Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Martin Eden, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 68 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
martinpv (2010)
Корекция
NomaD (2011)

Издание:

Джек Лондон. Мартин Идън

Роман. Второ издание

Американска. ІІ издание.

 

Книгоиздателство: „Отечество“ — София, 1982

Превод от английски: Александър Бояджиев, 1982

 

Дадена за набор на 12.I.1982 г.

Подписана за печат на 18.II.1982 г.

Излязла от печат на 26.V.1982 г.

Формат 16/60/90.

Печатни коли 22.

Издателски коли 22.

Условно издат. коли 21,66.

Цена 2,07 лв.

История

  1. — Добавяне

Двадесета глава

Желанието да пише отново разтърсваше Мартин. В съзнанието му избликваха безредно идеи за стихотворения и разкази, които само нахвърляше, за да им даде израз по-късно. Засега не пишеше. Това бе неговата кратка почивка, бе решил да я прекара в спокойствие и да я посвети на своята любов и досега успяваше. Просто преливаше от жизненост и всеки път, когато го виждаше, Рут чувствуваше, как върху нея се срива познатата още от първата им среща вълна на здраве и сила.

— Внимавай — предупреди я веднъж майка й. — Струва ми се, че се срещаш много често с Мартин Идън.

Рут безгрижно се разсмя. Бе сигурна в себе си, той тръгваше в морето след няколко дни, а когато се върне, тя ще бъде далече на изток. Не можеше да се откъсне, обаче, от тайнственото очарование, на неговата сила и жизненост. Мартин разбра за предстоящото й пътуване и чувствуваше, че трябва да бърза, макар и да не знаеше как се ухажва момиче като Рут. Пречеше му още повече и големия опит, натрупан с момичета и жени, които бяха съвършено различни от нея. Те бяха познали вече живота, флирта и любовта, докато тя не знаеше нищо за тези неща. Нейната изумителна непорочност го плашеше, пламналите думи замръзваха на устата му и го убеждаваха, пряко волята му, че е недостоен за нея. Имаше и други пречки. Той никога досега не бе обичал. Харесваше жените в своето бурно минало, някои от тях го бяха очаровали, но любовта му бе непозната. Бе свирвал само, умело и безгрижно, и те идваха при него. Това бяха само дребни случки, развлечения, част от мъжката игра, и то — само мъничка част. А сега за първи път той бе плах, покорен, нежен и изпълнен със съмнения. Не познаваше езика и пътищата на любовта и се плашеше от чистата невинност на своята възлюбена.

Когато опознаваше многообразния свят и прелиташе през неговите непрекъснато променящи се картини, той бе научил едно важно правило, според което, щом започваш една непозната игра, си длъжен да дадеш на партньора правото да играе първи. Това правило на поведение го бе заставяло да остава хиляди пъти на мястото си и го бе научило също така да наблюдава. Знаеше как трябва да гледа непознатите неща, да търси слабите и уязвими места сами да се откриват. То бе като началния свободен бой с търсене на незащитено място при бокса. Бе научил вече и как трябва да удря, щом открие това място.

Така наблюдаваше и чакаше Рут, обзет от желание да разкрие любовта си, без да се осмели да го направи. Страхуваше се, че може да я уплаши, а не бе уверен и в себе си. Всъщност бе избрал правилния път, но не го съзнаваше. Любовта е дошла на този свят преди членоразделната реч и е научила още в ранната си младост пътища и средства, които никога след това не е забравила. Именно по този прастар и първичен път Мартин настъпваше към Рут. Отначало не се досещаше, но постепенно го разбра. Допирът на ръката му имаше много по-голямо съдържание от всяка дума, а силата му я привличаше несравнимо по-мощно от написаните стихове и изпетите страсти на безчислени поколения от влюбени. Каквото и да кажеше, разумът щеше да се намеси в преценката, докато беглото допиране на ръката му достигаше веднага до нейния инстинкт. Нейният разум бе толкова млад, колкото и самата тя, докато инстинктите у нея бяха стари колкото расата и дори по-стари. Те са били млади тогава, когато е била млада и любовта и следователно бяха по-мъдри от мненията, условностите и всичко, що се е родило по-късно. И така разумът й бездействуваше. Нищо не го търсеше и тя не можа да усети нарастващата сила, с която Мартин призоваваше любовта у нея. От друга страна бе съвсем очевидно, че той я обича и Рут съзнателно се наслаждаваше, когато забелязваше проявите на любовта му — нежните пламъци в блесналите му очи, несигурните ръце и безпогрешно преливащата тъмна червенина, която не можеше да прикрие дори и слънчевият загар. Тя отиваше и по-далече, като го разпалваше, но дотолкова несъзнателно и плахо, че Мартин не долавяше нищо, а и тя едва ли можеше да се усъмни в себе си. Но Рут виждаше доказателствата за женската си власт и като всяка дъщеря на Ева с удоволствие си играеше с него и го измъчваше.

