Джаки Колинс
Американска звезда (17)

Шестнадесета глава

Лорън прекара Коледа отвратително. За празниците от Филаделфия пристигнаха вуйчо й Уил и жена му Марго. Този път не доведоха Брад, техния деветнайсетгодишен син. Увлечението на Лорън по него бе толкова отдавнашно, че тя не бе разочарована от отсъствието му.

Навръх Коледа отидоха на гости у семейство Браунинг. Сток й подари кашмирен пуловер и две готварски книги — очевидно избрани от майка му. Нейният подарък за него беше метална щипка за пари и рамка за фотография. Цял ден се чудеше какво ли прави Ник Анджело.

През нощта в леглото се замисли за своето бъдеще. Само след две години завършваше гимназия. Наближаваше да кандидатства в Източния колеж. Родителите й бяха казали, че могат да я пуснат най-много в Канзас Сити, но тя си беше наумила да замине за Ню Йорк.

На другия ден дойде Мег да се разберат за новогодишните танци.

— Какво ще облечеш? — Както винаги тя бе обхваната от манията за тоалет.

— Не съм мислила — отвърна безразлично Лорън. — Може би роклята, с която бях на годежа.

Мег се намръщи.

— Не можеш да облечеш пак същото.

— Мога — отвърна упорито Лорън.

— Какво ти става! Напоследък си толкова… някак… различна.

Лорън се зачуди дали наистина се е променила. Единственото, за което си мислеше, бе Ник. На неговия рожден ден й се стори деликатен и изпълнен с разбиране, а вечерта на представлението, когато я целуна, бе несъмнено нещо по-особено. Просто не й се вярваше Ник направо да се е нахвърлил върху Мег. Всъщност тя вероятно го е насърчила и в последния момент се е дръпнала, а това винаги крие опасности.

— Аз ще съм в черно — оповести драматично Мег.

— Чудесно — промърмори Лорън. Честно казано, никак не я интересуваше.

Вечерта на новогодишния бал натрупа дебел сняг. През прозореца Лорън гледаше как падат снежинките. Чудеше се дали изобщо ще може да излезе, за да отиде на бала.

Никакъв късмет. Сток се обади и й каза, че ще я вземе в седем.

— Да бъдеш готова — поръча той.

Господи, колко е надменен. Кога ли пък го е карала да чака? Новогодишно решение: скъсай веднъж завинаги с този годеж. Престани само да мислиш, а го направи.

Семейство Браунинг настояха да отиде в магазина им и да си избере тоалет за новогодишен подарък. Прие неохотно, и то само защото майка й настояваше. Избра си къса черна рокля с открити рамене. Когато я видя, майка й щеше да получи удар.

— Не можеш да облечеш това, твърде неподходящо е.

— Защо?

— Много е дамско. Пък и младите момичета не носят черно.

— На това младо момиче му харесва.

Джейн въздъхна.

— Не знам какво става с тебе напоследък, толкова си сприхава.

Хм. Дали майка й и Мег не са си говорили за нея?

Сток пристигна с букетче за корсаж от бели орхидеи и веднага я оцени.

— Оу! Изглеждаш много… — беше готов да изтърси „секси“, но тъй като госпожа и господин Робъртс се навъртаха във вестибюла, го смени със „сензационно“.

Тя се усмихна; веднъж и той да каже нещо уместно. Джейн извади фотоапарат.

— Време за снимки! — възкликна радостно тя.

Лорън покорно позира заедно със Сток, после целуна родителите си, каза „довиждане“ и тръгна. Обикновено се разгаряше спор до колко часа може да закъснее, но тъй като беше Нова година и излизаше със Сток, явно закъснението вече нямаше значение. Единственото, което ги интересуваше, бе да се скрепи сделката.

Мак Райън чакаше в колата и те потеглиха, за да вземат Мег. Когато стигнаха у тях, Мег я погледна ядосано.

— Не ми каза, че си си купила черна рокля. Как можа! И аз съм в черно — възнегодува яростно тя. — А знаеше.

Лорън сви рамене. Честно казано, наистина бе забравила.

— Няма никакво значение. Не изглеждаме еднакви.

— Исках да изпъквам — поклати ядосано глава Мег. — Сега сме като близначки.

— Ти изпъкваш — отговори Лорън, като същевременно помисли, че приятелката й е сложила поне едно кило отгоре.

— Не. Ти изпъкваш — настоя Мег. — Вечно ти.

Отидоха на танците по-късно, защото спираха да пийнат по малко шампанско в колата. Лорън не беше свикнала да пие — мразеше вкуса на пенливото вино, но реши, че тази Нова година ще бъде по-различна от всяка друга. Бе дошло време да порасне.

Когато пристигнаха, танците бяха в разгара си. Сток я хвана за ръка, а приятелите му се отдръпнаха да им направят път, когато той я поведе към дансинга.

