Джаки Колинс
Американска звезда (22)

Двадесет и първа глава

— Повече няма да се виждаш с него — бълваше огън и жупел Фил Робъртс. — Разбираш ли ме, Лорън? Разбираш ли ме?

Тя го разбираше съвсем добре и категоричните му думи не я изненадваха — защо тогава сърцето й се пръска на хиляди малки парченца? Защо в стомаха й се е загнездило чувство на ужас? Защо й се иска да умре?

Тя погледна майка си. Джейн мълчеше, здраво стиснала устни. Лорън познаваше този израз; той означаваше: Аз не се меся — не ме питайте.

— Татко… — започна тя.

Той вдигна ръка.

— Не! Не желая да слушам извиненията ти. Това, което си направила, е непростимо. Да вземеш колата. Да те няма цяла нощ.

— Обадих се — възрази предизвикателно Лорън. — Обясних, че пътищата са затворени. Не можех да се прибера вкъщи.

— А що се отнася до начина, по който си се отнесла със Сток, направо умът ми не го побира.

— Той е мухльо, татко. Нарече ме флиртаджийка, която не бута.

— Лорън! — задъхана извика Джейн.

— Как смееш да се изразяваш така пред майка си — кресна Фил.

Лорън имаше чувството, че е страничен наблюдател на драматична семейна сцена. Фил Робъртс — зачервен, побеснял, уверен в нравствените си принципи.

Джейн Робъртс — повехнала провинциална хубавица, скована в безмълвно очакване главата на семейството да поеме отговорността.

И накрая — Лорън. Шестнайсетгодишна, загубила девствеността си. Шестнайсетгодишна и отчаяно, безумно, невероятно влюбена.

Не могат да й попречат да се вижда с Ник. Какво могат да направят — да я държат под ключ?

В момента, в който прекрачи прага, и двамата се нахвърлиха срещу нея.

Защо развали годежа си?

Ник Анджело е една отрепка.

Как можа да ни причиниш това?

Какво ще си помислят хората?

Много пък някой се интересува какво ще си помислят хората. Във всеки случай тя не се интересува. За пръв път в живота си се чувства абсолютно, напълно щастлива и жизнена.

— Отивай в стаята си — рязко нареди баща й. — И ще стоиш там, докато ти разрешим да излезеш.

— Добре.

Единственото, което иска сега, е да остане сама, за да може да мисли за Ник, да възстанови в паметта си вълшебството на всеки прекрасен миг. Докосването му, вкуса му, истинския трепет да бъде в ръцете му. Обърна се и се запъти нагоре.

— Много сме разочаровани от теб, Лорън — обади се майка й.

О, я си гледай работата! Ти изобщо нямаш представа какъв човек съм вече.

В стаята й цареше хаосът, в който я бе оставила — леглото бе неоправено, чаршафите — смачкани от снощния престой на Ник. Тя се наведе и ги помириса, за да усети уханието му. О, Боже! Трябва да го види час по-скоро, вече й липсва.

Любимите й рок изпълнители — Джон Ленън и Емерсън Бърн — я гледаха от плакатите над леглото й. Бяха нейни идоли, а сега вече й се струваше глупаво да ги боготвори, без да ги познава. Откачи плакатите, нави ги на руло и ги прибра в шкафа. После се погледна в огледалото, реши, че изглежда по същия начин — никаква реална промяна, освен може би изразът в очите й. В тях се забелязваше нещо ново — нещо неопределено.

След като се любиха, тя и Ник спаха прегърнати през цялата нощ, толкова близки, колкото можеха да бъдат двама души, които се обичат. На сутринта отново се любиха и този път й беше още по-приятно. Извика, когато той навлезе в нея, а после простена от истинско удоволствие, докато тялото й се гърчеше в отговор на неговата любов, и тя изпита толкова странно чувство, толкова особено, че й се щеше да избухне в сълзи.

— Какво беше това? — задъхано попита Лорън.

— Кое?

— Чувството, което току-що изпитах.

— Ти свърши — каза й той.

— Какво свърших?

Тогава Ник й обясни, че когато двама души се любят, то не е само заради мъжкото удовлетворение.

— Откъде знаеш толкова много? — попита тя и усети внезапен пристъп на ревност.

— Защото съм се учил при много, и то по-възрастни жени. Сега мога да науча теб.

Лорън протегна ръце към него.

— Какво ще кажеш да ме научиш още?

Останаха в мотела до единайсет преди обед. На връщане той караше бавно по коварния заледен път, а тя се беше сгушила в него. Когато пристигнаха в Бозуел, беше почти два и половина.

— Ще сляза на бензиностанцията. Освен ако не искаш да дойда и да се изправя с теб пред родителите ти. Не ми пука.

— На мен ми пука. По-добре сама да се оправям с тях.

Ник спря колата и изскочи навън.

— Ще ти се обадя.

Тя се засмя и се премести зад волана. Той заобиколи и я целуна през отворения прозорец.

— Аз… ъъ…

Лорън имаше правото да е настоятелна.

— Какво? Кажи го.

Той се опита да не изглежда развълнуван.

— Обичам те.

— И аз.

Проследи го с поглед как затича по улицата — нейният герой в смокинг с петна от кръв и счупен нос.

Върна се към действителността.

Щом се прибра в стаята си и усети сигурността, която тя й даваше, вдигна слушалката да се обади на Мег и да разбере какво се е случило в нейно отсъствие. Още не бе набрала, и на вратата се появи баща й.

— Никакви телефони повече. — Лицето му бе издължено и сурово.

— Но, татко… — понечи да възрази тя.

— Казах, ти няма да използваш телефона — повтори неумолимо той, влезе в стаята, изключи телефона и го взе под мишница.

Бяха по-ядосани, отколкото Лорън си представяше, навярно задето бе скъсала със Сток. Сигурно не защото са възмутени от Ник, разумно прецени тя; те дори не го познават. Може би след няколко седмици той ще стане част от живота им и тогава ще разберат какво страхотно момче е.

Истината е, че няма начин да й попречат да го вижда. Скоро започват училище и тя ще бъде с него всеки ден, независимо дали родителите й искат, или не.

Очевидно сега не ще я пускат да излиза. Никаква кола. Никакъв телефон. Никакъв контакт с приятели. Затворничка е. Затворена с мислите си.

А… нейните мисли обаче ще я правят много щастлива, докато отново види Ник. Наистина безкрайно щастлива.