Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алиса от XXI век (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
День рождения Алисы, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2010)

Издание:

Кир Буличов. Момиченцето от Земята

фантастични разкази и повести

Издателство „Отечество“, София, 1981

Първо издание

Редактор: Елена Коларова

Художник: Петър Терзиев

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректор: Мина Петрова

Код 11/9537721531/6354-3-81

Националност руска. Изд. №551.

Дадена за печат на 22. IV. 1981 г.

Подписана за печат на 20. ХI. 1981 г.

Излязла от печат на 20. ХII. 1981 г.

Издателски коли 16,52 Печатни коли 25,50

Усл. изд. коли 16,02 Формат 32х70/100 Цена 1,03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2-а,

ДП „Балкан“, бул. В. И. Ленин, 113

София 1981

 

Кир Булычев. Девочка с Земли

Издательство „Детская литература“, Москва, 1974 г.

История

  1. — Добавяне

18.

Зад стъклото се извисявал Гръмозека. До него — Петров. Ричард бил наведен над пулта за управление.

Алиса стояла в кабината, без да смее да помръдне.

Вратата не се отваряла.

Гръмозека вдигнал пипало, показвайки, че тя е забравила да натисне копчето.

— Ами да, копчето — спомнила си Алиса.

Тя натиснала зеленото копче. Вратата се отместила настрани. Алиса пуснала археолога от ръцете си и той паднал на пода.

— Всичко е наред — казал Гръмозека. — Можете да стартирате.

— Тъй вярно, да стартираме — разнесъл се глас от високоговорителя.

Глухо заръмжали двигателите, пултът за управление се наклонил и Алиса почувствувала как тежестта се увеличава — заработили гравитационните апарати.

— Е, какво? — попитал най-после Рррр. Гръмозека протегнал напред дългите си пипала, вдигнал Алиса и изведнъж тя видяла, че по широкото му зелено лице текат димящи сълзи.

— Дъще моя! — казал той. — Мила! Благодаря ти!

— Какво? — попитала тогава Алиса.

— Всичко е н-наред — казал Петров. — Всичко е н-наред. Макар че това е безобразие.

— Победителите не ги съдят — казал Ричард. — И вие, Михаил Петрович, знаете това.

— А аз — казал Гръмозека, като все още не пускал от пипалата си Алиса, — аз съм съгласен с всяко наказание.

— Стана ли? — настоявал Рррр.

— Всичко стана.

— А защо се движим?

— Ние летим — казал Гръмозека. — Отлитаме.

— Защо? — учудила се Алиса. На нея й било толкова добре в обятията на Гръмозека и съвсем не чувствувала краката си.

— Защото веднага след като вие с Рррр тръгнахте за миналото, аз събудих целия лагер — обяснил Гръмозека.

— За да ни гоните ли?

— Нищо подобно. Бях сигурен, че през нощта ще се опиташ сама да избягаш в миналото. И ти знаеш отношението ми към това. Аз не ти пречех.

— Ти тогава не спеше ли?

— Нали ти казах да не си забравиш пуловера.

— А пък аз така се стараех да не вдигам шум! — казала Алиса.

— Направих всичко, което беше по силите ми. Обясних ти действието на флакона с ваксината, накарах те да си направиш всички инжекции. И помолих Рррр да тръгне заедно с тебе в миналото. Не исках да те пускам сама.

— И ти ли, коте — обърнала се Алиса към своя спътник, — предварително си знаел, че ще избягам?

— Знаех — отговорил малкият археолог. — И освен мене нямаше кой да те придружи. Аз съм най-малкият. И опашка си бях приготвил предварително. Все пак ти потрябвах, нали?

— Потрябва ми. Знаеш ли, Гръмозека, той ме освободи, когато ме хванаха.

— Така ли? Чудесно! После ще ни разкажеш всичко. Много се тревожехме. Мислехме, че ако те хванат, ще трябва да изпращаме в миналото спасителна група.

— Все пак защо сме на кораба? — попитала Алиса.

— Защото веднага след като вие отидохте в миналото наредих за всеки случай да приберат лагера и станцията на времето. Ние не знаехме какво може да се е случило тук през тези сто години. Ами ако на мястото на нашите палатки е израснал нов град? Или изкуствено море?

— Ама че работа падна! — казал Ричард. — За шест часа прибрахме целия лагер, разглобихме станцията и натоварихме камерата на времето в последния кораб. И зачакахме.

— И дочакахте ли? — попитала Алиса. — Може ли да погледна?

Гръмозека я отнесъл до илюминатора.

Корабът вече се бил издигнал доста високо и Колеида заемала половината небе. Цялото лице на планетата било заляно от петна светлина — светели градовете и заводите й.

— Това се случи следобед — казал Гръмозека. — Ние седяхме до илюминаторите и гледахме. Знаехме в колко пристига космическият кораб. Седяхме и брояхме минутите. Почти не вярвахме, че ще успееш да се промъкнеш до кораба…

— И тогава — прекъснал го Ричард — видяхме как за една секунда полята станаха зелени.

— И на мястото на стария град израснаха високи домове — казал Петров.

— И над нас прелетя птица — казал Гръмозека.

— И разбрахме, че Алиса е убила космическата чума.

— А как не са ви забелязали? — попитал Рррр.

— Нашият кораб беше под земята и покрит отгоре с маскировъчна мрежа. Провървя ни, че това поле не беше застроено. Затова пък сега, когато излетяхме, сигурно са ни забелязали.

В този момент от високоговорителя се разнесъл глас:

— Говори капитанът на кораба. Току-що с нас се свързаха външните спътници на планетата Колеида. Питат ни що за кораб сме, накъде летим и защо не сме предупредили за полета си диспечера.

— Отговорете им, че се отправяме към техния дежурен спътник — казал Гръмозека. — Нека ни чакат. Всичко ще им разкажем.