Джаки Колинс
Американска звезда (77)

Седемдесет и шеста глава

Колко пъти трябва да ти казвам, Марик? Нямам желание да се омъжвам.

— Но, скъпа моя, толкова ни е хубаво заедно.

— Знам. — Синдра омекна, ала само донякъде.

Марик бе най-милият мъж, когото бе срещала, и не искаше да наранява чувствата му. — Не ни виждам женени.

Всъщност тя виждаше себе си като съпруга на Марик, но това бе невъзможно. Някъде живееше мъж на име Рийс Уебстър, а Синдра нямаше представа къде. Единственото, което знаеше, бе, че е законно омъжена за него и не може да промени нищо.

Или може? Напоследък обмисляше дали да не се довери на Гордън. Той е авторитетен мъж с възможности, а тя вече е неговата значима и ярка звезда. Ако отиде и сподели с него, вероятно ще й помогне.

Разбира се, няма да му споменава нищо за гръмналия пистолет, това е поверителна информация. Може просто да му каже, че някога е била омъжена, но съпругът й я е изоставил и сега тя иска да получи развод.

С течение на годините двамата с Гордън бяха станали добри приятели. Преди три години се случи малък гаф, когато тя реши да действа направо и му призна чувствата си. Той я накара да седне и й поговори като баща.

— Синдра, когато намериш онова, което имам аз, никога няма да рискуваш да го загубиш. Ти си красива и представителна жена и аз те обичам посвоему. Но Одил е моят живот и нищо не е в състояние да промени това.

Странно, ала тя разбра какво точно й каза и го прие. Оттогава бяха най-добри приятели.

Двамата с Марик все още бяха заедно. По-добре й беше с човек, който разгонваше върволицата от подсмърчащи мъже край нея, откакто бе станала звезда.

Да бъдеш звезда. На Ник му бе неприятно. А на нея й харесваше. Какво удоволствие! Тя вече имаше осем популярни малки плочи и три двойни албума и сега дори възнамеряваше да предложи свои собствени телевизионни поредици.

Една вечер двамата с Ник взеха да се смеят по този повод.

— Може би е имало нещо във водата на Бозуел — пошегува се той. — Не е нормално, че всички така преуспяхме. Ти, аз и Лорън.

— А останалите? — попита Синдра.

— Да, е, трябва да пиеш от водата и после бързо да заминеш — обясни Ник и продължи да се смее. — Така се постига ефект.

Преди година тя убеди Арита Мей да дойде да живее при нея. Старата жена бе много болна, по цял ден стоеше затворена в стаята и си мърмореше.

— Къде ти беше умът? — укори я Ник. — За какво я взе при себе си?

— Защото тя ме е отгледала. Защото си скъсваше задника от работа, за да мога аз да ходя на училище и да има храна на масата. Винаги ще изпитвам угризения, ако не се погрижа за нея сега.

Марик също мислеше, че Синдра направи грешка.

— Не мога да понасям как тази луда старица ме гледа — недоволстваше той.

— Какво искаш да кажеш с това, че те гледа? Та тя никога не излиза от стаята си.

— Шпионира ме от прозореца си.

— Голяма работа. Това не трябва да те, притеснява.

— Тя е луда, и ти го знаеш.

— Да, но тя ми е майка.

Нито Синдра, нито Ник бяха постигнали някакъв успех при Харлан. Той не им се обади. Те изобщо не бяха сигурни дали имат верния му адрес, но редовно му изпращаха пари.

— Някой ден ще отида в града с голяма лимузина, помощници и двама яки телохранители. Ще намеря Харлан, ще го хвърля на задната седалка на колата и ще го докарам тук.

Ник не се съмняваше, че Синдра наистина ще го направи. Беше с достатъчно силна воля.

На всеки две седмици двамата с Ник разговаряха по телефона.

— Защо никога не идваш у дома? — питаше я той.

— Знаеш защо. Не искам да се срещам с жена ти, тя е зла вещица.

— Липсваш на Лиса.

— Наистина ли?

— Знаеш, че тя обича да те вижда.

— Тогава я доведи при мен. Може би ще примами Арита Мей да излезе от стаята си.

Той промени темата.

— Лорън пристига.

— Откъде знаеш?

— Ами ще я пробват за новия ми филм.

— Гордея се с тебе, Ник. Как уреди това?

— Фреди реши да опита. Той го предложи.

