Джаки Колинс
Американска звезда (33)

Тридесет и втора глава

Сякаш стана изведнъж — в един момент Лорън се бореше с Примо, в следващия всичко се превърна в ужасяваща смъртоносна мъгла. Ураганът, последван от гръмотевичния рев на торнадото, ги повали, повлече караваната, издигна я във въздуха и я понесе на неколкостотин метра, като че ли беше картонена кутийка.

Почти в несвяст, Лорън бе изхвърлена през вратата и падайки на земята, окончателно изгуби съзнание. Когато дойде на себе си, торнадото бе отминало на известно разстояние, помитайки всичко по пътя си, като се насочваше с пълна скорост към центъра на града.

Просната на земята, Лорън простена, вдигна ръка и напипа кръв по бузата си. Насили се да седне, обзе я силно отчаяние, когато се помъчи да си спомни какво точно се бе случило.

Примо… сграбчва я… разкъсва дрехите й… ножът. О, Боже, ножът! Дали го е убила? Обхваната от паника, тя се изправи на крака, като се олюляваше, и се опита да събере мислите си. Всичко, което успя да си спомни, бе воят на връхлитащото торнадо и как сякаш някаква вълшебна ръка я изхвърли през вратата, преди караваната да бъде издигната във въздуха и отнесена надалеч. По някакъв начин бе спасена. Но как? Огледа паркинга с караваните — сякаш бе избухнала бомба, всичко бе изчезнало. Дори дърветата бяха изтръгнати от корен.

Живееше в Средния запад и откакто се помнеше, много неща бе чувала за торнадото, но никога не бе преживявала подобно бедствие. Сега, когато бе изправена пред реалността, разбра какво може да причини тази опустошителна сила.

В далечината все още виждаше как движещият се сив стълб се огъва, а страховитата му разрушителна мощ унищожава всичко по пътя си.

Дъждът бе спрял, наоколо цареше свръхестествено спокойствие, мъртва тишина.

Опита се да върви, но краката й бяха отмалели и не я държаха. Отнякъде тъжно излая куче.

Трябва да се прибера вкъщи. Толкова ще се притесняват за мен.

С големи усилия пое. Обратно към града. Обратно към дома си, който, надяваше се, да е все още на мястото си.

Торнадото връхлетя на Мейн Стрийт като смъртоносно оръжие и с невиждана сила прокара мъртва пътека. Млечносивата фуния всмукваше всичко по пътя си. Дървета, хора, животни, коли — торнадото не подбираше.

Силата му нарастваше с всеки изминат метър и достигна връхната си точка на Мейн Стрийт, където скоростта на вятъра надхвърли двеста и петдесет мили в час.

Витрините на закусвалнята се строшиха от напора и се разпиляха на огромни парчета.

Луиз се бе сгушила в Дейв и горещо се молеше.

Той я помъкна към улицата, но в този миг таванът рухна и около тях се посипаха отломки. За да я предпази възможно най-добре, Дейв я събори на пода и я прикри с тялото си — и двамата трепереха от страх. Прелетял къс от витрината отряза единия му крак под коляното.

Луиз отчаяно изпищя, когато кръвта от раната на Дейв я заля цялата.

Торнадото продължи пътя си, сравни със земята железарския магазин на братя Блейкли, над който Фил Робъртс и Елоиз се бяха вкопчили един в друг. Така и не разбраха какво връхлетя върху тях. Последните думи, които Фил Робъртс чу, бяха писъците на Елоиз:

— Никога не съм искала да го правя, Господи. Опрости греховете ми. Моля те, прости ми!

Фунията на торнадото вдигна във въздуха колата с Джейн Робъртс и я изхвърли на близо една миля разстояние. Джейн умря от уплаха.

Колата с трупа й бе открита след двайсет и четири часа. По чудо автомобилът бе останал невредим.

Гимназията на Бозуел пострада от пряк удар. Когато учениците изтичаха в сградата, торнадото всмука покрива и разхвърли наоколо посипалите се парчета стъкло и откъртените късове бетон. Отломки паднаха върху главния газопровод и предизвикаха голям пожар.

Мег успя да сграбчи Сток, който се притискаше към парапета, единственото оцеляло нещо от сградата. Искаше да спаси драгоценния му живот, като се опитваше да не обръща внимание на истеричните му хлипания и да запази самообладание.

Мак бе изчезнал, погълнат от гигантския конус прах.

— Помощ! — пищеше истерично Сток. — Нека някой ми помогне!

— Тук съм — извика, за да го утеши, Мег. — Не се притеснявай, ще се погрижа за теб. Тук съм.

Арита Мей гледаше как фабриката изчезва пред очите й. Стоеше съвсем невредима сред тези гибелни разрушения и продължаваше да се моли.

Когато торнадото напусна Бозуел, четиринайсет души бяха мъртви, над сто и петдесет — ранени. Повече от шейсет сгради бяха повредени или напълно сринати и градът бе обявен за пострадал от бедствие.

В коментара на случилото се никой не си направи труда да спомене Бозуел — опустошителното торнадо бе причинило гибел и разрушения в целия Среден запад и малкият град Бозуел бе просто една незначителна жертва.

В новините на големите информационни средства за Бозуел почти не се намери място.