— Изглеждаш възбуждащо тази вечер. Не исках да го казвам пред родителите ти, но, оу, имаш страхотно тяло!

Едва сега ли забелязва? Тя реши да му отвърне учтиво:

— Ти също имаш страхотно тяло!

Сток не знаеше как точно да приеме думите й, затова се престори, че не я е чул, и взе да върти задник под звуците на „Дамата от кабарето“, изпълнявана от местен оркестър. Не беше Мик Джагър — всъщност дори не се доближаваше до него.

Когато започна да танцува, Лорън се чувстваше малко замаяна, а очите й непрекъснато шареха из салона.

Какво търсиш, Робъртс?

Търся Ник Анджело.

Искаш ли да излезе нещо от това?

Ник се изненада много, когато разбра, че Синдра се е съгласила да отиде с Джоуи на танците.

— Чух, че ще ходиш с Джоуи — подметна й Ник.

Тя го измери с очи.

— Някой ден ще разбереш, че си изкарваш яда не, върху когото трябва. — Той се опитваше да оправи глупавата папийонка.

— Когато дойде този ден, ще ти съобщя — отговори тя и продължи да разресва дългата си черна коса.

— Брей, тръпна от нетърпение. — Ник се подразни от шибаното й отношение.

Прекъсна ги шум от трясъци и викове, който идваше откъм съседната каравана. Нищо ново — от Коледа насетне Примо и Арита Мей се бяха хванали за гушите.

Синдра го изгледа така злобно, все едно вината бе негова.

— Може би няма да останеш тук за дълго.

— Колко пъти трябва да ти повтарям? Решението не беше мое.

— Ти си негова кръв, а той не е нищо друго, освен един мръсник — отмъстително му напомни тя.

— Е, да… добре, нека и аз ти кажа — ти също си негова кръв.

Очите й се изпълниха с ярост.

— Не вярвам.

— Искаш да ми кажеш, че майка ти те е излъгала, така ли?

Тъмните й очи продължаваха да блестят гневно.

— Не вярвам, че това тъпо говедо ми е баща.

— Обаче е така. Трябва да започнеш да свикваш с тая мисъл.

Джоуи пристигна да я вземе с мотоциклета си. Синдра застана на вратата на караваната и недоволно се взря навън.

— Вали — рече тя. — С това не можем да стигнем доникъде.

Джоуи извади мушама за дъжд, разгъна я със замах и наметна с нея Синдра.

— Ето. Да кажеш нещо за обслужването?

— О, наистина е изискано — измрънка недоволно тя. — Много изискана среща.

— А ти какво очакваше. Лимузина?

— Нищо — отвърна Синдра и кисело сви устни. — Абсолютно нищо.

Ник възнамеряваше да поиска на заем колата от Примо, но крясъците, които се чуваха от съседната каравана, го накараха да отиде с велосипеда си до Дон, а там, ако може, щяха да заемат колата на майка й.

Ненавиждаше взетия под наем смокинг, защото му беше много голям, а и какво, по дяволите, щеше да обуе?

Майната им на всички. Ще си сложи гуменките и ако някой посмее да го подиграе, ще му ги набута в устата.

Харлан му каза, че изглежда чудесно. Люк го гледаше все едно бе възкръснал мъртвец. Ник си мислеше, че на момчето му е необходима помощта на професионалист. Лош късмет.

— Какво ще правите двамата довечера? — попита той.

Глупав въпрос. Какво можеха да правят? Нямаше начин да отскочат до града, освен ако не тръгнат пеша, а снегът беше много дълбок. Дори не вървеше да идат в другата каравана и да гледат телевизия, тъй като Арита Мей и Примо бяха твърдо решени да се унищожат един друг.

— Да ви кажа ли нещо? — Той се опитваше да ги ободри. — Утре ще ви заведа двамата на кино.

Харлан кимна, лицето му засия.

Ник се качи на велосипеда и потегли към Дон. Пътува дълго и когато стигна, беше съвсем мокър.

Дон го посрещна, облечена в най-тясната рокля, която някога бе виждал. Не обичаше да оставя нищо на въображението.

— Страхотно гадже си! — поклати глава тя. — Преди да тръгнем, накъдето и да е, трябва първо да те изсушим.

— Можем ли да вземем колата на майка ти?

— Изцяло е на наше разположение, готин. Щеше да я използва, ама после се гипсира. Айде, сваляй дрехите, ще се опитам да ги изсуша.

Той я последва нагоре по стълбите до стаята й и се съблече. От два големи плаката на стената му се усмихваше Елвис Пресли.

Дон огледа преценяващо тялото му.

— Хм… сигурен ли си, че искаш да отидем на танците? Майка ми няма да дойде на себе си до утре.