Преливащ от желание и занемял от липса на опит, Мартин продължаваше да я ухажва съвсем простичко и несръчно, като я търсеше, чрез докосване. А допирът на ръцете му бе не само приятен, а я изпълваше с някакво непознато удоволствие. Мартин не можеше да знае това, но разбираше, че докосванията не й бяха неприятни. Разбира се, ръцете им не се срещаха често, все пак и възможностите не бяха малко — когато вземаха велосипедите, когато привързваха към тях книгите със стихове, които носеха сред хълмовете, или когато прелистваха един до друг страниците на тези книги. Имаше случаи, когато косата й докосваше бузите му, или раменете им се допираха, когато се навеждаха заедно над красотата, събрана в книгите. Тя се засмиваше на неясния подтик да разроши косата му, дошъл кой знае от къде, а когато се уморяваха от четене, Мартин имаше желание да сложи главата си на нейните колене и да мечтае за бъдещето, което ги очаква. В миналото, когато бе излизал на неделни излети из разни паркове, главата му бе почивала на много колене, обикновено бе заспивал без да мисли за другите, а в това време момичетата му пазеха сянка, гледаха лицето му и се чудеха от къде идва господарското му безгрижие към тяхната любов. Да постави главата си на коленете на някое момиче бе най-простото нещо в живота му досега, но да го направи с Рут за него бе недостижимо и изключено. Но именно тази сдържаност бе най-верният подход към нея. Той никога не я изплаши благодарение на своята търпеливост. Свенлива и изтънчена, Рут не можеше да се досети в каква посока се развиват отношенията им. Постепенно и неуловимо той я изпълваше и тя се доближаваше все по-близо до него. Той чувствуваше растящата близост, изгаряше от желание да бъде по-смел, но не се решаваше.

И все пак един ден се осмели. Намери я в затъмнената гостна с разтърсващо главоболие.

— Нищо не помага — отговори тя на въпросите му. — А доктор Хол ми е забранил да вземам прахове против главобол.

— Мисля, че мога да ви помогна и без лекарства — бе отговорът на Мартин. — Не съм съвсем сигурен, разбира се, но бих искал да опитам. Съвсем обикновен масаж. Научиха ме японците, нали знаете, че разбират от тези работи. По-късно жителите на хавайските острови ми показаха още много подробности. Те наричат това изкуство ломи-ломи. То почти замества лекарствата, а прави и някои чудеса, които те не могат.

Едва докосна главата й и Рут въздъхна дълбоко:

— Колко е хубаво!

След половин час тя попита отново:

— Не се ли уморихте?

Въпросът бе съвсем ненужен, защото знаеше отговорът му. След това се отпусна в сънливото успокоение, което идеше от неговата сила. Струваше й се, че от краищата на пръстите му изтича живителен балсам, който изтласква постепенно болката, докато накрая заспа. Мартин си тръгна тихо.

Вечерта тя се обади по телефона и му благодари.

— Спах до вечерта — каза Рут. — Вие ме излекувахте напълно, господин Идън, и просто не зная как да ви благодаря.

Заля го топла вълна на щастие, бъркаше думите, докато й отговаряше, и през цялото време в съзнанието му се въртеше мисълта за Броунинг и болната Елизабет Берът. Направеното веднъж може да бъде повторено и той, Мартин Идън, ще го стори за Рут Морз. Върна се в стаята си и продължи с отворения върху леглото том на „Социология“ на Спенсър. Но не можеше да чете. Любовта го разтърсваше и успя да се наложи над волята му, след малко, независимо от цялата му решителност, се озова пред малката маса с мастилените петна. Тази нощ написа първия от цикъла петдесет любовни сонета, който завърши за два месеца. През цялото време си мислеше за „Любовни сонети от португалски“ и написа своя цикъл във великолепно състояние на духа и в един голям момент от живота си, когато сам изгаряше в лудостта на собственото си любовно опиянение.

Дългите часове, когато не беше с Рут, посвещаваше на „Любовен цикъл“, или пък четеше у дома и в обществените читални, там навлизаше още по-дълбоко в модерните списания, в техния курс и съдържание. Времето, прекарано с Рут, го влудяваше със своите надежди и неопределеност. Една седмица след като бе излекувал главоболието и Норман предложи да излязат с яхта на нощна разходка по луна в езерото Мерит и Артър и Олни веднага се съгласиха. Само Мартин умееше да се справя с платната и бе натоварен с тази задача. Рут седна близо до него на кърмата, а другите трима се изтегнаха на дъното и потънаха в спор по някакви въпроси на студентската организация.

Нямаше още луна. Рут бе замлъкнала и се взираше в звездния свод, когато внезапно я застигна остро чувство на самотност. Погледна към Мартин. Вятърът накланяше лодката и вълните започнаха да я заливат, затова той маневрираше с кормилото и въжето на долното платно и постепенно изправяше по вятъра, без да престане да се взира в близките очертания на северния бряг. Не усещаше нейния поглед, но тя го наблюдаваше съсредоточено и си мислеше за странната същност на душата му, която може да накара един млад човек със забележителни способности да пропилява времето си в писане на бездарни разкази и стихове, осъдени предварително на провал.

Очите й проследиха силния врат, очертан неясно на светлината на звездите, спряха се върху здраво поставената глава и познатото желание да обгърне врата му я застигна отново. Силата му я изпълваше с отвращение и я привличаше. Почувствува се още по-самотна и уморена. Усети неудобството на наклонената лодка и си спомни за неговата изцелителна сила, която прогони главоболието й. Той бе седнал до нея, съвсем наблизо, струваше й се, че самата лодка я накланя към него. Тогава усети подтика да се прислони до него, да се облегне върху силното му тяло. Това бе неясно и почти несъзнателно желание, което я принуди още в същия миг да се опре до него. Не бе ли виновна накланящата се лодка? Тя не знаеше и никога не го разбра. Усети само, че се облегна към него и почувствува сладостта на облекчението. Може би наистина всичко се дължеше на лодката, но тя не направи усилие да се отдръпне. Бе се наклонила съвсем леко към рамото му и продължи това движение, докато той се премести, за да й бъде по-удобно.

Това бе лудост, но тя не желаеше да мисли за нея. Тя не беше повече Рут, а жената, която имаше нужда от опора, допирът бе съвсем лек, но тази нужда бе задоволена. Сега вече не чувствуваше умора. Мартин мълчеше. Ако заговореше, очарованието щеше да изчезне. Сдържаността на неговата любов към Рут го продължи. Той бе смаян и зашеметен. Не можеше да разбере какво се бе случило. Беше нещо прекрасно, като невероятен сън. Едва устоя на бясното желание да захвърли кормилото и платното и да я притисне в ръцете си. Но инстинктът му подсказа, че ще направи голяма грешка, бе доволен, че ръцете му са заети и успява да устои на изкушението. Все пак продължи да държи срещу вятъра, изгонвайки го умишлено от платното така, че отново насочи лодката към северния бряг. Доближеше ли до него, трябваше да завие и допирът щеше да изчезне. Водеше лодката умело и я забавяше така, че студентите да не усетят нищо, благославяше мислено всички свои предишни трудности в морето, благодарение на които стана възможна тази вълшебна нощ, бе господар на вълните, лодката и вятъра и продължаваше да плава до нея и да чувствува безценната й тежест на рамото си.

Когато първият лъч на изгряващата луна докосна платното и заля лодката с бисерно сияние, Рут се отдръпна. В същия миг усети и неговото движение встрани. И двамата не искаха другите да забележат. Мълчаливо се бяха разбрали да запазят случилото се за себе си. Тя седеше настрана и бузите й горяха, тъй като едва сега бе доловила смисъла му. Бе направила нещо, за което не трябваше да разберат нито братята й, нито Олни. Всъщност как стана всичко? Никога в живота си не бе правила нищо подобно, макар че бе плавала и друг път на луна с младежи. Никога не бе изпитвала подобно желание. Бе дълбоко засрамена и я заливаше тайнството на нейната пробуждаща се женственост. Погледна крадешком към Мартин, който завиваше, за да промени курса на лодката и когото тя трябваше да мрази, защото я бе принудил да стори нещо нескромно и срамно. Единствено той от всички мъже! Изглежда майка й бе права, че се виждат много често. Тя реши, че случилото се няма да се повтори никога и в бъдеще ще се срещат по-рядко. Хрумна й невъзможната идея да се опита да го заблуди още първия път, когато се видят, като някак между другото спомене за своята моментна слабост малко преди да изгрее луната. Тогава си спомни как и двамата се отдръпнаха едновременно пред нейната светлина и разбра, че той няма да й повярва.

Следващите няколко дни тя се превърна в някакво странно и неразбираемо същество, което се страхува от собствените си преценки и самовглъбяване и не желае да надникне в бъдещето и да се замисли за себе си и за отнасящото я нанякъде течение. Бе в треска от изгарящата я тайнственост, а в нейното объркване непрекъснато се сменяха страхът и възторгът. Чувствуваше единствено сигурност от твърдото решение да не позволи на Мартин да говори за любовта си. Знаеше, че до този момент няма никаква опасност. След няколко дни ще бъде вече в морето. Но дори и да проговори, всичко щеше да бъде в ред. Противното бе невъзможно, тъй като тя не го обичаше. Вярно е, че той щеше да изживее мъчително онзи половин час, но и на нея нямаше да й бъде особено лесно, защото я очакваше първото й предложение. Потръпна от сладостта на тази мисъл. Тя беше наистина жена, след като един зрял мъж иска ръката й, а подобно удоволствие е добре познато на нейния пол. Цялото й същество се разтърсваше от трепетна възбуда. Мисълта се блъскаше в съзнанието й като пеперуда около пламък. Стигна дотам, че си представи как Мартин й прави предложение и тя сама избираше думите, които трябва да произнесе, след това повтаряше своя отказ, чиято нежност щеше да призове неговото благородство и мъжка доблест. Преди всичко трябва да спре да пуши. Щеше да се погрижи за това. Не, по-добре ще бъде да не допусне неговото обяснение. Тя можеше да го направи и бе дала дума на майка си. Пламналото въображение на Рут се разделяше със съжаление с измислената картина. Нейното първо предложение трябваше да бъде отложено за по-подходящ момент и по-именит кандидат.