Джаки Колинс
Американска звезда (32)

Тридесет и първа глава

— Измий пода.

— Не съм нает, за да мия пода.

— Да ти го начукам, хайде. Санитарните инспектори ме преследват.

Кю Джей държеше заведението. В главата приличаше на плъх — с провиснала мазна коса, дълъг нос и малки, дръпнати очички. Носеше мърляв бял костюм, евтина черна риза и яркозелена вратовръзка. Не беше много висок, накуцваше и пушеше пурети. Още нямаше четирийсет, но беше на път да ги навърши, ако някой не го пречукаше преди това. Кю Джей имаше доста врагове. Ник грабна парцала и отиде да мие пода. Едва от няколко часа беше тук, а вече мислеше да напуска.

— Къде намери тоя кретен! — обърна се Кю Джей към Лен, така наречения шеф.

Лен сведе поглед към дългия си тънък нос.

— Дойде от улицата. Наех го временно.

— Кажи му, че не търпя дързости.

— Добре, добре, ще му кажа.

Говорят за него, все едно, че не съществува. Дали съзнават, че са имали късмет да примамят някого на работа в това долнопробно заведение? Стриптийзьорката с уморения вид, която бе видял вече, дойде в кухнята, облечена само в късо кимоно и с жълта панделка на главата.

— Здрасти, Кю Джей.

— Здрасти, кукло.

— Слаба работа.

— Така е по това време на годината.

Тя отвори големия кухненски хладилник, взе мляко, отпи от кутията и го остави обратно.

— Това е кофти навик, Ерна — мърмореше Кю Джей. — Някой нещастен глупак ще пие кафето си с твоите плюнки.

— Трябва да е щастлив — прозина се Ерна, бръкна под кимоното си и се зачеса енергично. — Кое е това момче Лен?

— Изпробваме го — отвърна Лен. — Ако не счупи нещо, ще получи работата.

— Сладък е — отбеляза Ерна и леко намигна към Ник. — Изкарай го пред хората, направи го помощник-сервитьор.

— Да ме прощаваш — намеси се Кю Джей, — но тук аз имам думата.

— Просто предлагам. — Ерна отново намигна на Ник. — Може би и дамите ще искат да си изплакнат очите с нещо.

— Глупости. — Кю Джей поклати глава, обърнат към Лен. — Жена ти ще ми каже кого да назначавам.

Лен не му обърна внимание, беше зает с изтеглянето на карантиите от едно пиле.

Ник се замисли какво ли правят Синдра и Джоуи. Преди вечерната смяна смяташе да се прибере до хотела и да провери. Погледна бегло часовника си — беше почти шест, което означаваше, че от три часа чисти.

— Кога искате да се върна? — попита той Лен.

— Как така кога да се върнеш? — поинтересува се Кю Джей, прескачайки оставения на пода кашон с увехнала зелена салата. — Точно сега започват да идват клиенти. Няма да мърдаш оттук, докато не затворим.

— Той ми каза, че ще работя два часа на обед и два-три вечерта. — Ник кимна към Лен.

Кю Джей вдигна рамене.

— Излъгал те е.

— Остава ли уговорката, че плащате на час?

— Да, да — потвърди нетърпеливо Кю Джей и се зае да навива маншетите си, на които имаше златни копчета с огромни перли. Ник се зачуди дали са истински.

— Кой ден се плаща? — попита той.

— В петък. Боже! Само това ми липсваше — шибан мияч с голяма уста!

— Остави го на мира, Кю Джей. Той работи усърдно — обади се Ерна, неговият нов ангел хранител. — Веднъж и тук да стане почти чисто.

Когато си тръгна оттам, минаваше един след полунощ. Ако уговорката бъде спазена, ще получи повече от двайсет долара. Но, Боже, колко е уморен, направо капна, а и не може да си спомни името на хотела.

Мъкна се из улиците почти цял час, докато накрая се отказа, слезе в метрото и се сви на една пейка при мъжката тоалетна. Ще намери хотела утре сутринта, сега единственото, за което може да мисли, е, че му се спи.

