Джаки Колинс
Американска звезда (41)

Четиридесета глава

Емерсън Бърн имаше буйна дълга коса, по-хубава, отколкото на момиче. Лорън не можеше да откъсне поглед от него. Години наред беше негова почитателка, обичаше музиката му, а ето че сега беше на едно място с него. Изглеждаше нереално. Гъстата му рошава коса с цвят на мед падаше под раменете му. Очите бяха замечтани, сиви, засенчени от дълги извити мигли. Носът — орлов, а устните — необичайно плътни за мъж.

Зазяпваш се, Робъртс. Не мога да се въздържа.

Лорън не беше сама с него. Тук бяха неговият мениджър, агентът по печата, личният му секретар и Селина, която — облечена в гащеризон с десен на леопардова кожа — кръстосваше из апартамента, сякаш беше у дома си. Селина бе невероятно слаба и висока, почти колкото Нейчър. Имаше права руса коса, която падаше до гърдите й, и странни котешки очи, разположени на лице с класическа хубост. Спираше погледа си върху Емерсън, сякаш искаше да каже: Това е мое и не искам никой да го пипа.

— Така. — Емерсън стана и се протегна. — Мисля, че това е всичко.

Макар че вече наближаваше четирийсетте, все още беше в страхотна форма. Носеше прилепнал по дългите му слаби крака панталон от черна кожа, протрити ботуши и бяла риза с някакво особено жабо отпред. Особено или не, на него му отиваше.

Лорън, която беше много наблюдателна, констатира, че той не я е погледнал нито веднъж. И защо да я гледа? Тя просто е наета да помага.

С грациозна стъпка Селина се приближи до Емерсън и го целуна по устата така, че всеки да забележи играта на езика й, която тя си позволи.

— Такъв сладур си, че предоставяш апартамента си — въздъхна Селина. — Сам ще бъде изумена.

— Щом ще се забавляваме, скъпа — отвърна той и като я прегърна ниско през кръста, силно я притисна за още една целувка.

Целуваха се така, сякаш в стаята нямаше никой — всъщност сеансът на лизане и смукане продължи толкова дълго, че Лорън вече си представяше как ще тръгнат към спалнята. Никой друг обаче не обръщаше внимание. Тя реши, че останалите вече са били свидетели на подобна сцена.

С края на целувката дойде и моментът Емерсън да излезе да си върши работата.

— Довиждане на всички — извика той и тръгна към вратата. Антуражът му скочи на крака и го последва.

— До скоро, юнако мой — прошепна Селина и му изпрати въздушни целувки.

Щом си излезе, Селина престана да бъде нежно невинно цвете и се превърна в сурова надзирателка, каквато всъщност беше.

— Готово ли е всичко, Лора? Не искам никакви провали.

— Да, Серина. — Лорън подигравателно произнесе името й погрешно. — Всичко е под контрол.

— Няма да е зле, ако е така — заплашително рече Селина, сякаш Лорън й беше личната робиня. — И освен това — тя се обърна рязко, — ако Сам предварително разбере за тържеството, ще те държа лично отговорна.

Лорън си помисли, че от всички момичета на Сам Селина е най-гадната кучка.

Когато се върна в офиса, Сам избухна срещу нея:

— И къде беше цяла сутрин?

— Трябваше да ходя на зъболекар — излъга тя.

— Това не ми харесва — грубо отсече Сам. — Определяй си часовете при зъболекаря в свободното време, а не когато се предполага, че трябва да си на работа.

— Нямам никакво свободно време — опита се да обясни Лорън. — Караш ме да работя и през почивните дни, тук съм до късно вечерта. Болеше ме зъб, какво според теб трябваше да направя?

— Хм… наистина не си имала избор — предаде се Сам, после се намръщи. — Не ми е приятно да го признавам, но тук цари пълен хаос, когато те няма.

— Оправяла си се добре, преди да се появя — отбеляза Лорън.

— Да, но това е било за тогава, сега е друго.

— Хайде да се залавяме за работа. — Сам барабанеше с лакираните си нокти по бюрото. Политурата му изглеждаше като гланц на нова кола.

Лорън седна и се приготви да записва.

— Първо, искам да изпратиш бутилка шампанско на Антонио — започна Сам. — Изживял е доста неприятности по време на снимките на Селина. Наистина трябва да поговоря с това момиче, преди да се е препънало в собствения си егоцентризъм. А, после позвъни във „Флаш Козметикс“ — искат Нейчър в студиото същия ден, когато са и снимките за „Вог“. Кажи на Нейчър, че трябва да тръгне насам по-рано. Не обръщай внимание на крясъците й. След това се обади в списание „Суимуеър“, на десети им трябват всички момичета. Казах им, че е невъзможно да заведат, когото и да било на Вирджинските острови преди дванайсети, те обаче настояват. Оправи се с тях, Лорън, така добре умееш да се разбираш с хората.

