Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алиса от XXI век (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День рождения Алисы, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2010)

Издание:

Кир Буличов. Момиченцето от Земята

фантастични разкази и повести

Издателство „Отечество“, София, 1981

Първо издание

Редактор: Елена Коларова

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Мина Петрова

Код 11/9537721531/6354-3-81

Националност руска. Изд. №551.

Дадена за печат на 22. IV. 1981 г.

Подписана за печат на 20. ХI. 1981 г.

Излязла от печат на 20. ХII. 1981 г.

Издателски коли 16,52 Печатни коли 25,50

Усл. изд. коли 16,02 Формат 32х70/100 Цена 1,03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2-а,

ДП „Балкан“, бул. В. И. Ленин, 113

София 1981

 

Кир Булычев. Девочка с Земли

Издательство „Детская литература“, Москва, 1974 г.

История

  1. — Добавяне

4.

Целият следващ ден Гръмозека се носи из Москва, летя до Прага, звъни на Луната, търси кораби, договаря се за товаренето и едва вечерта дойде в къщи. Този път без цветя, но не сам.

С него дойдоха двама временари. Така при нас наричат работниците от Института на времето. Единият временар беше млад, дългокрак, много слаб и може би затова не много весел. Той имаше тъмни къдрави коси като на папуас и Гръмозека, като се чудеше как може на света да съществуват такива тънки създания, все се стараеше да го подкрепи с нокът. Вторият временар беше невисок, набит възрастен човек с малки остри сиви очички. Той леко заекваше и беше облечен по най-последната мода.

— Петров — представи се той. — М-михаил Петров. Аз ръководя проекта. А Ричард ще се занимава непосредствено с нашата машина.

— Разбира се, разбира се — казах аз. — Името на този знаменит физик, който откри временните изменения на свръхтечливата плазма, а след това възглави Института на времето, ми беше много добре познато. — Много се радвам, че сте ни дошли на гости.

— Някакъв празник ли имате? — попита Петров. — Р-рожден ден? Извинете, ние не знаехме, иначе щяхме да ви донесем подарък.

— Не, нямаме празник — казах аз. — Нашият приятел Гръмозека вчера ни донесе букет цветя. А тъй като Гръмозека всичко прави малко преувеличено, той просто е обрал цяла цветна оранжерия.

— Седнете — каза Гръмозека. — Сега ще пийнем валериан и ще си поговорим.

Той извади от дълбоката торба, която расте на корема на всички чумарозци, бутилка валериан и много най-различни вкусни неща и напитки.

— И така — каза той, като седна на килима и ни обкръжи всички с пипалата си, сякаш се страхуваше, че ще се разбягаме, — намерихме кораби, получихме съгласието на Академията на науките за вашата командировка в космоса и скоро ще тръгнем да изпитваме машината. Радвате ли се?

— Благодаря — вежливо каза Петров. — Ние ви благодарим за поканата.

— Ето — обидено каза Гръмозека, като се обръщаше към мен, — всъщност той не се радва. И знаеш ли защо? Защото му се иска да отиде на Чудното езеро.

— На Чудското — поправи го Алиса.

Гръмозека сякаш не чу.

— На него му се иска да отиде на Чудското езеро, защото знае какво да очаква от това езеро. Колкото и да ходиш там, все едно рицарите няма да победят Александър… Невски. А на Колеида не е известно как ще свърши всичко. Ами ако не ги е погубила космическата чума, а нещо друго?

— Ако искате да ни обвините в страхливост — обиди се Ричард, — сбъркали сте адреса. Вие просто не можете да си представите с какъв риск е свързана работата във времето. Вие не знаете, че нашите хора се опитаха да помогнат на Джордано Бруно и да го спасят от кладата, че те проникваха в редовете на кръстоносците и във фашистките концлагери. Знаете ли, че те трябва напълно да се превъплъщават в хората от другото време, да делят с тях всичките им опасности и беди.

— Не се горещи, Ричард — каза Петров. — Нима н-не виждаш, че Гръмозека нарочно те дразни? И ти се хвана на въдицата.

— Никого не съм дразнил! — възмути се Гръмозека. — Аз съм много прям и наивен археолог.

Гръмозека не казваше истината. В действителност той не е лишен от ехидство и се страхуваше, че временарите по една или друга причина ще се откажат от полета при археолозите и тогава всичките му мечти ще пропаднат.

— Не се тревожете, Гръмозека — изведнъж каза Петров, който беше много проницателен човек, — щом Института на времето ви е обещал, че експерименталният модел на машината на времето ще се изпитва във вашата експедиция, значи така и ще бъде.

— Прекрасно! — отговори Гръмозека. — Аз не се и съмнявах. Иначе не бих ви запознал с най-добрите си приятели — професор Селезньов и неговата смела дъщеря Алиса, за която вие знаете малко, но скоро ще узнаете повече.

— А защо скоро ще узнаят повече? — попитах аз.

— Защото аз измислих прекрасен подарък за рождения ден на твоята дъщеря, професоре — отвърна Гръмозека.

— Какъв?

— Ще я взема със себе си на Колеида.

— Кога? Сега?

— Разбира се, че сега.

— Но тя трябва да ходи на училище.

— Още утре аз самият ще отида в училището и ще поговоря с учителката. Тя сигурно ще я пусне за няколко дена.

