Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алиса от XXI век (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День рождения Алисы, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2010)

Издание:

Кир Буличов. Момиченцето от Земята

фантастични разкази и повести

Издателство „Отечество“, София, 1981

Първо издание

Редактор: Елена Коларова

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Мина Петрова

Код 11/9537721531/6354-3-81

Националност руска. Изд. №551.

Дадена за печат на 22. IV. 1981 г.

Подписана за печат на 20. ХI. 1981 г.

Излязла от печат на 20. ХII. 1981 г.

Издателски коли 16,52 Печатни коли 25,50

Усл. изд. коли 16,02 Формат 32х70/100 Цена 1,03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2-а,

ДП „Балкан“, бул. В. И. Ленин, 113

София 1981

 

Кир Булычев. Девочка с Земли

Издательство „Детская литература“, Москва, 1974 г.

История

  1. — Добавяне

8.

— Е, какво — казал Петров, като огледал археолозите, — гледам, нещо май никой не се кани да закусва. Тогава нека аз с две думи да ви разкажа какво видях в миналото. А след това ще се заемем със закуската.

Археолозите одобрително закимали.

— От камерата излязох благополучно — започнал Петров. — Всичко беше изчислено съвсем правилно. Точката е разположена на една поляна, близо до града, на около триста метра от последната къща. Отбелязах мястото на приземяването и забързах към града. Там беше ранно утро и всички още спяха. По-точно не всички, но повечето от хората. Не успях да измина и сто крачки, когато по пътя, който води за града, профучаха няколко коли със сини кръгове.

— Това е „Бърза помощ“ — казал Гръмозека. — Ние вече знаем.

— Точно така. „Бърза помощ“. Аз също знаех това и разбрах, че изчисленията ни са били верни. В града имаше епидемия. И тръгнах към града.

— Почакайте — изведнъж извикал Рррр. — А вие бяхте ли ваксиниран?

— Разбира се — отвърнал Петров. — Всички ваксини за всички известни космически болести. И разбира се, за космическа чума.

Гръмозека, сякаш си бил спомнил нещо, извадил от джоба на кръглия си корем бележник и си записал в него няколко думи.

— Колите спряха пред б-болницата — продължил Петров.

— Знаем — казал един археолог, който приличал на водно конче с дълги крака. — Ние я разкопахме.

Петров въздъхнал.

— Ако още някой прекъсне академика — изръмжал Гръмозека, — ще го изведем оттука и ще го запечатаме в палатката.

— Правилно — съгласили се археолозите.

— Видях как от „Бърза помощ“ изнасят болните на носилки. Но не се задържах там, защото знаех, че Ричард ме чака и ще се безпокои. Тръгнах към будката за вестници. Будката беше отворена, но вътре нямаше никого. Като надникнах, видях, че продавачът лежи на пода.

„Лошо ли ви е?“ — попитах го аз.

„Струва ми се, че и аз съм се разболял“ — каза продавачът.

„Трябват ми вестници“ — казах аз.

„Взимайте каквото искате — отговори продавачът. — Само повикайте санитарите, защото нямам сили да се измъкна оттук.“

Тогава взех всички вестници, които можах, и забързах към болницата. Казах на санитарите, че в будката за вестници лежи болен, но те не ми обърнаха никакво внимание. Изглеждаха уморени до смърт. Погледнах през прозореца на болницата и видях, че хората вътре лежат един върху друг. Не достигат легла.

Върнах се обратно при будката и извадих оттам продавача. Продавачът беше толкова малък… колкото Алиса… и съвсем не беше трудно да го нося. Сложих го пред входа на болницата, но не влязох вътре, защото и така вече бяха започнали да ме гледат с подозрение — аз съм два пъти по-висок от всеки от тях.

Но затова пък фотографирах всичко, което виждах. Мисля, че нашите специалисти ще могат по фотографиите да се ориентират. Освен това взех от будката малко различни пари — те все едно нямаше да бъдат нужни на продавача, а на нас, ако отново тръгнем за миналото, ще са ни необходими. Това е всичко. А сега хайде да закусваме.

— Момент — казал Гръмозека. — Преди да започнем да ядем, моля всички без изключение археолози и гости да отидат в медицинския пункт.

— Защо?

— Всички трябва да се ваксинират против космическа чума. Всички без изключение.

Алиса не обичаше да се ваксинира, но Гръмозека забелязал, че тя бърза към медицинския пункт и се приближил до нея.

— Слушай, дъще — високо й прошепнал той, — имам към тебе особена молба. Ти ще се ваксинираш не само против космическа чума, но и против всички останали възможни болести. Лекарят вече е предупреден.

— Ох, защо, Гръмозека! — захленчила Алиса. — Аз толкова зле понасям инжекциите.

— Помниш ли, казах ти, че готвя специална задача? Та така — без инжекциите няма за какво да говорим.

Наложило се Алиса да отиде в медпункта, да си направи инжекциите, да глътне осем таблетки и да изпие страшно солени капки против треперката на Кос, странна болест, от която никой още не е боледувал, но лекарите смятат, че непременно някой ще се разболее от нея.

Алиса мъжествено издържала всички изпитания, защото вярвала на Гръмозека. Не би я молил напразно.

След инжекциите и таблетките й станало лошо. Разтресло я, заболели я главата и зъбите. Но докторът, който приличал на градинска лейка, казал, че така трябва да бъде и утре неразположението ще премине. Наложило се да полежи в палатката и да не прави нищо, докато в това време останалите археолози разпитвали Петров и разглеждали снимките.