— Смятай, че ще се погрижа за всичко — успокои я Лорън и стана.

Щом отиде на бюрото си, дойде Пиа и шепнешком я попита:

— Всичко ли е наред?

— Всички системи функционират.

Пиа въздъхна с облекчение.

— Толкова си добра!

Да, Пиа. Ще върша твоята работа, за да ти изкарвам заплатата.

По обед няколко от момичетата се отбиха в офиса с торта.

— Боже, мразя рождените дни. — Сам духна свещите с неохота. — Кой ви каза?

Никой не си призна.

Поне остана с впечатлението, че с това всичко е приключило — промърмори Пиа. — Боже, колко ще се изненада!

— Как ще я примамиш в апартамента на Емерсън? — попита Лорън. Това беше едно от нещата, за които тя не отговаряше.

— Селина ще я заведе. Каза на Сам, че двамата с Емерсън имат изненада и искат да й я кажат лично.

— Сам повярва ли?

— Напълно. Мисли си, че са решили да се женят, и очаква да разговарят за това.

По-късно, когато я свари в стаята й, Нейчър я хвана за слушател. Цялата беше само руса коса, сини очи и тен от Акапулко.

— Не мога да повярвам, че Селина е пипнала Емерсън Бърн — недоволстваше Нейчър. — Тя не е негов тип, много е мършава. Той си пада по мадами с месце по кокалите — като мен например!

— Познаваш ли го?

Нейчър облиза устни.

— Не, но смятам да се запозная.

Лорън предчувстваше, че се задават неприятности.

Още при първата възможност тя излезе от офиса и буквално хукна към апартамента на Емерсън Бърн да провери дали всичко е наред. Беше с плисирана пола и семпъл син пуловер, косата й бе прибрана назад в дебела плитка. Очевидно нямаше да има време да се върне до апартамента си и да се преоблече в нещо по-официално. И какво от това? Никой не би й обърнал внимание как изглежда, тъй като тя е зад кулисите и си върши работата.

Селина вече беше там и се носеше из апартамента, като издаваше заповеди. Четирите прислужнички на Емерсън се мотаеха с нацупени физиономии. Не им харесваше, че всяка от приятелките му идваше и се опитваше да вземе положението в свои ръце.

— Слава Богу, че си тук — възкликна Селина. — Иди и поговори с уредниците на тържеството. Виж дали знаят какво да правят. А, Лора, провери дали на всички е казано да бъдат тук точно в осем.

— Ще се погрижа. Впрочем името ми е Лорън, а не Лора.

— Няма значение — махна с ръка Селина, а изящният й маникюр проблесна.

„Кучка!“, помисли си Лорън и забърза към кухнята, за да говори с уредниците.

Различни хора от антуража на Емерсън се мотаеха наоколо, недоволни от това, че е предоставил апартамента си за тържеството, което трябваше да изненада Сам.

След като се разбра с уредниците, Лорън провери цветята, прегледа списъка на гостите заедно с плещестия телохранител на вратата и най-накрая намери време да остане сама.

Затвори се в банята за гости и се погледна в огледалото. Така ли възнамеряваше да прекара живота си? Да урежда тържества на хората, за да се забавляват? Мечтаеше да стане прочута актриса. А сега е една незабележителна дребна чиновничка, която изпълнява хорските капризи. Лорън Робъртс — невидимата.

Някой натисна дръжката на вратата. Не обърна внимание — нека почака. По вратата вече се чукаше.

Ядосано отвори и се озова лице в лице с Емерсън Бърн.

— Коя си ти? — попита той.

— Лорън — отвърна тя, изкушавайки се да вдигне ръка и да докосне рошавите му буйни бакърено руси къдрици. — От агенция „Сам“. Организирам тържеството, спомняте ли си? Срещахме се вече.

Той разтърси златистата си коса и я хвана за лакътя.

— Ела, искам да чуеш нещо.

— Моля?

— Недей да възразяваш. — Стисна ръката й и я поведе по застлания с плюшен килим коридор към задната част на апартамента, където имаше най-модерно звукозаписно студио. — Сядай и слушай — това.

Кого си мислеше, че може да командва той?

— Господин Бърн, нямам време да слушам. Опитвам се да организирам тържество вместо вас, трябва да проверя дали всичко върви както трябва.

