Леон Тансо
Прекрасната любов (25)

25

Последните думи на Виевик предизвикаха неописуемо вълнение в сърцето на Жана. Тя усети някаква тайна, зад която се криеше нещо хубаво. И няма нищо странно във факта, че тя започна с нетърпение да очаква разгадаването на тази тайна. Жана бе обхваната от непреодолимото желание веднага да му напише: „Елате. Не съм в състояние да понасям повече неизвестността. Искам да ви вярвам така както преди.“ Повече от всичко на света тя искаше отново да му повярва, макар че в отделни минути съмненията я връхлитаха и като хищни птици ръфаха клетото й сърце. Тогава й бе страшно трудно да повярва в думите му, да приеме, че госпожа Емери я бе излъгала! А най-страшното бе, че тя не можеше да провери кой от двамата бе казал истината и кой я бе излъгал. Изглежда, в живота си нямаше да го разбере.

Но какво е това предупреждение на Ги за лорд Морби? И защо той не й разказа всичко, което му е известно?

На Жана започна да й се струва, че е обградена от врагове, тя прекъсна ежедневните си контакти със своите познати и приятели, изтъквайки като причина за това разклатеното си здраве, престана да посещава приеми и салони. За щастие настъпи последната седмица на постите, а заедно с нея престанаха приемите в двореца Рамбюр.

На няколко пъти лорд Морби се появи в дома на Жана, но тя не го прие, което сериозно го разтревожи. Нима госпожа Емери бе изпълнила заканата си, нима бе изпратила на Жана неговите писма? Той не можеше да повярва. В отговор на чудесното великденско яйце, което й изпрати, тя му написа няколко студени редове, които обаче съвсем не означаваха скъсване. Неизвестността го измъчваше и той реши да сложи край на всичко в началото на пролетта. При влизането си в салоните той вече забелязваше многозначителните погледи на присъстващите и се досещаше за въпросите, които се задаваха зад ветрилата, виждаше свиването на раменете, което означаваше: „Аз самият не зная повече от вас.“

През един от последните мартенски дни, като присъстваше на конни надбягвания, в които участваше и негов впряг, той срещна госпожа Дьо Белоржел, която демонстрираше пред любителите на пищните форми удивителната кройка на своята плътно прилепнала към тялото блуза. Тя разговаряше с Роштор и Жаверлак, като се смееше презглава на анекдотите на Жаверлак. Госпожа Дьо Белоржел използваше всеки удобен случай, за да се разсмее, тъй като имаше хубави зъби и се опасяваше, че няма иначе да ги забележат. Когато Морби се приближи към тях, и тримата се втренчиха в него. Жаверлак прекъсна своите пикантни разкази и се облиза като котарак, съборил чаша с мляко.

— Чакахме само вас — каза госпожа Белоржел, като се обърна към Морби. — Щом дойдохте, на съдийската трибуна настъпи раздвижване, велики спортсмене! Сигурна съм, че поне три утрешни вестника ще съобщят, че съм имала честта да разговарям с вас.

По всичко личеше, че Морби няма настроение.

— Не вярвам — отговори той. — Ако репортерите решат да пишат за вас, те ще намерят нещо по-пикантно.

— Ласкател! — възкликна госпожа Белоржел, която притежаваше рядкото преимущество да не разбира неприятните намеци. — Щом сте толкова любезен, бъдете и така добър, предложете ми ръката си и ме изпратете до трибуните. Един Бог знае дали догодина ще имаме възможност да се възползваме от услугите ви.

— Всичко е заето — каза Морби, като пропусна покрай ушите си скрития в думите на своята събеседничка намек. — Няма нито едно свободно място.

— Да потърсим по най-крайните скамейки. Там може да се открие нещо. А! Ето го и господин Монгилем! Той вероятно е дошъл да се полюбува на своя впряг!

— Тя вероятно ще получи наградата, ако конете й са дресирани така добре, както и съпругът й — забеляза Жаверлак.

— Надявам се, че те са по-малко наплашени от него. Той слабее не с дни, а с часове.

— А как иначе! Впрягат го от сутрин до вечер!

