Джаки Колинс
Американска звезда (62)

Шестдесет и първа глава

Несъмнено Карлайл Ман бе хубава. Спадаше към онзи тип красавици с изящно лице, алабастрова кожа, големи сини очи, чип нос и симпатична обратна захапка. Беше дребничка, с бебешки мека руса коса, която падаше на къдрици край лицето й, и с идеална фигура.

За пръв път през живота си Ник се чувстваше притеснен при запознанството с някого. Беше я гледал в два филма, но очевидно личният контакт бе нещо друго.

— Здрасти — изрече той почти срамежливо.

— Поздравления — отвърна тя, хубавите й сини очи срещнаха неговите. — Това е голям успех за теб.

— Да, поздравленията бяха съвсем уместни. Не го уволниха. Вместо това той получи шанса на живота си. Тъй като Чарли Гири бе изпратен в рехабилитационен център за наркомани, той, Ник Анджело — извинете, Ник Ейнджъл, — бе удостоен с големия шанс.

Повериха му главната роля във филма, а това беше роля, с която можеше да се направи кариера — на млад хулиган, който се поправя, открива истинската любов и става герой.

— Имате външността. — Жената продуцент кръстосваше и отпускаше елегантните си крака.

Да, имам външността, вярно е. Външност, която вие дори не разпознахте, когато спрях до колата ви в Лос Анжелос.

— Даваме ви този шанс — обади се режисьорът — с надеждата, че ще се справите.

— Разговаряхме с вашия импресарио — добави мъжът продуцент. — Вероятно ще трябва да й се обадите.

Да й се обади? Боже Господи! Не може да повярва на ушите си. Чарли е отстранен и неговото място заема той.

— Ще се справя — измънка Ник. — Запознат съм със сценария, мога да изиграя ролята добре.

— Именно затова получавате тази възможност — обясни жената.

Истината беше, че нямаха кой знае какъв избор. Чарли Гири не бе в състояние да продължи, а те не можеха да си позволят да прекратят снимките и да чакат да се договорят с друга звезда. Бяха готови да дадат шанс на Ник.

Следващите няколко дни бяха пълна лудница. Основната му грижа бяха Синдра и Ани. Не е ли рисковано да ги остави сами в Лос Анжелос? Ще се справят ли без него? Или Ани ще хукне при ченгетата и ще развали всичко? Това е шанс, от който той трябва да се възползва.

Ник се обади и на двете. Ани бе сърдита както обикновено. Дори не реагира, когато й съобщи какъв успех е постигнал.

— Знаеш ли какво — предложи й Ник. — Изчакай няколко дни, може би ще уредя да дойдеш в Ню Йорк и да прекараш края на седмицата. Ще ти взема билет за самолета и стая. Говорих с импресариото ми, печеля достатъчно пари.

— Не мисля така — отвърна тя студено.

— Хайде де — започна да я убеждава той. — Иска ти се да видиш Ню Йорк, нали? Никога не си била тук.

— По-късно ще ти кажа какво съм решила.

Синдра се развълнува истински.

— Ти ще бъдеш страхотен, Ник — увери го тя.

— Ще направя всичко възможно. Мога да постигна и повече.

Импресариото му беше подобаващо делова.

— Това е чудесна възможност да им покажеш колко си добър. Разбира се, ти си все още твърде неопитен. Може и да не се получи, затова недей да храниш напразни надежди.

— Как решиха да вземат мен? — попита той.

Тя му каза истината.

— Този филм няма голям бюджет. Ако изчакват да намерят някакво известно име, което да замени Чарли, това ще ги забави и ще им струва толкова пари, колкото те не могат да си позволят. Ти им беше под носа, а и те смятат, че ще се справиш с работата. Името на Карлайл ще изнесе филма. Аа, Ник, и помни какво съм ти казала. Не я чукай, това е част от представянето ти.

— Преди ме предупреди да не я чукам, защото това си било право на Чарли Гири. Сега него го няма.

— Ник, ти си нов в бизнеса, не я чукай.

Франсес го посъветва същото.

— Пази всичко, което си постигнал. Чукането изисква време и енергия. Вложи цялата тази сексуална енергия в изпълнението на ролята.

Щом видя Карлайл, той веднага усети къде се съсредоточава сексуалната му енергия. Разбраха се незабавно. Ник разпита тук-там и научи историята й. Била детска кинозвезда още от осемгодишна, сега бе на двайсет и две, скоро се развела с рок барабанист и си гледала само кариерата. Майка й обикновено я придружавала на снимките, но още не била пристигнала в Ню Йорк.

— Внимавай с майка й — предупреди го Уолдо. — Тая жена е пълен кошмар.

— Защо ми го съобщаваш? — попита Ник.

— Защото всички знаем какво ще се случи помежду ви — отвърна Уолдо със зловещ смях.

Ник се ухили.

— Какво ще кажеш да запълня празнината?

На втория ден от снимките Карлайл го покани да излязат.

— Трябва да отида на тази вечеря утре. Обикновено майка ми идва с мен, но тъй като още не е пристигнала… Ще ме заведеш ли?

Тя го гледаше с големите си сини очи и той не можеше да каже „не“.

— Да, разбира се. От снимачната площадка ли ще тръгнем?

— Не, първо ще трябва да се прибера и да се преоблека. Ще ме вземеш от къщи.

— Мислех, че домът ти е в Лос Анжелос.

— Така е. Имам къща в Лос Анжелос и апартамент тук.

Брей! Това момиче наистина е преуспяло.

— В колко часа? — попита той.

Вечерята започва в седем и трийсет, но вероятно няма да седнат на масата преди девет. Ще ме вземеш в осем и половина и ще бъдем сред последните гости.

— Ъ, какво да облека?

Тя се усмихна.

— Каквото искаш. Сигурна съм, че във всичко изглеждаш добре.

 

 

Синдра бе твърдо решена да не позволи случилото се в Лас Вегас да я сломи. Засега се справяше и нямаше да допусне да падне духом. Това беше нещастие, но то остана в миналото й — точно както господин Браунинг, абортът й и другите противни неща, които бе преживяла.

Ани от своя страна настояваше, че трябва да се направи нещо. Ако Ник знаеше, щеше да побеснее.

— По-добре си мълчи — предупреди я Синдра. — Защото единственото, което можеш да докараш, е голяма неприятност за всички ни.

— В началото ти бе съгласна с мен — припомни й Ани.

— Бях разстроена. Не разсъждавах трезво. Разбери, Ани. Ник е прав, това е наша тайна и ако никой от нас не я издрънка, тя ще си остане тайна.

— Как можеш да забравиш какво се случи? — не отстъпваше Ани. — Горкият човек, а семейството му? Не те ли интересува!

— Престани да ми говориш глупости за горкия човек — ядосано я прекъсна Синдра. — Той беше дошъл с мен в мотелската ми стая, нали? Мислеше, че съм проститутка. Трябваше да го чуеш как ме наричаше.

— Все едно, той не е заслужавал да умре заради това.

— Беше злополука, Ани. Рийс не искаше да го застреля, беше просто нелепост. Когато се качиш на самолет, нали не си мислиш, че той ще катастрофира? Когато пътуваш с кола, не очакваш тя да се развали. Тези неща се случват.

— Все още смятам…

— Ще млъкнеш ли!? — Синдра изгуби самообладание, тъмните й очи мятаха искри. — Престани да говориш за това, Ани.

Отиде в апартамента си и подреди всички дрехи на Рийс в два куфара, прибра ги в гардероба до входната врата. Ник й бе предложил да освободи жилището и да се премести в неговото, тъй като той щеше да прекара в Ню Йорк поне шест седмици. Тя нямаше никакви пари и идеята й й се видя много добра. Той й бе оставил и наетата кола, така че имаше с какво да се придвижва.

Когато преглеждаше документите на Рийс, Синдра откри името на продуцента, чрез когото той се договаряше с „Рино Рекърдс“. Марик Лий. Тя му се обади по телефона.

— Къде е вашият мениджър? — попита Марик Лий предпазливо.

— Имате предвид Рийс Уебстър?

— Да, именно.

— Той вече не ми е мениджър.

— Добре — рече Лий.

— Добре? Какво означава това?

— Минете и ще разговаряме.

Втора покана не й беше нужна. След час тя отиде в офиса — за да направи впечатление, се облече в тясна червена рокля, която подчертаваше фигурата й и подхождаше на мургавата й кожа. Косата й, дълга и лъскава, падаше почти до талията. Когато влезе, Марик Лий я огледа бързо.

— Вие ли сте Синдра? — попита той и се изправи.

Тя кимна и го огледа на свой ред. Беше чернокож, възпълен и грозноват, но имаше добри очи и голяма сърдечна усмивка.

— Защо се изненадвате? — почуди се Синдра, седна на стола срещу бюрото и кръстоса крака.

Очите й зашариха насам-натам.

— Нямах представа, че сте толкова… толкова красива.

— Благодаря ви — отвърна тя скромно и поласкана от комплимента.

— Сега кажете ми — продължи той. — Този човек, за когото бяхте омъжена — този, ъ, Рийс Уебстър, той окончателно ли е извън играта?

— Да — отговори Синдра. — Съвсем окончателно.

— Между нас казано, той бе лош човек. Ние не обичаме да се намесваме в подобна ситуация.

— Каква ситуация?

— Знаете какво имам предвид. Той говореше за вас като за парче месо, все едно ще направите всичко, което поиска. Ние смятаме, че талантите трябва да могат сами да си уреждат ангажиментите.

Тя се изпъчи на стола.

— О, аз съм в състояние да си поема нещата.

Той я погледна одобрително.

— Да, да, виждам.

Синдра си помисли, че Ник вече е на път да постигне големия си успех в Ню Йорк. А тя нямаше намерение да играе ролята на малката му сестричка, която се мъкне по петите му. Твърдо бе решена да успее колкото него.

— Мистър Лий…

— Наричайте ме Марик.

— Марик. Кажете ми истината, имаме ли аз и „Рино Рекърдс“ общо бъдеще, или си губя времето?