Джаки Колинс
Американска звезда (44)

Четиридесет и трета глава

Предложението бе следното — Мани искаше от него да се качи на лимузината, да премине границата и да отиде в Тихуана, там да вземе пътник от хотел „Сънсет“ и после да се върне обратно в САЩ. Поне звучеше доста просто.

— Това ли е? — попита предпазливо Ник.

— Лесно ли ти се вижда? — Мани се облегна в огромното си кресло, диплестата му брадичка потрепери.

— Разбира се — отвърна той. — Зависи само какво носи пътникът.

— Нека не те затормозяваме с това. — Мани потърка брадичката си. — Така няма да знаеш нищо.

Ник си помисли, че изобщо не бива да вярва на Мани, но усещаше възможността да спечели пари и тъй като спестяванията му от Чикаго бързо се топяха, реши да проучи въпроса по-задълбочено.

— Колко?

Мани му смигна многозначително.

— Повече, отколкото печелиш сега.

— Слушай — рече Ник, — не знам какво ще карам, но няма да премина границата за по-малко от две хилядарки.

— Това са много пари.

— От туй, което чувам, и рискът е голям.

— Добре, добре — неохотно се съгласи Мани.

Дебелакът прие предложението му твърде лесно.

Ник моментално си помисли, че е трябвало да поиска повече.

— Кога ще се прави това? — поинтересува се той.

— По някое време следващата седмица. Нещата тъкмо се уреждат.

— Кой ще пътува?

— Ученичка.

— Ученичка?

— Да. Искаш ли да изкяриш нещо от това?

Ник съзнаваше, че прекрачва в опасна територия. Нямаше начин заниманията на Мани да са законни. Наистина ли държеше да се замеси?

— Трябва да те запозная с един човек — съобщи му Мани.

— Кой е той?

— Специална курва, така че си избий мераците.

О! Притрябвало му е да налита на момиче, което си има работа с Мани. Шибана история. Мани натисна звънеца и вратата се отвори.

— А сега поздрави Шуга. — Мани я представи, сякаш беше английската кралица. — Двамата с Шуга сме заедно от пет години. Женени сме от две — гордо добави той. — Щастливи сме като два пясъчни бръмбара.

Шуга беше на двайсет и три, изглеждаше на шестнайсет и се държеше, сякаш е на дванайсет. Бе избрала черна ластична рокля, която едва прикриваше горната част на пълничките й бедра, носеше бели ботуши с връзки отпред и толкова фалшиви бижута, колкото можеше да накичи по себе си, без да се строполи под тежестта им. Беше твърде развита над кръста, ниска, плътта й бе розова, косата — дълга до раменете, изрусена, с тъмни, прераснали повече от два сантиметра корени.

Пушеше непрекъснато, дъвчеше дъвка и си гризеше ноктите.

Застана до съпруга си и впери злобен поглед в Ник. Имаше малки кръгли очички, нацапани с прекалено много грим, и тънки и зли устни, постоянно изкривени в подигравателна усмивка.

— Шуга е изискана курва — обясняваше му Мани, сякаш нея изобщо я нямаше. — Помага ми за много неща.

Да, помисли си Ник, обзалагам се, че е така.

— Исках да се срещнете — продължи Мани, като докосна жена си по бедрото, — понеже именно Шуга ще вземеш от Тихуана.

Исусе Христе, в какво се замесва?

— Каза ми, че щяло да бъде ученичка.

— Не се притеснявай — ще е облечена като ученичка.

— Нещо ме пързаляш.

Тогава се обади Шуга, гласът й беше висок и писклив.

— Върви на майната си — изруга тя и настървено зажвака дъвката си като бясна крава.

Ама и това щеше да е едно пътуване…

 

 

Школата по актьорско майсторство на Джой Байрън се помещаваше в празен склад в бедняшката част на Уилшир. Самата Джой Байрън беше възрастна англичанка със стържещ глас, като ножовка. Носеше дълга рокля на цветя върху костеливото си тяло и слънчобран, който й придаваше ексцентричния вид на Лудата от Шайо.

Ник никога не би си го признал, но беше изнервен до крайност.

— Е… ъ, и какво да правя? — попита той, като се стараеше да изглежда спокоен.

— Нищо — отвърна Ани. — Ти си просто един наблюдател. Би ли се отпуснал?

— Добре, добре. — И си помисли защо ли се подлага на това.

Тя го хвана за ръката.

— Ела, ще те запозная с нея.

Той неохотно се остави да бъде поведен през помещението.

— Мис Байрън, това е един мой приятел. Може ли да остане да слуша?

Джой Байрън се обърна и го изгледа.

— И как ни е името, млади момко? — попита тя с властен глас.

— Ник — измънка той.

— Нямаме ли презиме?

— Ник Анджело.

— Откажете се от това „о“ и от италианското звучене. — Джой Байрън направи театрален жест. — Ник Ейнджъл, вече го виждам в неон.

— Така ли?

— Разбира се. — Тя се обърна да поговори с друг ученик и Ани го дръпна назад. — Хареса те.

— Откъде разбра?

— Убедена съм.

Той се усмихна с пресилена шеговитост.

— Е, да де, не съм просто някой си.

— Ето това ми харесва у тебе, Ник — никакъв егоцентризъм. Ела, ще намерим място ей там.

Очите му огледаха голямото лъхащо на мухъл помещение. Имаше няколко момчета в тенис фланелки и дънки, подражатели на Марлон Брандо, и много хубави момичета, които явно се възприемаха твърде на сериозно. Актьори. Същите като него.

Когато всички се настаниха, Джой Байрън застана отпред и се обърна към учениците.