— Ей, не съм пропътувал целия път до Рипли да наемам шибания смокинг, за да си седя вкъщи.

Тя му смигна предразполагащо.

— Нямах предвид да седим.

— Можем да го направим и по-късно, нали?

— Както кажеш, шефе.

Ето такава си беше Дон — винаги с всичко съгласна.

Лорън го зърна в момента, в който влезе. От една страна, не очакваше, че ще дойде. От друга, надяваше се да го види. Ето, сега бе тук и Дон пак се бе лепнала за ръката му като пиявица.

Стараеше се да не гледа към тях — не искаше той да забележи. Ник изглеждаше страхотно в смокинга, макар че му беше малко голям. Очевидно се бе постарал. Дали заради Дон? Кучка.

Лорън тутакси се почувства виновна. Всъщност Дон изобщо не беше кучка, а много приятно момиче, просто се случи така, че стана училищната курва. Лорън подозираше, че Сток е спал с нея. Разбира се, той не би си признал. Пък и не я интересуваше.

Сток се забавляваше и я въртеше по дансинга, както винаги погълнат от самия себе си.

— Хайде да изпием по нещо — предложи тя, останала без дъх, и тръгна напред.

Той засия.

— Няма да е лошо. Какво ще кажеш да отидем да изпием останалото шампанско в моята кола?

— Имах предвид нещо безалкохолно.

— Извини ме.

Не можеше да го понася, когато се мъчеше да бъде саркастичен.

До бара Ник подаваше на Дон чаша разреден пунш.

— Опитай тази отрова.

Дон огледа салона и поклати глава.

— Не разбирам какво правим ние тук. Можеше да отидем в Рипли — хвърли му похотлив поглед — или да останем вкъщи.

Трябваше да се съгласи с нея — мястото не бе подходящо за тях.

Дон потисна симулирана прозявка.

— Дойдохме, видяхме, отегчихме се. Хайде да се измитаме оттук, много по-добре ще се забавляваме вкъщи. Ще ти покажа моята, ако ми покажеш твоя!

Не му се искаше да си тръгне, преди да е видял Лорън. В края на краищата заради нея бе наел смокинга и се бе появил тук.

— Ей, ти ми казваше, че си отлична танцьорка.

— К’во мислиш — да вземеш да им покажеш к’во може да прави една истинска танцьорка, а?

Дон винаги бе готова да отговори на предизвикателство.

— Мили, не е проблем да сложа всекиго от тях в малкото си джобче. По всяко време. Винаги.

— И к’во чакаме? — Той я побутна към претъпкания дансинг. Не можеше да се каже, че умира да танцува, но правеше движения, когато се наложи.

Дон обичаше да парадира. Имаше определени качества и знаеше как да се възползва от тях — особено в любимата си тясна рокля.

Щом започнаха шоуто, около тях се насъбра малка група.

И тогава зърна Лорън. Седеше на маса със Сток и с негови приятели и, естествено, изглеждаше страхотно.

Знаеше, че трябва да направи нещо. Нямаше представа нито какво ще предприеме, нито кога, но нямаше да се откаже и непременно щеше да го стори.

* * *

— Джоуи се приведе през малката маса. — Искаш ли да танцуваме?

— Не — отказа Синдра, огледа салона с тъмните си мрачни очи и се замисли какво ли бе накарало Джоуи да я покани.

— Защо?

— Какво защо? — сопна се тя. — Може би защото съм получернокожа, се предполага, че трябва да си падам по танците?

— Не исках да кажа това.

— Не, но сигурно си го помисли. Заради това ли ме покани тази вечер? Черното гадже няма да има никакви задръжки — ще бъде лесна.

— А?

— Добре ме чу.

— Чух думи на човек с комплекс.

— Какво?

— Мания, постоянно, натрапчиво чувство за нещо неприятно.

Тя оправи полата на зелената си кадифена рокля — купена от магазин за стоки втора употреба — и се опита да се успокои. Нима се бе издокарала и бе излязла, за да си разменя обиди с някого?

— Нямам никакъв комплекс — рече тя, мъчейки се да изглежда хладнокръвна.

— Със сигурност имаш — отбеляза той. — Кофти работа — черна майка, бял баща, сама не знаеш каква си на цвят.

Неочаквано очите й се замъглиха от сълзи. Беше прав, тя не бе ни риба, ни рак и от това я болеше.

— Моят баща беше евреин — продължи Джоуи — Еврейско ченге в Чикаго, женен за хубаво ирландско момиче католичка. На никого не съм казвал, че съм полуевреин, не си струваше ядовете.

— Какви ядове?

— Нали знаеш — прякор, мръсни обиди. Ясно ти е.

Да. Вече знаеше. Господин Браунинг викаше: „Черна путка!“, гърчейки се в спазмите на похотта си. Всички мъже, които бе срещала, я гледаха така, сякаш бе създадена само за да ги възбужда.

