Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алиса от XXI век (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День рождения Алисы, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2010)

Издание:

Кир Буличов. Момиченцето от Земята

фантастични разкази и повести

Издателство „Отечество“, София, 1981

Първо издание

Редактор: Елена Коларова

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Мина Петрова

Код 11/9537721531/6354-3-81

Националност руска. Изд. №551.

Дадена за печат на 22. IV. 1981 г.

Подписана за печат на 20. ХI. 1981 г.

Излязла от печат на 20. ХII. 1981 г.

Издателски коли 16,52 Печатни коли 25,50

Усл. изд. коли 16,02 Формат 32х70/100 Цена 1,03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2-а,

ДП „Балкан“, бул. В. И. Ленин, 113

София 1981

 

Кир Булычев. Девочка с Земли

Издательство „Детская литература“, Москва, 1974 г.

История

  1. — Добавяне

16.

Алиса не знаела колко време е спала. Може би десет минути, а може и три часа. Но изведнъж чула:

— Алиса!

Веднага отворила очи и се огледала.

Килията била празна. Зад вратата все така се чували стъпки — строго я охранявали.

— Алиса, чуваш ли ме?

— Ти ли си, Рррр?

— Аз. Ела в най-отдалечения от вратата ъгъл и ми помогни.

Алиса тихичко станала и отишла там, където й казал Рррр.

И видяла, че там, в ъгъла, има решетка. Към решетката отдолу се притискало пухкавото лице на малкия археолог.

— Не тъжи — прошепнал археологът, намигайки й с люляковото си око. — Ние ще се измъкнем.

— А ти как се озова тук?

— Сега няма време да ти разказвам. С една дума, докато крещяха и те гонеха, аз отворих ципа на чантата и изскочих. Едва не ме смачкаха. След това проследих къде те отведоха — нали никой не обръща внимание на едно коте. Още повече, че все пак си приших опашката.

— Е, а после?

— После изследвах зданието. И намерих решетката. Отключих я отдолу, но нямам сили да я вдигна. Хайде, бързичко, напъни се.

Алиса се хванала за решетката. Тя се поддавала едва-едва.

— Дърпай! — умолявал Рррр. — Всеки момент ще дойдат да те вземат.

Зад вратата се чули гласове. Някой идвал към килията.

Алиса с всички сили дръпнала решетката, тя паднала и силно изтракала по каменния под.

— Скачай! — заповядал Рррр. — Не се бой, не е високо.

И в момента, когато вратата на килията започнала да се отваря, Алиса стиснала очи и скочила в тъмната дупка, а Рррр едва успял да отскочи настрани.

— Тичай след мен — казал той.

Алиса дълго тичала по тъмните коридори на сложното подземно стопанство на космодрума. Направила си синини по ръцете и коленете, скъсала ръкава на роклята си, но не можела да спре — Рррр тичал напред и я карал да бърза:

— В къщи ще си починеш. Чуваш ли, гонят ни.

Успели да излязат в задния двор на космогарата една минута преди войската да обкръжи цялото здание. Спасило ги това, че все още на космодрума имало толкова много хора, че войниците и полицаите, които гонели държавната престъпничка, трудно можели да се придвижват бързо.