Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алиса от XXI век (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День рождения Алисы, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2010)

Издание:

Кир Буличов. Момиченцето от Земята

фантастични разкази и повести

Издателство „Отечество“, София, 1981

Първо издание

Редактор: Елена Коларова

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Мина Петрова

Код 11/9537721531/6354-3-81

Националност руска. Изд. №551.

Дадена за печат на 22. IV. 1981 г.

Подписана за печат на 20. ХI. 1981 г.

Излязла от печат на 20. ХII. 1981 г.

Издателски коли 16,52 Печатни коли 25,50

Усл. изд. коли 16,02 Формат 32х70/100 Цена 1,03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2-а,

ДП „Балкан“, бул. В. И. Ленин, 113

София 1981

 

Кир Булычев. Девочка с Земли

Издательство „Детская литература“, Москва, 1974 г.

История

  1. — Добавяне

9.

Преданият Рррр донесъл на Алиса обеда. Било му тежко да мъкне подноса с чиниите, защото той бил по-голям от него. Затова приспособил една количка.

— Яж — казал, — защото ще изстине.

— Не искам, Рррр — отвърнала Алиса. — Още не съм оздравяла напълно.

— Все пак ти си слабичка — съжалил я той. — Ето, след инжекцията аз си ходя и нищо ми няма.

— На вас ви направиха само по една инжекция, а на мене много.

— Защо? — учудил се малкият археолог. Оказало се, че той не знае, че на Алиса направили целия курс от инжекции, като на космически разузнавач, който тръгва към неизвестна планета.

— Сигурно Гръмозека се тревожи. Нали обеща на татко да се грижи за мен.

— Разбира се, разбира се — съгласил се Рррр. — Имай предвид, че много ми е жал за тебе. С удоволствие бих направил тези инжекции вместо тебе.

— Благодаря ти — казала Алиса. — Какво ново?

— Има много нови неща — казал малкият археолог. — Ако изядеш супата, ще ти разкажа нещо. А ако изядеш и второто, ще ти разкажа почти всичко.

— Тогава аз ще изям компота и вие ще ми разкажете най-важното — решила Алиса.

Но малкият археолог само се усмихнал, намигнал с люляковото си око и се наложило Алиса да започне от супата. А през това време Рррр й разказал ето какво:

Най-много помогнали на археолозите новите вестници, които донесъл от миналото академик Петров. От вестниците успели да разберат по какъв начин зловещият вирус на космическата чума е проникнал на планетата Колеида. Оказало се, че седмица преди това на Колеида се завърнал първият космически кораб, изстрелян от планетата. Той трябвало да направи няколко обиколки около Колеида и след това кръг около спътника на планетата, малката Луна. Полетът минал нормално и хиляди колеидяни, които живеели на това полушарие на планетата дошли на космодрума, за да посрещнат своите първи космонавти. Вечерта космонавтите трябвало да говорят на голям митинг на главния площад в столицата на Колеида. Но те не дошли на митинга, защото се разболели от загадъчна болест. Във вестниците от този ден за това било разказано много кратко и неясно. Но след още един ден, когато се разболели роднините на космонавтите и всички, които ги посрещнали на космодрума, станало ясно, че от космоса на Колеида е попаднала страшна инфекция. След още три дена болестта се разпространила по цялата планета.

— Както виждаш, Гръмозека беше прав от самото начало. Това, без съмнение, е космическа чума — казал накрая Рррр. — Нашите специалисти внимателно разгледаха снимките, които донесе Петров, и сега няма никакво съмнение в това.

— Колко жалко! — казала Алиса. — И с нищо ли не може да им се помогне?

— Как може да се помогне на хора, които са умрели преди сто години? — учудил се малкият археолог. — Е, добре, дояж си компота и спи. Утре ще дойда да те видя.

— Благодаря ти — казала Алиса. — А какво ще правят сега временарите?

— Временарите ще подготвят машината за други полети. Настройват я за деня, в който са пристигнали космонавтите. Искат окончателно да се убедят в това, че на Колеида е попаднала точно космическа чума. Трябва да се научи колкото е възможно повече за чумата, за да не нападне някоя друга планета. И утре Ричард ще отиде в миналото с една седмица по-назад.

Рррр се сбогувал и избягал, меко почуквайки с пухкавите си крачета по пода на палатката. Той толкова бързал да чете вестниците и списанията си, че забравил количката.