Малко преди да потъне в забрава, си спомни за Лорън и заспа с усмивка на лицето.

Събудиха го ръце. Обезумели, настойчиви ръце. Отвори очи и видя над себе си добре облечен възрастен мъж, който се бореше с ципа на дънките му.

— Какво правиш, по дяволите! — отблъсна ръцете му Ник.

— Ще ти платя — обещаваше мъжът с трескав блясък в очите. — Ще ти платя добре. Десет долара, за да те шибам, или ако искаш, по другия начин ще…

Ник скочи и слисано се вторачи в мъжа, който отстъпи и се сви до стената.

— Аз… аз мога да ти дам дори петнайсет — продължи мъжът и облиза устни. — Дори двайсет…

— Върви по дяволите! — озъби се Ник и затича по перона към стълбите. — Върви по дяволите, перверзен тип!

— Няма нужда да…

Ник излезе на улицата, на свеж въздух. Пое дълбоко дъх. Да му се не види! Ако това предлага големият град, по-добре да си отваря очите на четири.

Погледна си часовника; минаваше седем и улиците вече бяха оживени. Сега, на светлото, успя бързо да намери хотела, да се промъкне край администрацията и да се качи до тяхната стая.

Синдра и Джоуи спяха. Сигурно се бяха притеснявали за него. Ник силно разтърси Джоуи.

— К’во става? — промърмори Джоуи и отвори едното си око.

— Върнах се, ето какво.

Джоуи се изправи с мъка.

— Къде беше бе, човек?

— Работих. А вие къде бяхте?

Джоуи бе поразен.

— Намерил си работа?

— Не е нещо особено. Миене на чинии. Ще стоя там, докато се отвори нещо друго.

— Миене на чинии… — Синдра се надигна изпод завивките. — Не съм избягала от къщи, за да правя това.

— Добре де, не го правиш ти, нали? Аз го правя — отвърна Ник. — И това е само докато се окопитим.

— Скоро ще бъде — уверено каза Джоуи и изскочи от леглото. — Много скоро.

За нещастие, установи Ник, той единствен си бе намерил работа. Нито Синдра, нито Джоуи бяха имали късмет. Тайно се гордееше със себе си. Доказа, че е в състояние да се справи сам, а това е голямо постижение — може би отдавна трябваше да избяга от баща си.

По-късно, когато отново отиде на работа, всичко му се стори много по-познато. Тършуващият из боклукчийските кофи плъх му изглеждаше стар приятел, а Лен в мръсната си престилка дори му махна сърдечно и поръси навсякъде около себе си с пепел от цигарата.

Ник Анджело. Миячът на чинии. Все пак някакво начало.

По-добре от нищо.

 

 

Макар и да беше едва на седемнайсет, Синдра познаваше този поглед — четеше го в очите на повечето мъже, щом я видеха.

И този не беше по-различен. Мършава дребна оплешивяваща мижитурка с очила и нервен тик.

— На колко си години? — попита я той и си зачопли носа.

Беше отишла да кандидатства за работа като разпоредителка в едно кино. На колко години ли трябва да си, за да показваш местата на хората? Реши да стреля напосоки.

— На двайсет.

— Имаш ли препоръки?

— Не.

Той престана да търси съкровището в носа си и я огледа през дебелите стъкла на очилата си.

— Никакви препоръки, а?

Много важно. Насили се да се усмихнеш.

— Това ще е първата ми работа — обясни вежливо тя.

Мъжът се втренчи в бюста й.

— Бих те взел, но управата иска препоръки.

— Как мога да имам препоръки, след като не съм работила? — зададе тя съвсем логичен въпрос, като изпитваше желание да е облечена с по-дебел пуловер.

Мъжът намести очилата си.

— Не мога да рискувам.

Това беше петото място за деня и сигурно петдесетото за седмицата. Търсеше всеки ден, както и Джоуи. Как стана така, че Ник излезе на улицата и веднага си намери работа? Не беше честно. Чудеше се дали ще й изпратят препоръка, ако пише до консервната фабрика в Бозуел.

Да послужи, пред когото е необходимо. Няколко месеца Синдра Анджело си съсипа черния задник от работа, за да не позволи някоя излишна праскова да попадне не на място в дадена консервна кутия. Стоеше на конвейер по десет часа и й плащахме минимална заплата. А, да, и всеки мъж, който работи тук, се опита да я чука.

Няма начин. Напусна, без да ги уведоми, Галахър, майсторът в нейния цех, сигурно още я плюе. Излезе от киното и пак тръгна по улиците. Беше горещо и краката я боляха. Седна на пейка до автобусната спирка и се помъчи да обмисли следващото си действие.

Използвай външността си — тихо й шепнеше някакъв вътрешен глас. — Направи така, че да работи в твоя полза.

Спомни си разговора за едно място преди два дни. Обявата гласеше:

ТЪРСЯТ СЕ ТАНЦЬОРКИ

Отиде в таванско помещение в централната част на града и застана в редица с още двайсет други момичета, докато някакъв мъж, гол до кръста, ги снимаше с видеокамера. Когато свърши, им каза:

— Добре, сега голите снимки. Която не иска да се съблича, веднага да си тръгва.

Синдра и още три момичета бързо се оттеглиха. Останалите започнаха да се събличат. Какво ли щеше да се случи, ако бе останала? Сви рамене, не я интересуваше. Не може да се разхожда наоколо гола, не е в стила й. А тя има стил. Каквото и да стане, каквото и да я чака в бъдеще, винаги трябва да вярва в себе си — в противен случай с нея е свършено.

 

 

— Имам двама приятели, търсят работа — изтърси Ник.

Тази вечер Кю Джей беше в кафяв кадифен смокинг, доста протъркан на лактите. Що се отнасяше до собственото му мнение за себе си, той би препоръчал на Кари Грант да обърне внимание на външността си.

— К’во си мислиш, че е тук? Шибана благотворителна организация? — попита Кю Джей и извърна лице към Лен, все едно искаше да каже:

Кой е тоя загубеняк? И защо работи при мен?

Лен претегляше парче заек, което не след дълго щеше да бъде сервирано като „Пиле сюрприз“.

— Ти не си много словоохотлив, не идваш в кухнята. Това момче не спира да говори. Въобразява, си, че е актьор.

— Актьор? — Кю Джей успя да се престори на изненадан. — Само аз мога да назнача шибан мияч на чинии, който си въобразява, че е актьор.

Както винаги, те разговаряха за него все едно, че го няма. Голяма работа. Вече е свикнал. Две седмици работа при Кю Джей и обръгна на всичко. Мястото е дупка, но както се оказа — доста популярна дупка. Не му трябваше много време, за да разбере, че Кю Джей е превъзпитан крадец, който е прекарал толкова дълго време в затвора, че преди няколко години е решил да се откаже от престъпния си живот и да открие ресторант и бар заедно с шурея си Лен — бивш сервитьор в един от най-модерните хотели в Чикаго. Ерна, сестрата на Кю Джей, се обявила за главна стриптийзьорка. В нейно отсъствие Кю Джей недоволстваше.

Трябва да я освободим, Лен. Когато се съблече, половината ми клиенти стават и си излизат!

— Ти ще й кажеш — гласеше стандартният отговор на Лен. — Аз спя с нея.

Клиентелата на Кю Джей се състоеше от по-колоритните елементи на чикагската престъпна общност. Впрочем те бяха незначителни, но всички имаха пари за харчене и Кю Джей им гарантираше приятно прекарване — въпреки Ерна и нейния танц със седем воала.

Кю Джей беше радушен съдържател, който между другото се занимаваше и с укриване на крадени вещи, но въпреки острия си език бе щедър. Именно затова Ник реши да повтори думите си.

— Имам двама приятели, търсят си работа.

— Да не ти приличам на бюро по труда? — попита Кю Джей и разпери ръце в знак на безпомощност. — Плащам на девет души седмично — десет, ако включим и чистачката, която изобщо не чисти. Аз да не съм — той повиши тон за авторитет — шибан приют за шибани пубертетски загубеняци от Изтока?

— Запада — поправи го Ник.

Кю Джей му хвърли гаден поглед.

— И на всичкото отгоре сега трябва да не влизам дори в собствената си кухня заради голямата ти уста. Какво съгреших, че да заслужа това наказание?

Лен взе цигарата си, която димеше на една лавица. Дръпна от нея и насъбралата се пепел падна върху претегленото заешко месо. Нито Кю Джей, нито Лен се притесниха.

— Може ли да ги доведа — попита Ник, докато ловко подреждаше една купчина измити чаши за бара.

— Не — отказа Кю Джей.

— Не — отказа и Лен.

— Ще ви харесат — настоя Ник.

Два дни след това той пристигна в шест часа заедно със Синдра и Джоуи, които се криеха зад гърба му.

Кю Джей я стрелна с очи.

— Твърде хубава — отбеляза той. — Проститутките ще я намразят. Не мога да имам стриптийзьорка, по-хубава от клиентките — надали ще им се понрави това.

— Не съм стриптийзьорка — ядосано се обади Синдра и погледна Ник.

Кю Джей хвърли поглед към нея.

— А к’во си ма, кукло? Мозъчен хирург с цици?

— Певица.

— К’во?

— Чухте ме добре.

Кю Джей подръпна яката на раираната си риза и разхлаби вишневочервената вратовръзка. Момичето е хубаво — малко мургавичко за вкуса му и опасно младо, но от класа. Може би клиентите му ще идват заради тая кукла, ако накара Ерна да я облече в тясна червена рокля с много дълбоко деколте. Даа, защо пък да не бъде господин Покровителят и да й даде шанс.

— Ще полудея — поклати глава Кю Джей. — Една вечер. Десет долара. Ако не те харесат, си заминаваш.

— Ами аз? — обади се Джоуи. — Аз съм…

— Достатъчно, синко. За днес свърших с добрините.

Джоуи знаеше кога да млъкне.

Певческият дебют на Синдра излезе пълен провал. Облечена от Ерна в прилепнала разголена рокля, която тутакси намрази, с тупирана коса и много грим, тя стоеше пред пиянската публика и чуруликаше собствената си интерпретация на „Уважение“ на Арита Франклин. Грешка. Никога не бе пяла на сцена и макар че гласът й бе приятно дрезгав, Синдра не знаеше как да го използва.

След няколко минути тълпата стана нетърпелива.

— Зарежи това, сладур! — извика един мъж и другите скоро започнаха да скандират същото.

Застанал в дъното на помещението Кю Джей дъвчеше клечка за зъби и се мръщеше. Бе си помислил, че може да направи откритие, но както винаги сгреши. Това момиче го изигра, убеждавайки го, че умее нещо, на което е неспособно.

— Абе ти чукаш ли я или какво? — опули се срещу него Пити Жабата, един от редовните му клиенти.

— Не, просто й давам шанс — отвърна Кю Джей и оправи кадифения си смокинг.

— Айде бе, сигурно я чукаш. — Пити Жабата шумно сръбна от питието си.

— Много е млада бе — рече Кю Джей и се отдалечи.

Когато Синдра свърши, се чуха тук-там ръкопляскания и много повече силни викове „Зарежи!“. Тя избяга от сцената.

— Напускам — заяви Синдра на шашнатия Кю Джей.

— Ти напускаш? — смая се той. — Ти ли, мамка ти, напускаш? Аз те изхвърлям, кукло. — Тя го погледна.

— Не можете да уволните човек, който вече е напуснал.

— Освен това няма да ти платя — добави Кю Джей с почервеняло лице.

— Ще платите, и още как — буйно се възпротиви тя. — Пях на сцената. Ще ми платите. Не е моя вината, че клиентите ви са просто едни тъпоглави маймуни.

Напоследък Кю Джей не бе срещал момиче като Синдра. Беше млада, но доста оперена и той не можеше да не й се възхити. Жалко, че нямаше талант.

Такава бе първата му жена — всички я наричаха Саси Сара. Избяга с електротехника, докато той гниеше в пандиза. Втората му жена избра водопроводчика. От осем години бе пак ерген и такъв възнамеряваше да остане.