— Това е моят апартамент, по дяволите. Аз плащам за това проклето празненство, затова сядай и без повече приказки.

Говореше като Нейчър. Може би двамата са един за друг — в края на краищата говорят на един и същи диалект.

Седна сковано на едно кресло, а той отиде до пулта и натисна две копчета. Изведнъж помещението се изпълни със звук.

Веднага позна гласа му — този вълнуващ, уверен и дрезгав глас. Бил е тринайсетгодишен, когато за пръв път е излязъл на сцената, и тутакси е завладял Америка с най-известния си хит „Горещи дни и страстни жени“.

Изпълнението, което сега звучеше, не бе романтична балада, а пламенна любовна песен, озаглавена „Жена усойница“.

— Слушай и ми кажи какво мислиш — нареди Емерсън и закрачи нагоре-надолу из студиото.

Тя наблюдаваше обвитите му в кожен панталон крака.

— От значение ли е какво мисля аз?

— Да, ти си публиката. — Той говореше бавно, като че ли имаше пред себе си идиот. — Ти си случайно момиче. Няма защо да се подмазваш и ще ми кажеш истината. — Той увеличи звука, който почти щеше да я изхвърли от стаята. До съзнанието й достигна смисълът на думите.

Обича ме тя заради парите.

Обича ме тя заради властта.

Обича ме тя, мамка му стара,

и заради голямата ми кола.

Жена усойница е тя.

Рокендрол танцува.

Жена усойница е тя.

За свойта цел лудува.

О, не!

Пари, пари.

Секс и ласки.

Око тя хвърли на това.

Пари, пари.

Секс и ласки.

Кучка хладнокръвна е тя.

Песента очевидно не беше от най-добрите парчета на Емерсън Бърн.

Той намали звука и се втренчи в нея.

— Е?

— Добре е… — Лорън стана и започна да оправя полата си.

— Добре! — Тонът му беше такъв, сякаш „добре“ беше мръсна дума. — Ти да не би да си глуха? — Повиши тон. — Това е новата ми песен, за Бога. Най-новият ми проклет хит.

Очевидно не му се искаше да чуе истината. Може би трябваше да излъже, че това е най-хубавото нещо, което е чувала през живота си.

О, по дяволите, а защо трябва да го прави?

— Не ми харесва — рече тя. — Не ми допада да наричате жените кучки. Щом като е любовна песен, защо да не е по-нежна?

— За каква, мамка ти се мислиш ти? — избухна той. — „Жена усойница“ е едно от най-добрите неща, които някога съм записвал.

— А за какъв, по дяволите, се мислите вие! — избухна тя на свой ред. — Не съм ви някоя екзалтирана почитателка, за да примирам от възхищение, след като не ми харесва. Поискахте мнението ми и аз ви го дадох.

— Изчезвай оттук — изръмжа Емерсън. — Нищо не разбираш.

Лорън беше разярена, но не можеше да направи нищо. Тържеството щеше вече да започне и тя трябваше да се увери, че всичко върви нормално. С цялото достойнство, което бе способна да демонстрира, тя напусна студиото.

— Знаех си, че този ден ще е успешен.

Лорън се обърна и се озова пред Джими Касади, фотографа, който преди няколко седмици я бе канил да излязат.

— Здрасти — поздрави го тя, доволна да види приятелско лице.

Реши да поведе разговор.

— Мислиш ли, че Сам се изненада?

— Да се е изненадала? — Той се разсмя. — По-скоро се ядоса.

Струва ми се, че не е много забавно да си на четирийсет.

— Четирийсет? — Джими се разсмя още по-високо. — Мислиш, че Сам е на четирийсет години? Тази жена е на петдесет.

— Какво? — смая се Лорън. — Изобщо не изглежда на толкова.

— Тя не изглежда дори на четирийсет — каза Джими. — Сам е явление. Виждала ли си нейни снимки от времето, когато е била модел?

— Не.

— Бомба!

Лорън огледа пренаселеното тържество. Повечето гости бяха пристигнали навреме и когато Сам се появи със Селина от едната страна и Емерсън от другата, по даден знак всички извикаха: „ИЗНЕНАДА!“ Вече всичко вървеше толкова добре и Лорън си помисли, че може да се измъкне.

— Каква е твоята история? — попита Джими и запали цигара.

Тя се обърна и го погледна. Беше малко над трийсетте, нисък и жилав, с остри черти и коса, която оредяваше над челото, а на темето беше дълга. Носеше я на конска опашка. Беше с очила като на Джон Ленън и тесни сини дънки. Дънките веднага й напомниха за Ник Анджело.