— Ох — каза Алиса, — много благодаря! Само недейте да ходите в училище.

— Защо?

— Защото нашата Елена е много нервна и се страхува от паяци, мишки и други чудовища.

— А аз какво общо имам с това? — строго попита Гръмозека.

— Ти нямаш нищо общо — побърза да отговори Алиса. — Но тя може малко да се поуплаши от тебе. Не толкова за себе си, колкото за мене. Тя ще каже, че се страхува да ме пусне… тоест, не с тебе, а с такива като тебе… тоест, ти само не се сърди, Гръмозека…

— Всичко е ясно — каза моят приятел печално. — Всичко е ясно. Ти, моето момиче, си попаднала в ръцете на жестока жена. Ти се страхуваш, че тя може да ми причини на мене, твоя приятел, зло.

— Не, ти не ме разбра…

— Много добре те разбрах! Професоре!

— Какво? — попитах аз и се постарах да сдържа усмивката си.

— Незабавно вземи детето си от това училище. Ще я изтормозят там. Ако ти не направиш това, още утре аз самият ще отида там и ще спася Алиса.

— Самата Алиса би могла да спаси когото си иска — казах аз. — Не се бой за нея. По-добре ми кажи за колко дена се каниш да я вземеш?

— За около тридесет-четиридесет — каза Гръмозека.

— Не, за това дори не мечтай!

— Тогава за двадесет и осем дена.

— Защо за двадесет и осем?

— Защото се пазаря с тебе и ти вече успя да отбиеш два дена. Продължавай да се пазариш.

Временарите се засмяха.

— Никога не съм предполагал, че космическите археолози са толкова весели хора — каза Ричард.

— Нямам никакво намерение да се пазаря с тебе — казах аз на Гръмозека. — Нима не е ясно, че детето трябва да ходи на училище?

— При такова чудовище като Елена, която измъчва мишки и паяци? Която би могла и мене да нападне, ако не беше предупреждението на Алиса?

— Да, при това чудовище, при тази очарователна, добра и отзивчива жена, не като тебе, дебелокож егоист.

— Чакайте, не спорете — каза тогава Петров. — Кога започва ваканцията на Алиса?

— След пет дни — каза Алиса.

— Дълга ли е?

— Едноседмична.

— Прекрасно. Пуснете, професоре, дъщеря си с нас за една седмица. Ние сигурно няма да успеем да завършим товаренето преди ваканцията.

— Спрете! — обиди се Гръмозека. — Аз още не съм завършил пазарлъка си с професора. Пусни дъщеря си за двадесет и шест дни.

— Не.

— За двадесет и два!

— Няма да я пусна!

— Ти си жесток човек, Селезньов. Съжалявам, че вчера ти подарих скромен букет цветя. Осемнадесет дни и нито секунда по-малко.

— Но защо ви е толкова много време?

— Два дни полет нататък. Два дни обратно. И две седмици там.

— Добре — казах аз. — Четири дена за път, пет дена на Колеида и един ден за всеки случай. Общо десет дена. Аз ще отида в училище и ще помоля да разрешат на Алиса да закъснее три дена след ваканцията. И повече нито дума за това.

— Добре — съгласи се Гръмозека. — Но корабът може да се задържи по пътя. Ако срещнем метеоритен поток?

— Ако срещнете, вие не сте виновни.

— Алиса — обърна се Гръмозека към дъщеря ми, разбра ли всичко? Инструкции ще получиш утре от мене. А сега, скъпи временари, аз ще ви разкажа колко ви е провървяло, че този жесток професор се съгласи да пусне с нас прелестната си дъщеря. Чуйте моето изложение за това как тя намери тримата капитани и спаси Галактиката от космическите пирати.

И Гръмозека започна да разказва на временарите за нашето пътешествие с „Пегас“ за космически животни и за това как намерихме Втория капитан. Разказът му беше толкова далеч от истината, че аз даже не прекъснах Гръмозека, а само казах на Петров и на Ричард:

— Намалявайте всичко десет пъти. А ти, Алиса, иди да си учиш уроците, току-виж наистина си повярвала на Гръмозека, че си извършила такива подвизи.

— Е, да речем, че не съм извършвала подвизи — каза Алиса, — но се държах достойно. Лека нощ, отивам да уча. Ще се срещнем в космоса.

Когато Гръмозека завърши разказа си за Алиса, временарите започнаха да обсъждат своите работи, да си изясняват какво ще е нужно да се вземе допълнително на Колеида и си отидоха след полунощ.

Като си лягахме да спим, попитах Гръмозека:

— Кажи ми, стар хитрецо, защо толкова настояваше Алиса да лети с тебе на Колеида?

— А, дребна работа, иска ми се да направя нещо приятно за детето — каза Гръмозека.

— Не ти вярвам, но какво да се прави…

— Аз самият ще се грижа за нея — обеща Гръмозека, докато се настаняваше удобно и се свиваше в блестящо кълбо. — Нито едно златно косъмче няма да падне от прекрасната й главичка.

А след четири дена корабите с разглобената машина на времето на борда поеха курс към Колеида. В първия кораб заедно с Гръмозека летеше Алиса. А какво се бе случило с нея на тази планета, разбрах едва след две седмици, когато Алиса се върна в къщи. Ето какво се бе случило там.