Джек Лондон
Мартин Идън (9)

Девета глава

Мартин се връщаше от плаване и бързаше към родната Калифорния, подгонен от жаждата на влюбения. След като бе свършил парите си, се качи като редови моряк на една шхуна, която отиваше към Соломоновите острови да търси някакви съкровища. Експедицията бе съвсем неуспешна. Осем месеца по-късно платиха на моряците в Австралия и Мартин се качи незабавно на борда на един голям параход на път за Сан Франциско. Тези осем месеца му помогнаха не само да спечели достатъчно пари за продължителен престой на брега, той успя да прочете и да научи много неща.

Умът му поглъщаше прочетеното, помагаха му не само желанието и твърдият характер, но и любовта му към Рут. Премина няколко пъти учебника по граматика, който носеше със себе си и сякаш го отпечата в непоколебимата си памет. Забеляза колко неправилно говореха останалите моряци и усвои навика да поправя мислено грешките им. Зарадва се, щом забеляза, че слухът му вече не може да ги понася, бе ясно, че е създал у себе си усет към правилния слог. Двойната отрицателна форма му звучеше подобно на фалшива нота. Понякога липсата на достатъчно опит ставаше причина от устата му да се откъсне също такава нота. Езикът отказваше да приеме бързата промяна.

След като премина няколко пъти граматиката, Мартин се залови с речника и всеки ден активът му нарастваше с двайсетина нови думи. Оказа се, че това съвсем не е лесно, използваше времето, когато бе на вахта или държеше руля, повтаряше непрекъснато все по-дългия списък от изрази и определения, с които неизменно заспиваше. Връщаше се мислено към законите на точния и правилен език, с който искаше да привикне, преди да види Рут. Повтаряше хиляди пъти някое упражнение и престана да изяжда гласните в думите. Забеляза с учудване, че говори по-чисто и по-правилно от самите офицери и от пътуващите в каютите господа, които бяха организирали експедицията.

До капитана, норвежец с риби очи, неизвестно как бе стигнало пълно издание на Шекспировите творби, Мартин му изпра дрехите и в замяна получи достъп до скъпоценните книги. За известно време потъна цял в пиесите и в многобройните любими откъси, които без всякакво усилие се запечатваха в паметта му: струваше му се, че целият свят е трагедия или комедия от времето на кралица Елизабет, дори мислите му бяха в бели стихове. Слухът му се наслаждаваше на благороден английски език, но той внесе в съзнанието му множество безнадеждно остарели думи и изрази.

Осемте месеца бяха добре използвани. Той овладяваше правилния ход на мисълта и на речта, а можа да отдели и много време за себе си. Едновременно със съзнанието за собственото му невежество, постепенно нарастваше и някаква увереност в неговите сили. Почувствува рязката граница между себе си и останалите моряци, съумя да долови, че голямото различие помежду им се крие не в това, което е постигнал, а в другото, което можеше да постигне. Дотук бяха почти на едно ниво, но някакво неясно раздвижване в самия него му подсказваше, че го очаква нещо повече. Измъчваше го необикновената красота на света и мисълта, че Рут не е наблизо, за да сподели възторга му. Реши, че щом се върне, ще й опише най-красивите места по южните морета. От тази мисъл в него пламна духът на творчеството и желанието да разкаже за тази красота на повече хора. И тогава го осени блясъкът на великата идея — трябва да пише: „Той ще бъде едно от очите, с които гледа, едно от ушите, с които слуша, и едно от сърцата, с които чувствува светът.“ Ще пише всичко — поезия и проза, романи и очерци, а също така — и пиеси, като Шекспир. Ето възможност за успех, който ще го отведе до Рут. Хората на литературното творчество са колоси, бе сигурен, че мястото им в света е неизмеримо по-високо от мястото на господата, които печелят по трийсет хиляди годишно и могат, стига да пожелаят, да станат и съдии във Върховния съд.

