Белва Плейн
Приятелки (23)

Двадесет и втора глава

— Няма да повярвате — говореше Норма на всеки, който я попиташе — какво се случи с Лари. След катастрофата, която преживя през миналия юли, се опасявахме, че ще изгуби разсъдъка си. И той наистина едва не полудя. Станахме свидетели на тотален нервен срив. А после, след като минахме през самия ад, неочаквано ни осени идея. Разбира се, беше ни подхвърлена от психиатър, приятел на Лестър, който ни посъветва да му предложим план за бъдеща работа, нещо, което баща му никога не е правил. Знаете ли, струва ми се, че именно мисълта, че може да засенчи омразния си баща, е тази, която го изтръгна от бездната. Тъй като е израснал сред недвижима собственост, му предложих няколко възможности, върху които да помисли, като например нов културен или търговски център. Възможностите са огромни. Лари винаги е бил добър в сделките, а и умее да омайва различните организации. Всъщност по-голямата част от печалбите на компанията на Болсън са негово дело, а не на Ел Би.

— В момента превръща една развалина в офис. Компютрите са вече инсталирани, но сега монтира допълнителни телефони и факс. Очевидно работи усърдно върху някакъв проект, но не споделя нищо с мен, а и аз не питам. Достатъчно ми е да виждам, че усмивката се е върнала на лицето му. А беше напълно отчаян, уверявам ви. Никога няма да забравя онзи ден… беше само преди две седмици, когато за първи път вдигна Стиви и го прегърна като преди. Малкият се събуди от следобедния си сън и изтича при мен. Погледнах брат си и му казах твърдо: „Ти си единственото, което той има сега. Даваш ли си сметка за това?“. А той се обърна към мен, разплака се, взе детето и го целуна.

— Сигурно сте разбрали, че всеки ден ходех у тях, за да видя как е Стиви. Но вече не ми се налага. Посещавам ги само като близък роднина. Лари дори издълба една тиква за празника на Вси светии за сина си… можете ли да си представите? Вече мога да помисля и за собствения си живот.

— Между другото, когато го срещнете, не забравяйте да го наричате Дан. Много държи на това. Новият живот има нужда от ново име, нали? Това е истинско чудо.