— А ти не възрази, нали?

Ник се засмя.

— Не. Мисля, че не.

— По-добре не допускай Ани да узнае — предупреди го Синдра. — Ще ти накълца топките и ще ги покаже на почитателките ти.

— Много картинно обясняваш.

— От колко време не си виждал Лорън?

— Виждам я всеки ден. Само трябва да взема някое списание.

— И ти самият не страдаш от липса на популярност, Ник. Между другото, тя още е омъжена, нали?

— Да.

— Тогава и двамата сте в безопасност.

— Брей, благодаря. Много ме успокои.

Фреди изобщо нямаше представа, че Ник и Лорън се познават. Той изпрати свой верен служител да я посрещне на летището и после я посети, след като бе настанена в една от виличките на хотел „Бевърли Хилс“.

По-късно се обади на Ник.

— Обикновено нищо не ми прави впечатление. Но днес срещнах най-красивата жена, която някога съм виждал. И мила. И елегантна. И интелигентна.

— Значи се запозна с Лорън, а?

— Какво означава това „Лорън“?

— Никой от нас не го разгласява, но ние с нея сме съученици от гимназията.

— Баламосваш ли ме?

— Не.

— Тогава как така не си я свалил досега, а? Тя е великолепна. А ти ме знаеш, Ник. Никоя жена не е в състояние да ме заплени. Не изпадам във възторг заради жена.

Това беше самата истина. Фреди рядко забелязваше или коментираше жените. Сексуалната химия не беше стихията му.

— Ъ… направи ми услуга — помоли го Ник. — Запази тази информация за себе си. Не съм убеден, че Лорън иска хората да знаят. А и аз не смятам, че е много разумно това да се разпространява.

— Защо? Защо трябва да се пази в дълбока тайна, че някой си бил съученик с друг?

Ник въздъхна.

— При нас имаше нещо повече от това…

— Значи си я свалил?

Толкова необичайно бе за Фреди да говори като другите мъже, че Ник се изуми.

— Ей, Фреди — подвикна му рязко той. — Може пък тя да ме е свалила. Какво значение има? Не отговарям на подобни въпроси.

Фреди като че ли не забелязваше раздразнението му.

— Тя наистина е красива, Ник.

— Знам.

След като затвори телефона, той се ядоса безпричинно. За какво, мамка му, му е притрябвало на Фреди да проявява интерес? Преди да има възможност да обмисли ситуацията, по вътрешния телефон му позвъни Ани.

— Вечерята е готова — съобщи тя.

Имаха готвачка, но напоследък Ани ходеше на курсове по кулинария и сега три вечери седмично тя им прилагаше терапия с нейните буламачи.

Ник слезе долу, седна на масата в трапезарията и започна да рови в чинията с тиквено равиоли.

— Не ти ли харесва? — погледна го тя укорително.

— Горчиво е — отвърна той и продължи да подмята парченцата в чинията.

— Господи, никога не мога да направя нещо както трябва, така ли?

— Ти ме попита за мнението ми.

— Сега си вкъщи, Ник — ядосано му припомни Ани. — Не се показваш пред почитатели. Не е необходимо да създаваш проблем от всичко; аз не разчитам на теб, затова и ти не разчитай на мен.

— Ани, знаеш ли какво?

Тя се обърна към него, очите й блестяха.

— Какво?

— А, майната му… нищо.

През нощта не можа да спи. Лежеше в леглото и си представяше Лорън, настанена в хотел „Бевърли Хилс“. За какво ли си мислеше тя? Дали очакваше с нетърпение да го види, както той едва щеше да издържи до утре?

Ани се приближи към леглото в прасковения си пеньоар. Това беше сигнал, че иска да се любят.

Божичко! Понякога го прави с жена си. Налага се, нали? Никога преди не можеше да си представи, че е възможно сексът да се превърне в неприятно задължение, но стана точно така.

На следващата сутрин излезе рано, преди Ани да се е събудила. Щяха да изпробват Лорън с него. Не искаше да я кара да чака.

Лимузината на студиото я взе в седем. Беше в дънки, спортна риза, бейзболна шапка, големи очила — и никакъв грим.

— Добро утро, госпожо Робъртс — поздрави я шофьорът и я погледна в огледалото за обратно виждане. Беше млада и изглеждаше добре, обичайният холивудски пътник. — Днес денят е чист. Няма мъгла.

— Това е хубаво — отвърна Лорън.

