Леон Тансо
Прекрасната любов (19)

19

Точно по това време в живота на младия инженер се случи неочаквано произшествие, на което бе съдено да окаже огромно влияние върху неговата съдба.

Една привечер, приключил служебните си задължения, той, пое към квартирата си. Крачеше сред гъстата мрежа от релси като внимаваше да не попадне под колелата на маневриращите локомотиви. Изведнъж кракът му се заплете в невидима преграда и той падна на земята. Преградата се оказа опънато над земята въженце. Ги не се удари сериозно, но въпреки това високо изруга. Шумът от падането привлече вниманието на стрелочника, който се хвърли да помогне на пострадалия, прели още да е видял кой е. Когато разпозна Виевик, от гърдите му се изтръгна уплашено възклицание:

— Извинете, господин инспектор!

— Глупак, защо си поставил тези капани!

— Това не са капани, ваша милост. Мислех, че има полза…

— Каква полза. Защо си опънал това въженце?

— Не знаех, че не трябва, господин инженер! Ей, Богу, ако знаех…

— Стига си бърборил. Какво е това въженце, няма ли да ми обясниш?

— Моля ви, не се ядосвайте, господин инспектор. Сега ще ви обясня. Аз наблюдавам стрелките и трябва да съединявам линиите.

— Зная. По-нататък.

Аз нямам право с този лост да открия линия, ако не съм освободил онзи там, който обръща диска с червения фенер. Така няма да позволя на влака да връхлети върху мен, докато пускам другия влак в обратната посока.

— Всичко това ми е ясно. Питам те за какво ти е въженцето?

— Един момент, господин инспектор. На ваша милост й е известно, че понякога работим по дванадесет часа. Е, човек не е от желязо, може и да задреме. Не съм вече млад, не съм на двадесет години! А като зафучи влакът, ще отворя линията, а диска мога и да го забравя. И ето ти нещастие, ето ти убити, ранени, движението се прекъсва и какво ли не още! И кой ще отговаря? Стрелочникът!

— Аз все пак не разбирам…

— Сега, сега, господин инспектор. Ето, по цял ден обикалям своя участък и мисля на воля. Това ми дойде в главата: като завържа въженце за сигналния лост, линията няма да се открие, ако не го пусна. Значи нещастие няма да се случи.

Ги слушаше внимателно, без да прекъсва стрелочника.

— Премести стрелката, за да видя.

— Ето, погледнете, господин инспектор, въженцето не позволява. А като освободя сигналния лост, въженцето се отпуска и стрелката може да се премести.

— Чудесно — каза Виевик, след като изпробва лично изобретението на стрелочника. — Как се казваш?

— Господин инспектор, не ме погубвайте! Съвсем малко ми остава до пенсия!

— Как се казваш и къде живееш? — повтори настойчиво Ги.

— Жан-Пиер Морел, стрелочник, първи разряд — с треперещ глас отговори човекът, докато Ги записваше тези данни в бележника си.

— Слушай сега. Само ако кажеш на някого за този случай, за двадесет и четири часа ще изхвръкнеш от работата си!

— Бъдете спокоен, господин инспектор, на никого думица няма да продумам.

— Сега махни въженцето и повече да не го виждам тук!

— Слушам — отговори старецът, като преряза въженцето с нож. — Вдън земята да пропадна, ако го поставя още веднъж! Аз го опъвах само когато се стъмни, така че никой не го е виждал!

Ги се прибра страшно развълнуван. Той хапна набързо, премести се в работната си стая и почти цялата нощ стоя над чертежи и изчисления. Рано сутринта на другия ден той посети директора на железопътната компания с руло чертежи в ръка.

— Уважаеми господин директор — каза той, затваряйки грижливо вратата зад себе си. — Знаете, че за мен вие сте сред най-честните мъже на Франция.

— Надявам се, че сте прав, приятелю — отговори директорът. — Мога да ви уверя, че аз мисля същото за вас.

— Ще бъдете ли така добър да прегледате чертежите ми й да се запознаете с обяснителната записка, която ги придружава.

Директорът сложи пенснето си и започна да преглежда записката. Постепенно лицето му придоби съсредоточен израз. Той грабна чертежите и започна детайлно да ги разглежда.

— Боже мой! — възкликна той. — Как не сме се сетили по-рано за това! Колко нещастия щяха да бъдат предотвратени. И едно дете може да се досети за това!

— Почти дете го и измисли, един обикновен стрелочник, който едва ли може да чете. Той е измислил този начин на действие и го прилага вече няколко месеца. Аз само предадох технологична форма на неговото хрумване с нещастното въженце. Идеята е негова.

— И като си помисли човек, че никой по-рано не се е сетил, че никой преди вас не е видял въженцето!

— Аз го забелязах само защото се спънах и паднах на земята с риск да счупя главата си!

— Е, приятелю, няма да съжалявате за това приключение. Струва ми се, че държите в ръцете си цяло състояние!

— Аз също мисля така — отговори Виевик. — Но тъй като човек е склонен да се увлича по хрумванията си, реших да се посъветвам с вас с увереността, че ще запазите в тайна проекта ми.

— Да, това е цяло състояние — продължи директорът, сякаш мислейки на глас. — Всяка железопътна компания с удоволствие ще заплати петстотин хиляди франка за правото да използва изобретението, още повече че правителството вероятно ще задължи всички компании да се снабдят с него. А в чужбина! Знаете ли, Виевик, че държите в ръцете си милиони! Но какъв странен човек сте! Аз съм по-зарадван и развълнуван от вас!

— Съвсем не съм убеден дали тези милиони ми се появяват навреме!

— Навреме ли? На колко години сте? Впрочем какво ще ми дадете, задето ви спрях от пътуването в Сенегал? Защо се усмихвате? Не искам да зная какво означава тази усмивка, но да поговорим сериозно. Надявам се, че на никого не сте разказали за вашето откритие?

— Освен на вас на никого друг.

— А стрелочникът няма ли да се разбъбри?

— Не! Той се страхува от отговорност за своето въженце. Бедният старец! Той не подозира, че ще приключи живота си като богат човек! Аз, разбира се, ще му дам неговия дял.

— Само не забравяйте, скъпи приятелю, че едно изобретение се краде по-лесно, отколкото един часовник! Вие може би не го знаете, но опитът ми го е показал. Цялата ви идея може да бъде изразена в три-четири изречения. Ако друг я надуши и ви изпревари, простете се с вашите милиони! Затова вземете чертежите си, заключете ги на сигурно място и скрийте ключа. След това се постарайте да представите колкото се може по-бързо проекта си в Агенцията за новите изобретения. Поръчайте отделните части на модела на различни майстори, с една дума, вземете всички предпазни мерки. А когато всичко бъде готово, вземете под наем една работилница и монтирайте сам изобретението си. А сега вървете! Преди това елате да ви прегърна така, както би ви прегърнал вашият баща, ако беше жив.

— Вие го заместихте — каза трогнато Виевик, прегръщайки сърдечно своя покровител. От цялата си душа ви благодаря.

Ги прибра чертежите си и излезе от дирекцията. Онези, които случайно го срещнаха по стълбището, като забелязваха замисления му вид, изобщо не можеха да се досетят, че той носи милиони в ръцете си.