо ново“
Награди
Семейство
Братя/сестри	Елфриде Шолц
Съпруга	Илзе Юта Замбона (1925 – 1930 и 1938 – 1957) Полет Годар (1958 – 1970)
Партньор	Марлене Дитрих (1937)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Ерих Мария Ремарк в Общомедия

Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque, роден като Ерих Паул Ремарк, на немски: Erich Paul Remark) е германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи и част от „изгубеното поколение“^{[необходимо е уточнение]}.

Ремарк е роден като Ерих Паул Ремарк на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство. Баща му Петер Франц Ремарк е книговежец, а майка му Анна Мария Щалкнехт-Ремарк – домакиня. И двамата са с френски корени. В литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк. От малък се влюбва в свиренето на пиано и книгите. Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен – пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещия „Мансардата на бляновете“ (Die Traumbude).

В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година, след 6-месечно военно обучение, е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. Дивизията му се занимава основно с изграждането и укрепването на фронтовата линия, а работата се извършва предимно вечер, за да се избегне снайперистки огън. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница във Франция. Обявен е за годен за военна служба едва няколко дни преди края на войната, но така и не стига отново до фронта.

След края на Първата световна война Ремарк страда от посттравматичен стрес и дълбока депресия. Той трудно преживява смъртта на майка си, която умира от рак на 9-ти септември 1917 г. Също така, трудно приема, че физическите травми от войната преждевременно слагат край на кариерата му на пианист.^[1] Ерих довършва обучението си за начален учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година – в Клайн Берсен, а от август същата година – в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. През същата година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.

Някъде след това той решава да приеме майчиното си име за бащино и да промени изписването на фамилията си от немското Remark на френското Remarque. Една от основните причини е да почете паметта на майка си, а допълнителни такива са желанието му да се разграничи от първия си роман и да се върне към френските си корени.^[2]

През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии – библиотекар, търговец, журналист и редактор. През 1924 година написва втория си роман „Гам“, но той не е бил издаден чак до 1998 година (в Германия) – 28 години след смъртта му. Материали за него има в кореспонденцията му с Марлене Дитрих през 1930 година. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Continental“.^[3] Като редактор на хановерския рекламен вестник Echo Continental Ремарк пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.

През 1927 година Ремарк подновява литературната си дейност с романа „Спирка на хоризонта“ (Station am Horizont), който публикува в подлистници в спортното списание Sport im Bild, за което работи. Той е публикуван като отделна книга едва през 1998 година.

За няколко седмици през 1927 година Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ (Im Westen nichts Neues), но му отнема време да намери издател за книгата.^[4] Романът е публикуван през 1929 година и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на един деветнадесетгодишен войник. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български – с три издания), а през 1930 година е екранизиран в Съединените щати. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда.

В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – национал-социалистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931, Der Weg zurück). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинската му фамилия е Крамер (Ремарк наобратно), която е еврейска. Също така пускат слухове, че той никога не е участвал във войната. Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. С Дитрих той преживява бурна и мъчителна романтична връзка. С нейна помощ Ремарк получава американска виза и през 1940 г. се преселва в САЩ, където през 1947 г. получава американско гражданство.

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват „Трима другари“ (1937), „Триумфалната арка“ (1946 в Германия), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикувания „Сенки в рая“ (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като „майстор на лирическия натурализъм“. Книгите му са преведени на 58 езика.

През 1945 г. Ремарк завършва романа си „Триумфалната арка“, а още през февруари 1948 г. на екраните излиза едноименният филм. Същата година се връща в Европа. Разболява се от болестта на Мениер (Мениеров синдром), но страда и от депресия.

През 1958 г. се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Лекарите му поставят и нова диагноза – диабет на черния дроб. Пие много. В дневника си пише, че когато е трезвен, не може да общува с хората, даже и със самия себе си.^[5] Умира вследствие аневризма на аортата на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар – бивша съпруга на Чарли Чаплин.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. международната награда за мир „Ерих Мария Ремарк“.

• Мансардата на бляновете (Die Traumbude) (1920)
• Гам (Gam)(1924) (първа публикация 1998 в Германия постмортем)
• Спирка на хоризонта (Station am Horizont) (1927/28)
• На Западния фронт нищо ново (Im Westen nichts Neues) (1928/29)
• Обратният път (Der Weg zurück) (1931)
• Трима другари (Drei Kameraden) (1936/37)
• Обичай ближния си (Liebe Deinen Nächsten) (1939/41)
• Триумфалната арка (Arc de Triomphe) (1946)
• Искрица живот (Der Funke Leben) (1952)
• Време да се живее и време да се мре (Zeit zu leben und Zeit zu sterben) (1954)
• Черният обелиск (Der schwarze Obelisk) (1956)
• Живот назаем/Небето няма любимци (Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge) (1959/61)
• Нощ в Лисабон (Die Nacht von Lissabon) (1961/62)
• Обетована земя (Das gelobte Land) (1970)
• Сенки в рая (Schatten im Paradies) (1971)

Цитирани източници

• Borgeson, Griffith. Exactly as it happened... // Motor 3506. 30 август 1969. p. 26 – 30. (на английски)
• Murdoch, Brian. Afterword // Remarque, Erich Maria. All Quiet on the Western Front. London, Vintage Books, 1996. ISBN 978-0-09-953281-1. (на английски)
• Robertson, William. Erich Remarque // remarque.org. remarque.org, 2009. Посетен на 25 юни 2009. (на английски)

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Ерих Мария Ремарк
• В Общомедия има медийни файлове относно Ерих Мария Ремарк
• Произведения на Ерих Мария Ремарк в Моята библиотека
• Проза от Ерих Мария Ремарк Архив на оригинала от 2011-10-28 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• ((de)) Ерих Мария Ремарк в Die LYRIKwelt
• ((de)) Eine Untersuchung der Motive und der Frauenfiguren in den Romanen von Erich Maria Remarque
• ((en)) Филми по произведения и с участието на Ерих Мария Ремарк

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD RSL ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat