Емилио Салгари
Тайните на Черната джунгла (34)

XVII. Празникът на кравите

Браминът очакваше това посещение, защото още при първото почукване на пагодата той излезе иззад някакъв параван, където се молеше и бързо се насочи към вратата.

Тремал-Наик и Мох дебнеха всяко негово движение зад прозрачните очи на чудовището. Свещеникът издърпа голямото резе и бавно отвори вратата, но остана с широко разперени ръце, за да попречи влизането в пагодата. Появиха се четирима сипаи с пушки, предвождани от един сержант, в когото Тремал-Наик и другарят му веднага познаха Бхарата.

— Какво желаете? — попита браминът, като се престори на крайно изненадан.

Като се сблъскаха с този свещеник, принадлежащ към тъй високопоставена каста, петимата индийци се смутиха, но сержантът се окопити пръв и каза:

— Прости, свети отче, за безпокойството. Вместо теб смятах да срещна един от ония двама мъже, които преследваме упорито от снощи.

— И идвате да ги търсите в тази пагода? — попита браминът с нарастваща изненада.

— Подозираме, че са се укрили тук — каза Бхарата. — Вървяхме по следите им и ако не сме ги объркали с други, ония двама души трябва да са наблизо до пагодата.

— Тук никой не е влизал.

— Сигурен ли си в това, което казваш?

— Не съм видял никой, така че можете да си ходите и да търсите другаде.

С тези думи понечи да затвори вратата на пагодата. Но Бхарата, който не беше убеден от чутото, му попречи. Браминът свъси чело.

— Ти дръзваш?… — каза.

— Не дръзвам нищо — отвърна сержантът с твърд тон. — Търся ония двама души и нищо повече.

— Какво искаш?

— Да огледам пагодата.

— Въоръжени хора да влязат в един храм на Вишну, бога-хранител, когото всички индуси почитат?

— Ще оставим огнестрелното оръжие навън, ако така ти изнася, но ще влезем.

— Добре — отвърна браминът, страхувайки се, че една по-нататъшна съпротива може да засили съмненията на сержанта.

— Благодаря — отговори Бхарата.

Накара хората си да оставят огнестрелното оръжие, после се обърна към втора група сипаи, останали в началото на стълбите и каза:

— Заобиколете пагодата и ако видите някой да бяга, открийте огън.

След тези думи влезе с четирима други, като държеше ръка върху сабята си, готов за всяка изненада. Пагодата нямаше скривалища за претърсване, нито стаи, обитавани от брамина. Но петимата сипаи разгледаха грижливо всеки ъгъл, почукаха по плочите на пода, за да се уверят, че отдолу няма подземие, накрая спряха пред чудовищната статуя на бога. Може би Бхарата би искал да се увери дали е куха, но не посмя да извърши подобно осквернение. Той също беше индиец и макар от много години да се намираше на служба при капитана, не беше се отказал от религията си.

— Ти ме уверяваш, че никой не е влизал в тази пагода? — попита отново сержантът.

— Никой — отговори спокойно свещеникът.

— И все пак ония двама души трябва да са се укрили някъде тук.

— Търси ги.

— В това бъди сигурен. Сбогом, отче на Брама.

Петимата сипаи хвърлиха последен поглед наоколо и без да бързат, си отидоха. Браминът почака да се отдалечат, после затвори вратата и като обиколи храма, застана да наблюдава през един отвор, скрит зад една слонска глава, изваяна от черен камък.

— Аха! — промълви скоро след това. — Подготвят се да обсадят пагодата. Добре, ние също ще бъдем търпеливи като вас, дето сте се продали на расата, която подтиска страната ни.

Напусна наблюдателницата си и се запъти към статуята на божеството. Натисна пружината и зад вратичката веднага се появиха главите на Тремал-Наик и стария тхуг.

— Засега няма от какво да се страхувате — каза браминът.

— Отидоха ли си? — попита Тремал-Наик, който си пое дълбоко дъх.

— Не, обсаждат пагодата.

— Още ли подозират нещо?

— Страхувам се, че да.

— Смяташ ли, че скоро ще си отидат?

— Съмнявам се.

— Нямаш ли начин да улесниш бягството ни.

— Никакъв.

— Няма ли някакво подземие, свързано с гората? — попита Мох.

— Тази пагода няма.

— И все пак трябва да се измъкнем — каза Тремал-Наик. — Очакват ни другаде.

— Ако се покажете навън, ония изменници ще ви хванат.

— Чуй ме — каза старият тхуг, — имаш ли някое доверено лице?

— Да, едно момче, което ми носи храна.

— Кога ще дойде?

— Скоро.

— Познава ли индийската част на града?

— Там е родено.

— Трябва да иде да потърси един факир, на име Нимпор. Този факир е наш приятел и ще ни спаси.

— Къде се намира?

— В пагодата на Кризма, Наричат го Факирът с цветето, понеже държи постоянно едно растение в лявата си ръка.

— Ще пратя да го потърсят — каза браминът. — Какво да му кажат?

— Че двамата му приятели, Тремал-Наик и Мох, са обсадени в тази пагода от сипаите, водени от сержанта на капитан Макферсън.

— Още преди да се стъмни ще имате новини от вашия факир, обещавам ви — каза браминът.

Донесе им съд, пълен с варен ориз и риба, разхладително питие и няколко банана, дребни и сладки, които тук са предпочитаната храна на мъдреците и свещениците на Брама, поради което това бананово дърво се нарича от сегашните ботаници musa sapientium. Тремал-Наик и старият тхуг бързо излапаха храната, защото не бяха слагали нищо в устата си от предишния ден, поставиха камите си под ръка и се унесоха в сладък сън. Така прекараха няколко часа, когато пружината на вратичката отскочи и ги разбуди. Мракът бе навлязъл вече в търбуха на божеството, но щом вратичката се отвори навлезе достатъчно светлина, за да различат усмихнатото лице на брамина.

— Момчето току-що се върна и каза, че тази вечер вашият факир ще ви освободи.

— Как?

— Това не знам, но ми е дал нареждане да осветя храма и да се подготвя да приема някакво шествие за празника на кравите. Вчера във всички къщи на индийския град са чествували първия ден на този празник. Струва ми се, че вече предугаждам плана на вашия факир — каза браминът.

— Какво по-точно?

— Да ви изведе оттук заедно с божеството, което ще облеят с водите на Ганг.

— Знае ли Нимпор, че се намираме в божеството?

— Момчето му е казало.

— Сигурно вече е късно — каза старият тхуг.

— Слънцето залязва.

— А сипаите?

Още са отвън, но ще ги излъжем — отвърна свещеникът.

— А няма ли да попречат на празненството?

— Нека дръзнат, ако смеят. Никой, дори английските власти не могат да ни попречат да чествуваме празниците си. Отивам на кубето да следя за пристигането на факира и последователите му.

Слънцето вече се потапяше в океан от огън и последните му зари възпламениха свещените води на Ганг и безбройните пагоди, издигащи се сред гъстата зеленина. Ята от марабу, зловещите птици, които дебнат пътя на труповете, поели към рая на своите божества, гарвани, щъркели и патици се виеха в бистрия въздух. А по реката грациозно се плъзгаха всякакви лодки, от които се издигаха монотонните напеви на техните гребци.

След като остана дълго да гледа към реката и близките оризища, натежали от плод, браминът спря погледа си към няколко колиби, наполовина скрити от гъстия ред палмови дървета. Дълга черна ивица от хора се виеше между тях и бавно приближаваше. От високо приличаше на колона от мравки. «Те са» — рече си браминът. Не измина много време и от далечината се разнесе глъчка. Чуваха се човешки викове, смесени с високите звуци на там-там, барабаните и тръбите. «Идват» — зарадва се браминът. Наведе се от парапета на кубето и погледна към сипаите. Те също бяха чули далечния шум, напуснали бяха набързо стъкмените навеси от клони и бързо се бяха въоръжили, очакващи всякаква изненада.

— Време е да призова вярващите — прошепна браминът. Качи се на едно от четирите кубета и с дървен чук, обвит в гьон, почна да удря с все сила по един огромен, металически гонг.

Звучният диск издаде силен звън, който разсече тишината наоколо и отекна в близките горички и оризища. Браминът продължи да удря, докато видя да прииждат индийци от близкото село, затулено сред палмовите гори, после слезе в пагодата и отвори вратата.

Придружен от двама сипаи, Бхарата вече беше на стълбите.

— Какво става? — попита той брамина.

— Приготовляваме се да чествуваме празника на кравите — отвърна свещеникът. — Не чуваш ли мученето им?

— Много хора ли ще влязат в пагодата?

— Сигурно.

— Това няма да позволя.

Браминът скръсти ръце на гърдите си и като изгледа сержанта с полузатворени очи, му каза със спокоен глас:

— Откога сипаите и правителството, което им плаща, си позволяват да пречат на церемониите на индусите?

— В пагодата се крият двама души и могат да се измъкнат помежду тълпата — отвърна Бхарата.

— Потърси ги преди верните последователи на Вишну да са тук.

— Не знам къде да ги търся.

— Нито аз.

После, без да обръща внимание на сержанта, се обърна към селяните, повикани от гонга.

— Запалете празничния огън! — каза им.

— Няма да позволя на тези хора да навлязат в пагодата — каза Бхарата.

— Опитай се — отговори браминът, обърна се и се прибра в храма.

Междувременно селяните бяха запалили голям огън в началото на стълбите и се бяха върнали в колибите си да вземат тигани, ориз и мляко, за да приготвят празничната трапеза.

Тази церемония се спазва най-строго от индусите и трае два дни. През първия ден празникът се чествува в къщи. Поставят се да врят тигани с мляко и ориз и от начина, по който кашата ври, се правят предсказания. Но преди това още огнището бива пречистено с кравешки тор. След сваряването си оризът се раздава на членовете на семейството и на всички ония, които са присъствували. Вторият ден пък се казва празник на кравите, животни, които се считат за свещени, и се извършва на открито. Взимат се няколко животни, на които позлатяват рогата, после ги водят на процесия из нивите, като пред тях и зад тях върви многолюдие от свирачи, факири, змиеукротители, баядерки и свещеници, на които се раздава ориз с мляко пред пагодите.

След като нахранят кравите, заколват едно животно, независимо дали е кон, вол, тигър или обикновен плъх, но след като са го пуснали на свобода, за да видят каква посока ще поеме и от това да направят пророкувания. По време на церемонията и свещениците правят предсказания за бъдещи събития, а другите участници си разменят подаръци и пожелания за празника.

Големите съдове с мляко вече вряха, когато шествието, водено от Нимпор, стигна пред пагодата. Състоеше се от около петстотин души пъстра тълпа. Първо се задаваха две редици нартаки, тоест танцувачки от пагодите — красиви момичета, отрупани с огърлици и гривни от злато и сребро и вплетени цветя с косите; после идваха свирачите, които отчаяно надуваха флейти, наречени банзи, които вместо в устата, индийците поставят в носа си. Не липсваха и свирачи на барабани и големите тъпани хаук, украсени с конски опашки и пера и които изваждат само за религиозните празненства.

Почти тичайки, тълпата се насочи с викове към пагодата, като тласкаше напред кравите, за които бе запазено млякото с ориз. Пред стълбището се образува широк полукръг от хора, които принудиха Бхарата и хората му да отстъпят. При знак от факира Нимпор танцувачките се втурнаха в празното пространство и докато оркестърът удвои шума си, започнаха танците си на светлината на безброй факли, запалени от факирите. Нимпор ги изчака да свършат и докато факирите водеха кравите пред котлите с мляко и ориз, изкачи се по стълбите на храма и спря до брамина, който стоеше изправен пред вратата.

— Свещенико на Брама — каза му с поклон, — смиреният факир се обръща към теб, за да получи разрешение да изнесе в процесия статуята на Вишну, която ти почиташ в пагодата си. Всички факири, които ме последваха, желаят да я благословят в свещените води на Ганг.

— Факирите са свети хора — каза браминът, — и ако това е желанието им, да влязат в пагодата и отнесат до брега на реката статуята на божеството.

— Не — каза един глас край тях. — Никой няма да влезе в пагодата, освен брамина.

Факирът се извърна и видя пред себе си Бхарата.

— Кой си ти? — попита го.

— Виждаш, сержант от сипаите.

— Да, вярно, един индиец, който е продал услугите си на подтисниците на Индия! — каза Нимпор с ирония.

— Внимавай, факире! Езикът ти е много остър.

Нимпор се обърна и като показа тълпата на сержанта, изпълнила площада пред пагодата, каза със заплашителен глас:

— Виж!… Почти всички са факири, а ти знаеш, че не се страхуват от смъртта! Ако им забраниш да влязат в пагодата, ще освирепеят като тигри. Никой няма право да пречи на религиозните ни церемонии, нито англичаните, и няма да търпим твоите сипаи да попречат на празника ни. А ако искаш, преброй нашите вярващи: те са петстотин, а ти едва имаш дванадесетина души.

Бхарата счете за разумно да не отговори. Знаеше, че факирите няма да отстъпят пред дванадесет пушки и хората няма дълго да издържат на напора на толкова фанатици. Махна презрително и се оттегли от другата страна на стълбите.

Нимпор бе готов да се възползува от това отстъпление. Вдигна здравата си ръка и веднага двадесет факири изкачиха стълбите и влязоха в пагодата. Бяха здравеняци, въоръжени с железни прътове, които всеки момент можеха да се превърнат в оръжие против сержанта и сипаите му, ако се опитаха да попречат на намеренията им. Статуята на божеството бе повдигната и изкарана на открито. Останалите навън факири поздравиха появата на превъплъщението на Вишну с оглушителни викове, а през същото време свирачите надуваха до бога инструментите си и удряха бясно по тъпаните. Танцувачките също подхванаха танците си.

— Напред! — изкомандва Нимпор с властен глас.

Като поддържаха огромното бронзово животно на прътовете си, двадесетте факири слязоха по стълбите и се запътиха към брега на Ганг, предвождани от танцувачките, свирачите, змиеукротителите и шумната тълпа.

Понеже не можеха да предположат, че в корема на статуята се крият двамата им врагове, Бхарата и сипаите не напуснаха района на пагодата, убедени, че браминът ги крие в някакво подземие.

Щастлив от успеха на плана си, Нимпор поведе тълпата към един обрасъл с тръстики край на брега. С енергичен жест заповяда на танцувачките и свирачите да спрат на петдесет крачки от свещената река, после остави да продължат само двадесетте доверени носачи до мястото, обрасло с тръстики и широки лотосови листа. Божеството бе поставено в плитчината така, че водите да мият само основата му, после Нимпор бързо затърси бутона, който отваря вратичката. Междувременно двадесетте факира бяха образували кръг около статуята, за да прикрият всяко действие на Нимпор. След няколко секунди вратичката отскочи.

— Бързо излизайте! — каза светият факир. Тремал-Наик и тхугът, притеснени докрай в неудобния си затвор, бързо се измъкнаха и скочиха между тръстиките.

— Върнете се в пагодата — каза Нимпор на факирите. — Божеството вече бе целунато от свещените вълни на реката.

Двадесетимата мъже вдигнаха отново на прътите чудовищната статуя и се върнаха при музикантите и танцувачките.