Идеята бе дошла, тя го овладя напълно и обратният път до Сан Франциско премина като сън. Мартин бе пиян от внезапно дошлото съзнание за своята сила, струваше му се, че би могъл да постигне всичко. Великото, самотно море му даде възможност да огледа и прецени нещата. За първи път видя ясно Рут и нейния свят. Долови отчетливо всички форми, сякаш бе взел в ръцете си предмет, който можеше да обърне и да проучи отвсякъде. Вярно е, че в този свят имаше и много неясноти, но Мартин не търсеше подробностите, а го разглеждаше изцяло, защото търсеше, и намери път, по който да го покори. Трябва да пише! Мисълта го изгаряше като огън. Трябва да започне веднага щом се върне. Най-напред ще опише пътуването с търсачите на съкровища. Може да го продаде за отпечатване в някой вестник в Сан Франциско. На Рут няма да каже нищо, тя ще бъде изненадана и много доволна, когато види името му във вестника. Той трябва да пише и да учи едновременно. Денонощието има двайсет и четири часа. Неговото решение бе непоколебимо. Той можеше да работи така, че да срине всички препятствия по своя път. Отсега нататък няма да пристъпи като моряк на борда. За миг видя пред себе си парна яхта. И други писатели имат яхти. Той не се самоизмамваше, че успехът ще дойде веднага, на първо време ще се задоволи само с парите, които са му необходими, за да продължи образованието си. И някога, без да знае точно кога, той ще бъде готов да напише велики произведения и всички ще заговорят за него. Има нещо по-важно — неизмеримо по-важно — той ще докаже, че е достоен за Рут. Славата е много приятна, но всички негови мечти стигаха до Рут. Не търсеше слава, бе само един от „безумните влюбени“.

Върна се в Оукланд с достатъчно средства, нае предишната си квартира у Бърнард Хигинботъм и се залови за работа. Не се обади на Рут. Искаше да я види след като завърши очерка за търсачите на съкровища. Лесно успя да си наложи това ограничение — толкова силна бе разлюлялата го треска на творчеството, а и самият очерк щеше да му помогне да се доближи до нея. Не знаеше колко голямо трябва да бъде неговото изложение, но преброи думите в един очерк от неделното приложение на „Сан Франциско Екзаминър“ и намери необходимия отговор. Три дни писа без всякаква почивка и завърши очерка, но едва след като го преписа с едър почерк, научи от едно ръководство по правопис и правоговор, че съществуват нови редове, а пряката реч се отделя с тире. Не бе и помислял за тях. Бързо преработи очерка, като правеше непрекъснато справки в ръководството, в един ден научи за писането на съчинения повече, отколкото обикновеният ученик научава за цяла година. Завърши очерка, сви го на руло и едва тогава в един вестник попадна на съвети към начинаещите писатели. Научи за строгите правила, според които ръкописите не трябва да се свиват и е задължително писането само от едната страна на листа. Не бе спазил нито едно от правилата. От вестника разбра, че първокласните издания плащат най-малко по десет долара за печатна колона. Върна се трети път към ръкописа, като се утешаваше, че неговият очерк има десет колони и дори при най-ниско заплащане ще получи сто долара. Разбира се, по-добре е да си писател, отколкото моряк. Ако не бяха грешките, за които никога не бе чувал, щеше да завърши очерка за три дни. Сто долара за три дни. Морякът може да спечели тези пари за повече от три месеца. „Наистина, глупаво е да си моряк, щом можеш да пишеш“ — бе неговото заключение. Вярно е, че не ценеше самите пари, а свободата, която даваха, и приличните дрехи, които можеше да си купи с тях, с тяхна помощ щеше да стигне много по-бързо до слабото, бледо момиче, което преобрази неговия живот и му посочи царството на вдъхновението.

Постави ръкописа в голям плик и го изпрати до редактора на „Сан Франциско Екзаминър“. Мислеше, че вестниците публикуват веднага получените материали, пусна ръкописа в петък и очакваше да види очерка отпечатан в неделя. Приятна му бе мисълта, че Рут ще научи от вестника за неговото завръщане, в неделя след обяд щеше да я потърси. В това време му хрумна друга идея, стори му се, че е необикновено оригинална, макар че бе съвсем скромна и практична. Ще напише приключенска повест за юноши и ще я изпрати за публикуване в „Приятел на младежта“. Отиде в обществената читалня и прегледа много броеве на списанието. Оказа се, че „Приятел на младежта“ публикува по-дългите повести всяка седмица на части от около три хиляди думи. Видя няколко повести, разделени в седем поредни броя, и реши да направи същото.

Веднъж тръгна с китоловен кораб в Ледовития океан. Курсът трябваше да продължи три години, но още в края на шестия месец преживяха корабокрушение. Той имаше много богато, дори невероятно въображение, но преди всичко обичаше истината и реши да пише само за неща, които добре познава. Ловът на китове не му бе чужд и го преплете с измислените приключения на две момчета, които станаха герои на повестта. „Работата върви добре“ — реши той в събота вечерта, когато завърши първата част от три хиляди думи. Джим явно се забавляваше със случая, а по време на вечерята господин Хигинботъм открито се присмиваше на тази необикновена „литерарна“ личност в тяхното семейство.

