Кир Буличов
Рожденият ден на Алиса (19)

19.

Когато Гръмозека заедно с преоблечената и измита Алиса вървял по коридора на дежурния спътник на планетата Колеида, тя помолила главния археолог:

— Като им обясниш всичко, попитай, моля те, дали не са ми направили паметник.

— Какво? — учудил се Гръмозека.

— Дали не са ни направили на нас с Рррр паметник — повторила Алиса. — Нали ги спасихме.

Гръмозека се усмихнал, но нищо не отговорил.

Дежурният диспечер посрещнал гостите в централния пулт. Той бил ниско човече, малко по-високо от Алиса и приличал на инженер Толо. Като видял Гръмозека, той потръпнал и отстъпил крачка назад, но веднага преодолял страха си и се опитал да се усмихне.

— Ние сме от планетата Земя — казал Гръмозека, след като поздравил — и от други планети на Галактическото съдружие, където в скоро време сигурно и вие ще встъпите. Извинете ни, че посетихме вашата планета без разрешение — така се случи.

— Аз съвсем не мога да разбера — казал диспечерът — как сте успели да кацнете близо до голям град и никой да не ви забележи.

— Ние не само кацнахме — казал Гръмозека, — ние бяхме на вашата планета почти половин година.

— Как така?

— Ние сме археолози. Изяснявахме защо е загинала вашата планета.

— Но нашата планета никога не е загивала! — казал диспечерът. — Вие се шегувате с мене!

— В никакъв случай — възразил Гръмозека. — Кажете, това момиченце не ви ли е познато? — и той показал към Алиса.

— Не, разбира се — отговорил диспечерът.

— Странно — казала Алиса.

— Тя вече е била на вашата планета. Само че много отдавна.

— Кога?

— Преди сто години.

— Говорите със загадки — казал диспечерът. — И ако това е шега, то много странна.

— Преди сто години — продължил Гръмозека — се е завърнал вашият първи космически кораб, така ли е?

— Така е — отговорил диспечерът. — Миналата година празнувахме стогодишнината от това събитие.

— А не се ли е случило някакво произшествие в момента, когато корабът се е приземил на Колеида?

— Не — казал диспечерът. — Всичко минало нормално. Оттогава този ден се отбелязва като празник.

— И все пак аз настоявам, че именно в този ден и в този момент това момиченце, което се казва Алиса, е било на космодрума и даже е спасило вашата планета от гибел.

— И даже ме вкараха в затвора — намесила се Алиса.

Диспечерът въздъхнал тежко — уморил се да слуша лудите гости.

— Не вярва — казал Гръмозека. — Не ни вярва на нас с тебе, Алиса. Кажете, имате ли на борда библиотека?

— Защо?

— Може би там ще има някоя книга по история.

— Добре — казал диспечерът и свил рамене. — Почакайте.

Той натиснал някакво копче на пулта, част от стената се отместила и отзад се видели полици с книги. Диспечерът взел една от книгите.

— Тук има ли описание на кацането на първите космонавти? — попитал Гръмозека.

— Момент — отвърнал диспечерът.

Той прелистил книгата.

— Четете — помолил Гръмозека.

Предвкусвайки удоволствието, той даже потропвал с пипала по гладкия под на дежурния спътник.

— „И ето, показал се корабът“ — прочел диспечерът.

— По-нататък, по-нататък — Гръмозека нямал търпение, надничал през рамото на ниското човече. — Ето! — И той посочил с нокът реда.

— „Празникът бил украсен от интересната постъпка на една девойка — прочел диспечерът. — Тя първа дотичала до кораба и напръскала космонавтите с парфюм. Името й останало неизвестно.“

— Само толкова ли? — попитала Алиса.

— Толкова.

— Това бях аз. Само че не беше никакъв парфюм, а ваксина.

Гръмозека разбрал, че търпението на диспечера напълно се е изчерпало и казал:

— Шегата настрана. Предстои ни дълъг и сериозен разговор. Обръщам се към вас официално: корабът „Земя“ моли от Колеида разрешение за кацане на посочен от вас космодрум. Няма да говоря повече с недомлъвки и ще обясня подробно всичко на представители на вашето правителство.

— Почакайте малко — отговорил диспечерът с облекчение. — Сега ще разбера на кой космодрум има свободни места.

А когато Алиса и Гръмозека се връщали обратно към своя кораб, Гръмозека лекичко почукал Алиса с нокът по рамото и казал:

— Не се разстройвай. Може би все пак ще ти построят паметник на тази планета.

— Не ми трябва техният паметник — казала Алиса. — Главното е, че те са останали живи и здрави.

Тя помълчала и добавила:

— Жалко само, че в историята им е написано, че съм ги пръскала с парфюм.

— В историята остава само най-важното — казал Гръмозека. — А детайлите може и да не се запазят в паметта на хората.