Необикновено.

По дяволите, той искаше да разговарят, а тя не бе в настроение. По-рано щеше да му обърне внимание, да бъде вежлива, да бъбри по целия път до студиото, макар и да няма желание. Сега това беше друга Лорън, която вече не се съобразяваше с никого. Тя затвори междинното стъкло и го сряза на средата на изречението.

Пиа искаше да дойде с нея, но Лорън не й позволи, защото беше пътуване, което трябваше да осъществи сама. Това пътуване бе проверка. Бе пораснала и нямаше да забърка каша, когато види Ник отново.

Щом пристигна в студиото, веднага я изпратиха в гримьорната.

— Имам предложение за грима — рече тя на гримьорката.

— Нямате проблеми — съгласи се момичето. — Ще направя каквото ми кажете.

— Явно тази героиня трябва да изглежда безкомпромисна, ала въпреки това леко уязвима. Тъмносиви очи, естествени вежди, малко червило.

— Звучи добре — каза момичето.

Лорън бе прочела сценария в самолета. Както винаги, женската роля бе в известен смисъл пасивна, но ако получеше ролята, тя имаше много идеи.

— Чух, че Ник Ейнджъл лично щял да дойде да ви изпробва — съобщи й момичето с благоговеен тон.

Лорън не бе изненадана. Знаеше, че той ще се появи. Е, тя бе подготвена. Сега и двамата бяха женени — бяха на равна нога.

— Той е приятен човек — продължи гримьорката. — Жена му обаче е много противна. Не идва често на снимачната площадка, но когато дойде — майчице мила, тогава става страшно. Човек би си помислил, че е кралска особа.

— Актриса ли е? — попита Лорън.

— От това, което съм чула, излиза, че е искала, но не е успяла.

— О — задоволи се само с възклицание Лорън.

Беше виждала снимки на Ник и на жена му. Не беше жена, за която си представяше, че той може да се ожени.

Не тръпна от очакване — строго си повтаряше тя. — Когато го видя, няма да се разтапям както миналия път. Сега съм друг човек. Най-накрая пораснах. Отдавна беше.

Така ли, Робъртс?

Така.

Срещнаха се на снимачната площадка, нямаше време за личните им чувства, тъй като бяха заобиколени от хора.

— Хей, поздравления за успехите ти. — Ник беше вежлив, но приятелски настроен непознат. — Радвам се да те видя отново.

— И аз, Ник. Ти си изумителен. Не мога да повярвам на кариерата ти.

Той се усмихна.

— Знам, добра е, а?

Тя му се усмихна на свой ред.

— Много добра.

Той я погледна по-отблизо.

— Я да видя — като че ли си се променила.

Тя направи гримаса.

— Да, бръчки — остарявам.

— Ти — никога.

— Благодаря ти.

Режисьорът дойде да се представи и я попита дали се чувства добре на сцената. Лорън кимна.

— Прегледах сценария. Разбирам ролята.

— Прекрасно. — Режисьорът отиде да се съветва с оператора.

— Фреди Лион говори със суперлативи за теб. — На Ник му правеше силно впечатление как тя се оправя. — Смята, че можеш да бъдеш голяма актриса.

— Радвам се, че имам възможността да се опитам в този филм. Знаеш, че винаги съм обичала да играя.

Той кимна и си припомни Бети и техните уроци в Бозуел.

— Това ме връща назад. Помниш ли „Котка върху горещ ламаринен покрив“?

Тя се усмихна.

— Как е възможно някога да забравя?

— Тогава ти беше актрисата — призна Ник. — А аз — аматьорът.

— Сега е обратното.

— Ей, недей да говориш така — ти си точно толкова известна, колкото и аз.

Лорън кимна.

— Не е ли странно?

— Да. Двамата със Синдра си приказвахме за това една вечер. Решихме, че трябва да е имало нещо във водата на Бозуел.

— В такъв случай…

— Знам какво се готвиш да кажеш — прекъсна я той със смях. — Какво стана тогава със Сток, Мег и останалите? Номерът е следният: трябва да пиеш от водата, после да изчезнеш от града.

И двамата замълчаха за малко, преди да продължат разговора си.

— Поздравления, Ник. Не съм те виждала, от как си се оженил. Разбрах, че имаш и дете.

— Да. Лиса е малка красавица.