Мартин се задоволи с мисълта за изумлението, което очакваше неговия зет в неделя сутринта, щом види в „Екзаминър“ очерка за търсачите на съкровища. Сутринта застана на пътната врата и трескаво прелисти десетките страници на вестника. Внимателно ги прегледа два пъти, след това сгъна вестника и го остави на мястото му. Добре, че не каза никому за очерка. Размисли и реши, че вестниците не отпечатват веднага материалите, получени в редакцията. Освен това в неговия очерк нямаше никакви сензационни новини и най-вероятно редакторът ще иска да му съобщи нещо.

Закуси и продължи с повестта. Думите бягаха под перото му, макар че често прекъсваше и търсеше думи в речника или някое правило в ръководството. По време на тези задължителни почивки четеше и препрочиташе по някоя глава, утешаваше се с мисълта, че докато стигне до големите произведения, които ще напише един ден, трябва да се запознае с техниката на писане и да се научи да изразява мислите си в необходимата форма. Работи до вечерта. След това отиде в читалнята и се зарови в списанията и седмичните издания до десет часа, когато затваряха. Това бе всекидневната му програма. Пишеше по три хиляди думи, а вечер стоеше над списанията, стараейки се да разбере защо редакторите са избрали за поместване именно тези разкази, очерци и стихотворения. Убеди се твърдо, че може да пише като другите автори, а след време ще успее да постигне много повече от тях. Прочете с удоволствие една бележка за хонорарите на писателите, най-много го зарадва съобщението, че най-ниската тарифа на първокласните списания е два цента на дума, вестта, че Ръдиард Киплинг получава по цял долар на дума не му направи никакво впечатление. Без съмнение „Приятел на младежта“ бе първокласно списание, следователно дневната норма от три хиляди думи ще му донесе шейсет долара, точно толкова, колкото е двумесечната моряшка заплата.

В петък завърши повестта. Тези двайсет и една хиляди думи щяха да му донесат четиристотин и двайсет долара. Съвсем не бе зле за една седмица. Никога не бе държал в ръцете си толкова много пари и се чудеше, какво ще купи с тях. Бе открил златна мина, от която може непрекъснато да получава все повече. Реши, че трябва да си вземе още дрехи, да се абонира за повече списания и да си купи десетина справочни книги, за да не ходи непрекъснато до библиотеката. Независимо от тези разходи, голяма част от сумата оставаше непокътната. Идеята не му се понрави и разреши въпроса с един велосипед за Мариана и домашна прислужница за другата си сестра Гертруда.

Обемистият ръкопис бе адресиран до „Приятел на младежта“ и пуснат по пощата. Мартин направи план за очерк върху лова на бисери и отиде при Рут в събота след обяд. Преди това се обади по телефона и тя го посрещна на вратата. Здравото му тяло я замая с познатия вече порив, който сякаш проникваше в нея, пъплеше по жилите й като втечнена жарава и я изпълваше с трепет. Той пое ръката й, погледна в сините й очи и почувствува, че бузите му пламват, но пресният загар от последните осем месеца не го издаде, макар че не можеше да спаси врата му от неприятно жулещата колосана яка. Рут видя познатата червена черта и се засмя, но усмивката й изчезна почти мигновено, щом погледна дрехите му. Неговият първи костюм, направен по поръчка, му стоеше много добре, изглеждаше по-добре сложен и по-строен. Бе сменил стария каскет с мека шапка. Тя го помоли да я постави на главата си и го поздрави за изисканата му външност. Отдавна не бе се чувствувала толкова щастлива. Тази промяна се дължеше на нея, чувствуваше се горда и изпълнена със силно желание да продължи своята помощ.

Най-поразителна бе промяната в речта му и именно тя достави най-голямо удоволствие на Рут. Той говореше не само по-правилно, но и по-свободно и употребяваше много нови думи. Но достатъчно бе да се развълнува, или да се въодушеви, за да се върне към старото сливане на думите и изяждане на крайните гласни. Понякога се запъваше пред новите думи. Рут бе особено очарована от шеговитите оттенъци, които долавяше все по-често в освободената му мисъл. Това бе предишното му остроумие и закачливост, заради които някога бе всеобщ любимец в средата на хората от неговата класа, досега не бе успял да ги изрази пред нея, тъй като му липсваха думи и умение да ги използва. Едва бе започнал да вниква в обстановката и да разбира, че не е неканен гост. Все пак бе крайно внимателен и оставяше на Рут да определя шеговития тон, без да се осмели да премине отвъд него.