Плати на Синдра десетте долара. Тя не изглеждаше особено благодарна.

— Не трябваше да ти плащам — заяви той.

— Трябваше, трябваше — отговори тя и потъна в нощта.

Кю Джей не разбираше поведението й, малко по-учтиво държане нямаше да й навреди.

— Повече не ми води приятелите си — предупреди той Ник.

— Трябваше да й дадете възможност да се поупражнява или нещо подобно — рече Ник.

Кю Джей поклати глава, обърнат към Лен.

— Какво, по дяволите, става тук? Взех си нагъл мияч на чинии и курва, която грачи като гарга, а и на всичкото отгоре ме тормозят. Заслужавам ли подобно отношение?

— Такъв е животът. — Лен потопи пръст в купа с крем.

— Мамка му! — изпсува Кю Джей. — Мамка му!

— Слушай… — опита се да каже нещо Ник.

— Още една дума, и си уволнен — сряза го Кю Джей.

Ерна влезе сияеща в кухнята.

— Страхотен удар, а?

С цялото подобаващо уважение — обърна се Кю Джей към сестра си, — гледай тоя страхотен удар да не те уцели по задника и да те заболи.

Когато Ник свърши работа и се върна в хотела, Синдра и Джоуи го чакаха отвън с опакован багаж. Беше два часът след полунощ.

— К’во става? — попита той, страхувайки се от отговора.

— Изхвърлени сме — обясни Джоуи, като потрепваше с крака, за да се стопли в студената нощ.

— Защо?

— Щото не сме си платили.

— Но аз ти дадох пари да платиш.

Джоуи се смути.

— Май съм ги загубил в тая блъсканица по улиците.

— Бунак! — измърмори Синдра.

— Ей, и без това тук ни е много скъпо — побърза да се оправдае Джоуи. — Утре ще си наемем едностаен апартамент, по-евтино излиза.

Ник се ядоса. Само той работеше, а Джоуи бе взел неговите изкарани с труд пари и ги бе профукал, подмамен от уличните съблазни за тъпи туристи. Може би беше време да се разделят.

— Студено ми е — оплака се Синдра като малко дете. — Къде ще спим?

Беше му сестра и той не можеше да я изостави.

— Хайде — подкани ги Ник. — Ще ти намерим в парка някоя удобна пейка, ще те завием с вестници и ще спиш като бебе.

Тя си възвърна заядливостта.

— Хайде, че вече нямам търпение.

Джоуи щракна с пръсти.

— Ама ти какво искаш? Апартамент в „Риц Карлтън“?

Синдра го погледна така, сякаш виждаше пред себе си най-нищожен червей.

— Да, и някой ден точно там ще се настаня.

— Със сигурност — съгласи се Ник. — Но тая вечер ще отседнеш в парка, затова да вървим.

Взеха багажа си и тръгнаха.

По пътя Ник се замисли за Лорън и колко много му липсва. Сигурно вече е прочела бележката му и може би, ако отиде в някоя поща и й пише отново, Луиз ще й предаде писмото и Лорън ще му отговори.

Най-напред обаче трябва да си намерят жилище. Джоуи бе прав — макар и евтин, хотелът им излиза скъпо. Трябваше да се преместят още преди седмици.

Когато завиха зад ъгъла, насреща им задуха леден вятър. Джоуи се спря да измъкне от една боклукчийска кофа подаващо се снопче стари вестници и обезпокои някаква мръсна котка. Тя зловещо измяука и се стрелна през улицата. Недалеч се клатушкаха двама пияни грохнали скитници. Двама наркомани пък се бяха свили в един вход и трескаво се дрогираха.

Синдра се притисна разтреперана до рамото на Ник.

— Страх ме е — прошепна тя.

— Не се притеснявай — опита се да я успокои той. — Ще се оправим.

Синдра още повече се притисна.

— Обещаваш ли?

— Ей, слушай, детенце. Докато си с мен, няма да пропаднеш. Разбра ли?

— Да, Ник.

Макар че думите му звучаха убедително, понякога и той се боеше, защото светът наоколо бе студен и жесток.