— Трябва да свикнеш да живееш с това — дълбокомислено разсъждаваше Джоуи. — Аз свикнах.

Синдра го стрелна крадешком. Изглеждаше смешен, дългурест, с чорлава кестенява коса, крива усмивка и криви зъби. Изобщо не можеше да си обясни защо бе приела поканата му. Може би защото за пръв път някой й предлагаше да я заведе някъде официално.

— Искаш ли да танцуваме? — Той посочи с пръст към претъпкания дансинг.

Забеляза там Ник да мята хълбоци заедно с Дон Ковак под звуците на „Захар, захар“.

— Не… май не ми се танцува.

Джоуи проследи погледа й и забеляза, че тя наблюдава Ник.

— Какво толкова имаш против него? — попита я той.

Синдра се размърда притеснена.

— Против кого?

— Против Ник. Какво ти е направил?

— Дойде тук, ето какво — гневно отвърна тя.

— Не е било по негово желание. — Джоуи извади пакет „Кемъл“ от джоба си и й предложи една цигара. — Чудесно момче е. Трябва да му дадеш възможност.

Синдра отблъсна пакета с цигарите.

— Нищо не разбираш.

— Може би някой ден ще ми обясниш. Понякога е добре човек да си излее сърцето. — Той замълча, защото си даваше сметка, че засяга деликатен въпрос. — Когато пожелаеш, съм налице. Става ли?

Тя присви очи и го погледна с подозрение.

— Какво искаш от мен?

Той вдигна рамене.

— Нищо, щом това ти харесва.

— Колко е часът? — попита Мег, притиснала се до Мак Райън, все едно те двамата бяха сгодените.

Сток погледна скъпия си херметичен часовник — подарък от родителите му.

— Дванайсет без двайсет и пет. В дванайсет и пет изчезваме.

— Ти тръгвай. — Мак сложи ръка на врата на Мег и започна да я гали и гъделичка. — Малката дама и аз искаме известно уединение.

Мег се изкикоти.

— Така ли? — попита тя кокетно.

Сигурно — помисли си Лорън. — А утре малката дама ще се оплаква, че почти си я изнасилил.

— Тази вечер ще купонясваме! — обяви Сток.

Лорън отпи голяма глътка пунш и моментално съжали — имаше отвратителен вкус.

— Хайде — подкани я Сток и дръпна стола й. — Свирят любимото ми парче.

Оказа се, че е сладникаво изпълнение на „Реактивен човек“. Тя мразеше парчето, особено когато Сток започна да става романтичен, да я притегля по-близо, да търка чатала си в крака й и силно да тананика в ухото й.

Тази вечер ще стане — си помисли тя мрачно. — Той ще се опита да направи нещо и тогава аз ще му върна пръстена. Крайно време е.

Ник танцуваше с Дон и я насочваше по-близо до Лорън. Тя усети, че нещо си е наумил, и доста раздразнена го попита:

— Къде отиваме? Буташ ме като прахосмукачка.

— Ще играем на „Извинете“.

— Ъ?

— Аз ще поканя на танц Лорън, а ти ще се погрижиш за Сток.

— Така ли?

— Да. Малко ще се позабавляваме.

— Добре, ще се забавляваме — съгласи се тя, но когато си представи тая картина, не й хареса много. Ако Ник е решил да сваля госпожица Робъртс Стиснатите кълки, трябва да премисли още веднъж. Сладката малка Лорън не би го удостоила с нещо повече от поглед. А Сток ще го спука от бой, ако Ник посегне на скъпоценната му годеница.

Щом стигнаха до Лорън и Сток, Ник побутна Дон и я насърчи:

— Хайде!

Дон се усмихна предизвикателно на Сток. В края на краищата тя го познаваше достатъчно добре — от време на време тайно се любеха още от осми клас, а неговият годеж всъщност не промени нищо в сексуалния му живот.

— Мой ред е — закачливо изчурулика тя и го откъсна от Лорън, небрежно подхвърляйки през рамо: — Нямаш нищо против, нали?

— Давай — кимна Лорън и хвърли поглед към Ник, който й намигна, сякаш искаше да й каже: Доволна ли си, че уредих нещата така?

Сток склоняваше лесно. Какво можеше да направи, след като момичетата го намираха за неотразим? Дон играеше добре ролята си и го замъкна в средата на дансинга, притискайки се силно към него.

— Ей — Ник гледаше настоятелно Лорън право в очите, — май имаш нужда от партньор за танците.

Тя усети как сърцето й запрескача. Изведнъж започна да се задушава.

— И аз мисля така.

Той я прегърна и я притегли към себе си.

— Тази вечер ще развалиш годежа си — каза й много тихо.

— Знам си — чу се тя да отговаря.

Той я притисна още повече.

— Добре, щом си знаеш.