Разказа й за своето намерение да се занимава с литературна работа и да продължи да учи. Бе разочарован, след като видя, че тя не одобри неговите планове.

— Вижте — откровено каза Рут, — писателската професия е като всяка друга. Самата аз не зная нищо за нея, само се опитвам да преценя правилно. Не можете да станете ковач например, без да учите занаята в продължение на три, ако не и на пет години. Днес писателите печелят толкова много, че все повече хора искат и се опитват да пишат.

— Защо не допуснете, все пак, че имам дарбата да стана литератор? — запита той, вътрешно доволен от добре изразената мисъл.

В същото време въображението му извика безброй отвратително груби и жестоки сцени от предишния му живот. Те прелетяха с непостижима скорост, без да прекъснат разговора или да нарушат спокойния ход на мисълта му.

Взираше се във великолепна мислена картина пред себе си: бе седнал с това прелестно момиче в една стая, отрупана с книги и картини, и разговаряха с изискани думи, а около тях струеше и ги обливаше мека, искряща светлина. Някъде в краищата на картината бледнееха грозни сцени, а той, зрителят, имаше пълното право да избира между тях. Тези сцени бледнееха сред разлюлени кълба изпарения и гъст прах, постепенно разсипващи се в лъчите на ослепителна червена светлина. Видя каубои, застанали прави на бара, разливаше се долнопробно уиски и въздухът бе пълен с ругатни и неприлични думи, той пие и ругае с тях и е един от най-добрите, ето го седнал с други на маса, с димяща петролна лампа между раздаваните карти и тракащите чипове. На следващата картина бе съблечен до кръста, застанал с голи ръце срещу „червения от Ливърпул“ в моряшкото помещение. Това бе в деня на големия бой на борда на „Сусквехана“. Ето и обляната в кръв палуба на „Джон Роджърс“ в сивото утро на опита за бунт. Помощник-капитанът се мята в предсмъртна агония пред главния люк, револверът в ръката на капитана изригва дим и пламъци, а озверелите моряци падат около него с диви проклятия и разкривени от ярост лица. Всичко това изчезна и той видя отново Рут, която разговаря с него в спокойната и светла стая, с много книги и картини, залята от негаснеща светлина. Погледът му се спря на голямото пиано, на което тя щеше да свири за него и чу ехото от собствения си точен и правилен език: „Защо не допуснете все пак, че имам дарбата да стана литератор?“

Тя се засмя:

— Независимо от дарбата, не съм чула някой да е станал ковач, само защото има дарба, без да е изучил занаята преди това.

— Какво ще ме посъветвате? — запита Мартин. — Нали ви казах, че чувствувам в себе си дарбата да пиша — вярно е, че не мога да намеря точните думи, но зная, че това е така.

— Преди всичко трябва да имате образование, независимо дали ще станете писател, или не. Образованието е необходимо за всяка професия, не трябва да се пристъпва към него немарливо или повърхностно. Вие трябва да преминете гимназиалния курс.

— Наистина — започна той, но Рут го прекъсна и добави:

— Разбира се, че може да продължите да пишете.

— Трябва! — бе непреклонният отговор.

— Но защо, все пак? — запита с недоумение тя, без да крие, че не й се нрави упоритостта, с която той държеше на своята идея.

— Ако не пиша, няма да мога да уча. Нали трябва да се храня, да си купувам дрехи и книги.

— О, аз забравих — засмя се тя. — Защо не са ви оставили някакви средства?

— Предпочитам да съм здрав и с добро въображение — бе отговорът му. — Парите се печелят, но има и други неща, дето да се направят заради… — прекъсна мисълта си, тъй като за малко не каза „заради вас“.

— Не употребявайте „дето да се направят“ — с висок глас, но мило го поправи тя. — Звучи ужасно.

Мартин се изчерви и каза със запъване:

— Сгреших наистина. Поправяйте ме винаги, моля ви.

— На драго сърце — някак несигурно отговори Рут. — У вас има толкова много добри неща, че искам да ви видя съвършен.

Мартин се почувствува омекнал като глина в ръцете й — така силно бе желанието да се промени. Не по-слаба бе и нейната амбиция да го преобрази в своя идеал за мъж. Когато му напомни, че моментът е съвсем удобен, тъй като приемните изпити в гимназията започват следващия понеделник, той веднага се съгласи да се яви.

След това тя свири и пя за него. Мартин я гледаше с жадни очи, опитваше от красотата й и недоумяваше, как може стаята да не бъде изпълнена със стотици поклонници, които да слушат музиката й, обзети от същия копнеж.