Леон Тансо
Прекрасната любов (26)

26

Още на следващата сутрин лорд Морби се обърна към управителя на своята конюшня.

— Мистър Хопкинс, спомняте ли си онзи субект, който миналата година продаде сведения на един букмейкър?

— Точно така, милорд. Загубих цели два месеца, за да събера достатъчно доказателства срещу него. Той съобщаваше сведенията си на прислужницата на една танцьорка, която още същата вечер или на другия ден ги предаваше на този мръсник Садлер.

— От агенцията ли разбрахте всичко това?

— Да, милорд. Трябваше по-рано да се сетя за него. Един приятел ми препоръча да се обърна към агенция „Герен и компания“ на улица „Мишодиер“. Тъй като вие ми бяхте предоставили пълна свобода на действия, аз подробно обясних за какво всъщност се отнася. „Бъдете спокоен — отговори ми Герен, — след седмица ще разполагате с необходимите сведения.“ Е, отидоха не една, а три седмици. Наложило се е обаче да бъдат проследени седемнадесет лица, които в известна степен са били свързани с конюшните. А накрая било проследено и осемнадесето лице, за което ваша милост никога няма да се досети. По-късно Герен ми призна, че е поддържал връзка със същото това осемнадесето лице.

— Може ли да разбера кое е то?

— Ни повече, ни по-малко това сте вие, ваше благородие, вашата собствена персона!

— Как! Този мошеник е имал наглостта да предположи, че аз продавам сведенията за собствените си коне!

— Хората от неговата професия са твърде подозрителни. Вие не сте нито първият, нито последният човек, когото той е преследвал и ще преследва.

— Значи вашият Герен ме е следил!

— В продължение на три седмици, милорд. Дори, ако думите ми не ви се сторят обидни…

— Няма значение, Хопкинс. Кажете ми всичко, приятелю.

— Работата е там, че ваше благородие е посещавал същата танцьорка. Наистина човек може да сгреши, но Герен е служил преди години в полицията и няма да тръгне по грешна следа.

— Мистър Хопкинс! Искам да се срещна с вашия Герен още днес!

— Слушам, милорд. Надявам се, че ваше благородие няма да ме скара с него. Този приятел е колкото полезен, толкова и…

— Опасен, искате да кажете. Бъдете спокоен и побързайте. Не разполагам с много време.

След около час шефът на детективската агенция „Герен и компания“ застана пред очите на лорд Морби. Той бе около петдесетгодишен човек, добре облечен, но без претенции, приличащ на солиден провинциален адвокат.

— Вие сте наредили да ме повикат — каза той, без да губи време за излишни приказки.

— Да. Миналата година вие много успешно…

— Изготвих един документ за сметка на мистър Хопкинс.

— Виж ти! Вие наричате това изготвяне на документ. Чудесно. За мен ще се наложи да изготвите два документа.

— Имената — лаконично запита Герен, като извади бележник.

Морби продиктува имената и адресите, които събеседникът му записа шифровано.

— Този път да обърнем ли внимание върху факти, които не са свързани с конюшните?

— Боже мой! Но аз искам само фактите! Изводите ще си правя сам.

— С други думи, искате ежедневни отчети за действията на посочените лица? Само за външните им действия?

— Какво наричате външни действия?

— Нашите операции са разделени на две категории. Първата се ограничава в констатацията на външните белези: еди-коя си личност влезе в еди-кой си дом. Втората категория е неограничена: отидоха еди-къде си, срещнаха еди-кого си, говориха еди-какво си. За втората категория не определяме предварително хонорара.

„Дявол да го вземе — помисли Морби. — Миналата година съм попаднал във втората категория. Моят «акт» вероятно е изглеждал доста добре“.

— Вие можете да разберете всичко?

— Всичко — отговори Герен, който ставаше по-приказлив, когато се отнасяше до любимата му професия. — Миналата година дамата, документ, за която трябваше да изготвим, отива при шивачката си, за да премери — той понижи гласа си — новите си гащета. Тя се завърна в дома си след час, но съпругът й вече бе информиран, че тази част от нейното бельо е направена от памучна материя и дантели. Тази подробност, за която поради различните спални на съпрузите моят клиент не е имал никаква представа, се оказала особено важна и довела до желания резултат.

— Впрочем — възрази Морби, чиято пресметливост се бе пробудила отново — достатъчно ще бъде и първа категория. Каква е цената ви?