— Днес ще говорим за мотивацията — започна тя. Последва дълга драматична пауза. — Когато работех с Оливие, Гилгуд, всъщност с всички английски величия, една от първите им мисли, преди да излязат на сцената, бе мотивацията, мотивацията, каква точно е моята мотивация.

Ник предусещаше, че това ще е доста различно от уроците по актьорство при Бети Харис в Бозуел. И беше прав. Когато преподаваше, Джой Байрън обръщаше внимание на онова, което смяташе, че учениците трябва да знаят, говореше много за невероятно успешната си кариера в Англия.

— Била ли е голяма звезда там? — прошепна Ник на Ани.

Ани кимна с блестящи очи.

— Тя е велика преподавателка.

— И защо се е отказала?

— Не знам.

По средата на урока Джой извика двама от учениците си отпред и ги накара да импровизират сцена на гняв. Ник внимателно наблюдаваше двамата млади актьори.

Бяха добри.

Той бе по-добър.

След като свършиха, Джой отново стана, дръпна им дълга и сурова критика и после прикани останалите да коментират. Някои от учениците нямаха търпение да ги разкъсат на парченца, а отзивите на неколцина други бяха доста ласкави.

— Трябва да се преценява и доброто, и лошото — прошепна Ани. — Всички се изказват. Повярвай ми, понякога тук е много жестоко.

Той не можеше да реши дали да се забърка в тия глупости. Едно беше да играеш в Бозуел, а тук беше Холивуд и на него не му допадаше мисълта, че ще бъде критикуван.

Когато си тръгваше, Джой Байрън го спря и положи изящната си, с изскочили вени ръка върху неговата.

— Ти имаш излъчването, мило момче — поласка го тя със сериозния си глас и английски акцент.

— Така ли? — попита той предпазливо.

— О, да. Винаги го разпознавам — потвърди Джой. — Имаш излъчването.

Ник въздъхна дълбоко, поемайки аромата на мухлясали рози, примесен с нафталин.

— Да, е, ъъ… радвам се да го чуя.

Тя го фиксира с воднистите си очи.

— Когато дойдеш следващия път, ще ми изиграеш някой етюд.

— Още не съм решил дали ще посещавам уроците.

— А, да, но понякога приемам ученици безплатно. Ще видим. Ела подготвен следващия път.

— Какво ти каза тя? — поиска да разбере Ани веднага щом излязоха навън.

Когато й предаде думите на Байрън, тя наистина се развълнува.

— Боже мой, ти не си си мръднал пръста, а си й направил такова впечатление.

— Може би й се чука — пошегува се той.

Ани не остана доволна.

— Не е смешно — строго отбеляза тя. — Джой Байрън е истинска професионалистка.

Ник взе ръката й.

— Ей, искам нещо да те попитам — имаш ли си постоянен приятел?

— Защо? — стрелна го тя с подозрение.

— Мислех, че можеш да ми помогнеш. Ако нямаш приятел, би могла да дойдеш при мен в събота вечерта.

Настъпи дълга пауза, преди Ани да отговори.

— Ник — започна тя колебливо, — не искам да се обвързвам с никого.

— Ей, ама кой иска? Единственото, за което те моля, е да репетираш заедно с мен. Трябва да подготвя нещо, нали?

— О — тя се притесни, че го е разбрала погрешно. — Ще ми е приятно.

В събота вечерта хазайката му организираше обичайния съботен купон. Той не обърна внимание на кибиците и насочи Ани право към апартамента си. Навсякъде миришеше на марихуана.

— Не дишай толкова дълбоко — пошегува се Ник. — Едно дълбоко вдишване, и си дрогирана до края на седмицата!

Тя се приближи до големите прозорци, които гледаха към плажа.

— Как намери тая квартира?

— Синдра ми помогна.

— Прекрасен изглед.

— Да, извадих късмет.

От стереоуредбата на хазайката му така гърмеше реге, че почти щеше да ги измете от стаята.

— Това е отдолу — обясни той. — Организира купон всяка събота. Хората трябва да са в настроение. — Отвори хладилника и проучи съдържанието му. — Какво ще кажеш да пийнем? Имам бира и кола. Избирай.

— И двете ще ми се отразят зле — отказа Ани. — Ще пия обикновена вода.

— Никога ли не правиш нещо, което ще ти навреди? — подразни я Ник и взе една чаша.

— Не, ако мога да го превъзмогна — отвърна тя старомодно.

Той откри скъпия на сърцето му екземпляр на „Трамвай Желание“ с автограф, отвори на една сцена, която особено харесваше, и го подаде на Ани.

— Какво ще кажеш да изпълня на Джой сцена оттук?

— Хм. — Тя прегледа страниците. — Искаш да го направиш с мен ли? — попита и се настани на дивана.

— Какво искам да направя с теб? — отвърна той; все още нарочно я дразнеше. Бузите й поруменяха.

— Ник, бъди сериозен.

Той тръгна към нея, а в същото време съзнаваше, че не трябва.

— Сериозен съм. — Сложи ръце на раменете й и я притегли към себе си.

Когато започна да я целува, тя бе несигурна и неспокойна. Направи неуверен опит да го отблъсне.

— Отпусни се — заубеждава я Ник, като съзнаваше съвсем ясно, че я е пипнал. — Трябва да имаш някакво развлечение в този живот — добави той и прилепи устните си към нейните.

Точно когато вече бе стигнал донякъде, ги прекъсна силно чукане на вратата. Ани използва момента, изтръгна се от прегръдката му и виновно скочи на крака.

— Не обръщай внимание — успокои я Ник. — Сигурно някой търси кенеф.

— По-добре виж кой е. — Тя беше доволна, че се е изтръгнала.

— Боже, точно когато ни ставаше хубаво, а? — Той отиде до вратата и я разтвори широко.

На прага стоеше Дьовил с куфар в ръка.

— Здрасти, миличък. Аз дойдох.