Кир Буличов
Рожденият ден на Алиса (3)

3.

На следващия ден Гръмозека от сутринта отиде в Института на времето. Губи се там до обяд и Алиса, която вече знаеше всичко за работата му, като си дойде от училище, остана в къщи да чака завръщането на археолога. Беше й много интересно да разбере как ще свърши всичко това.

Видяхме Гръмозека от прозореца. Затрепераха стъклата и нашата къща леко се затресе. Гръмозека вървеше по средата на улицата, ръмжеше някаква песен и носеше толкова голям букет цветя, че закачаше с него сградите от двете страни на улицата. Минувачите при вида на нашето скъпо чудовище се притискаха към стените и малко се плашеха, защото никога по-рано не бяха виждали букет цветя с диаметър пет метра, изпод който се подават дебели пипала с нокти на края. Гръмозека даваше по едно цвете на всеки минувач.

— Ей! — извика приятелят ми, като спря под прозорците ни.

— Здравей, Гръмозека! — извика Алиса, отваряйки прозореца. — Добри новини ли носиш?

— Всичко ще ви разкажа, мили мои! — отговори Гръмозека и даде цвете на едно старче, което от учудване седна направо на тротоара. — Но засега приемете това скромно букетче. Ще ви го предам на части, защото няма да мога да вляза с него във входа.

И Гръмозека протегна пипала с първата партида цветя.

След пет минути цялата стая беше натъпкана с цветя и аз даже загубих от погледа си Алиса. Най-после последния наръч беше вече в стаята. Попитах:

— Алиса, къде си?

Алиса се обади от кухнята:

— Събирам всички тенджери, чаши, купи, чинии и вази, за да налея в тях вода и да сложа цветята.

— Не забравяй ваната — казах аз. — Напълни я с вода. В нея ще се събере голям букет.

След това, гребейки в цветното море, аз заплувах към вратата, за да я отворя и да пусна Гръмозека в къщи.

Като видя какво става в апартамента, Гръмозека беше много доволен.

— Аз мисля — каза той, докато ни помагаше да разпределяме цветята по тенджерите, вазите, купите, паниците, чиниите и чашките, да ги топим във ваната и кухненския умивалник, — аз мисля, че никой преди не ви е носил такъв великолепен букет.

— Никой — съгласих се аз.

— Значи аз съм най-добрият ви приятел — каза Гръмозека. — А в къщата пак няма нито капка валериан.

Като каза това. Гръмозека легна на пода върху килима от цветни листенца и ни разказа какво е успял да свърши през деня.

— Най-напред отидох в Института на времето. Там много ми се зарадваха. Първо, защото при тях е отишъл самият Гръмозека, знаменитият археолог…

Тук Алиса прекъсна нашия гост и попита:

— Гръмозека, а те откъде знаят за тебе?

— Всички знаят за мене — отвърна Гръмозека. — Не прекъсвай по-възрастните. Когато ме видяха на вратата, всички припаднаха от радост.

— То е било от страх — поправи го Алиса. — Някои, които не са те виждали, могат да се изплашат.

— Глупости! — каза Гръмозека. — На нашата планета ме смятат за красавец.

Той се засмя и цветните листенца литнаха във въздуха.

— Не мисли, че съм толкова наивен, Алиса — каза той, като се насмя. — Аз зная кога се страхуват от мен и кога се радват, че ме виждат. Затова винаги чукам на вратата и питам: „Има ли малки деца и жени със слаби нерви?“. Ако ми отговорят, че няма, тогава влизам и казвам, че аз съм известният археолог Гръмозека от Чумароз. Сега доволна ли си?

— Доволна съм — каза Алиса. Тя седеше, кръстосала крака, върху свитото на кълбо пипало на Гръмозека. — Продължавай. Значи, първо, те се зарадваха, че при тях е отишъл самият Гръмозека. А второ, защо?

— Второ — продължи Гръмозека, — защото те едва вчера били приключили изпитанията на нова машина на времето. Ако по-рано всички машини на времето можеха да работят само в зданието на института, то новата машина може да бъде пренесена на друго място. Тя се захранва от атомни батерии. Точно се канели да откарат машината на Чудното езеро.

— Къде? — учудих се аз.

— Гръмозека искаше да каже на Чудското езеро, нали? — каза Алиса. — Гръмозека има право да не знае някои събития от нашата история.

— Аз точно така казах — Чудското езеро — заяви Гръмозека. — А който не е чул, значи има болни уши… Те искали да видят как Александър Македонски е победил лисиците-рицари.

— Точно така — каза Алиса. — Те са искали да видят как Александър Невски е победил там кучетата-рицари.

— Ох — въздъхна Гръмозека, — все ме прекъсват! Но като разбрах, че така или иначе готвят машината на времето за пътуване, аз им казах: „Какво представлява едно езеро, когато на ваше разположение ще бъде цяла планета? А на езерото винаги можете да отидете, защото всеки ученик знае, че Александър Невски е победил всички рицари. А какво се е случило на планетата Колеида не зная даже аз, великият археолог Гръмозека. Макар че най-вероятно тя е загинала от космическа чума“.

— И те съгласиха ли се? — попита Алиса.

— Не веднага — призна Гръмозека. — Отначало казваха, че машината не е проверена и в такива трудни условия като в космоса може да откаже и да се случи авария. След това, като казах, че на Колеида условията съвсем не са по-тежки отколкото на Чудното езеро, те казаха, че атомните батерии и другата апаратура са толкова тежки, че са необходими десет кораба, за да ги превозят на Колеида. Но тогава разбрах, че всеки момент ще се съгласят. За тях също е съблазнително да изпитат своята машина на времето на чужда планета. И им заявих, че можем да пуснем в действие главната електроцентрала на Колеида и че освен това експедицията има много мощен атомен реактор и даже гравитационни двигатели. И ако е необходимо да изпратят заедно с машината цяла група изпитатели, ние ще ги приемем, ще ги нахраним и даже през ден ще ги водим на екскурзии. И те се съгласиха. Какво, бива ли си ме?

— Бива си те, Гръмозека — казах аз.

— А сега ще спя, защото утре започваме да товарим. Даже без атомните батерии за превозването на машината ще ни трябват три кораба. А тези кораби трябва да се намерят.

Гръмозека веднага облегна дебелата си, мека, прилична на малък балон глава на стената и заспа.