Белва Плейн
Приятелки (25)

Епилог

— Два милиона долара — каза разказвачът. — Това е краят на историята.

Следобедът си отиваше. Слънцето се бе превърнало в червена ивица на хоризонта, а Атлантикът продължаваше да разбива вълните си в скалите долу, докато двамата възрастни мъже, срещнали се съвсем случайно след толкова дълго време, се взираха един в друг.

— Е, Еймъс, какво мислиш сега за Балзаковото престъпление? Дали наистина е престъпление? Не може да се каже, че тя точно е…

— Не, не точно.

— Възможно ли е да е просто жалка борба за оцеляване?

Сянка на тъга мина по лицето на Еймъс и се превърна в тънка, иронична усмивка. Може би времето, както често се случва, а и спомените, както винаги, бяха заоблили острите ръбове на живота. Човешка природа! Не се е променила от времето на Древния Рим, а и много преди него.

— Предполагам — каза той, — че и това, както повечето неща на този свят, зависи от гледната точка, Алфред. Така че бих ти отговорил — и двете. Да, и двете.