Кир Буличов (автор)

Произведения

Алиса от XXI век (Алиса)

Сваляне на всички:

Велики Гусляр (разкази)

Сваляне на всички:

Доктор Павлиш (Доктор Павлыш)

Сваляне на всички:

Ким Петров (Ким Петров)

Повест

Сваляне на всички:

Научен текст

Разказ

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Кир Буличов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Кир Буличов
Игорь Всеволодович Можейко
ПсевдонимКир Буличов, Игор Всеволодович Всеволодов, Николай Ложкин, Маун Сейн Джи, Лев Христофорович Минц,
Роден18 октомври 1934 г.
Починал5 септември 2003 г. (68 г.)
Професияписател, учен, пътешественик, журналист, колекционер
Националност Русия
Активен период1960 – 2003
Жанрнаучна фантастика
Известни творбиМомиченцето от Земята
НаградиАелита
СъпругаКира Алексеевна
Деца1
Уебсайтwww.rusf.ru/kb
Кир Буличов в Общомедия

И́гор Все́володович Може́йко (на руски: Игорь Всеволодович Можейко), по-известен като Кир Буличо̀в (на руски: Кир Булычёв), е руски учен, пътешественик, журналист, писател фантаст и колекционер.

Биография и творчество

Роден е на 18 октомври 1934 г. в Москва. Завършва Института за чужди езици през 1957 г. и е изпратен като преводач в Бирма (днес Мианмар), където работи повече от две години. Когато се завръща, Буличов постъпва в Института по източни изкуства. През 1965 г. защитава дисертация на тема „Паганската държава“ за историята и културата на средновековна Бирма.

Като учен-изтоковед пътува до Гана, Индия, Ирак, Египет; обхожда Памир, арктическите ледове. Пише трудове за древните източни езици, монография за будистките общини, за Втората световна война в Югоизточна Азия, няколко десетки научни статии в най-реномираните съветски и чуждестранни списания по проблемите на източните култури. Той е един от най-активните сътрудници на географското списание „Вокруг света“. Написва книгите „Това е Гана“, „Пет хиляди храма на брега на Иравади“, „Не само памет“.

Кир Буличов умира на 5 септември 2003 г. в Москва.[1]

Фантастика

Започва да пише фантастика в 1965 година. Написва разказа „Когато динозаврите измряха“, публикуван в брой 1 на „Искатель“ през 1971 г., а под него стои псевдонимът Кир Буличов (Кир-Кира е името на жена му, а Буличов – моминското име на неговата майка). Написва книгите „Чудеса в Гуслярия“ (1972), „Хора като хора“ (1975), романа „Последната война“, повестите „Закон за дракона“, „Задграничната принцеса“, „Нужна е свободна планета“, „Островът на ръждивия лейтенант“, „Умението да се хвърля топка“, „Похищението на чародея“, „Чужда памет“, „Земетресение в Лигон“, детските романи „Момиченцето от Земята“ и „Приключение в бъдещето“, позната и като „Гостенка от бъдещето“ и други.

Превежда много американски научно-фантастични книги на руски и сам пише сценариите за над 20 филма.

Колекционерство

Започва да колекционира икони и прекъсва, когато това става снобска мода. След това е нумизмат, събирач на ордени, на еполети, на военни шапки и всякакви кавалерийски и пехотински снаряжения. При това не само ги събира, но и пише научни изследвания върху своите колекции, за академичната периодика. Според специалистите Буличов има най-добрата колекция в света от предмети от Бухарския емират. И още една колекция: от кивери, каски и шлемове, оръжия и други предмети от времето на войната на Наполеон с Русия. Буличов има и колекция от портрети от руски художници от XVIII и XIX век. Той е член на Американския съюз на нумизматите и единственият чужденец, членувал в Канадското „Дружество на брадатите нумизмати“.

Вижте също

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки

  1. Кир Булычев // Лаборатория Фантастики. Посетен на 30 ноември 2021 г.

Външни препратки