В един болезнен миг Лорън помисли за бебето, което бе абортирала. Бебето на Ник. Не му беше споменала. Не му бе казала и какво се случи между нея и баща му. Така бе по-добре.

Режисьорът се обърна и попита дали са готови.

— Хайде да го направим — подкани я Ник. — Да го направим така добре, както едно време. — Погледна я. — Нали, Лорън?

Тя пое дълбоко въздух.

— Добре, Ник.

Той се държа така, че сцената да се снима спокойно, обясняваше й за ъглите, под които снима камерата, за светлината и как най-добре да играе пред обектива.

— Различно е от театъра — допълни той. — Всеки играе сам за себе си, вместо да подпомага другия, както е там. Камерата хваща всичко.

Очевидно не бе гледал рекламите й. Тя знаеше точно какво да прави.

Когато изиграха сцената, той й отдаде заслуженото — искаше тя да вземе ролята. Свършиха преди обед.

— Добре, аз плащам — покани я Ник.

— Не, Фреди Лион плаща — поправи го тя бързо. — Той е изпратил кола за мен.

Ник изпита ревност. Към какво, мамка му, се стремеше Фреди?

— Аз канен ли съм? — попита той небрежно, докато вървеше след нея на път към гардеробната й.

Лорън вдигна рамене.

— Не знам, по-добре питай Фреди.

— Ей, аз не трябва да питам, той е мой импресарио. — Замълча за момент. — Нямаш нищо против, ако дойда, нали?

Тя спря пред вратата на гардеробната.

— Не.

— Ще накарам някой да се обади на Фреди и да му каже, че ще те заведа в ресторанта. Искаш ли да се чакаме тук след петнайсет минути?

Щом той си тръгна, тя изтича до огледалото и се вгледа в отражението си.

Нищо не се бе променило. Абсолютно нищо. Тя все още бе влюбена до ушите, както винаги досега.

Лош късмет, Робъртс.

Мамка му.

Обядът мина под знака на Фреди. Беше чаровен, забавен и изобщо не приличаше на себе си. Бяха в „Льо Дом“ на булевард Сънсет и седяха на кръгла маса в задния салон. Ник се облегна и започна да наблюдава Лорън в действие. Променила се е, реши той. По-изтънчена, по-елегантна и категорично много по-словоохотлива. Под блясъка обаче Ник бе сигурен, че все още може да открие същата мила Лорън, в която се беше влюбил.

— Знаеш ли — рече Фреди с нова за него очарователна усмивка. — На този обяд исках да убедя Лорън да стане клиентка на „Международни актьорски импресарии“. Това обаче явно не може да стане, когато ти си тука, Ник.

— Доста добре си вършиш работата — отвърна Ник, Твърдо решен да не помръдва.

Лорън отпи от чашата с „Перие“, като съвсем добре съзнаваше борбата между двамата мъже.

— Толкова ми е приятно, че те виждам отново, Ник — обърна се тя към него, сякаш не бяха нищо повече от вежливи непознати. — А да се запозная с теб, Фреди, е истинско удоволствие.

Толкова искаше да я докосне, че не можеше вече да се владее. Другото, което искаше, бе да размаже физиономията на най-добрия си приятел, Фреди Лион.

В края на краищата Фреди стана от масата, за да отиде в тоалетната.

Ник почака, докато Фреди се изгуби от погледа му, и се наведе през масата.

— Може ли да вечеряме заедно?

Тя успя да овладее гласа си.

— Възнамерявам да се върна в Ню Йорк с късния полет.

— Та ти едва си пристигнала — отбеляза той.

— Зная, обаче утре сутринта имам важна среща. Лоренцо Марчела ми предложи да изляза с моя козметична серия.

— Да, като че ли не си достатъчно заета.

Лорън веднага зае отбранителна позиция.

— Откъде знаеш колко съм заета?

— Чета вестници. Ти си винаги обект на вниманието им заради това, че си направила едно или друго.

— Ник, аз също чета вестници. — Тя го гледаше право в очите. — И ти винаги си обект на вниманието заради това, че си чукал една или друга.

Той се засмя.

— Хубав разговор.

— Как върви бракът ти? — не се въздържа и попита тя.

— Как върви твоят? — зададе й той контравъпрос.

Очите им се срещнаха и настъпи дълъг момент на безмълвна интимност. Фреди се върна на масата.