— Сто франка на ден за инженера. Що се отнася до другата особа… Тя е от висшето общество?

— Да.

— Надхвърля ли тридесет години?

— Струва ми се, съвсем малко.

— Триста франка. Омъжена ли е?

— Не. Вдовица.

— В такъв случай само двеста.

— Вие сте много наблюдателен, господин Герен.

— Целият ми живот премина в наблюдения — отговори съставителят на документите, като притвори бележника си. — Утре ще получите първите ми донесения, които ще постъпват всеки ден, докато получа нови нареждания.

— Колко трябва да ви предплатя?

Детективът отговори с жест на обиден човек и се отдалечи, като затвори безшумно вратата зад себе си.

Морби получи първото донесение със сутрешната поща. Това бе прегънат на две лист хартия без никакво заглавие. Върху лявата страна на листа бе написано „Господинът“, а срещу него — „Госпожата“. По-надолу бе поместена забележка, свидетелстваща за добросъвестността на фирмата:

„Хонорарът за първия ден ще бъде наполовина.“

През цялата следваща седмица всяка сутрин в осем часа пристигнаха редовно донесенията на агенцията. Наблюденията върху „Госпожата“ не съдържаха заслужаваща внимание информация. Вдовицата Емери водеше живот на разглезена жена: ставаше късно, излизаше само при хубаво време, за да си поръча шапка или да продемонстрира тоалетите си на някое модно ревю или на богослужение в черквата. И никакви любовни контакти.

— Вероятно се е подложила на пост и молитви — помисли си иронично Морби.

Тя може би чакаше да изчезнат синините по раменете и, тъй като не желаеше да бъде така откровена с другите както с Виевик.

Що се отнася до него, ежедневието му бе съвсем еднообразно. Сутрините му бяха заети от служебните му ангажименти. Понякога, макар и не особено често, посещаваше железопътната кантора. Всеки ден обикаляше многобройните железарски и шлосерски работилници, пръснати в различните краища на Париж. Два пъти бе посетил Бюрото за изобретения.

Следобедите му обаче преминаваха по друг начин. Във всяко донесение бе поместена една и съща забележка:

„В два часа влиза в дом № 23 на улица «Деламбър». Излиза в шест часа.“

Резултатите от наблюдението бяха: противно на подозренията на лорд Морби и на разпространените слухове госпожа Емери и Виевик не проявяваха никакъв интерес един към друг.

Нито единият, нито другият бяха посещавали салона на госпожа Дьо Рамбюр.

Младият човек прекарваше по-голямата част от времето си на улица „Деламбър“.

Високопоставеният клиент на господин Герен се интересуваше само от първите два пункта. Той вече бе готов да даде нареждане за преустановяване на наблюдението и да поиска сметката, но след известен размисъл изпрати в агенцията следната записка:

„Да се разбере кого посещава всеки ден на улица Деламбър“.

На следващия ден стереотипната фраза се повтори както обикновено:

„В два часа влезе в дом № 23 на улица «Деламбър». Излезе в шест часа.“

Но по-надолу бе отбелязано:

„/Втора категория/. Лицето посещава някой си господин Ги.“

Може да се предположи, че господин Ги вероятно е измислено име. Портиерката не дава никакви сведения. Квартирата е без прислуга.

Под забележката с червен молив бе написано:

„Допълнителни разходи /втора категория/ — 200 франка.“

„Достатъчно — каза си лорд Морби, след като прочете последните редове. — Господин Герен ми излиза доста скъпо. От къде на къде трябва да плащам за всички!“

И той телеграфира в агенцията:

„Делото е приключено. Изпратете сметката!“

После Морби запали цигара и започна да обмисля начина, по който да извести изпадналата в сантименталност вдовичка, че нейният верен пастир пасе и други овчици в града.

Размишленията му го доведоха до извода за необходимостта най-напред да се изясни истинското състояние на нещата. Той разполагаше със средства за действие, но как да се възползва от тях. Дали само да отстрани неудобния, макар и безопасен съперник, или окончателно да го смаже. И какъв е смисълът от подобни действия, ако за самия него не съществува никаква надежда!

Само един човек беше в състояние да го осветли по този въпрос и този човек бе госпожа Емери. Дали тя бе изпратила на Жана въпросните писма?

Същата вечер лорд Морби позвъни на вратата на своята бивша приятелка.