Кир Буличов
Рожденият ден на Алиса (11)

11.

Алиса послушно загасила светлината и се вслушала в дишането на Гръмозека. Трудно било да се разбере дали е заспал, или не. Той спи толкова леко. И освен това Гръмозека има три сърца и диша много неравномерно.

Алиса решила да брои до хиляда. Тя преброила до петстотин и шестдесет и разбрала, че заспива. Това не трябвало да става. Ощипала се за ръката, но ощипването било слабо и тогава й се сторило, че пътува с колеидския влак в малко вагонче и колелата тракат монотонно и тихо: так-так-так…

„Алиса“ — тихо й казал кондукторът.

Сигурно искал да й провери билета. Но Алиса нямала билет, била си забравила парите в къщи. Искала да каже това на кондуктора, но устата й не се подчинявала.

„Алиса… так-так-так…“

Кондукторът я хванал за ръка, за да я изведе от вагона, и Алиса се опитала да се измъкне.

И тогава разбрала, че наоколо е съвсем тъмно. Че тя е в палатката, а не във влака, че се е успала.

Скочила. Леглото изскърцало. Гръмозека се раздвижил на сън и попитал:

— Кой не спи?

Алиса застинала. До себе си чула бързо дишане.

— Кой е тук? — пошепнала тя.

Платнището на палатката било открехнато.

— Аз съм — отвърнал Рррр.

Алиса взела комбинезона си и изпълзяла навън.

Светела ярка луна, било студено и в лагера не горял нито един фенер. Рррр изглеждал като черно топче.

— Чаках те — прошепнал малкият археолог. — А ти все не идваш. Аз съм свикнал да държа на думата си. Казах, че няма да спя и не спах.

— Извинявай, Рррр — казала Алиса, — аз броих до хиляда, чаках докато Гръмозека заспи и без да искам съм заспала.

— Защо ме помоли да не спя?

— Не се ли досещаш?

— Досещам се — казал Рррр. — Само че искам да го чуя от тебе.

— Утре сутринта Ричард ще отиде в миналото. Той само ще види кораба, но нищо няма да прави. Петров му забрани. Но машината е готова за работа. Какво ще стане, ако ние я включим и аз отида там вместо Ричард? Гръмозека всичко ми обясни.

— А ти можеш ли да я включиш?

— Зная всичко как се прави.

— Но какво ще правиш в миналото?

— Ще отида на космодрума, ще посрещна кораба и ще убия вирусите.

— Как?

— Гръмозека всичко е приготвил. Аз зная.

Малкият археолог се замислил.

— Това май е нашият единствен шанс — казал той. — Ако сега не го направим, никога няма да можем да го направим. Но това е такова нарушение на дисциплината!

— По-тихо, ще събудиш всички. Помисли си, какво означава едно нарушение на дисциплината, щом става дума за цяла планета? Аз съм длъжна да рискувам.

— Говориш като Жана Д’Арк — казал малкият Рррр. — Помниш ли коя е?

— Разбира се, че помня. Тя е спасила Франция.

— Точно така. Аз също съм чел. Само че Жана е била на осемнадесет години, а ти си само на десет.

— Но Жана е живяла сигурно преди хиляда години, а аз живея в двадесет и първия век.

— Знаеш ли какво? — казало черното топче, което лежало в краката й. — Ти си права. Понякога се налага да се нарушава дисциплината.

— Прекрасно! — възкликнала Алиса. — Сутринта, когато всички се събудят, кажи им истината. Аз ще се върна, щом направя всичко. И нека не ме търсят.

— Те сигурно ще тръгнат след тебе.

— Не, ти не знаеш, Рррр. Не могат да направят това, защото машината пуска само един човек. И го запомня, за да го приеме обратно, когато трябва. Ако през нея мине друг човек, преди да се е върнал първият, ще се наложи той завинаги да остане там, в миналото. И Петров знае това най-добре от всички. Така или иначе ще се наложи да ме чакат.

— Това е прекалено опасно.

— Не, не е прекалено.

— Прекалено е. И затова аз ще тръгна с тебе.

— Ти — с мене?

— Да.

— Но ти не приличаш на тях, съвсем не приличаш. Веднага ще те познаят.

— Но аз приличам на техните котета. И ти ще пътешествуваш с коте. Освен това зная техния език по-добре от тебе. Изучил съм всичко за тях и мога да ти подскажа нещо, ако се наложи. И изобщо, ще следя какво правиш.

— Ох, как не искам да ме следят! — казала Алиса. Но в действителност тя много се зарадвала, че малкият Рррр ще тръгне с нея. Все пак е доста страшно да пътешествуваш сама сто години назад в миналото на неизвестна страна.

— Аз ще те взема на ръце и ще те държа като коте.

— По-добре ме сложи в чантата — казал Рррр.

— Добре, ще си взема чантата. Все едно трябва да взема и флакона с ваксината. Без него няма какво да правим там.

— Тогава ти се приготвяй, а аз ще изтичам до вкъщи.

— Защо?

— Ще взема пари — при мене в лабораторията има техни пари. Нали ще трябва да купуваме билет. Освен това ще си направя опашка и ще се съблека. Нали няма котета с комбинезони. Макар че не ми се иска да ходя на чужда планета гол, но какво да се прави?

— Нищо, ти не си много гол — окуражила го Алиса. — Ти целия си вълнен и пухкав.

— Благодаря — измърморил Рррр. — Ние с тебе имаме различни възгледи за еднакви неща.

И той зашумял по прахта, затичал към палатката си.

Алиса облякла комбинезона си, след това се промъкнала в палатката и свалила от гвоздея флакона с ваксината. Гръмозека спял. Той дишал високо и пипалата му се спускали от широкия креват на пода.

После Алиса намерила чантата си, сложила вътре пуловера и флакона. След това помислила малко и решила, че не трябва да пътува в миналото в комбинезон. Намерила в куфарчето роклята си, която още не била слагала, и се преоблякла. Гръмозека все още спял.

Но когато вече се канела да тръгва и се огледала, сторило й се, че едното око на Гръмозека е отворено.

— Не спиш ли? — попитала шепнешком тя.

— Спя — прошепнал в отговор Гръмозека. — Да не забравиш пуловера.

— Няма — учудила се Алиса.

Тя постояла още секунда, но Гръмозека дълбоко спял. Може би само й се е сторило, че току-що е разговаряла с него.

Тя се измъкнала навън.

— Всичко наред ли е? — разнесъл се шепот.

Алиса се навела и при светлината на луната видяла в краката си пухкаво котенце с къса опашка.

— От какво си направил опашката? — шепнешком попитала тя археолога.

— Моят съсед по палатка има кожух. Все ми се присмива, че кожухът му е направен от мои събратя — толкова лоша шега. Пък виждаш ли — дотрябва. Харесва ли ти?

— Ти си съвсем истинско коте — казала Алиса. — Жалко, че окото ти е само едно.

— С това вече нищо не може да се направи — въздъхнал Рррр. — Ще се наложи по-рядко да се подавам от чантата. Гръмозека спи ли?

— Спи — казала Алиса. — Много странно спи. Насън ми каза да си взема пуловера.

— Аха — казал Рррр. Сякаш не повярвал, че Гръмозека спи.

И те тръгнали към тъмната сграда на станцията на времето.