— Лорън — обърна се към нея той, — знам, че днес няма да вземаш никакви решения, но аз ще дойда в Ню Йорк през следващата седмица и защо да не вечеряме и да поговорим тогава?

Защо да не вечеряме и да поговорим тогава? Ник не можеше да повярва на ушите си. Това е Фреди — верният Фреди. Изключително неподатливият Фреди Лион.

— С удоволствие — отговори Лорън. — Често ли идваш в Ню Йорк?

— Само когато е важно. — Фреди я сваляше.

— Ще вземеш ли и Даяна? — намеси се Ник.

Фреди му хвърли яден поглед.

— Не.

— Коя е Даяна? — попита Лорън.

— Жената на Фреди — отвърна Ник. — Страхотна жена. Имат две чудесни деца. Трябва да се запознаеш със семейството.

Фреди продължаваше да го гледа. Лорън въртеше глава ту към единия, ту към другия. Съзнаваше онова, което става, и то я забавляваше. Фреди подписа чека и те станаха да си тръгват.

— Ще закарам Лорън до хотела й — рече той.

— Няма нужда — сряза го Ник. — Ще се погрижа за нея.

— Всъщност — обади се Лорън — аз не отивам в хотела си! Мислех да пазарувам в „Нийман“, все нямам време в Ню Йорк.

— Аз работя точно там. Може би ще дойдеш и ще се запознаеш с някои други импресарии — предложи Фреди.

— Не днес. Някой друг път.

— Хайде, стига си настоявал, Фреди. Още не е подписала договор с теб — припомни му Ник.

— Ще подпише. Нали, Лорън?

Тя се усмихна с ослепителната си усмивка.

— Ще видим.

Лорън се разхождаше из „Нийман Маркъс“ абсолютно зашеметена. Не бе виждала Ник седем години, а той продължаваше да упражнява невероятно влияние върху нея. Тя все още беше същата глупава загубенячка.

Каква власт има той над нея?

Каква власт иска тя да има той над нея?

Въздъхна. И двамата са женени. Невъзможна ситуация.

Разхождаше се покрай дизайнерските колекции — изпробва сако на „Дона Каран“, избра две от „Армани“ и ги плати с кредитната си карта от „Америкън Експрес“. Не обичаше да пазарува, но беше по-добре, отколкото да се върне в хотела и да седи там, докато стане време да тръгне за летището.

— Хей…

Тя се обърна изненадана. Беше Ник.

— Какво правиш тук? — попита Лорън, сърцето й заби учестено.

— Вземам шибания си живот в ръце — отговори той.

— Какво искаш да кажеш?

— Не ходя никъде без телохранители. Тук ще ме нападнат.

Тя се засмя.

— О, хайде, хайде, никой не те забелязва. Това е Бевърли Хилс, тук са свикнали с филмовите звезди.

Една продавачка забърза към него.

— Мога ли да получа автограф за дъщеря си? — изпадна тя в телешки възторг. — Толкова ви харесва. Гледа всеки филм, в който играете.

Той хвърли триумфален поглед към Лорън.

— А вие сте момичето на „Марчела“, нали? — продължи жената, като се обърна към Лорън. — Моята дъщеря харесва и вас. О, толкова е вълнуващо!

И двамата се подписаха на парче хартия, което тя им предложи, тогава Ник взе пазарските пликове на Лорън и я подкани:

— Хайде да излизаме оттук. Върви бързо и не поглеждай към никого.

Тя високо се изсмя.

— Все едно работиш в ЦРУ.

Той я хвана за ръка и тя усети, че започва да се разтопява.

Портиерът чакаше до колата отвън. Ник му бутна двайсетачка.

Влизай вътре и затягай колана, ще говорим независимо дали искаш, или не.

— Казах ти — запротестира Лорън, макар да знаеше, че е безполезно. — Трябва да хвана самолета.

— Ще се погрижа да го хванеш.

Тя седна на мястото до шофьора в червеното му ферари.

— Мислех, че кадилакът е колата на мечтите ти. — Лорън си припомни колко говореше той за това.

— Беше, но мечтата се превърна в кошмар.

— А, значи вече не си така патриотично настроен?

— Ти го казваш. — Ник форсира двигателя и избръмча по улицата.

— Къде отиваме? — попита тя.

— На плажа. Имам къща там.

— Сигурно — отбеляза сухо Лорън.

В колата не разговаряха. Той сложи касета на Ван Морисън и се съсредоточи върху пътя. Тя гледаше право пред себе си, докато се носеха по Уилшир към тихоокеанското крайбрежно шосе.

