Леон Тансо
Прекрасната любов (18)

18

Жана се нае с мисията да съобщи на Луиз дьо Шамбер да не се надява повече на Виевик. Всъщност Жана обичаше младата девойка и се постара, доколкото е възможно, да смекчи огорчението й от неочаквания отказ.

— Значи аз съм твърде грозна — произнесе тъжно Луиз. — Нима той не ще може да свикне с моята външност.

— Не с външността ти, а с твоите милиони не ще може да свикне — възрази Жана, гордеейки се със своя приятел. — Той е по-особен човек, различава се от останалите.

— За всеки друг моето състояние няма да представлява никаква пречка — промълви Луиз и сълзи се появиха в очите й.

— Не се отчайвай, душичке. Може би всичко ще се уреди. Ще поговоря още един път с Виевик.

Седмица след този разговор госпожица Дьо Шамбер нерешително запита Жана:

— Е, какво? Говори ли?

— Да. Отговорът му е все същият.

Жана лъжеше. Тя нямаше никакво намерение да води отново подобен разговор.

Веднъж, след нова добронамерена лъжа по този повод от страна на Жана, Луиз я изгледа втренчено в очите.

— Аз зная защо той не иска да се ожени за мен — каза тя. — Съвсем не за това, че съм много богата.

— А защо?

— Защото е безумно влюбен в теб.

— Ти си се побъркала, мила моя!

— Съвсем не. Виж, ти за това пък си сляпа. Впрочем глупости! Всичко ти е пределно ясно и аз не ти съобщавам нищо ново.

— Повтарям ти, ти си се побъркала. По отношение на мен той има същите изисквания. Аз съм почти също толкова богата, колкото и ти.

— Да, той няма да се ожени и за теб. Впрочем — прибави Луиз, поглеждайки строго Жана — самата ти няма да се омъжиш за него, защото си твърде практична!

Скоро никой от обкръжението на Жана не се съмняваше в любовта на Виевик, макар че той се отнасяше към нея като по-голям брат, а не като ухажор. Познавайки и двамата, всички бяха убедени, че той никога няма да й заговори за своята любов, а тя, като практична жена, никога няма да се съгласи на брак с него.

Дори самият Морби не се тревожеше от близкото приятелство на младия инженер с Жана. Той, кой знае защо, се отнасяше към Виевик с по-голямо уважение, отколкото към всички останали посетители на Жана.

От известно време госпожа Емери бе започнала настойчиво да се вглежда във Виевик, особено в отсъствието на лорд Морби. Вдовичката бе особено интересна — дребна блондинка със забележително красиви зелени очи, които внушаваха всичко, само не и доверие. Съпругът й, член на държавния съвет, някога е бил доста близък с господин Дьо Рамбюр, макар че Жана ги бе виждала заедно само един път няколко седмици преди сватбата си. Оттогава тя нищо не бе чувала за тях. Месец след овдовяването на госпожа Емери в малката гостна, където Жана седеше със свекърва си, влетя някакъв облак от черна коприна, който едва не я задуши в прегръдките си и не я удави в сълзите си. Това бе вдовицата Емери. Госпожа Дьо Рамбюр, готова винаги да поплаче за покойния си син, покани вдовичката да ги посети и някой друг път. Госпожа Емери започна да ги навестява твърде често, като отначало се задоволяваше със словесните утешения на домакините, после все по-често започна да се обръща за съвети към майката на „най-добрия приятел на Алфред“ и госпожа Дьо Рамбюр щедро й ги даваше, при което нейната лява ръка не забелязваше какво прави дясната.

Когато след преминаването на траура салонът на улица „Верен“ отново отвори вратите си, госпожа Емери си избра един малък ъгъл в него, където седеше винаги в скромна тъмна рокля и приличаше по-скоро на компаньонка, отколкото на гостенка. Постепенно тя започна да се появява с все по-представителни тоалети. Всички забелязаха, че тя е доста привлекателна. Когато й го съобщиха, госпожа Емери изобщо не се разсърди. Малко по малко и други салони започнаха да разтварят вратите си пред нея. Скоро тя се обзаведе със собствен салон, наистина доста малък, отговарящ на ограничените й вдовишки средства. Госпожа Емери бе пестелива жена, която умееше да прави от нищо нещо. Скоро нейната скромна квартира се превърна в уютно гнезденце с мека мебел и скъпи килими. За нея започнаха да се носят различни слухове, но те нямаха сериозно основание и никой не им обръщаше внимание. Още повече че тя бе сред постоянните гости в салона на Дьо Рамбюр, а както бе известно, там попадаха само лица с неопетнена репутация.

Известно време изглеждаше, че тя се ползва със специалното внимание на лорд Морби. Но това продължи кратко. Сега двамата се задоволяваха с взаимни вежливи поклони. Лорд Морби не забелязваше никого, освен Жана.

Между впрочем времето си течеше, а Жана все още не му даваше окончателен отговор. Никой не знаеше какво става в душата й. Само Виевик се радваше на пълната й откровеност, но между двамата, сякаш по взаимно съгласие, никога не ставаше дума за тази сватба.