Още не били затихнали крачките му, когато платнището на палатката отново се повдигнало и влязъл самият Гръмозека.

— Кой е бил при тебе? — попитал той. — Защо ти е тази количка?

— Малкият Рррр — отвърнала Алиса.

Гръмозека носел табла с обяд.

— А ти откъде намери компот? — попитал Гръмозека строго.

Алиса допила чашата с компота и казала:

— Рррр ми го донесе. И супа също ядох вече.

— Ай-ай-ай! — разстроил се Гръмозека. — Пък аз измолих от готвача най-вкусните парчета за тебе. Може би все пак ще обядваш още един път? За здравето на чичо Гръмозека.

— Не, благодаря.

— Алиса, за теб са много необходими калории — придумвал я Гръмозека.

— Не повече, отколкото друг път.

— Повече — казал Гръмозека. — Дошъл съм да поговоря с тебе сериозно, като учен с учен. Как се чувствуваш?

— Вече по-добре.

— Много по-добре или малко по-добре?

— Много по-добре. Даже мога да стана.

— Не трябва да ставаш.

Гръмозека разсеяно поставил подноса с обяда на пода, протегнал двете си свободни пипала към платнището и го закопчал. След това излял в устата си чинията със супа и казал:

— Няма защо да се разваля добрата храна. Ще оставя компота за тебе.

— Благодаря.

— Алиса — започнал Гръмозека тържествено, — ти знаеш, че всички ме смятат за много наивно и простодушно същество.

— Не всички.

— Е, лоши хора има навсякъде. Аз наистина съм наивно и простодушно същество. Но аз мога да гледам и в бъдещето, не само в миналото, както някои наши приятели. Кажи ми защо те извиках при нас в експедицията?

— За да ми направиш подарък за рождения ден — отвърнала Алиса, макар че вече много добре разбирала, че не само за това.

— Правилно — изревал Гръмозека. — Но не само за това. Подаръкът е за тебе. Подаръкът е да долетиш на планетата. Подаръкът е да разглеждаш разкопките и да се запознаеш с моите приятели. Подаръкът е да изпуснеш три дена от училище… Тоест, последното не е подарък, а малко престъпление. Но аз не за това. Ти, разбира се, вдругиден можеш да се качиш на транспортния кораб и да отлетиш за в къщи. И ние ще си останем приятели. Но аз не мисля, че ти ще направиш така. Защото познавам твоя баща, познавам и тебе, и си мисля, че ще поискаш да ми помогнеш.

— Разбира се, че ще поискам — потвърдила Алиса.

— Аз летях към Земята и дълго мислих — казал Гръмозека. — Мислих си така: ето, съществува планетата Колеида, която е загинала от космическа чума. И ние, археолозите, които сме долетели на нея след сто години и разглеждаме парчетата, останали от нея. Гледаме и толкова. След това ще откараме тези парчета в музея и ще напишем под тях: „Загинала цивилизация“.

— И тогава решихте да се обърнете към Института на времето.

— Да се обърна аз бях решил по-рано. Да се обърна — това още нищо не значи. Ние само ще знаем какви парчета къде да търсим. Това е всичко. Нещо трябваше да се направи, а какво, не можех да се сетя. След това дойдох у вас на гости, седях у вас и разговаряхме. След това отидох в Института на времето и се договорих с тях, че ще ми дадат машината си. А след това се сетих и затова купих толкова много цветя и се върнах у вас. За какво се сетих?

— За какво?

— Спомни си, Алиса, не те ли учуди, когато за първи път отиде в техния град, размерът на къщичките, креватите и масите им?

— Малки са.

— Не само малки! Твоят размер са. Спомни си какво каза Петров, когато ни разказваше как е занесъл болния продавач на вестници в болницата.

— Не си спомням.

— Той каза, че всички го гледали с подозрение, защото той бил два пъти по-висок от жителите на града. Какъв извод можем да направим от това?

Алиса мълчала. Тя не знаела какъв извод може да се направи.

— Моята първа крачка беше да намеря машината на времето — продължавал Гръмозека. — Втората ми крачка беше да изясня дали те наистина са загинали от космическа чума. Третата крачка бе да уговоря временарите да погледнат в деня, когато космическата чума е проникнала на планетата Колеида. А четвъртата крачка?