— Вероятно самият той не желае да му намерят заместник!

— Виновен! — каза Роштор. — Херцогинята ме вика. Ще ви напусна засега — той се отдалечи деловито.

— Херцогинята изобщо не го вика — произнесе Жаверлак, сочейки с поглед една възрастна дама с посребрени коси и свеж цвят на лицето. — Тя се почеса по носа и заговори с дъщеря си. На Роштор винаги му се струва, че херцогините го викат!

Госпожа Дьо Белоржел в качеството си на нетитулувана дама не можеше да понася херцогините.

— Да — каза тя, — той е побъркан на тема титли. А! Очарователната Емери най-после благоволи да се появи! Тази жена умее да се облича. Дрехите й са ушити в най-изисканите модни къщи.

— Нищо особено — каза Жаверлак, като предчувстваше, че може да се подиграе. — Какво необикновено виждате в нея?

— За вас, мъжете, нищо! Но една жена не може да бъде излъгана. Облечена е във вълнена рокля без никакви гарнитури. Само че роклята е ушита от Лафер, а той взема за вълнените материи така както за копринените и кадифените. Погледнете обувките й! Погледнете фустата й! Бих искала да разбера по какъв начин една вдовица без средства може да си позволи подобен тоалет!

— Запитайте лорд Морби. Той вероятно ще задоволи интереса ви много по-добре от мен.

Великият спортсмен изгледа говорещия с поглед, който трудно можеше да се нарече приятелски, но замълча, като чувстваше, че не е в състояние да му отвърне достатъчно духовито и остро.

— Във всеки случай — продължи госпожа Дьо Белоржел, обръщайки се към англичанина — доволна съм, че вашата прекрасна приятелка още не е разкъсана на части.

— Какво искате да кажете? — запита Морби.

— Правите се на чиста вода ненапита! Вие по-добре от мен знаете какво става в салона на Дьо Рамбюр. Или може би вече са затръшнали вратата под носа ви?

— А кой ви е казал, че на някого са тръшнали вратата?

— Ако бяхте дошли малко по-рано, щяхте да чуете маркиз Дьо Роштор, който разказваше цялата история. Оказва се, че, бедната госпожа Емери е отделяла преголямо внимание на приятеля на семейството, който представлявал нещо като любим котарак. Само че младата госпожа Дьо Рамбюр не понася, когато нейните котараци се разхождат по чужди покриви.

— Каква нова сплетня е измислил маркизът? — обърна се Морби към Жаверлак.

— Наистина не зная — отговори Жаверлак, като разглеждаше ръкавелите си. — Изглежда, госпожа Емери е завързала романче с Виевик, а домакинята на салона Дьо Рамбюр не желае домът й да бъде място за любовни срещи. В най-общи линии това е, което разбрах.

Морби бе ревнив като Анри VIII, който, без много да се церемони, заповядвал да се отрежат главите на любовниците му, които предизвиквали подозрения у него. Морби се почувства излъган и от двете страни, и то от един и същи човек. Тъй като в тази минута от съдийската трибуна се разнесе звън, той се възползва от случая, за да остави госпожа Белоржел и Жаверлак.

Не се запъти обаче към конюшните. Без да обръща внимание на никого, излезе, като остави впряга си под наблюдението на старшия берайтер^[1].

— Чудесна каша забъркахте — обърна се Жаверлак към своята събеседничка.

— Какво по-точно? — наивно запита тя.

— Вие ще сте причината, ако госпожа Емери смени шивачката си поради съкращаване на бюджета си.

— Струва ми се, че тя ще смени някого, но не шивачката си. Значи Морби… Наистина Роштор би трябвало да ме предупреди. Впрочем какво става със сватбата на тази малка, лекомислена Рамбюр? Казват, че всичко вече е уредено.

— Не още. Във всеки случай вие няма да плачете, ако сватбата не се осъществи. Вие ненавиждате госпожа Дьо Рамбюр.

— Тя винаги злослови по мой адрес.

— Във всеки случай отдалече — ухапа я Жаверлак, като знаеше добре, че госпожа Дьо Белоржел не може да се примири с факта, че не е приета в салона „Рамбюр“.