Решително изтласка от съзнанието си спомена за Ник Анджело.

— Нямам история — отговори Лорън и си помисли, че може да се измъкне през кухнята, без някой да я забележи.

— Всеки си има история — отбеляза той самоуверено. — И аз искам да науча твоята.

Тя сви рамене.

— Момиче от малък град, дошло в Ню Йорк, намерило работа. Това е.

— В тебе има нещо много повече от това. Знаех го в момента, в който ти определих среща.

— Не си свикнал да ти отказват, предполагам?

Той дръпна от цигарата си и замислено се вторачи в нея.

— Не си омъжена, нали? — Гледаше настойчиво лявата й ръка, на която нямаше пръстени.

— Не, не съм омъжена — предпазливо отвърна Лорън.

— Имаш ли стабилна връзка? Не съм забелязал мъж около тебе.

— Не се срещам с никого.

— Тогава защо да не излезем?

Уместен въпрос, но тя не му дължеше обяснение.

— Не ти ли минава през ум, че просто нямам желание? — Надяваше се с това да прекрати разговора.

Той обаче не искаше да го отрежат.

— Защото съм аз или на всекиго би казала „не“?

— Тръгвам си — съобщи му тя и после добави: — Всичко върви добре, повече нямат нужда от мен.

— Ти ли организира всичко това?

— Да. — Лорън започна бавно да се насочва към кухнята.

Джими я последва.

— Свършила си отлична работа, но по-добре не си тръгвай.

— Защо?

Той кимна към отсрещния ъгъл.

— Защото Селина е почти готова да убие Нейчър. Погледни.

Лорън извърна очи натам. Нейчър цялата се бе надвесила над Емерсън Бърн, който се бе изтегнал на дивана, опънал напред обвитите си в черна кожа крака. Оглушителният й смях кънтеше из цялата стая.

Селина се мотаеше зад него, облечена в свободна шифонена рокля, котешките й очи сигнализираха скорошна опасност.

— Това не ме засяга — рече Лорън.

— Как така? — попита Джими. — В офиса си известна като човека, който разрешава всички проблеми.

— Нима?

Той се усмихна многозначително.

— Да. Знаеш ли как ти викат зад гърба?

Искаше й се да я остави на мира.

— Сигурна съм, че нямаш търпение да ми кажеш.

Той, изглежда, се забавляваше.

— Госпожица Е.

Сега тя наистина се подразни.

— Госпожица Е? Какво означава това?

Той се засмя.

— Госпожица Ефективност.

— О, много благодаря. — Не беше особено развълнувана от прякора.

Джими не се отказваше.

— Вярно е, нали? Правиш всичко за всички. Превърнала си се в незаменима. От колко време си тук, от три месеца? Другите организатори сигурно те обичат. Обзалагам се, че дори Пиа се притеснява за мястото си.

Откъде знаеше толкова много за нея?

— Какво искаш да кажеш?

Той загаси цигарата си в близкия пепелник.

— Става дума за теб. Ти си идеалната дясна ръка, мислят, че не е убягнало от вниманието на Сам, защото на нея нищо не й убягва.

— Не се стремя към никакъв пост. Доволна съм от това, което върша.

Джими я погледна над очилата си в стил Джон Ленън.

— Така ли?

— Да — отвърна Лорън предизвикателно и се накани да си тръгва.

— О, по дяволите! — възкликна той.

— Какво?

— Виж ги.

Тя хвърли поглед към Селина, Нейчър и Емерсън точно навреме, за да види как Селина бавно и хладнокръвно изливаше чаша шампанско върху главата на Емерсън.

— Остави ги — задържа я Джими с ръка, да не би да й хрумне да се погрижи и за този проблем. — Ще се оправят сами.

Сега Емерсън Бърн се бе изправил, пиян и олюляващ се, а шампанското се стичаше по лицето му.

— Тъпа проклета крава — извика той. — Мамка му, развали ми косата.

— Да — обади се Нейчър. — Виж какво направи.

— Не се намесвай, курво — кресна Селина.

— Как ме наричаш? — кресна на свой ред Нейчър.

И преди някой да успее да ги спре, като диви котки те се нахвърлиха една върху друга и започнаха да скубят косите си, да късат дрехи, обици — всичко, което можеха да докопат с ръце.

Емерсън не даваше никой да се доближи до тях.

— Оставете ги — викаше той със задоволство. — Това е най-хубавата част от проклетия купон.

— Хайде — каза Джими и хвана Лорън за ръка. — Ще те придружа.

Преди тя да понечи да възрази, той я помъкна към вратата и двамата изчезнаха в нощта.