— Е?

— Аха, ти вече се досещаш! Четвъртата крачка е да изпратя там Алиса. Ако, разбира се, машината е в изправност и няма особена опасност за Алиса. А за какво да изпращам Алиса там?

— За да мога аз…

— Точно така: за да можеш ти да се промъкнеш на това място, в това време, когато космическата чума е проникнала на планетата, и да намериш начин да убиеш тази чума още в зародиш. Какво се получава тогава? Няма чума, планетата е жива и археолозите няма какво да правят там. Всички викат „ура“, и цял милиард хора са спасени от едно малко момиченце.

— Ех, колко е интересно! — възкликнала Алиса.

— Ш-ш-шт! — Гръмозека й затворил устата с края на пипалото си. — Могат да ни чуят преди да е настанал моментът.

— А защо аз? — шепнешком попитала Алиса.

— Защото ти си точно такава на ръст, каквито са жителите на тази планета. Защото нито Петров, нито Ричард, нито още повече аз, бихме могли да се промъкнем на космодрума към кораба. А тебе никой няма да те забележи. Ти си толкова малка, колкото са и те самите.

— А защо е тайна?

— Не, аз виждам, че все пак ти не си достатъчно умна. Представи си, че аз кажа на твоя роден баща: „Слушай, професоре, искам да изпратя дъщеря ти в далечното минало на неизвестна планета, за да спаси тази планета от ужасна болест“. Какво ще отговори твоят баща?

Алиса помислила малко и казала:

— Общо взето моят баща е разбран, но се страхувам, че ще каже: в никакъв случай.

— Точно така. В никакъв случай. Защото за него ти все още си малко момиченце, глупаво, за което трябва да се грижи. Защото у твоя баща има бащински инстинкт. Знаеш ли какво е това?

— Зная. А дядо има дядов инстинкт, а мама — мамин. И всички тези инстинкти им казват аз да се обличам дебело и да не забравям да си взема шлифера, ако вали дъжд.

— Великолепно! — зарадвал се Гръмозека. — Ние прекрасно се разбираме един друг. Не исках да ти казвам за това по-рано, защото не бях сигурен още как ще работи машината и какво ще намерят временарите в миналото. Но сега всичко се оказа именно така, както предполагах.

— И аз утре ще полетя в миналото?

— В никакъв случай! Това е прекалено опасно. Утре в миналото ще полети Ричард. Той трябва да намери път в този ден, когато е долетял космическият кораб. Той всичко ще разузнае. След това пак там ще полети Петров. Имай предвид, че те все още нищо не знаят. И ще се наложи да изгубя много часове, за да ги накарам да се съгласят с моя план. Те даже не знаят, че можем да опитаме да убием чумата в самия й зародиш. Те просто никога не са пробвали да изменят миналото. Даже имат такъв закон: миналото не трябва да се изменя. Но Колеида е далечна планета и нейното минало никак не влияе на миналото и настоящето на другите планети. Значи, първата трудност ще бъде да ги накарам да се съгласят да се намесят в миналото на Колеида. А после ще започне втората трудност — това си ти.

— Но те могат да кажат, че сами ще отидат на космодрума и сами ще изчистят кораба от космическата чума — казала Алиса. — И тогава всичко ще се провали.

— Не, защо ще се провали? Ако те самите направят това, ще бъде прекрасно… тогава няма да има нужда да се безпокоя за теб.

— Ето — обидила се Алиса, — отначало ми обещава, а после казва, че ще бъде прекрасно, ако минат без мене!

Гръмозека така се засмял, че палатката се заклатила.

— Ще видим — казал той. — Ще видим. Радвам се, че не се изплаши. Довечера, преди вечеря ще отидеш при лекаря и ще преминеш хипнотичния курс за изучаване езика на Колеида. Той е предупреден. Но докато не е дошло времето — на никого нито дума, даже на твоя приятел Рррр. И имай предвид: ако отидеш в миналото, с тебе ще тръгне и някой от временарите, който ще те следи и ще те прикрива. Така че не се надявай да действуваш напълно самостоятелно. А сега си почивай.

Но когато Гръмозека излязъл от палатката, Алиса вече не можела да почива. Тя скочила от леглото и изтичала да види как подготвят машината на времето за другата сутрин.