След двайсет минути Ник направи опасен ляв завой към лъкатушещ път и спря пред къща със спуснати капаци.

— Това е моето убежище — обясни й той. — Това е единственото място, където намирам уединение.

— Откъде знаеш, че жена ти не е тук?

— ’Щото тя не знае за тази къща. Купих я без нея. Имах нужда от нещо, което да е само мое.

Място, където няма слуги, не звънят телефони и не ме подлудяват разни хора.

— Не ми изглеждаш особено щастлив — констатира тя, докато той й помагаше да слезе от колата.

— Хей, имам много задължения в живота си, а ти?

— И аз, но обичам всяко едно от тях.

— Това е, защото си се превърнала в работохоличка. Няма списание, в което да не присъстваш.

— Няма филм без теб.

И двамата започнаха да се смеят, като премахнаха напрежението.

Той извади ключ, отвори масивната врата и тя влезе в рая. Къщата бе разположена на отвесна скала и имаше прозорци от тавана до пода, от които се откриваше гледка към океана. На ръба на скалата бе кацнал огромен плувен басейн, който сякаш преливаше в океана, макар че бе на стотици метри над него.

— Изумително — възкликна Лорън, когато излязоха навън.

Ник постави ръце на раменете й и я обърна към себе си.

— Не ми се обади в Ню Йорк. Седях в оная шибана хотелска стая и чаках пет дни.

— Щях да ти се обадя, ако смятах, че е възможно да сме заедно.

— Защо не можем да сме заедно? — настоятелно попита той. — Нека не си говорим глупости. Ти знаеш, както и аз знам, че и двамата искаме това.

— Ник, дръж се сериозно. Аз все още съм омъжена, а сега и ти си женен.

— Щастлива ли си, Лорън? — Той се втренчи нея.

— Не — отговори тя и започна да потъва в зелените му очи. — Но какво значение има това?

— Какво ще кажеш за този план — и двамата да се разведем?

Лорън поклати глава.

— Казваш го, сякаш е нещо обикновено. Животът не е толкова елементарен.

— Животът е такъв, какъвто го направиш, Лорън. И двамата работим много, защо не можем да сме заедно?

— Как си представяш, прибирам се вкъщи и заявявам: „Хей, Оливър, ходих до Лос Анжелос, срещнах един стар приятел и реших да се разведем.“ Мислиш ли, че ще го приеме? А ти? Ще кажеш ли на жена си: „Хей, Лорън се върна. Сбогом.“ Тя е майка на детето ти, Ник. Ти имаш задължения.

Той отказваше да възприеме „не“ като отговор.

— Ако наистина го желаем, можем да го уредим.

Лорън отново поклати глава, като отчаяно се опитваше да остане сдържана.

— Не знам дали искам, Ник. Какъв би бил съвместният ни живот? Ти си голяма кинозвезда, а аз работя непрекъснато. Изобщо няма да се виждаме.

— Защо толкова усложняваш всичко?

— Не е така. Ние сме различни. Това не е Бозуел и вече не сме деца.

Ник я целуна изненадващо. Тя не се противопостави. Стояха на терасата, впили устни, притиснати един до друг в отчаяна прегръдка.

— Обичам те — промълви той много тихо и се отдръпна. — Винаги съм те обичал и ще те обичам. Нищо не е в състояние да промени това.

Тя се почувства безпомощна.

— Не го казвай, Ник.

— Трябва, защото това е истината.

Отново започнаха да се целуват. Лорън направи вял опит да се отдръпне.

— Трябва да се връщам, самолетът ми…

— Пет пари не давам за самолета ти. Оставаш тук тази нощ. Ще прекараме една нощ, която никой от нас няма да забрави.

О, да, това е, което искам. Това е, което истински желая.

— Ник, ти не разбираш. Не мога…

— Ей, Лорън, така ще бъде — изрече властно той.

Тя продължи да възразява.

— Не знам…

Той все още не приемаше отказа за отговор.

— Е, аз знам.

Отново впи устните си в нейните и всичко изчезна.

След ужаса с мнимото забременяване от Лоренцо Лорън си обеща, че никога повече няма да мами Оливър. Това обаче си е нейният живот и тя трябва да го живее. По дяволите последиците. Ник е прав. Те заслужават една вълшебна нощ заедно.